Р Е Ш Е Н И Е
София, 29.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 12671/19
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от
Д.Ц.И., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, офис 4, чрез адв. Ю.Д., против М.И.Б., учредена съгласно Договор
за учредяване на М.И.Б., сключен на 10.07.1970 г. в Москва, вписана в
Секретариата на ООН на 01.12.1971 г. под регистрационен № 11417, с данъчен
номер на Руската Федерация (ИНН) **********, представлявана от Н. Н.К., с
адрес: ул. „********, 107078 Москва, Руска Федерация, с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено за установено, че М.И.Б. няма вземане от 1 000 евро, със съответните лихви, представляващо част
от претендираното за съществуващо от посочената банка вземане в общ размер 1
200 000 евро главница, ведно със съответните лихви, от Д.Ц.И., като поръчител
по Договор за поръчителство № 127/01/03 от 16.08.2007 г. във връзка с Кредитно
споразумение № 127/01 от 14.08.2007 г., изменено с Допълнително споразумение №
1/12.02.2008 г. и Допълнително споразумение № 2/14.04.2009 г. между М.И.Б.
и „А.П.“ ООД, съществуването на което вземане се твърди от ответника и в
производството по гр.д. № 7386/2012 г. на СГС, поради факта, че Д.Ц.И. няма качеството на поръчител за
отпуснатия на кредитополучателя „А.П.“ ООД от Банката кредит и за съществено
изменените условия по него, и процесното
вземане е погасено по давност.
Претендират се сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че с искова молба от 21.05.2012 г.,
по която е образувано гр.д. № 7386/2012 г. на СГС, настоящият ответник МИБ е
предявил искове с правно основание чл. 26 и чл. 135 ЗЗД за обявяване за нищожен
и, евентуално, относително недействителен Договор за доброволна делба от
30.08.2011 г., сключен между Д.Ц.И. и А. Г.А., с който договор е извършена
делба на жилище, представляващо апартамент № 5 в гр. София, район „Витоша“, кв.
„Бояна“, ул. „********, заедно с избено помещение № 4 и със съответните ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В исковата
молба, подадена от МИБ е посочено, че настоящият ищец Д.Ц.И. има качеството на
неин длъжник и че Банката има парично вземане към него, като поръчител по
Договор за поръчителство № 127/01/03 от 15.08.2007 г., за задълженията на
кредитополучателя „А.П.“ ООД. С Решение № 2502 от 18.04.2017 г. на СГС по посоченото
дело предявеният иск с правно основание чл. 26 ЗЗД е отхвърлен, но е уважен
искът по чл. 135 ЗЗД и договорът за делба от 30.08.2011 г. е обявен за
недействителен по отношение на МИБ.
Ищецът заявява, че още с подадения
отговор на исковата молба по гр.д. № 7386/2012 г. на СГС като ответник, е направил
възражения, че Банката няма качеството на кредитор по отношение на него и че
той не отговаря към нея за задължения на „А.П.“ ООД, включително и поради това,
че договорът за поръчителство от 16.08.2007 г. не обезпечава задълженията на
кредитополучателя, тъй като условията по Кредитното споразумение № 127/01 от
14.08.2007 г. и, съответно, по отпуснатия на дружеството кредит, са били
съществено изменени и променени с подписаните между МИБ и „А.П.“ ООД
Допълнително споразумение № 1 от 12.02.2008 г. и Допълнително споразумение № 2
от 14.04.2009 г., а за нови кредити и условия по него ищецът не е изразявал
съгласие и не е поръчителствал.
По – нататък ищецът заявява, че с Договора за поръчителство от 16.08.2007
г. той се е съгласил да поръчителства за задълженията на кредитополучателя по
условията на Кредитното споразумение от 14.08.2007 г. Видно от клаузите на
Допълнително споразумение № 1 от 12.02.2008 г., а и на Допълнително
споразумение № 2 от 14.04.2009 г., страните по Кредитното споразумение № 127/01
от 14.08.2007 г. са променили съществено условията по него. На практика,
постигнато е ново кредитно споразумение, с различни от първоначалните цели,
условия, права и задължения на страните, без за това да има съответното
допълнително изрично писмено изменение на Договора за поръчителство от
16.08.2007 г. Процесният договор за поръчителство от 16.08.2007 г. не обхваща
новите задължения на „А.П.” ООД, а старите /така, както те са били предвидени в
първоначалния вид на Кредитното споразумение № 127/01 от 14.08.2007 г./, след
промяната им с последващите допълнителни споразумения, вече не съществуват.
В този смисъл ищецът счита, че не съществува и отговорност на поръчителя по
договора за поръчителство по отношение на изменените и нововъзникнали задължения
на кредитополучателя, тъй като за същите не е дадено необходимото изрично
писмено съгласие, каквото, освен от закона, се изисква в случая и от самия
договор за поръчителство - клаузата на т.14 от него.
На самостоятелно основание и аргумент за погасяване на поръчителството
според ищеца е и неспазването на 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД.
На отделно основание и при условията на евентуалност ищецът заявява, че МИБ
няма вземане към него и поради това, че такова евентуално и хипотетично вземане
на Банката към него дори и да е съществувало, то към настоящия момент вече е
погасено по давност.
В тази връзка ищецът е предявил
иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено между страните, че процесното
вземане не съществува.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
В хода по същество поддържа
предявения иск, като претендира разноски по списък.
Ответникът М.И.Б., уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не взема становище по исковата
молба и не ангажира доказателства. Негов представител не се явява и в съдебно
заседание по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че по предявени от М.И.Б. искове с правно основание чл. 26
и чл. 135 ЗЗД за обявяване за нищожен и, евентуално, относително недействителен
Договор за доброволна делба от 30.08.2011 г., сключен между Д.Ц.И. и А. Г.А., с
който договор е извършена делба на жилище, представляващо апартамент № 5 в
София, район „Витоша“, кв. „Бояна“, ул. „********, заедно с избено помещение №
4 и със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, е образувано гр.д. № 7386/2012 г. на СГС, I-21-ви с-в.
Пасивната легитимация по
посоченото дело на настоящия ищец Банката обосновава с факта, че той, в
качеството си на поръчител по по Договор за поръчителство № 127/01/03 от
15.08.2007 г., за задълженията на кредитополучателя „А.П.“ ООД, е неин длъжник
и тя има вземане към него. Представени са доказателства, че с Решение № 2502 от
18.04.2017 г. на СГС по посоченото дело предявеният иск с правно основание чл.
26 ЗЗД е отхвърлен, като е уважен искът по чл. 135 ЗЗД и договорът за делба от
30.08.2011 г. е обявен за недействителен по отношение на МИБ.
Съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, които той е направил като възражения по гр.д. № 7386/2012
г. на СГС, I-21-ви с-в, че Банката няма
качеството на кредитор по отношение на него и че той не следва да отговаря към
нея за задължения на кредитополучателя „А.П.“ ООД., по Кредитно споразумение №
127/01 от 14.08.2007 г. и, съответно, по отпуснатия на дружеството кредит, които
задължения са били съществено изменени и променени с подписаните между МИБ и „А.П.“
ООД Допълнително споразумение № 1 от 12.02.2008 г. и Допълнително споразумение
№ 2 от 14.04.2009 г. По тези съображения се доказа, че договорът за
поръчителство от 16.08.2007 г. не обезпечава задълженията на кредитополучателя,
тъй като, след допуснатите съществени изменения, ищецът, като поръчител по
договора за кредит, не е изразявал съгласие и не е поемал задължение за
поръчителство.
Установи се, че на практика е постигнато ново Кредитно споразумение, с
различни от първоначалните цели, условия, права и задължения на страните, без
за това да има съответното допълнително изрично писмено изменение на Договора
за поръчителство от 16.08.2007 г. Процесният договор за поръчителство от
16.08.2007 г. не обхваща новите задължения на „А.П.” ООД, а старите /така,
както те са били предвидени в първоначалния вид на Кредитното споразумение №
127/01 от 14.08.2007 г./, след промяната им с последващите допълнителни
споразумения, вече не съществуват.
В този смисъл ищецът счита, че не съществува и отговорност на поръчителя по
договора за поръчителство по отношение на изменените и нововъзникнали
задължения на кредитополучателя, тъй като за същите не е дадено необходимото
изрично писмено съгласие, каквото, освен от закона, се изисква в случая и от
самия договор за поръчителство и визира клаузата на т.14 от него.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи исковата сума, тъй като, от една
страна той няма
качеството на поръчител по отпуснатия на кредитополучателя „А.П.“ ООД от Банката
– ответник кредит, след съществено изменените условия по него, а, от друга - процесното
вземане е погасено по давност.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск за
установяване несъществуването на едно правоотношение или едно право, когато има
интерес от това.
Не се спори по делото, че ищецът Д.И. е поръчител по Договор за
поръчителство № 127/01/03 от 15.08.2007 г. за задълженията на „А.П.“ ООД по
Кредитно споразумение № 127/01 от 14.08.2007 г. и, съответно, по отпуснатия на
дружеството кредит.
Не се спори също и, че с Решение
№ 2502 от 18.04.2017 г. по гр.д № 7386/2012 г. на СГС, I-21-ви с-в е уважен иск с правно
основание чл. 135 ЗЗД и договорът за делба от 30.08.2011 г. сключен между Д.Ц.И.
и А. Г.А., по отношение на апартамент № 5 в София, район „Витоша“, кв. „Бояна“,
ул. „********, заедно с избено помещение № 4 и със съответните ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е обявен за относително
недействителен по отношение на МИБ.
Според нормата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира,
че в настоящия случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, пред вид факта, че ответникът не се яви и не изпрати свои представители
както на първото, така и на заседанието по същество на делото, не представи
отговори на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
ГПК въвежда
формални предпоставки за постановяване на решение по този ред, като съдът не
изследва по същество материалноправния спор.
С оглед на
това и, пред вид изричното заявеното искане в о.с.з. от ищеца, съдът намира, че
делото следва да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238,
ал. 1 ГПК без мотиви по същество, съобразно чл. 239, ал. 2 ГПК.
По тези
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата, описана в исковата молба, тъй като няма качеството на поръчител по
отпуснатия на кредитополучателя „А.П.“ ООД от Банката кредит и по съществено
изменените условия по него и тъй като процесното вземане е погасено по давност.
Съдът приема иска за доказан по основание с оглед
твърденията на ищеца, представените от него писмени и гласни доказателства и
процесуалното поведение на ответника.
С оглед изхода на спора на ищцата се следват разноски,
съобразно представен списък, общо в размер 2 195, 86 лв., от които: д.т.
за производството пред СГС 79,97 лв., разходи за превод 1 962 лв., разходи за връчване на
документи 148, 89 лв. и 5 лв. за съдебно удостоверение.
На адвоката – повереник на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в размер 1 430 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на М.И.Б., учредена съгласно Договор
за учредяване на М.И.Б., сключен на 10.07.1970 г. в Москва, вписана в
Секретариата на ООН на 01.12.1971 г. под регистрационен № 11417, с данъчен
номер на Руската Федерация (ИНН) **********, представлявана от Н. Н.К., с
адрес: ул. „********, 107078 Москва, Руска Федерация, по иска,
предявен от Д.Ц.И., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, офис 4, чрез адв. Ю.Д., на основание чл. 124 ГПК, че М.И.Б. няма вземане от 1 000 евро, със съответните
лихви, представляващо част от претендираното за съществуващо от посочената
банка вземане в общ размер 1 200 000 евро главница, ведно със съответните
лихви, от Д.Ц.И., като поръчител по Договор за поръчителство № 127/01/03 от
16.08.2007 г. във връзка с Кредитно споразумение № 127/01 от 14.08.2007 г.,
изменено с Допълнително споразумение № 1/12.02.2008 г. и Допълнително
споразумение № 2/14.04.2009 г. между М.И.Б.
и „А.П.“ ООД, съществуването на което вземане се твърди от ответника и в
производството по гр.д. № 7386/2012 г. на СГС, I-21-ви с-в, поради факта, че Д.Ц.И.
няма качеството на поръчител за
отпуснатия на кредитополучателя „А.П.“ ООД от Банката кредит и за съществено
изменените условия по него и процесното
вземане е погасено по давност.
ОСЪЖДА М.И.Б. да заплати на Д.Ц.И. сторените по делото разноски, общо в размер 2 195, 86 лв., от
които: д.т. за производството пред СГС 79,97 лв., разходи за извършени преводи
1 962 лв., разходи за връчване на документи 148, 89 лв. и 5 лв. за съдебно
удостоверение.
ОСЪЖДА М.И.Б. да заплати на адвокат Ю.Д., АК Монтана, служебен адрес: ***, офис 4, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в размер 1 430 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: