Р Е Ш Е Н И Е № 151
18.12.2019 год., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 04 декември 2019 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2. КАЛИНА ПЕНЕВА
секретар Пенка Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
в.търг.дело № 300/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД против Решение №36/09.08.2019 г., постановено по т.д. №26/2019г. на СлОС, с което „ЗК Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на А. А. Б. от гр. С. сумата 40 000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, цялото в размер на 50 000 лв., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 09.08.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 3 800 лв. - разноски.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която исковата претенция на ищеца за неимуществени вреди е уважена за сумата над 20 000 лв. ведно със законната лихва за забава, считано от 09.08.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Атакуваното решение в обжалваната част се сочи за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено и определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в тълкувателната практика на ВКС, в т.ч. ППВС №4/1968 г. Сочи се, че в обжалвания съдебен акт не се съдържат мотиви, поради какви обстоятелства съдът е приел сумата от 100000 лв., като справедливо обезщетение за претърпените от ищеца вреди. Направено е позоваване на констатациите от протокола за ПТП и заключението на САТЕ, съобразно които, според жалбоподателя, виновен за настъпване на процесното ПТП е именно ищеца Б., а настъпилите за него травматични увреждания са възникнали в причинна връзка със собственото му поведение. За правилни са посочени изводите на първостепенния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, но е заявено несъгласие с приетата от съда степен на съпричиняване, която следвало да бъде много по-голяма. В тази връзка се сочи, че неправилно съда е определил справедливото обезщетение в размер над поискания от ищеца, при което неправилно е редуцирал този размер с ½, вместо да намали поисканото с ИМ обезщетение, при което е уважил исковата претенция изцяло, въпреки отчетеното съпричиняване от ½. Предвид горното, от въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което претенцията на ищеца за горницата над 20 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв. бъде отхвърлена, ведно със законните последици. Доказателствени искания не са заявени.
Въззивната жалба е връчена редовно на противната страна А. Б. и на третото лице – помагач на ответника И. Ц., които в законоустановения срок не са се възползвали от процесуалното право на отговор по нея и не са депозирали такъв.
В о.с.з. въззивника ЗК „Лев Инс” АД не се представлява. В представена писмена защита е заявено, че поддържат въззивната жалба и искат уважаването й, като се преповтарят съображенията, изложени в последната.
В о.с.з. въззиваемия А. А. Б., не се явява, но се представлява от адв. М. К., който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно - за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, като иска потвърждаването му.
В о.с.з. третото лице – помагач на ответника И. К. Ц., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по въззивната жалба.
След преценка на доводите по жалбата и отговора, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение, в обжалваната част е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СлОС.
В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
С исковата молба ищеца е заявил претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата 40 000 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 60 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.08.2015 г. до окончателно изплащане на присъдените суми.
Ищеца е основал претенцията си на следното: На 09.08.2015 г. в гр. С., около 17.00 ч., И. К. Ц., управлявал лек автомобил „Ситроен“ с рег. № С* по бул.„П. Х.”, в посока кръстовището с бул.„С. С.”, като се движил в дясната лента за движение, ищеца А. Б. управлявал л.а."Нисан Микра" с рег. № С* по бул.„С. С.” в посока кръстовището с бул.„П. Х.”, по същото време и място Т. П., управлявал л.а."Сеат Ибиза" с рег. № С* по ул.„Л. ч.” в посока кръстовището с бул.„П. Х.”. При приближаването си към кръстовището ищецът спрял на знак „Стоп“, огледал се и като не видял приближаващи автомобили по бул.„П. Х.”, потеглил и навлязъл в кръстовището. И. Ц. бил на около 30-40 м. от кръстовището, когато забелязал навлизането на автомобила на Б. и като помислил, че същият ще завива надясно, не намалил скоростта, но Б. продължил направо по посока ул.„Л. ч.”, като управляващия л.а.„Ситроен“ Ц. се отклонил вдясно, а Б. увеличил скоростта си и между двете МПС настъпил удар, при който автомобила, управляван от Б. се завъртял и се ударил в спрелия на знак Стоп л.а.„Сеат Ибиза“ и спрял до него. Б. твърди, че от удара изпитал силна болка в лявото око и установил, че му тече кръв, бил отведен в ЦСМП, като бил пренасочен за оперативна интервенция в УМБАЛ Пловдив. Твърди, че в резултат на произшествието получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия в областта на главата, сътресение на мозъка, контузия на лицето с множество разкъсно-контузни и прорезни рани, с наличието в тях на много чужди тела, стъкла, разкъсно-контузна рана на долния клепач на дясното око, контузия в лявото око, изразяващо се в разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътрешноочните тъкани, булбус разрушаваща травма на лявото око, перфоративна рана на лимба, корнеята и склерата, пролабиране на увеята и стъкловидното тяло, чужди тела в очната ябълка и орбита. Твърди, че И. Ц. бил привлечен в качеството на обвиняем, но след приключване на ДП, на основание чл.343, ал.2 от НК ищецът заявил желание наказателното производство срещу И. Ц. да бъде прекратено, което било сторено с постановление на прокурор от РП-Сливен. Твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а."Ситроен" била застрахована при ответника по Застрахователна полица "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с период на действие от 06.09.2014 г. до 05.09.2015 г. Твърди, че в резултат на причинената тежка телесна повреда и свързаните с нея болки и страдания, както и последващите рехабилитации и невъзможността за възстановяване, са му причинени изключително тежки болки и страдания и неимуществени вреди, изрязващи се в настъпила постоянна слепота на лявото око, като загубата на окото не може да бъде компенсирана и вредните последствия остават за цял живот. Твърди, че е отправил застрахователна претенция към ответника, който завел ликвидационна преписка и определил обезщетение в размер на 13 000 лв., но ищеца счита същото за занижено. Намира, че с оглед принципите на справедливостта следва да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., като твърди, че при определянето на това обезщетение е отчел, че е съпричинил вредоносния резултат с поведението си. Във връзка с изложеното ищеца предявил претенция за осъждане на ответника да му заплати сумата 40 000 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 60 000 лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 09.08.2015 г. до окончателно изплащане.
Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: Оспорва изцяло предявения иск - по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача на л.а.„Ситроен“ и възникналите травми на ищеца. Оспорва фактите, изложени в исковата молба за начина на настъпване на произшествието. Счита, че вина за настъпилото произшествие има именно ищецът, който не е спазил нормите на ЗДвП. Твърди, че описаните като настъпили за ищеца травматични увреждания са възникнали в причинна връзка със собственото му поведение, като водач на МПС, тъй като Б. не е бил с поставен обезопасителен колан. Оспорва направеното в исковата молба твърдение за изключителна вина на застрахования и навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита същото за несправедливо и завишено. Оспорва искането за присъждане на лихви, като твърди, че отговорността на застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" за лихви за забава за присъдено обезщетение не следва да бъде от датата на увреждането, а съгласно чл.497, ал.1 от КЗ - от дата, определена между по-ранните от двете дати, а именно изтичане срока от 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ или от изтичане на срока за произнасяне.
При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение СлОС е приел предявения в производството иск за неимуществени вреди за основателен и доказан до пълния размер, в който е предявен като частичен – 40 000 лв. В мотивите е изложено, че от доказателствата по делото се установява, че с противоправното си деяние, което е извършено виновно, застрахованият е причинил на ищеца А. А. Б. неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него физически болки и страдания от причинените множество телесни повреди, установени от заключението на СМЕ, както и от множеството операции за предотвратяване на последствията от катастрофата и при възстановяването. Ищеца е търпял и психически страдания – стрес от травмата, чувство на неудобство и дискомфорт от раните по лицето и промяната на вида на окото, тъй като е загубил изцяло зрението с нараненото око, което ще остане последица за цял живот и ще му причинява неудобство и дискомфорт. Съдът приел и наличие на причинна връзка между противоправното деяние и вредата - настъпилите увреждания и търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на ищеца, който извод е обоснован със заключението на изслушаната по делото САТЕ. За недоказано е прието твърдението на ответника, че липсва виновно поведение на застрахования водач, а са касае за случайно събитие, тъй като видно от събраните доказателства, третото лице е нарушило правилата на ЗДвП, като е карало със скорост над разрешената и именно това е довело до настъпването на ПТП, независимо от поведението на другия участник в ПТП. При движение със скорост 50 км/ч и аналогични действия на участниците в катастрофата, вещото лице дало заключение, че удар не би настъпил. Този извод се потвърждава и от Постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП-Сливен, където е констатирано извършването от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“ предл.1, във вр. чл.342, ал.1 НК. При наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, е налице и основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. Приложима в случая е разпоредбата на чл.226 КЗ (отм.), тъй като договорът за застраховка е сключен при действието на материално-правните разпоредби на този нормативен акт.
В конкретния случай, решаващия съд намерил, че за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 100 000 лв., като отчел и следните обстоятелства: травмата на окото на ищеца го е лишила от зрение с това око за цял живот, като последиците от нея не могат да бъдат преодолени, а тя ще пречи на ищеца през целия му живот; касае се за млад човек, в началото на житейския си път, чийто живот тепърва ще бъде негативно повлиян от последиците от загубата на окото; субективните негативни преживявания на ищеца от причинените белези по лицето са много по-интензивни, отколкото такива на по-възрастен човек, тъй като за младежите външния вид има по-голямо значение. Съдът приел и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в много голяма степен, обусловено това, че ищецът не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил на третото лице и е бил без поставен обезопасителен колан, поради което и възраженията на ответника за съпричиняване са изцяло доказани. Ищецът не спори, че е нарушил правилата за движение по пътищата при ПТП, като сам е поискал по-ниско обезщетение, като е отчел виновното си поведение. По отношение на липсата на обезопасителен колан, съдът приел същата за доказана от съвкупната преценка на двете експертизи по делото. С оглед изложеното счел, че следва да намали размера на определеното обезщетение с ½ т.е. на 50 000 лв. Тъй като искът е предявен като частичен за 40 000 лв., решаващия съд приел, че следва да бъде уважен до пълния размер от 40 000 лв., като част от общото обезщетение от 50 000 лв. За основателна приел и претенцията за присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на уврежданото до окончателното изплащане на сумата, тъй като основанието на предявения иск е по отменения КЗ и лихвата за забава следва бъде присъдена при действието на нормите на същия, които не са предвиждали ограниченията на отговорността за лихви на застрахователя, предвидени в сега действащия КЗ.
Така изложените от СлОС мотиви се споделят от въззивния съд в настоящия състав, поради което и решението, в атакуваната част, се прецени за правилно.
Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първостепенния съд, не е спорна между страните, а пред въззивния съд не се ангажираха нови доказателства, които да доведат до промяната й. В тази връзка не е спорно, че на 09.08.2015 г. в гр. С., лек автомобил „Нисан“, с рег. № С* управляван от ищеца А. А. Б. се движил по бул.„С. С.“ в посока кръстовището между бул.„П. Х.“, ул. „Л. ч.“ и бул."С. С.“. В същото време лек автомобил „Ситроен“, с peг. № С* управляван от третото лице – помагач И. К. Ц. се движил по бул.„П. Х.“ в дясната лента за движение. Ищецът, който се движил по пътя без предимство, спрял на знак „Стоп“ и след това потеглил, без да забележи приближаващия автомобил „Ситроен“. Водачът на автомобила „Ситроен“ приел, че ищеца завива надясно и не намалил скоростта. Ищецът увеличил скоростта си, за да премине направо по посока ул.„. чешма“, при което настъпил удар, при който автомобила на Б. се завъртял и се ударил в спрелия на знак „Стоп“ на ул.„Л. ч.“ автомобил „Сеат Ибиза“. Според автотехническата експертиза л.а. „Ситроен“ се е движил със скорост на движение около 70 км/ч. при разрешена 50 км/ч., като опасната зона за спиране при тази изчислена скорост на движение е била около 48 м. Пак според експертизата, водачът на л.а.„Нисан“ е спрял на стоп линията, след което потеглил от място, като при равноускорителното движение след потегляне скоростта му на движение е достигнала до 41 км/ч. към момента на удара. В момента на предприето потегляне от стоп линията л.а. „Ситроен“ е бил на около 89 м. от мястото на удара, а към момента на пресичане на лявата граница на бул."П. Х." - на разстояние 31 м. от мястото на удара. Водачът на автомобил е предприел спиране на разстояние около 17 м. от зоната на удара. При така описаното движение е настъпил удар в коридора и лентата за движение на л.а."Ситроен“, при който л.а.„Нисан“ се е завъртял около вертикална ос, в посока по часовниковата стрелка, като при прехода покрай спрелия за изчакване автомобил „Сеат Ибиза“, л.а.„Нисан“ се е протрил със задната си дясна част по страничната лява част на автомобила „Сеат Ибиза“ и е достигнал крайното положение на покой. В резултат на удара л.а.„Ситроен“ е продължил движението си напред и надясно спрямо посоката си на движение и е достигнал крайното положение на покой, определено в огледния протокол. Според в.л. по САТЕ, водачът на л.а.„Ситроен“ е имал техническата възможност да предотврати удара спрямо момента на пресичане на стоп линията от л.а.„Нисан“, но не е имал тази възможност спрямо момента на навлизане на този л.а. в зоната на кръстовището. Водачът на л.а.„Нисан“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като спре и пропусне движещия се по пътя с предимство л.а."Ситроен". Вещото лице е посочило, че техническите причини, довели до възникването на ПТП са: предприетото навлизане на л.а.„Нисан“ в зоната на кръстовището при наличие на знак „Стоп“ и автомобил, който се движи по пътя с предимство. Технически правилно е водачът на л.а.„Нисан“ да се съобрази с положението и скоростта на движение на автомобила, който се движи по пътя с предимство; навлизането на л.а. „Нисан“ в опасната зона за спиране на л.а.„Ситроен“, движението на л.а.„Ситроен“ със скорост над максимално разрешената за участъка. При движение на лек автомобила „Ситроен“ със скорост от 50 km/h и предприети аналогични действия не би настъпил удар. В резултат на действие на ударната сила, тялото на водача на автомобила „Нисан“ се е придвижило леко напред и силно надясно. Силното преместване на тялото надясно не би било възможно при наличие на предпазен колан, който има за цел да фиксира тялото към седалката, поради което според вещото лице по-вероятно е пострадалият водач на лек автомобил „Нисан“ да е бил без предпазен колан.
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът А. е получил автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил на мястото на водача в резултат на удар отстрани отдясно от друг лек автомобил), довела до следните телесни увреждания: контузия на главата с данни за лекостепенно сътресение на мозъка, протекло без изпадане на ищеца в пълно безсъзнателно състояние до степен на кома; контузия на лицето с наличие на множество предимно порезни наранявания с наличие в много от тях на парчета автомобилно стъкло; разкъсно-контузна рана на долния клепач на дясното око; разкъсно-контузни рани на горен клепач и външен клепачен ъгъл, с изразени оток и хиперемия довели до стесняване на очната цепка; контузия в областта на лявото око, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на окото с деформация на очната ябълка, множество рани на роговицата и конюнктивата с наличие на забити стъкла в дълбочина, пролабиране и загуба на вътреочни тъкани, чужди тела в очната ябълка и орбитата. Вещото лице е посочило, че последиците от лекостепенното сътресение на мозъка обикновено отзвучават в рамките на 2-3 седмици при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписания хигиенно-диетичен режим; множеството разкъсно-контузни и порезни рани по кожата на лицето, долния клепач на дясното око и горния клепач на лявото око, някои от които са били обработени хирургично и зашити, заздравяват за срок от около 15-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като е възможно за някои наранявания с по-голяма дълбочина и с наличие в тях на чужди тела, този възстановителен процес да е бил по-дълъг; увреждането на очната ябълка на лявото око е необратимо, нейният нормален интегритет е невъзстановим, както и зрението с него и последвалите оперативни интервенции са били насочени предимно за запазване на очната ябълка. Пак от заключението на СМЕ се установява, че след инцидента ищецът е бил в сравнително тежко увредено състояние, наложило извършването на спешни медицински дейности и терапевтични мероприятия; множеството разкъсно-контузни и порезни наранявания в областта на лицето са били свързани с изпитването на болки и страдание, но най-тежко е било състоянието на лявото око, което е било свързано с изпитването на значителна болка и кървене, като пълната слепота с лявото око, при нормално зрение с дясното, обуславя по критериите на ТЕЛК 50% трайно намалена работоспособност. Според вещото лице, описаните в медицинските документи по делото увреждания имат травматична генеза, дължат се на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на предмети с остри, режещи ръбове и добре отговарят да са получени по време на процесното пътно-транспортно произшествие.врежданията се дължат на удар на главата в областта на лицето, най-вероятно в стъклото на дясната предна врата на лекия автомобил, управляван от ищеца А. Б. Според вещото лице по СМЕ, с оглед получените травми, е вероятно ищеца де е бил с поставен предпазен колан. Разпитан в о.с.з. твърди, че уврежданията предполагат и поставен колан и липса на такъв. Липсата на увреждания по крайниците са в полза на тезата, че ищеца е бил с колан, а наличието на порезни рани по лицето и единственото счупено стъкло на автомобила на предна дясна врата, навеждат на извода, че тялото се движило свободно напред и надясно, т.е. било е без предпазен колан. Заявява, че авто-техническта експертиза може да даде по –точен отговор на този въпрос, но сочи, че в медицинските документи не били описани типичните увреждания, причинени от поставен предпазен колан при удар.
За процесното ПТП е образувано ДП №949/15 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, пор. №1031/15 г. по описа на РП-Сливен срещу И. К. Ц., като наказателното производство срещу последния е прекратено с постановление на прокурор от РП-Сливен, по искане на пострадалия, на основание чл.343, ал.2 НК. В мотивите на постановлението е констатирано, че обвиняемият Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.„б“, предл.1, във вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като е превишил максимално разрешената скорост за движение на автомобила в населено място – 50 км/ч.
Не е спорно по делото, че към датата на ПТП, лекия автомобил „Ситроен“, с peг. № С* управляван от третото лице – помагач И. К. Ц. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев–инс“ АД по полица №221140002263323, валидна от 06.09.2014 г. до 05.09.2015 г.
От показанията на свид. А. Б. се установява, че веднага след катастрофата, ищеца е откаран в спешно отделение на МБАЛ – Сливен, а след това - в УМБАЛ Пловдив, където му е направена операция за изваждане на стъклата от окото, продължила около 3-4 часа. Лекуващите лекари уведомили свидетеля, че окото ще се свие и ще изсъхне. За да бъде избегната тази последица и да бъде запазен вида на окото, предприели лечение на ищеца в клиника в Гърция, където претърпял нова операция, продължила около пет часа, при която са извадени още стъкла от окото. Там престояли три месеца, като на ищеца са правени манипулации, за да бъде запазено окото да не изсъхне и да не се свие, без да има шанс за възстановяване на зрението с това око. През следващите шест месеца ищеца посещавал клиниката на интервал от 15 дни. В Болница „Токуда“ гр. С. на ищеца била извършена и пластична операция за коригиране на белезите от раните от катастрофата, като предстояло да бъде направена и пластична операция на клепача на окото за възстановяване на естетичния вид. Според свидетеля ищеца бил изключително стресиран, променил се и от весело жизнерадостно момче, станал затворен, започнал да страни от приятелите си, с него работил психолог, който да му помогне да приеме външния си вид след катастрофата. В момента също се притеснявал от външния си вид и ходел с тъмни очила.
Както вече се посочи, предявеният в производството иск се квалифицира като такъв с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. Б. е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Такава е и правната квалификация, определена от първостепенния съд.
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца (а и безспорна между страните по делото) фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Възражение в тази насока е направил ответника. Налице е и признание за съпричиняване от страна на ищеца.
Тъй като съгласно чл.269, предл. последно ГПК обхвата на въззивната проверка е ограничен от посоченото в жалбата, то предмет на настоящата такава следва да бъдат направените от въззивника оплаквания за неправилност на атакуваното решение, в частност - дали определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди съответства на принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в тълкувателната практика на ВКС, както и дали е правилно определена от съда степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди първостепенния съд е съобразил в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания. В тази връзка от съществено значение е и следва да бъде взето предвид, че след инцидента ищецът е бил в сравнително тежко увредено състояние, наложило извършването на спешни медицински дейности и терапевтични мероприятия; множеството разкъсно-контузни и порезни наранявания в областта на лицето са били свързани с изпитването на болки и страдание и са причинили сериозно загрозяване, но най-тежко е било състоянието на лявото око, което е било свързано с изпитването на значителна болка и кървене. Освен посоченото, увреждането на очната ябълка на лявото око е необратимо, нейният нормален интегритет е невъзстановим, както и зрението с него.
При приложение на установения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост СлОС правилно и в достатъчна степен е отчел, че при определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в размер 100 000 лв. - толкова, колкото е определено и от първостепенния съд, като изложените от последния съображения, че травмата на окото е лишила ищеца от зрение с това око за цял живот, като последиците от нея не могат да бъдат преодолени, а тя ще му пречи през целия му живот, като в случая се касае за млад човек, в началото на житейския си път, чийто живот тепърва ще бъде негативно повлиян от последиците от загубата на окото се споделят изцяло.
При изложените съображения, оплакването във въззивната жалба за несъответствие на определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди с принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и критериите в тълкувателната практика на ВКС, се прецени за неоснователно.
За неоснователно се прецени и оплакването на ответника за неправилно определяне от съда на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Както вече се посочи, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е направил ответника. Налице е и признание за съпричиняване от страна на ищеца, направено още с исковата молба.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В решения на ВКС по т.д. №490/12 г. на II т.о. и по т.д. №2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.
С оглед конкретиката на случая, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия. В тази връзка правилни са и се споделят от въззивния съд изводите на СлОС за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в много голяма степен, което се състои в това, че ищецът не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил на третото лице и че е бил без поставен обезопасителен колан. Както вече се посочи и самия ищец не спори, че е нарушил правилата за движение по пътищата преди възникване на процесното ПТП, като сам е поискал по-ниско обезщетение, като е отчел виновното си поведение. Правилно е определена от решаващия съд и степента на съпричиняване в размер на 1/2, при което определеното по справедливост обезщетение следва да бъде намалено с ½, т.е. на 50 000 лв.
За да достигне до този извод въззивния съд съобрази и разясненията на ВКС, дадени в Решение №577/29.11.2010 г. по гр.д. №1741/2009 г. на ВКС, III г.о. В цитираното решение, касационната инстанция е посочила, че когато пострадалият има принос за настъпването на вредата, установените в процеса обстоятелства обуславят прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД чрез намаляване на обезщетението, за претърпени и предявени с иск неимуществени вреди, включително. Намалява се обезщетението, определено по справедливост, когато съдът е възприел за съответен на вредата размер, по-малък от предявения с иска. Спрямо същата величина намаляването се извършва и ако ищецът изрично е обусловил размера на иска си от признание за своя принос, но тогава се съобразява също така предявеният спрямо доказания размер на съпричиняване, а намаляването може и да не доведе до частично отхвърляне на иска. Когато ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение, а принос по чл.51, ал.2 ЗЗД се установи по възражение на ответника, съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло или за част, различна от установения размер на съпричиняване по съображение, че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото. Основание за това разрешение е диспозитивното начало в процеса, съответно недопустимостта да се намалява по чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетение, което не е поискано. В този случай, а също и когато съдът счита поискания размер за съответен по критерия за справедливост, на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Във всички случаи решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо коя величина прилага намаляването. В същия см. е и Решение №42/15.05.2017 г. по т.д. №60102/2016 г. на ВКС, III г.о.
Като съобрази посочените разяснения и конкретните обстоятелства, съотнесени към тях, въззивния съд намери, че правилно Сл. ОС е приел, че следва да намали размера на определеното обезщетение. При това положение и тъй като искът е предявен като частичен за 40 000 лв., решаващия съд правилно е счел, че следва да бъде уважен до пълния размер от 40 000 лв., като част от общото обезщетение от 50 000 лв.
Въз основа на изложеното до тук и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на въззивното производство, въззиваемия има право да му се присъдят разноски за въззивната инстанция. Тъй като въззиваемия Б. в о.с.з., чрез пълномощника си, заяви, че няма претенция за разноски, въззивния съд не присъжда такива.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 36/09.08.2019 г., постановено по т.д. №26/2019 г. по описа на Окръжен съд - Сливен в частта, с която исковата претенция на А. А. Б. с ЕГН ********** против Застрахователна компания „Лев-Инс” АД с ЕИК ********* за неимуществени вреди е уважена за сумата над 20 000 лв. до размера на 40 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.08.2015 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.
В останалата част Решение №36/09.08.2019 г., постановено по т.д. №26/2019 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – И. К. Ц. с ЕГН **********, от гр. С., кв.„К.“ *-*-**.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.