РЕШЕНИЕ
№ 321/23.2.2022г.
гр. Пловдив, 23 февруари, 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и
шести януари, две хиляди двадесета и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора от ОП Пловдив П. П., като разгледа
докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно - наказателно дело № 3084 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Г.К.М. с ЕГН ********** ***, обжалва
чрез пълномощника си адв. Г. Решение № 94 от 28.10.2021 г., постановено по АНД
№ 259/2021 г. по описа на Районен съд Карлово. С обжалваното решение е
потвърдено Наказателно постановление № 21-0281-000163 от 05.03.2021 г. на
Началник РУ Карлово към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба от 800 лева и лишаване от право да управлява
МПС за три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди същото да е постановено в нарушение
на материалния закон, при неправилна преценка относно наличие основанията по
чл.28 от ЗАНН, както и при липса на годни доказателства, от които да се нправи
категоричен извод за вината на нарушителя. Прави се искане за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред първата
и пред касационната инстанция. В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателят М. не се е явила и не е изпратила представител.
Ответникът по жалбата РУ Карлово при ОД на МВР - Пловдив,
не е депозирал отговор по касационната жалба и не е изпратил представител в
съдебното заседание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Петров, моли
да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд – Карлово, след като е провел достатъчно
пълно и всестранно разследване по делото и е събрал всички относими
доказателства, е възприел за установена, въз основа на коректен анализ на
доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която
се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз
основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е направил и
законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, осъществено от страна на жалбоподателя, както и за
законосъобразно приложение на материалния закон, касателно квалификацията на
нарушението и определяне на наказанията за същото.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е дал
правилен и законосъобразен отговор на част от възраженията, наведени с жалбата
против наказателното постановление, като очевидно, макар да не го е посочил
изрично, е отчел и факта, че в конкретния случай се касае до нарушение, за
което е предвидено наказание лишаване от права, поради което и не е приложима
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, касаеща реда за издаване на електронен
фиш и при преценка относно приложимата санкционна разпоредба е достигнал до
извод за потвърждаване на наказателното постановление. Съдът е посочил в
решението си, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя, което се явява и правилен извод, макар да не са изложени
конкретни мотиви по доводите на жалбоподателя относно определяне на случая като
маловажен случай на административно нарушение с позоваване на нормата на чл.28
от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав, предвид характера и вида
на извършеното нарушение, както и обстоятелствата около неговото
извършване, а именно управление на МПС в
тъмната част на денонощието в населено място със скорост надвишаваща двойно
максимално допустимата скорост, нарушението не би могло да се определи като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в редакцията на разпоредбата към
датата на извършване на нарушението, дори и при изтъкнатата от жалбоподателя
липса на регистрирани други нарушения на ЗДвП, защото се касае до нарушение, от
което биха могли да възникнат сериозни вреди. Към настоящия момент впрочем, не
случайно, законодателят вече е изключил изрично с нормата на чл.189з от ЗДвП
приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП.
От представената към преписката снимка, както и при
преглед на приетия видеозапис от АТСС, с което е заснето нарушението е ясно
видим регистрационният номер на автомобила, с който е извършено нарушението.
Въз основа на данните за регистрационния номер е видно, че е била извършена
справка за вида и собствеността на автомобила, като в тази връзка и след
посочване с декларация на водача на МПС от собственика - юридическо лице,
съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, правилно е била ангажирана отговорността на
посоченото лице, а именно жалбоподателя М.. Впрочем, същата не е възразила
срещу констатациите на АУАН при съставянето му, нито в тридневния срок за това.
Разпоредбите на чл.189, ал.15, във връзка с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, които са
посочени от първоинстанционния съд, не изискват за нуждите на доказването АТСС,
с които се заснема нарушението да имат възможност да разпознават и записват
марка и модел на автомобила, а единственото поставено изискване е да е възможно
да се заснемат или записват датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, което в случая е спазено. Поради това и тези възражения
на жалбоподателя, свързани с твърдения за недоказаност на нарушението се явяват
необосновани. Необосновани и неоснователни са възраженията и в насока липсата
на конкретни характеристики на приложената снимка на разположение на АТСС.
Следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл.10, ал.3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата снимка на разположението на АТСС се изисква единствено, когато то е
разположено временно на участък от пътя. В случая, видно от надлежно попълнения
протокол по чл.10 от Наредбата, а това става ясно и от разпита на свидетеля - актосъставител,
техническото средство е било разположено в патрулен автомобил, а не на пътя, каквато
иначе различна възможност е предвидена в чл.9, ал.1 от Наредбата. При това
положение и изобщо съгласно Наредбата не е налице задължение за изготвяне
снимка на АТСС, когато същото е в патрулен автомобил. В тази насока и всички
възражения на жалбоподателя, основани на такива доводи, относно недоказаност
извършването на административното нарушение се явяват неоснователни, защото от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, включително и приетото
ВДС – компактдиск с видеозапис на движението на процесния автомобил, се
установява категорично нарушението и неговият извършител, посочен от
собственика на заснетото МПС в хипотезата на чл.188 от ЗДвП.
Предвид посоченото и съдът
намира, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания и
решението, с което се потвърждава наказателното постановление, следва да се
остави в сила като правилно и законосъобразно. При
извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
При този изход на делото принципно разноски се дължат на
ответната страна, но присъждане на такива не е поискано.
Воден от горното, на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 28.10.2021 г., постановено по АНД № 259/2021
г. на Районен съд – Карлово.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.