Определение по дело №1193/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 928
Дата: 29 октомври 2018 г.
Съдия: Димо Малчев Димов
Дело: 20183100601193
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 928/29.10.2018г.                         гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,         в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и шести октомври                        през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

                                                              ДИМО ДИМОВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия Димов

ВНЧНД № 1193 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е по реда на чл. 341 и сл. от НПК и е образувано по частна жалба на Д.Г.Б., чрез повереника- адв. Пламена Иванова от ВАК срещу определение № 198 от 28.09.2017 год. на Районен съд – гр. Провадия, V-ти състав, постановено по НЧХД № 377 по описа на ПРС за 2017 год.

С атакувания съдебен акт, по реда на чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК съдът се е произнесъл като е осъдил частния тъжител Б. да заплати на гп сумата от 500.00 лв., представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция по ВНЧХД № 427/2018 год. по описа на ВОС.

В жалбата не се сочат основания за отменяване на определението.

По същество се иска отменяването му, като неправилно, тъй като жалбоподателят твърди, че следва съдът разгледал ВНЧНД №427/2018 год. да се произнесе относно направените разноски.

Въззивният съд, след преценка на доводите сочени в жалбата и след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

 

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

НЧХД № 377/2017 год. по описа на РС- Провадия е образувано по тъжба на Д.Г.Б. срещу гп за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

С присъда №6/07.03.2018 год., по НЧХД №377 на ПРС, пети състав, съдът е признал подсъдимата гп за невиновна в това, че на 16.08.2017 год. в РС – Провадия, в публично съдебно заседание е нанесла публично обида на Д.Г.Б., чрез думи унизителни за честта и достойнството му в негово присъствие, като е казала „крадец“, „изгонен“, „жена ми ме храни, жена ми ме издържа“, „той редовно я биеше, тупаше жестоко“, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, вр. чл.304 от НПК я оправдал по така повдигнатото обвинение.

Съдът се е произнесъл по предявеният граждански иск като го е отхвърлил, като неоснователен.

С присъдата съдът е осъдил частния тъжител Д.Б. да заплати на гп сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляваща сторени разноски по делото пред първоинстанционния съд.

Присъдата на ПРС е обжалвана и състав на ВОС се е произнесъл, като с Решение № 228/09.08.2018 год., по ВНЧХД №427/2018 год. е потвърдил присъда №6/07.03.2018 год., по НЧХД №377 на ПРС, пети състав.

Пред въззивната инстанция от подсъдимата са били сторени разноски за адвокатска защита в размер на 500 /петстотин/ лв., като е било направено искане за присъждането им.

С постановеното решение посочено по – горе, ВОС не се е произнесъл по така направените и поискани от подсъдимата разноски за предоставената защита, за което са представени писмени доказателства – пълномощно и договор за правна помощ.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от защитата, като е било направено искане, на основание чл.190, ал.1 от НПК решението да бъде допълнено в частта за направените разноски /пред ВОС/.

 

За така направените разноски правилно първоинстанционният съд е приел, че няма произнасяне с решението по ВНЧХД №427/2018 год., по описа на ВОС.

 

Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че след като по отношение на направените разноски пред ВОС няма произнасяне, то това следва да стори първостепенният съд, което и на основание чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК с определението си е сторил, а не съставът на въззивния съд, поради което частната жалба, като неоснователна следва да остане без уважение.

Това е така защото в тази връзка е РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ НА ВКС, прието с Протокол от 11.02.2016 год., в което изрично е прието, че „В случаи в които въззивната инстанция Е ПРОПУСНАЛА да се произнесе с решението си по направените разноски, компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд.

 

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че актът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да остане без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал.2, вр. чл. 306, ал.3, вр. чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 198 от 28.09.2017 год. на Районен съд – гр. Провадия, V-ти състав, постановено по НЧХД № 377, по описа на ПРС за 2017 год.

 

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и на протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            1./

        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      2./