№ 145
гр. Шумен, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Р. Ил. Р.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20233600200505 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и Решение за постановяване на финансова санкция.
Решението за постановяване на финансова санкция е на държава членка на Европейския съюз –
Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по
българското законодателство по ЗДвП – управление на МПС без поставен предпазен колан.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
съдебното решение за основателно и предлага да бъде уважено. Предлага да се допусне
изпълнение на същото, като за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и
Министерството на правосъдието, както и същото да се изпрати за изпълнение на НАП Варна.
От изготвената служебна справка на база данни НБД население се установява, че с дата на
раждане 29.01.1998 год е лицето И. Н. Б., с ЕГН - **********, с постоянен адрес *****.
Засегнатото лице – И. Б. нередовно призован, не се явява. Предвид това обстоятелство и на
основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник и се представлява от
него. Защитникът изразява становище, че не са налице основанията за признаване на решението и
за неговото изпълнение, но без да излага доводи защо.
Засегнатото лице И. Н. Б. преди това е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава – Кралство Нидерландия не сочи, че върху дължимата сума има направена
частична вноска.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция и
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
1
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено от Кралство Нидерландия Решение
за постановяване на финансова санкция. Санкцията е наложена за това, че засегнатото лице е
извършило нарушение на разпоредбите за движение по пътищата: На 18 декември 2021 година в
11:06 часа като водач на превозно средство или пътник при движение с превозно средство с рег. №
***** на Rotterdam, Mijnsherenlaan не е ползвал предпазен колан. Нарушението е извършено на
Rotterdam, Mijnsherenlaan и представлява нарушаване на разпоредбите на Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата –
чл.2. Решението е влязло в сила на 14.03.2023 година. Решението за постановяване на финансовата
санкция е на държава членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние,
което съставлява административно нарушение и по българското законодателство по Закона за
движение по пътищата. Нещо повече. Съгласно чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – двойна
наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал.2, т. 1-32, както и за деяния
съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според
законодателството на издаващата държава: “поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на
моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари;”. Тъй като засегнатото
лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска област / съдебен район на Окръжен
съд Шумен /, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от
ЗПИИРКОРНФС.
Засегнатото лице е нередовно призовано за съдебното заседание, не се явява, не представя
доказателства за пълно или частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския
съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова
санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за
изпълнение.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и
отговаря на Решението – копие от решение на наказващия несъдебен орган – Полиция, Кралство
Нидерландия. Не са събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата /Кралство Нидерландия/ и от
изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на
решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на
150 – сто и петдесет евро. Решението се отнася за деяние, което съставлява престъпление или
административно нарушение и според българското законодателство – нарушаване правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. Решението е било постановено срещу физическо
лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. Видно от
представеното удостоверение съответното лице – И. Б. - е било уведомено лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,
както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е
2
пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16,
ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на
31.01.2023 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове
/евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 150 EUR в български левове е
293,37 лева /двеста и деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл.
16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение на наказващия несъдебен орган при
Кралство Нидерландия – Полиция и Удостоверение на Centraal Justitieel Incassobureau /Централно
инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието/ и адрес: Postbus 185, 8900 AD
Leeuwarden Nederland, рег. № EGS *********, влязло в законна сила на 14.03.2023 година, с която
на И. Н. Б., *****., с ЕГН - **********, с постоянен адрес ***** е наложена финансова санкция в
размер на 150 – сто и петдесет евро /ЕUR/, с равностойност в български лева – 293,37 лева /двеста
и деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/.
На основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати на
Националната агенция на приходите - ТД НАП офис Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и
ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд Варна, а за засегнатото лице – от датата на узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3