Определение по дело №116/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Община-П., против решение №298/09.12.14г на РС-Петрич по гр.д.№636/14г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е отхвърлен като неоснователен иска по чл.422 ГПК и в полза на ответника са присъдени разноските по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това настояват за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.Иска присъждане на разноските в настоящото производство, като прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатено от ищцовата страна възнаграждение за адвокат в първата инстанция.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакуваното решение, настоявайки за неговото потвърждаване и за разноските пред настоящата инстанция.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това подробното й преповтаряне от настоящият състав се явява безпредметно и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено наличието на сключен договор за наем от 20.04.04г между общината и [фирма] досежно ползването на общинско място от 4кв.м. на ул.”Т.М” в [населено място] за продажба на промишлени стоки при подробно уговорените условия. Обсъден е и констативен протокол от 19.03.07г, съставен от общински служители, единствен съдържащ данни за ползване на тротоарна площ по ул.”Т.М” от ответника след преустановяване дейността на горния ЕТ. Адресираните до ответника писма на общината за времето от ноември 2007г – септември 2011г, съдържащи констатации за неплатени суми за ползване на общински терен и покани за издължаване, не се установи да са му връчени - обратните разписки не отразяват качеството на получателя им. Молба с вх.№94-00-4100/26.07.12г с искане до общината за освобождаване от плащане на наем за три месеца, макар да е подадена от името на К.К., съдебно-графологическата експертиза категорично изключва ръкописният текст и подписът да са положени от ответника.

В показанията си св.Т. и Н. изрично сочат, че не са виждали ответника да продава на пазара промишлени стоки, описвайки професионалните му ангажименти след 2010г в строителния и охранителния бранш(вж.и писмените доказателства в тази насока).

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ищеца е поискал и респ. получил от РС-Петрич заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за сумата от 1 557,75лв, представляваща неплатена такса и цена услуга почистване за ползване на общинска маса на ул.”Т.М” за периода януари 2010 – юли 2012г, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 22.05.14г до окончателното изплащане на цялата сума, както и сумата от 31,16лв, представляващи заплатена държавна такса(вж.ч.гр.д.№450/114г по описа на ПРС).В предвидения от закона срок и ред длъжника е възразил по чл.414 ГПК.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказано съществуването по см. на чл.422, ал.1,вр. с чл.415, ал.1 ГПК на вземането на АД срещу жалбоподателя досежно претендираните такси и цена за почистване и ползване на общински обект за процесния период.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона,теорията и константата съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към тях.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за дължимост на исковите суми, основани на чл.21, ал.4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община-П., въпреки отсъствието на договор за наем с възиваемия. Цитираната Наредба действително предвижда заплащането на такси за ползването на места върху които са организирани пазари и др.п. върху общински терени, но само от юридическите и физически лица, които ги ползват(вж.чл.21, ал.1 и 2).А в случая ищцовата страна не е проявила процесуална активност в съответствие с принципа за разпределение на доказателствената тежест и не е доказала изгодните за себе си факти. По делото липсват въобще доказателства досежно ползването на общински терен от ответника. Приложените писма на общината за времето от ноември 2007г – септември 2011г до ответника, както и констативния протокол от 19.03.07г, като частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за общината факти, не са в състояние да подкрепят ищцовата теза, особено като се има предвид че не са подписани от ответника.Отделно заради констатациите на съдебно-графологическата експертиза, изключващи авторството на въззиваемия в молба с вх.№94-00-4100/26.07.12г, последната също не индицира ползването на общински обект от К. К..

Плащанията, материализирани в трите приложени към възивната жалба квитанции, също не подкрепят ищцовата претенция.Дори същите да бяха приобщени към доказателственият материал, то впредвид съдържанието им, не са в състояние да обосноват като конклудентни действия съществуването през процесния период на поддържаните от въззивника валидни облигационни отношения.

В контекста на изложеното настоящият състав счита за недължими от ответника на ищеца на сумите, описаните в заповедта за незабавно изпълнение №477/22.05.14г на ПРС по ч.гр.д.0450/14г по описа на с.с.

Възражението за прекомерност не може де бъде уважено, тъй като не е направено своевременно – макар списъка по чл.80 ГПК да е представен едва в последното с.з., то договора за правна защита и съдействие с уговореното адвокатско възнаграждение е представен още с отговора на ответника.В първоинстанционното производство обаче липсва каквото и да е възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК от ищеца. Неявяването на ищцов представител пред РС не дава възможност за такова възражение за първи път едва във въззивната жалба.Този извод се обосновава от т.11 на ТР№6/13г на ОСГТКВКС, според която списъка за разноски по чл.80 ГПК следва да се заяви най-късно в последното с.з..Следователно, това е и крайният момент, в който е възможно да се наведе и възражение за прекомерност(вж.Опр.№169/20.03.15г по ч.гр.д.№865/15г на ІІІ ГО на ВКС и др.).

По тези съображения първоинстанционният ще следва да се потвърди изцяло, като правилен и законосъобразен.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски, които според списъка по чл.80 ГПК и доказателствата(вж.договора за правна защита и съдействие) възлизат на 500лв, платени за адвокат.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №298/09.12.14г на РС-Петрич по гр.д.№636/14г по описа на с.с.

ОСЪЖДА Община-П. да заплати на К. А. К., ж.П., ул.”Т№13, сумата от 500лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: