Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
2352/17.12.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
девети декември Година две хиляди и деветнадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5358 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№ 03-011060/03.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Варна, с което на «ЛИА - Варна» ООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в
размер на 150 лева, на осн. чл.415в
ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция от 150 лева на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:Производството е с правно основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на
санкционираното дружество против наказателно постановление №
03-011060/03.04.2019г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,
с което за нарушение на чл.139 ал.1 от КТ вр.
чл.4а ал.1 от НРВПО, на търговеца е наложено административно наказание
имуществена санкция.
С жалбата се счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Счита се, че е допусната техническа грешка при изписване на
работното време. Реално работната смяна започва в 09,00 часа и приключва в
16,00 часа. В декларацията си лицето В. А. поради техническа грешка е посочила,
че смяната й приключва в 15,30 часа. Не е нормално да е работила с 30 минути
по- малко през този месец, тъй като нормалната продължителност на работния ден
е 8 часа. Не са събрани доказателства за настъпили вредоносни резултати за
работници.Графиците са съставени със знанието и одобрението на самите
работници, като не е изследвана причината за констатираната разлика. Счита се и , че неправилно не е приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна на наказателното
постановление.
В с.з. не се явява представляващ
дружеството.
Представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 12.03.2019г. служители на ДИТ – Варна,
сред които св. Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
в обект – сладкарница „Мармалад“,
находящ се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“,
„Гранд мол“ Варна, ет.4, стопанисван от «ЛИА-Варна» ООД.
По време на проверката в обекта било установено лицето В. Н.
А. която полагала труд като „мияч“. А. попълнила декларация, в която посочила
наред с останалите параметри на установеното трудово правоотношение и работно
време от 08,30 часа до 15,30 часа.
На проверяващите бил представен за проверка екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред, при което било установено, че за втора
смяна е установено работно време от 09,00 часа до 16,00 часа , с почивка от 30
минути в периода от 12,30 до 13,30 часа и
с две физиологични почивки от 11,00 часа до 11,15 часа и от 14,00 часа
до 14,15 часа, съгласно график.
С протокол от 12.03.2019г. на дружеството било предписано да
актуализира правилника за вътрешния трудов ред.
На 28.03.2019 г. бил
съставен срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението да бъде
регламентирано в правилника за вътрешния трудов ред разпределението на
работното време. За дата на извършване на нарушението била определена датата на
проверката – 12.03.2019г.
Акта бил връчен на представляващ дружеството , като в
съдържанието му не били вписани възражения. Възражения били депозирани по административнонаказателната преписка, но
били преценени като неоснователни.
На 03.04.2019 г. административно наказващия орган финализирал административно наказателната преписка,
издавайки обжалваното НП, с което наложил административно наказание от вида
имуществена санкция, при отчитане на факта на отстраняване на нарушението и
липсата на настъпили вредни последици, над минималния размер, предвиден в
привилегированата разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие: декларация
от заето лице от 12.03.2019г.; копие от протокол за извършена проверка
ПР1907885/28.03.2019г. ; копие от правилник за вътрешния трудов ред;
идентификационна карта; заповед; показанията на св. Д. и др.
При проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния
срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в
рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили
фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното
нарушение, установявайки на място в обекта липсата на писмено определено
работно време, идентично с посоченото от лицето, полагащо труд. По АНП са
събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно
нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно
нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на
обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация
по КТ.
Административно наказващият орган, на база на събраните
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно
нарушение от категорията на нарушенията по чл.139 ал.1 от КТ вр. чл.4а ал.1 НРВПО, поради което следва да се ангажира административно наказателната
отговорност на въззивното дружество.
От друга страна е отчетено, че нарушението
е отстранено след установяването му, преценена е и липсата на доказателства да са произтекли
вредни последици и правилно е квалифицирано нарушението по чл.415в от КТ.
Неправилно
обаче е определен размерът на административното наказание, което да бъде
наложено. При липсата на данни за
извършени други нарушения, адекватно на
тежестта на извършеното нарушение се явява наказание в минималния, предвиден в
закона размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде
изменено.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна
на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че е допусната техническа грешка при
изписване на работното време. Реално работната смяна започва в 09,00 часа и
приключва в 16,00 часа. В декларацията си лицето В. А. поради техническа грешка
е посочила, че смяната й приключва в 15,30 часа. Не е нормално да е работила с
30 минути по- малко през този месец, тъй като нормалната продължителност на
работния ден е 8 часа.
Съдът не намира, че посоченото работно време от 08,30 часа
до 15,30 часа от страна на работника А. произтича от техническа грешка,
доколкото същата коректно е посочила всички параметри от установеното трудово
правоотношение. Посоченото работно време отразява именно осем часов работен
ден, а не – с тридесет минути по- кратък , както се счита с жалбата.
Счита се още, че не са събрани доказателства за настъпили
вредоносни резултати за работници. Графиците са съставени със знанието и
одобрението на самите работници, като не е изследвана причината за
констатираната разлика.
Доколкото вредоносен резултат не представлява елемент от
състава на нарушението, то според въззивния състав на
съда , установяването на такъв резултат и вписването му в обстоятелствените
части на АУАН и НП не е възниквало като задължение за проверяващите и
наказващият орган.
На последно място се счита, че неправилно не е приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно лицето е било санкционирано.
Изложеното по- горе мотивира съда да измени
наказателното постановление като намали размера на наложеното административно
наказание до минимално предвидения в закона.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: