Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Сливен, 23.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Соня Василева и с участие на прокурора
……………… като разгледа докладваното т.д. № 134 по описа на СлОС за 2018 г., за да
се произнесе съобрази следното:
В
исковата молба се твърди, че на 12.04.18г. водачът на л.а. марка „Пежо“, модел
„406“ с ДКН *******, Р.М. управлявал превозно средство по автомагистрала Тракия
в посока от гр. Бургас към гр. София, като на км. 267 водачът нарушил правилата
за движение по пътищата и напуснал активната лента за движение, навлязъл в
аварийната лента на магистралата, където реализирал удар с л.а. марка „Рено“,
модел „Клио“ с ДКН *******, който бил спрял в същата с включени аварийни
светлини. Вследствие настъпилото ПТП била причинена смъртта на пътниците в л.а.
марка „Рено“, модел „Клио“, а именно Е. М.А. и нейната дъщеря Е.Е.А..
Твърди
се, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача Р.М.С., който грубо
нарушил правилата за движение по пътищата. Вследствие настъпилото ПТП и в
непосредствена причинна връзка с последното на Е. М.А. и нейната дъщеря Е.Е.А.
били причинени несъвместими с живота
увреждания довели до настъпването на тяхната смърт. Твърди се, че прекият
деликвент е извършил деянието виновно поради непредпазливост. Водачът не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и предотврати. Смъртта на Е. и Е. била внезапна, а болката
от загубата им непреодолима. Вследствие на трагичния инцидент ищците Е. и М.
губят едновременно дъщеря и внучка. Прекарала целия си живот в бащината къща, Е.
била отгледана от двамата си родители с много любов и всеотдайност. Момичето
имало прекрасни и топли отношения с родителите си, разбирали се прекрасно и се
подкрепяли взаимно. Твърди се, че Е. била много близка със своите родители,
помагала им във всичко и била тяхна опора в трудни моменти. Родената от нея внучка
Е. била кръстена на баба си. Е. отглеждала малката си дъщеря Е. в дома на
своите любящи родители, които й помагали винаги щом ставало дума за внучката
им. В очите на бабата и дядото Е. била най- прекрасното дете на света – красива
и нежна, изпълнена с радост. Въпреки невръстната си възраст, Е. обичала своите
баба и дядо, които полагали големи грижи за малкото дете, помагали в
осигуряването на издръжката. Твърди се, че Е. била бременна и очаквала второ
дете. На 12.04.18г. светът на Е. и М. рухнал, като в един миг загубили
най-скъпото в живота си – своите дъщеря, внучка и нероденото бебе. След толкова
трагична загуба животът на Е. и М. се сринал и бил напълно променен. Този
инцидент оставил дълбока душевна празнота и в двамата родители, която с нищо не
могли да заменят. Емоционално ищците били опустошени, а болката по загубата на
детето и внучката им с всеки изминал ден ставала все по-голяма. Всеки шум,
потропване, ги карал да се обръщат с надежда към входната врата в очакване починалите
да се завърнат у дома. Атмосферата в дома им станала мрачна, самотна и всичко
това довело до депресия. Те се затворили в себе си, не искали да се виждат с
никого и не излизали навън. Започнали да имат проблемен и непълноценен сън,
вечер трудно заспивали и често се будели през нощта. Това ги направило нервни,
раздразнителни и лесно раними. Станали много емоционални, изпаднали в шок,
който прераснал в тежка депресия. Този ужасяващ случай предизвикал у ищците
остра стресова реакция и душевно разстройство, които обърнали живота им.
Чувството
на скръб и отчаяние достигнало и ищците Е. и А. – баба и дядо на починалата Е.
и прабаба и прадядо на малката Е.. Трагичният инцидент им отнел най-близките
хора, за които непрекъснато се грижели и подпомагали по всякакъв начин –
материален и морален. Новината за смъртта на двете млади момичета ги съкрушила
изключително много, като инцидента им
причинил страдания и болка, като ги докарал до степен на безсилие. Трудно
приели факта, че никога повече няма да видят внучката си Е. и да поиграят с
малката Е.. Ищците Е. и А. се твърди, че били много близки с починалите Е. и Е.
– правели им подаръци, празнували заедно празниците като истинско семейство.
Болката и мъката, която изпитвали четиримата ищци прераснала в депресивно
състояние, което довело до развитие на остра стресова реакция и душевно
разстройство.
Твърди
се още, че за л.а. марка „Пежо“, модел „406“ с ДКН *******, при управлението на
който виновно е причинено процесното ПТП има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „Бул Инс“ АД, като полицата е валидна от 30.12.17 г. до
20.12.2018г.
Претендира
се осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди на Е.Ц.А. и М.А.М., съответно от по
200 000 лв., вследствие смъртта на дъщеря им Е. М.А., настъпила при ПТП на
12.04.2018 г., причинена по вина на ответника Р.М.С., както и частични искове
съответно по 26 000 лв. от общо 200000 лв. за всеки от първите двама ищци,
заради причинената в същото ПТП смърт на тяхната внучка Е.Е.А..
Претендира
се осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищците А.М.И. и Е.А.И. вследствие внезапната
смърт на тяхната внучка Е. А. съответно по 26 000 лв. от общо 200000 лв.
за всеки от тях.
Претендира
се и законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумите.
Всеки
от четиримата ищци претендират заплащане от втория ответник водачът Р.М.С. на сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от възникване на ПТП -
12.04.18г. до датата на изтичане на срока за уреждане на отношенията по
претенциите от застрахователя - 21.12.18г.
Исковата
молба е връчена редовно на ЗД „Бул Инс“ АД, като в законно установения срок е
депозиран писмен отговор.
В
същия се навеждат възражения по основателността на предявените искания. Твърди
се, че липсва влязла в сила присъда, наказателно постановление или друг акт
установяващ по категоричен начин установяващ вината на причинителя на ПТП. Сочи
се, че образуваното ДП № 476/2018г. към момента се води срещу неизвестен
извършител, който факт говори, че по отношение на С. няма повдигнати обвинения
за престъпления от общ характер във връзка с процесното ПТП. Същият не е
привлечен към наказателна отговорност, няма влязла в сила присъда, а
наказателно постановление или друг акт не е издаван. Предявените искове се
оспорват както по основание, така и по размер, като се твърди, че същите са
неоснователни и недоказани. Оспорва се механизма на възникналото ПТП. Оспорва
се наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния
автомобил - Р.С., оспорва се и механизма на получаване на уврежданията и
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и получените увреждания,
както и между поведението на застрахования водач и смъртта на починалите.
Твърди се, че смъртта се дължи единствено и само на противоправното поведение
на лицето управлявало превозното
средство, в което са пътували починалите, а именно З.С.. Твърди се, че с
действията си З.С. е станал причина за смъртта на Е. и Е., като е нарушил
правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбите на чл. 58 и чл. 59
от ЗДП, тъй като в лентата за принудително спиране на автомагистралите нямат
право да спират, респективно паркират пътни превозни средства или в случай, че
това стане следва да се предприемат действия по обезопасяване на спряното МПС.
Оспорва се още твърдението в исковата молба, че ищците са претърпели и търпят
неимуществени вреди, тъй като вредите подлежат на доказване, а по делото не са
ангажирани такива доказателства. Оспорва се твърдението, че починалата Е. А. е
отглеждала дъщеря си в дома на своите родители и е прекарала целия си живот в
техния дом. Това не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като Е.
и З. са съжителствали на семейни начала, както към момента на инцидента, така и
преди това, но не и в къщата на ищците Е. и М., а във Великобритания. Твърди
се, че ищците и починалите на са живели в едно домакинство, не е изградена
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. С оглед на това се твърди, че
ищците не попадат в кръга от лицата легитимирани да получават обезщетения за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък.
Твърди се също, че е налице съизвършителство, респективно двамата водачи С. и С.
са причинили смъртта на двете лица Е. и Е. Апостолови и е налице солидарна
отговорност между последните при условията на чл. 53 от ЗЗД по отношение на
причинените имуществените и неимуществени вреди на ищците в настоящото
производство. Предявените искове се оспорват и по размер като се твърди, че
същият е прекалено завишен.
Депозиран е отговор и от ответника Р.М.С..
Оспорват се предявените срещу него искове, както по основание, така и по
размер. Твърди се, че същите са неоснователни. Изразява се становище по
предявените към застрахователното дружество искове. Направени са
доказателствени искания, включително искане за конституиране на трето лице -
помагач.
В
с.з. ищците се представляват от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа изцяло исковите претенции и моли за уважането им. Представя подробни
писмени бележки.
В
с.з. ответното застрахователно дружество се представлява от процесуален представител
по пълномощие, който оспорва основателността на исковите претенции и моли за
отхвърлянето им.Представя писмени бележки.
В с.з. ответникът Р.С. не се явява и не
представлява.
Третите
лица помагачи в с.з. не се представляват.
От
фактическа страна се установява следното :
На
12.04.2018г. на автомагистрала „Тракия“ в района на километър 267 е настъпил удар между два автомобила ,
съответно лек автомобил Рено, с рег. № В:?_?ВР, упправляван от З. А. С. и лек
автомобил Пежо 406 с рег. № В1027ВС, управляван от Р.М.С..
Назначената
по делото САТЕ, установява следния механизъм на процесното ПТП :
Скоростта
на движение на лек автомобил Пежо преди ПТП, както и към момента на удара с
Рено е била около 155 км/ч.
Опасната
зона за спиране на автомобил Пежо при определената скорост за движение преди
ПТП е около 210 метра.
В
момента на удара автомобил Рено е бил в пълен покой.
Мястото
на удара между автомобилите е в аварийната лента за движение.
Спирането
на автомобила Рено е изцяло в зоната на аварийната лента за движение, като
същият е бил разположен надлежно на платното за движение.
Водачът
на лек автомобил Пежо е допуснал отклоняване на автомобила от собствената дясна
лента към аварийната лента за движение. Навлизането на автомобила Пежо в
аварийната лента е в резултат на отклоняване на вниманието на водача, с
възможно заспиване и не се е дължало на възникнала внезапна техническа
неизправност.
Водачът
на автомобила Пежо е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
запази движението си в дясната лента за движение, без да я напуска.
Водачът
на Рено не е имал техническата възможност да предотврати ПТП.
Основната
техническа причина, довела до възникване на ПТП е технически неправилното
поведение на водача на лек автомобил Пежо при допуснатото отклоняване на
вниманието, както и възможно заспиване. Технически правилно е водачът на
автомобила непрекъснато да наблюдава платното пред себе си и запази движението
в дясната лента, без да я напуска.
След
удара водачът З.С. се е намирал на предната лява седалка, Е. А. се е намирала
на задната лява седалка, а Е. А. се е намирала в скута на Е. А..
Автомобилът
Рено не е бил оборудван със седалка за дете.
В
случай, че детето се е намирало на специално закрепена детска седалка, не би се
достигнало до ограничаване на уврежданията по него. Ударът на автомобила Рено е
бил с нанесени незначителни деформации в задната му част и достигната зона на
разположение на седалката.
При
огледа на автомобила Рено не е констатирано наличие на техническа неизправност.
Автомобилът не е бил обезопасяван със светлоотразителен триъгълник. Наличието
на светлоотразителен триъгълник би довело до възможно възприемане на аварирал
автомобил на по-голямо разстояние. При наличие на светлоотразителен триъгълник
и допуснатото отклоняване на автомобила Пежо, поради отклоняване на вниманието
на водача, отново би настъпил удар.
Причината
за настъпване смъртта на Е. М.А. е
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалата в състояние на тежка мозъчна кома вследствие тежката несъвместима
с живота черепномозъчна травма и тежък хоморалигичен и травматичен шок,
вследствие множество травми и остри кръвоизливи. Животът е бил неспасяем. Най –
голямо значение за настъпването на смъртта имало тежката гръдна травма, като
травмата на органите във всяко от трите телесни кухини е била смъртоносна.
Причината
за настъпването на смъртта на Е.Е.А. е
била тежката несъвместима съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
врата, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпване на смъртта е
била изпадането на пострадалата в състояние на тежък спинален шок, вследствие
счупване на врата и тежкият хаморагичен кръвоизлив. Настъпването на смъртта е
била неизбежна и неминуема. Животът е бил неспасяем. Най – голямо значение за
настъпването на смъртта е имало тежката гръдна травма, както и тежката коремна
травма, като травмата на органите във всяка една от двете телесни кухини е била
смъртоносна.
Смъртта
се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото ПТП и
настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена
последица на възникналото ПТП.
Разпитаните
по делото свидетели сочат, че починалите Е. и Е. са живели заедно с Е.А. и М.М..
Ищците Е. и М. са приели много тежко вестта за смъртта на своите дъщеря и
внучка. Е. е напуснала работа, често е на легло. М. получава чести припадъци и
се налага да бъде викана линейка в дома им. Ходят и двамата сутрин и вечер на
гробищата, правят помени. Настъпила е пълна промяна в живота им, като ищците са
станали тревожни и затворени. Приживе отношенията в семейството са били топли,
всички са разчитали на взаимна помощ и подкрепа, споделяли са помежду си всички
радости и проблеми. Сега вече е изчезнала веселбата в семейството, няма
празници, всичко е траур. Починалата Е. е била близка с баба си Е. и дядо си А.,
като е била кръстена на баба си. Всички заедно са се грижили за малката Е..
Бабата и дядото са приели много тежко загубата на своята внучка Е. и нейното
дете, често са неспокойни и плачат. Споменават често починалите при всеки
повод.
Назначената
по делото СПЕ, определя психичното състояние на ищците като „остра стресова
реакция“. В случая стресорът ангажира цялото семейство. Значимата житейска
промяна е довела до продължителни неприятни обстоятелства, които имат за
последица разстройство в адаптацията. Налице са описани вегативни признаци на
тревожност. В случая реакцията на скръб като интензитет и продължителност е
значима, а преодоляването изисква месеци и години. Клиничната картина включва :
подтиснато, безрадостно, депресивно настроение, тревожност, безспокойство,
чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или
за продължаване на съществуването в настоящата ситуация, в някаква степен
нарушава и извършването на рутинни ежедневни дейности, социални проблеми. В
случая тежестта и продължителността на състоянието могат да персистират във
времето и да продължат под формата на остатъчна симпотоматика. Няма данни за
психотични състояния и тежки психични заболявания. Острата компонента на
преживяното ще избледнее, но случилото се ще остане като душевен белег.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните
изводи от правно естество :
Правна
квалификация на исковете чл. 432 във вр. 429 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 497 от КЗ.
Предявените
искове са допустими, предявени от лица, имащи пряк интерес от търсената защита.
Разгледани по същество са частично основателни.
Предпоставките
за уважаване на иска са следните : настъпването на деликт при управление на
МПС, причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП,
валидна застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на
деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.
В
настоящия случай материалните предпоставки на иска се установяват от влязлата в
сила Присъда № 9/22.04.2019г. постановена по НОХД № 134/2019г. по описа на СлОС,
решение № 151/09.10.2019г. по ВНОХД № 169/2019г. по описа на Апелативен съд –
Бургас и решение № 59/07.01.2021г. по н.д. № 39/2020г. по описа на ВКС.
На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се
ползва със задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установен е по
делото механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната връзка между
деянието и вредоносния резултат.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" към момента на ПТП, които
обуславят задължението на ответното застрахователно дружество да заплати
обезщетение.
Не се доказаха възраженията на ответното
застрахователно дружество относно съпричиняване на вредоносния резултат,
предвид изводите на САТЕ.
По
делото се установява, че след загубата на дъщерята Е. и малката внучка Е. светът
на ищците Е.А. и М.А.М. е рухнал изцяло. В един миг са загубили най – скъпото в
живота си – своите дъщеря Е. и внучка Е., която са отглеждали заедно в дома си.
Поставените два ковчега на погребението са разтърсили из основи целия
съзнателен свят на ищците. След толкова трагична загуба, най – тежката за едни
родители, животът на Е. и М. бил напълно съкрушен. Този инцидент оставил дълбока
душевна празнота и в двамата родители, която с нищо не би могла да бъде
заменена. Емоционално родителите са били опустошени, а болката от загубата на
детето и внучката им с всеки изминал ден ставала по – голяма. Атмосферата в
дома им станала мрачна, много самотна и тягостна като всичко това довело Е. и М.
до депресия. Те се затворили в себе си, не искали да се виждат с никого, не
излизали навън. Двамата започнали да имат проблемен и непълноценен сън. Всяка
снимка или спомен им носи болка по загубените близки и отново проклинат този
най – страшен ден, отнел им радостта и светлината в живота. Това ги направило
нервни, раздразнителни и лесно раними. Станали много емоционални, изпаднали в
шок, който прераснал в тежка депресия. Този ужасяващ случай предизвикат остра
стресова реакция и душевно разстройство, които преобърнали живота им. Те никога
няма да бъдат същите, защото са загубили обичните си дете и внучка, които няма
да видят повече. Последиците в емоционален и психологически план не са отшумели
и едва ли някога биха изчезнали.
Така
описаните емоционални болки и страдания следва да бъдат справедливо обезщетени,
като на двамата ищци Е.А. и М.М. бъде присъдено като обезщетение сумата в
размер на 150 000лева, която до известна степен да репарира
неимуществените вреди от загубата на тяхната дъщеря Е. М.А.. Следва да бъде
присъдено на ищците и справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания
от внезапната загуба на тяхната невръстна внучка Е. в размер на по 60 000
лева за всеки от тях. Претенциите до пълните претендирани размери от по
200 000лева следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Върху
определените обезщетения следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане.
По
делото се събраха доказателства и относно претърпените болки и страдания от
ищците Е.А.И. и А.М.И. – баба и дядо на починалата Е. М.А.. Бабата и дядото са
живели в едно домакинство с починалата внучка Е.. Участвали са в отглеждането й
още от малка. Винаги са разчитали на взаимна помощ и подкрепа, като отношенията
им са били особено близки. Подпомагали са се финансово. Празнували са заедно
празниците, били са заедно в делниците. Внезапната смърт се е отразила пагубно
на психиката им, като е преобърнала целия им свят. Умряла е надеждата за помощ
и подкрепа от младата внучка, умряла е усмивката й, която е озарявала техните
дни. Инцидентът е причинил много страдание, болка и безсилие, като е отнел
смисъла на живота им и радостта му. Тази безвъзвратна загуба е оставила
отпечатък върху старините им. Следва да бъде присъдено на ищците справедливо
обезщетение за претърпените болки и страдания от внезапната загуба на тяхната
внучка Е. в размер на по 60 000 лева за всеки от тях. Върху определените
обезщетения следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от
21.12.2018г. до окончателното изплащане.
Съдът намира за неоснователни предявените
искове срещу водачът Р.М.С. за заплащане
на лихви за забава върху определените застрахователни обезщетения в размер на
1000лева, считано от датата на възникване на ПТП до произнасянето на
застрахователното дружество – 21.12.2018г. При действието на отменения КЗ, при
присъждане на обезщетение по чл. 226 КЗ (отм.) се начисляваше лихва от датата на
ПТП и съдебната практика в тази насока беше константна. Новият застрахователен кодекс
въведе различни правила относно определянето на началния момент, от който се
дължи законната лихва. Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 от действащия КЗ относно съдържанието на договорните
задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва да се
приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува,
но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един
по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в
застрахователното обезщетение се включват лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3.
В този смисъл е Решение № 128 от
04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В същото е
прието, че "в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. " Следователно отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования,
включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на
увредения.
Съобразно
изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК на ищците са дължими деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Ищците са претендирали
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата във вр. НМРАВ, което следва да се присъди
на адв. К.С. САК в размер на 12 330 лева, без ДДС.
Съразмерно
на отхвърлената част от исковете претенции, ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ има
право на присъждане на съдебно деловодни разноски. По делото е представен
списък по чл.80 от ГПК, както и договор от 13.04.2021г. за правна защита и
съдействие, но не са представени доказателства за реално извършено по банков
път плащане на договореното възнаграждение в размер на 21 200 лева, поради
което такова не следва да бъде присъждано.
На
ответника Р.М.С., предвид отхвърлянето
на предявените искове срещу него, са
дължими деловодни разноски доказани и заплатени до размер от 1200лева –
възнаграждение на адвокат.
Ответното
дружество ЗД „БУЛ ИНС“ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СлОС
държавна такса върху уважените размери от исковите претенции в размер на 21 600
лева, както и сумата в размер на 500 лева - възнаграждение на вещо лице по СПЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, настоящия съдебен състав на сливенски окръжен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.А.
с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН ********** *** сумата в размер на по
150 000лева за всеки от тях,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
внезапната загуба на тяхната дъщеря Е. М.А. при възникналото на 12.04.2018г.
ПТП, ведно със законната лихва считано от 21.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля претенциите до пълните претендирани
размери от 200 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ц.А.
с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН ********** *** сумата в размер на по 60 000лева за всеки от тях – частична претенция от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
внезапната загуба на тяхната внучка Е.Е.А. при възникналото на 12.04.2018г.
ПТП, ведно със законната лихва считано от 21.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля претенциите до пълните претендирани
размери от 80 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.И.
с ЕГН ********** и А.М.И. с ЕГН ********** *** сумата в размер на по 60 000 лева за всеки от тях – частична претенция от 200 000лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие внезапната загуба на
тяхната внучка Е. М.А. при възникналото на 12.04.2018г. ПТП, ведно със законната
лихва считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е.Ц.А. с ЕГН **********, М.А.М. с ЕГН
**********, Е.А.И. с ЕГН ********** и А.М.И. с ЕГН **********, всички с адрес ***
против Р.М.С. с ЕГН ********** с адрес *** за заплащане на лихви за забава
върху всяко от присъдените обезщетения в размер на 1000 лева, считано от
възникване на ПТП – 12.04.2018г. до изтичане на срока за уреждане на
претенцията от застрахователя – 21.12.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.К.С.
с ЕГН **********,***, БУЛСТАТ **********, с рег. Номер от Единния адвокатски
регистър **********, номер на карта САК 6799, с адрес на кантората гр.София,
ул.“Иван Денкоглу“ № 20, ет.2 сумата в размер на 12 330 лева, без ДДС -
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ищците.
ОСЪЖДА Е.Ц.А. с ЕГН **********, М.А.М. с ЕГН **********, Е.А.И. с
ЕГН ********** и А.М.И. с ЕГН **********, всички с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.М.С.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 1200лева – деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлОС сумата в размер на на 21 600 лева – държавна такса, както и сумата в размер
на 500 лева – възнаграждение на вещо лице
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
с ЕИК *********.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :