РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Враца, 25.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 30.07.2020г. /тридесети юли две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдия Василева адм.
дело № 217 по описа на АдмС – Враца за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба на М.И.В. *** срещу Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5546#2 от 23.04.2020г. на
Зам.Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с който на основание чл. 27 ал.3 ал.5 и
ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.162
ал.2 т.8 и т.9 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.14 ал.1
т.3 от Наредба №11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,различни от
планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013, с който жалбодателят е изключен
от подпомагане и е установено публично държавно вземане срещу
него в размер на 5209.97лв., представляващо 50% от общата изплатена сума по
мярка 212 за кампании 2013, 2014 и 2015г. Посочен е и начинът на изчисляване на
дължимата лихва върху тази сума в зависимост от
срока на възстановяване на сумата или на извършено прихващане от бъдещи
вземания.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на процесния АУПДВ, поради
липса на компетентност на издателя, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие
с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основанията по чл. 146, т. 1,
3, 4 и 5 от АПК.
Иска се отмяна на акта. Претендират се направените разноски по делото, за което
е представен списък.
Ответникът – Зам.изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“, чрез процесуалния си представител по пълномощие * Д. П.,в с.з. и
писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че актът е издаден
от компетентен орган при спазване на законовата процедура и съответства на
целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200/двеста/ лв.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното :
Жалбоподателят е земеделски стопанин по
смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП във вр. с чл. 4, § 1, б.
"а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран с уникален идентификационен
номер УИН **/******/****** в Интегрираната система за администриране и контрол
на ДФЗ. Той е поел петгодишен ангажимент
за участие по мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“,
считано от 2013г. При извършена административна проверка е установено, че за
2016г. бенефициентът не е подал заявление за подпомагане по декларираната мярка,
с което е нарушил изискванията на чл.4
ал.1 т.2 и т.3 от Наредба №11/2008г., според които кандидатите за подпомагане
са длъжни да подават заявление за подпомагане всяка година след първото компенсаторно
плащане, както и да извършват дейност в съответния необлагодетелстван район
най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. От
представените по делото доказателства е видно, че бенефициентът е подавал
заявления за подпомагане за 2013,2014 и 2015г. В изпълнение на изискванията за
ползване на затревени площи по време но изпълнение на ангажимента, жалбодателят
е сключил Договор за наем на общински имоти
на 31.04.2013г., със срок на действие от 5 години. С писмо изх.№ 01-6500/5546
от15.08.2019г. жалбодателят е уведомен за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ, като в него са изложени фактическите обстоятелства и основанията за издаване на
такъв акт. На лицето е дадена възможност за предоставяне на допълнителна
информация, становище и възражение или
да възстанови доброволно търсената сума. Жалбодателят се е възползвал от това
свое право и е депозирал възражение с вх.№01-6500/5546/04.09.2019г., като е
заявил, че неподаването на възражение от негова страна е станало по обективни
причини, тъй като сключеният между него и Община Роман договор за наем на
общински имоти през 2013г., описан в заявлението за подпомагане, е бил
прекратен поради изменение в
нормативната уредба. Лишен от възможността да ползва имотите, жалбодателят по независещи от него причини не е бил в
състояние да изпълни ангажимента за 2016г., поради което не е подал и
заявление. В подкрепа на възражението си е приложил Заповед №977/03.09.2015г.
на Кмета на Община Роман за прекратяване на наемния договор. Административният
орган не е приел възражението за основателно, като е посочил, че поетият
ангажимент е могъл да бъде изпълнен с декларирането на други площи, които се
намират в необлагодетелствания район и отговарят на изискванията за гъстота на
животинска единица /ЖЕ/ или изпълнението
на ангажимента да бъде прехвърлено на друго лице. Мотивирайки волята си по този
начин, ответникът е издал оспореният пред съда АУПДВ, като е приел, че 50% от
плащанията за трите години от първоначално заявения ангажимент – 2013,2014 и
2015, са равни на сумата 5209.97лв. По делото няма спор за сумите, които са
изплатени по време на изпълнението на петгодишния ангажимент така, както са
конкретизирани в мотивите на АУПДВ.
Актът е връчен на жалбоподателя с
препоръчана пощенска пратка на 11.05.2020г., видно от приложеното известие за
доставяне, а жалбата е подадена на 21.05.2020г. по пощата, видно от клеймото
върху пощенския плик.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с
правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея
основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК,
същата е неоснователна по следните съображения:
Преди да разгледа основанията за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, съобразно задължението по чл.168 ал.2 от АПК,
съдът следва да се произнесе по отношение на неговата валидност. Съгласно
чл.20а от ЗПЗП оправомощеният орган да издава АУПДВ е Изпълнителният директор
на Фонд “Земеделие”, в качеството му на
Изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, или лице, на което са делегирани тези правомощия.
Видно от представените Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017г., Заповед № 03-РД/4503 от
27.06.2017г. и Заповед № 03-РД/715-22/13.12-.2018г., всички на Изп.Директор на ДФ“Земеделие“, правомощия
да издава и подписва актовете за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни
плащания са делегирани на Зам.изпълнителния директор на
ДФ“З“ П.С., която е издател на оспорения
пред съда административен акт. Това прави същият издаден от компетентен орган, в
изискуемата писмена форма, съдържащ задължителните реквизити, поради което се явява
валиден.
Същият се явява и законосъобразен, тъй като
при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила, които да обуславят неговата отмяна. Процедурата по
издаване на акта е започнала с уведомяването на
лицето, което е депозирало своите възражения и писмени доказателства,
същите са приети и обсъдени от административния орган, поради което не може да
се приеме, че правото му на защита е било ограничено по някакъв начин. В акта
се съдържат и фактическите и правни основания за издаването му, които
кореспондират помежду си, което го прави и мотивиран. Издаден е в съответствие
с материалния закон, тъй като с разпоредбата на чл.27 ал.3 от ЗПЗП е въведено
задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно
чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК представляват публично държавно вземане. Съгласно чл.4
т.2 и т.3 от Наредба №11/2008г. на МЗП, за кандидатите за подпомагане по мярка
212 съществува задължението да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район в период от
най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи всяка година след това. За
неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин законът предвижда
задължение за Разплащателната агенция да изключи
земеделския стопанин от подпомагане. Според чл.14 ал.2 от същата
Наредба, земеделският стопанин се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания или част от тях, в зависимост от годината, в която е
прекратено участието в мерките. Не се спори, че
преустановяването на дейността е станало на четвъртата година от поемане на задължението, тъй като
за тази година не е подадено заявление от жалбодателя, поради което правилно размерът на публичното вземане е определен на
50% от получената до този момент субсидия от 10419.93лв. или на 5209.97лв. За да не се дължи частично
възстановяване на получените за трите години от поетия ангажимент суми,
съгласно чл.15 ал.2 от Наредба №11/2008г. лицето е следвало да декларира в
писмена форма заедно със съответните документи случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства в
ДФ“Земеделие“ – РА лично или чрез упълномощено лице в рамките на 10
работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от
него лице е в състояние да направи това.
Като изключително обстоятелство за прекратяване на поетия петгодишен ангажимент
жалбодателят изтъква независещото от него прекратяване на договорните
отношения с Община Роман за наемане на общински пасища, но видно от
представената заповед №977 на Кмета на Община Роман това е станало на
03.09.2015г. Жалбодателят не твърди и не
представя доказателства за обжалване на заповедта, не поддържа и твърдения, че
е съобщил за настъпилото ново обстоятелство в съответния срок, за да може административният орган да прецени дали да
го приеме като форсмажорно или изключително, не
сочи, че преди подаване на възражението след получаване на
уведомителното писмо не е бил в състояние да съобщи за тези факти. При неизпълнението на това
задължение от страна на земеделския стопанин, в настоящето производство такова възражение не може да се разглежда.
По тези съображения съдът намира, че оспореният
акт е законосъобразен, а жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при своевременно
направено искане, на ответника на основание чл. 143, ал.1
АПК вр.чл. 78 ал.8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 100 /сто/лв., а в останалата част претенцията следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Административен съд Враца,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.В. *** против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5546#2 от 23.04.2020г. на Зам.Изпълнителния
Директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА М.И.В. ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/лв., като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата
част до пълния размер.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните чрез Административен съд - Враца
пред Върховен административен съд- София.
АДМ. СЪДИЯ: