№ 269
гр. Русе, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20224500100595 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът М. К. Г., чрез пълномощника си адв. К. К., твърди, че на
07.07.2021 г. в Русе на бул. „Придунавски“ бил блъснат на пешеходна пътека,
като пешеходец, от автомобил, управляван от Б.Б.С.. За извършеното ПТП
органите на МВР съставили констативен протокол № 479/141 от 07.07.2021 г.
и след приключване на досъдебното производство било образувано НОХД №
1130/2022 г. по описа на РРС, което приключило със споразумение и Бранко
Сотиров бил признат за виновен и осъден на 3 месеца лишаване от свобода и
глоба, както и на лишаване от правоуправление. Автомобилът, с който е
извършено ПТП, бил собственост на М.А.К., която имала сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД. Ищецът предявил претенция към застрахователя за
обезщетяване на причинените му материални и нематериални вреди, които
оценил на обща стойност 70 000 лв. След продължителна кореспонденция и
представяне на изисканите от застрахователя документи, в това число и
изготвена от вещо лице експертиза, ищецът получил по сметката си сумата от
13 879.96 лв., за която след справка при ответното дружество установил, че
включва претърпените от него неимуществени вреди на стойност, оценени от
застрахователя на 12 500 лв. и имуществени вреди на стойност 1 379.96 лв.
Ищецът не приема изплатената сума за обезщетение за достатъчна, реално
справедлива и приемлива, поради което предявява настоящите искове.
Подробно описва претърпените от него неимуществени вреди вследствие на
причинените му телесни увреждания. Описва и вредите, които е претърпял в
имуществената си сфера, под формата на разходи за медикаменти и
манипулации, както и вредите, които счита, че е претърпял, като пропусната
1
полза вследствие на по-малкото, получавано от него възнаграждение. След
процесното ПТП бил приет в отделение по Ортопедия и травматология на
УМБАЛ „Канев“ АД и на 12.07.2021 г. му била направена сложна операция,
поставени импланти, фиксирани с винтове и му взели тъкан от друго място, за
да възстановят десния крак. Операцията не била извършена веднага, а след
няколко дни, поради лошото здравословно моментно състояние, при което се
наложило да търпи огромни болки и притеснения. Ищецът страдал от други
придружаващи заболявания, което усложнило оздравителния процес. В
резултат на фрактурата на фибуларния кондил на тибията първоначално било
невъзможно да се движи за 43 дни, след което бил в болнични в продължение
на една година, като провел три курса физиотерапия и посетил санаториум за
лечение и облекчаване на болките. Като резултат от ПТП, оперативните
интервенции, липсата на физическа активност и повишаване на телесната
маса, се влошили стойностите на хипертонията и диабета му, което наложило
и постъпване по спешност за лечение в болница. Последвала втора операция
за изваждане на метална конструкция от коляното на осмия месец от
произшествието, придружена отново с болки и страдания, стрес и
притеснения за ищеца и за близките му. Като пряка връзка с увреждането от
произшествието получил и други усложнения на здравето. Когато се случило
ПТП ищецът отивал на преглед при ортопед, който трябвало да назначи
лечение на лявата му тазобедрена става, от която страдал, но произшествието
наложило въобще да спре лечението на левия крак. Така изпаднал в
невъзможност да лекува ставата на левия крак, заради контузията на десния и
разчитал на болния крак, без да го щади, за да се изправи на крака от
счупването. ПТП се случило в момент, когато жената, с която живеел на
семейни начала – Д. Д., осиновила дете, което тогава било на 8 месеца. Счита,
че като глава на семейството от него се очаквало да помага при отглеждането
и възпитанието на бебето, а вместо това се наложило Д. да се грижи за него,
тъй като бил неподвижен и с помощни средства почти 4 месеца. Не била
опитен шофьор, но се наложило непрекъснато да шофира, за да го откарва с
колата до болницата и навсякъде, където се налагало за прегледи,
рехабилитация и контроли. Къпела го, помагала му при физиологичните
нужди, което за ищеца било срамно и унизително, обличала го и това
натоварвало психически и физически и двамата. Изживял огромен стрес и
шок от случилото се, ежедневно понасял болки и безпокойства, заради което
постоянно използвал обезболяващи средства. Ежедневно Д. му правела
превръзки и масажи. В резултат на ПТП не можел да работи и да се грижи за
семейството си, в което се отглеждало бебе, което наложило да продаде
автомобила си на цена под пазарната, за да обезпечи финансово лечението си,
както и оцеляване на семейството. Жилището на ищеца се намирало на
тринадесети жилищен етаж, а асансьорът често се повреждал. Това налагало
слизане и качване по стълбите, което било съпроводено от болка в крака и
наложило продажба на апартамента с цел закупуване на друго подходящо
жилище. Ищецът сочи, че на коляното му имало подутина с размерите на
2
орех и ежедневно търпял болки в областта на удара, които най-вероятно ще
продължат до края на живота му. Не можел да носи чехли и къси панталони,
имал ограничения в движението и накуцваща походка с болка дори при
нормално вървене и навярно занапред ще е лишен от възможността да играе
футбол, както обичал да прави преди ПТП. Твърди, че има трайно увреждане
на психиката и постоянен стрес, изразяващ се в страх от пресичане на
пешеходни пътеки и страх от преминаващи автомобили. Чувствал се
непълноценен, защото не успявал да се справя със задълженията си като глава
на семейството, не можел да ходи на разходка с малкото дете, нито да
пазарува. Провалила се планираната почивка на семейството през м. юли
2021 г., както и планирана екскурзия до близки в Италия. Единственият доход
на ищеца бил от сключения трудов договор с „Витте Аутомотив България“
ЕООД, но поради отсъствието му в продължение на 12 месеца заради
нетрудоспособност, по това време бил лишен от възможността да получава
пълното си възнаграждение, в това число и 4 вида бонуса, което определя
като пропуснати ползи. Формулирал е петитум на исковата си молба, в който
моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, които остойностява в размер на 84 664.97 лв.,
имуществени вреди в размер на 335.03 лв. и пропуснати ползи в размер 4 080
лв., който след допуснатото изменение е увеличен на 8 548.92 лв., ведно със
законната лихва от датата на деликта върху всяка от главниците. Претендира
и разноски по делото.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва предявените
искове, като възразява, че е извършил извънсъдебно плащане, с което е
удовлетворил претенциите на ищеца. Твърди, че заплатеното от него
обезщетение в размер 12 500 лв. за неимуществени вреди и 1 379.96 лв. за
имуществени вреди, покрива търпените от ищеца вреди. Евентуално
възразява, ако съдът приеме, че този размер не удовлетворява претенциите
му, то те следва да бъдат намалени, тъй като не съответстват на критериите на
чл. 52 от ЗЗД. Възразява, че не е налице причинно-следствена връзка между
травмите от ПТП и пропуснатите ползи, които се твърдят в исковата молба,
поради което счита, че този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не оспорва и признава факта за сключено валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП за автомобила, с който то е причинено.
Оспорва обстоятелството, че се е наложило ищецът да продаде личния си
автомобил, за да осигури средства за лечението си, предвид наличието на
представени доказателства, че има възможност да заплати адвокатско
възнаграждение в общ размер на 10 246.39 лв. Възразява и против
присъждането на законна лихва от датата на ПТП. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ лихвите за забава се заплащат от датата
на уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователната претенция, която е по-ранната от двете дати. Счита в
настоящия случай, че уведомяването е на 30.07.2021 г. Оспорва и искането за
3
възстановяване на заплатени разноски за адвокатски хонорар за извънсъдебна
застрахователна претенция, както и възнаграждението за воденото
наказателно производство по повод на процесното ПТП. Претендира
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С одобрено от съда споразумение по НОХД № 1130/2022 г. по описа на
Районен съд Русе, Б.Б.С. е признат за виновен, за това, че на 07.07.2021 г. в гр.
Русе, при управление на МПС – лек автомобил марка „Киа“ модел „Пиканто“
с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на М.
К. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния кондил
на дясна голямопищялна кост, наложило метална остиосинтеза, довело до
трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за повече от
тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Влязлото в
сила споразумение на основание чл. 300 от ГПК е задължително за
гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. На основание чл. 413, ал. 1 от НПК
то се явява задължително и за застрахователя – страна по сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Не е спорно, че автомобилът, с който е извършено деянието има
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София. Не се спори и обстоятелството, че
застрахователят е извършил извънсъдебно плащане на сумата от 13 879.96
лв., с която е удовлетворил претенциите на ищеца, от които за неимуществени
вреди е заплатил 12 500 лв., а за имуществени вреди – 1 379.96 лв.
По делото са представени разходооправдателни документи – фактури и
касови бонове, видно от които за проведеното след ПТП от 07.07.2021 г.
лечение, ищецът е направил разходи в размер на 1 735 лв.
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди, е разпитана Д. А. Д. – съжителстваща на семейни
начала с ищеца. Тя изнася данни за интензитета на болките, страданията и
притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от
процесното ПТП. Установява, че с изключение на захарния диабет, преди
ПТП М. бил в отлично здравословно състояние, разчитала на неговата помощ
и подкрепа в домакинството, за детето и за семейните битови ангажименти.
Лекарите от болницата й обяснили, че трябва да заплати импланта, който бил
на стойност над 1000 лв., за да започне операцията. Около две седмици М.
престоял в болницата, през което време тя го посещавала. Той бил с протеза и
не можел да става от леглото. Операцията била извършена след 2-3 дни,
защото трябвало да спадне отокът. Следели му и диабета, защото вследствие
на стреса се увеличили стойностите на захарта. След изписване от болницата
М. се придвижвал с патерици, трябвало да му помага за обличане, събличане
4
и за всякакво обслужване, като къпане, водене до тоалетната, а бебето си
чакало и то реда. М. изпитвал силни болки, особено нощем, защото в даден
момент обезболяващите спрели да му действат. Не можел да се завърти
заради протезата, трябвало само по гръб да лежи, бил много изнервен.
Безсънни нощи имали редовно. Сега нямало такива стенания и болки през
нощта, но и до ден днешен все още изпитвал болки. Получил израстък –
изменение на коляното от операцията, което също му причинявало болка.
Възстановяването продължило 4 месеца, след което махнал патериците и
продължил да се възстановява. Непрекъснато посещавали лекари, които
наблюдавали крака му, като трябвало свидетелката да го кара с колата,
защото той не можел сам да шофира. Ходел на раздвижване почти всеки ден,
след това бил и на санаториум, разходите за който си ги поели сами. За
импланта лекарите казали, че или остава завинаги с него или се маха между
8-мия месец и годината и го махнали на 8-мия месец, защото се налагало да
направи ЯМР на крака и металният имплант пречел. М. не успял да
възстанови нормалния си ритъм на живот, спрели да се разхождат в парка,
както правели преди ПТП, той не можел и 100 метра да извърви пеш. Сутрин,
излизал с кучето да бяга, а сега нямало как, стоял и наблюдавал отстрани.
Почивки на море вече не организирали, защото М. бил нестабилен с
патериците в пясъка. След ПТП имал страх да шофира автомобил, както и да
пресича на пешеходна пътека. Това, че живеели на 13-тия етаж било проблем
след ПТП – асансьорът често се развалял и нямало как да се качва по
стълбите, затова взели решение да сменят апартамента с къща. В момента
лекували и захарния диабет, стигнал дори до инжекция, която да му смъква
кръвната захар.
Съдът анализира тези показания от аспекта на възможната
заинтересованост на свидетелката от изхода на делото и намира, че следва да
се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и
подкрепящи се от писмените доказателства и от експертизите по делото.
Горните факти се установяват и от приетата съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице – съдебен лекар дава заключение, че ищецът е
получил следните увреждания: счупване на латералния кондил на дясна
голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза; ограничен обем
движения на дясна колянна става – контрактура. Вещото лице дава
заключение, че описаните увреждания са в резултат от процесното ПТП.
Описаното счупване покрива критериите на медико-биологичната
характеристика трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник.
Ограниченията в обема на движения на дясна колянна става, които са налични
и към момента, са постоянни, не подлежат на спонтанно възстановяване и
също покрива критериите на медико-биологичната характеристика трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник. При Г. и към момента е
налице контрактура в дясна колянна става, която обуславя ограничения в
обема на движенията в ставата. Видно от извършената ъглометрия на дясна
колянна става, обемът на флексията е намален с 40 градуса, което може да
5
предизвика оплаквания, като съобщените от ищеца. Провеждането на
физиотерапевтични процедури е възможно да доведе до известно подобрение
и увеличение в обема на движения, но не е възможно пълно възстановяване.
Според вещото лице консумативите за остеосинтезата (имплант и винтове),
медикаментите (детралекс и фраксипарин), както и извършените услуги във
връзка с физиопроцедури, ортеза и помощни средства за придвижване, са
били необходими на ищеца при провеждане на лечението и възстановяването
му. По отношение на заболяването диабет тип 2, вещото лице установява
завишени стойности на кръвната захар кратко след получаване на травмата,
което може да бъде във връзка със счупването, тъй като при такова състояние
се активират контраинсуларни хормони (хормони на стреса), при действието
на които като компенсаторен механизъм на организма се повишава кръвната
глюкоза. Вещото лице отчита и високата стойност на гликирания хемоглобин
– 8.1 %, отчетена в епикриза ИЗ № 21049/02.12.2022 г., който отразява лош
контрол на заболяването за предходните три месеца. Това би могло да се
свърже с нарушената нормална физическа активност, която се обуславя от
ограниченията в движенията на десния долен крайник. На ищеца е приложено
двукратно оперативно лечение – за остеосинтеза на счупването и за
отстраняване на поставения имплант, както и медикаментозно лечение за
профилактика на постоперативен съдов инцидент. Проведени са три курса
физиотерапия в амбулаторни условия, както и стационарно в специализирана
болница за рехабилитация. В периода на възстановяване са извършвани
системно контролни прегледи от специалисти по ортопедия и травматология.
Терапевтичният подход е комплексен, пълен и съответства на полученото от
ищеца увреждане.
По делото е прието и заключение на извършената съдебно-
икономическа експертиза, вещото лице по която установява, че
средномесечното нетно възнаграждение (основно и допълнително – бонус),
което е получавал ищецът за период от три години преди датата на ПТП
(20.11.2018 г. – 01.07.2021 г.) е 888.86 лв. и включва основно трудово
възнаграждение, допълнително възнаграждение за придобит професионален
опит и трудов стаж, допълнително възнаграждение за положен нощен и
извънреден труд и труд по време на официални празници, бонуси и субсидия
за храна. А средномесечното нетно възнаграждение (основно и допълнително
– бонус), получавано от ищеца за период от 12 месеца преди датата на ПTП
(01.07.2020 г. – 01.07.2021 г.) е 967,96 лв. и включва посочените по-горе
елементи. Длъжностите, които е заемал ищецът през периода от 20.11.2018 г.
до 07.07.2021 г. са: ,,Работник“ през периодите от 20.11.2018 г. до 30.04.2019
г. и от 01.11.2019 г. до 07.07.2021 г. и съответно – ,,Началник смяна“ през
периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. През периода от три години преди
ПТП системата на заплащане за длъжността, на която е работил ищецът при
работодателя „Виттe Аутомотив България“ ООД е основна заплата плюс
предвидените в KT допълнителни възнаграждения c постоянен и непостоянен
характер, плюс различни видове бонуси и субсидия за храна, която система не
6
е променяна. Извършената от вещото лице проверка установява, че и на двете
длъжности, заемани от ищеца, системата за заплащане на работодателя е
основна заплата c допълнителни бонуси, както следва: Бонус
„Производителност“, Бонус „Дисциплина“, Бонус „Присъствие“,
Допълнителен бонус, начисляван и изплащан под различни форми – бонус
ПМС, допълнителен бонус DW, месечен бонус.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите
лица, като компетентни и обективни.
При установената фактическа обстановка и събраните доказателства,
относно причинените на ищеца неимуществени вреди, с оглед и изложеното
по-горе, предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основанието си. Размерът, в който обезщетението подлежи на уважаване,
следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.
52 от ЗЗД. Справедливото репариране по смисъла на посочената разпоредба
означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве на
пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид
конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и
интензитетът на търпените болки, страдания и душевни преживявания.
В случая от обсъдените доказателства се установиха твърдените от
ищеца увреждания, като съдът отчита продължителния период на лечение и
обстоятелството, че пълно възстановяване може и да не настъпи, съобразява и
психологическата травма от страха за пресичане на пешеходна пътека и
преминаващи превозни средства, което значително пречи на ежедневните
дейности на ищеца. След ПТП ищецът двукратно е претърпял оперативно
лечение – за остеосинтеза на счупването и за отстраняване на поставения
имплант, провеждал е медикаментозно лечение за профилактика на
постоперативен съдов инцидент, както и три курса физиотерапия в
амбулаторни условия и стационарно в специализирана болница за
рехабилитация. Съдът съобразява и влошаване на здравословното състояние
на ищеца с оглед придружаващото му заболяване диабет тип 2, при което
вещото лице е установило завишени стойности на кръвната захар след
получаване на травмата. Това повишение на стойностите безспорно е във
връзка със счупването, тъй като при такова състояние се активират
контраинсуларни хормони (хормони на стреса), при действието на които като
компенсаторен механизъм на организма се повишава кръвната глюкоза. При
това положение съдът приема, че справедливият размер, с който следва да се
репарират претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 60 000
лв., който размер съответства най-пълно на критериите по чл. 52 от ЗЗД. От
така определения размер на неимуществените вреди следва да се приспадне
вече изплатеното от ответника обезщетение в размер на 12 500 лв.
Следователно, искът се явява основателен и доказан до размера от 47 500 лв.,
а над този размер до претендирания 84 664.97 лв. претенцията следва да се
отхвърли.
7
От представените по делото и приети като доказателства фактури и
касови бонове, в подкрепа твърденията на ищеца за извършените от него
разходи, свързани с лечението, се установява размерът на претърпените
имуществени вреди – 1 735 лв. След приспадане на изплатеното от ответника
обезщетение от 1379.96 лв., неудовлетвореното вземане остава в размер на
355.04 лв. От заключението на вещото лице, изготвило СМЕ се установи, че
направените разходи за консумативи, медикаменти и рехабилитационни
процедури по релевираните писмени доказателства са в пряка причинна
връзка с деликта. Претенцията за имуществени вреди от 335.03 лв. е изцяло
основателна и следва да бъде уважена до поискания размер с оглед принципа
за диспозитивно начало в гражданския процес.
Ищецът е отправил и претенция за репариране на вреди под формата на
пропуснати ползи в размер на 8 548.92 лв. Тази претенция обосновава с
получаването на четири вида бонуси като част от месечното трудово
възнаграждение, от които е бил лишен в продължение на една година, през
която не е работил тъй като е бил в отпуск, поради временна
неработоспособност в резултат на процесното ПТП. Вещото лице, изготвило
СИЕ е посочило средномесечния размер на трудовото възнаграждение на
ищеца за период от три години преди ПТП и за период от 12 месеца и същото
е в размери съответно – 888.86 лв. и 967.96 лв., като включва основно трудово
възнаграждение, допълнително възнаграждение за придобит професионален
опит и трудов стаж, допълнително възнаграждение за положен нощен и
извънреден труд и труд по време на официални празници, бонуси и субсидия
за храна. Изплащаните от работодателя бонуси са следните: бонус
„производителност“, бонус „дисциплина“, бонус „присъствие“, допълнителен
бонус, начисляван и изплащан под различни форми – бонус ПМС,
допълнителен бонус DW, месечен бонус, бонус. Видно от подробната
справка, приложена от вещото лице в приложение към заключението,
бонусите са с променливи размери, т.е. същите представляват компонента от
месечното трудово възнаграждение с непостоянен характер. В някои месеци,
като например май, юли, август, септември и октомври 2019 г., януари,
февруари, март, май 2020 г. и т. н., справката показва нулеви стойности на
част или всички бонуси, поради което съдът прави извод, че предоставянето
на конкретен бонус към работната заплата е изцяло в преценката на
работодателя и зависи от критерии, определени от него и за които се
подхожда индивидуално при определянето му. След като размерът на
претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, не
може да бъде изначално определен, то не може да бъде изведен и извод, че
същите представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане, каквото е изискването на чл. 429, ал. 2, т. 1 от КЗ. Следователно,
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен изцяло.
Спорен момент по делото е възражението, наведено от ответника, за
момента, от когато следва да се начислява законната лихва. Ищецът е
претендирал такава да му бъде присъдена от датата на ПТП – 07.07.2021 г.
8
Съдът намира, че съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ върху главниците се
дължи законна лихва с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1, като
в конкретния случай застрахователната претенция е отправена от ищеца на
30.07.2021 г. и застрахователят е в забава от 31.10.2021 г., поради което
искането за лихва от датата на деликта следва да се отхвърли.
Ищецът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
уважената част от исковете, съгласно представения списък. Разноските за
адвокатско възнаграждение за досъдебното производство и за съдебната фаза
като частен обвинител, са извършени в други производства, поради което не
се дължат в настоящото.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение, което е основателно. Общият размер на
обективно съединените искове е 93 548.92 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията преди измененията с бр. 88 от 04.11.2022 г.,
възнаграждението следва да се определи в размер на 3 336.47 лв., което
съразмерно с уважената част от исковете възлиза на 1 705.94 лв. Ответникът
дължи и адвокатското възнаграждение, платено в производството пред
застрахователя в размер 637.28 лв. също съразмерно с уважената част от
исковете. Общият размер на разноските, които се дължат на ищеца е 2 343.22
лв.
Ответникът е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от исковете съгласно представения списък. От общия сбор
на разноските – 1 240 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, му се
дължат 605.99 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователното дружество следва
да заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса в размер на 1 950 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1 да заплати на
М. К. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, бул. „Родопи“ № 1, вх. 1, ет. 13
сумата от 47 500 лева – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, причинено на 07.07.2021 г. от Б.Б.С. при
управление на МПС – лек автомобил Киа „Пиканто“ с рег. № *****, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 31.10.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата 335.03 лева – обезщетение по чл.432 от КЗ за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 31.10.2021 г. до окончателното изплащане и 2 343.22 лева –
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
9
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди в размера над
47500 лв. до 84 664.97 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената
част, както и искането за законна лихва върху двете главници за периода от
07.07.2021 г. до 30.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени имуществени вреди от пропуснати
ползи, в резултат на същото ПТП, в размер на 8 548.92 лева, ведно със
законната лихва, претендирана от 07.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* да
заплати по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 1 950
лева.
ОСЪЖДА М. К. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД с ЕИК ********* сумата от 605.99 лева – разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10