Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 15.02.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1489
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 59
ЗБН.
Образувано е по предявени от назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащи като
представители, респ. като процесуални субституенти на кредиторите на
несъстоятелността, срещу „Р.Б.“ АД, ЕИК *******, иск с правна квалификация чл.
59, ал. 2 ЗБН за признаване за установено, че изявление за прихващане, вх. №
9896/27.10.2014 г. на ответника е нищожно, поради неспазване на предписаната от
закона форма – писмена, с нотариално удостоверен подпис, съединен с евентуално
съединени искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 и ал.5 ЗБН за обявяването
на извършеното с изявление, вх. №9896/27.10.2014 г. прихващане с активно
вземане в размер на 750000 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „М.“
АД за недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността.
Настоящият
състав преосмисля становището си, че в производството по конститутивните искове
трябва да участва несъстоятелния търговец „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК *******, тъй
като при банковата несъстоятелност, производството има за цел да осигури във
възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите
кредитори на банката, като се вземат предвид техните, както и общественият
интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система (чл. 2 ЗБН).
За разлика от ТЗ, при който интересите на длъжника се отчитат при провеждане на
производството (чл. 607, ал. 2 ТЗ), ЗБН изключва съблюдаване интересите на
несъстоятелната банка. Затова органите й са напълно лишени от управителните и
представителните си функции, които са възложени на синдиците, без да е налице
хипотезата на запазване на техните представителни правомощия, както в общото
производство по несъстоятелност, тъй като
никакво продължаване на дейността на търговеца не е мислимо.
Несъстоятелната банка всъщност представлява единствено управлявана от синдиците
маса на несъстоятелността.
Ищците твърдят, че на
06.11.2014 г. било прието решение № 138 на управителния съвет на БНБ, с което
на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗКИ е отнета лицензията за извършване на
банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър
на 07.11.2014 г.. В резултат на това решение, със съдебно
решение
№ 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, банката била обявена в
несъстоятелност, дейността й била прекратена и била определена начална дата на
неплатежоспособността й – 06.11.2014 г., като с решение № 1443 от 03.07.2015 г.
по т. д. 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд, решението на СГС било
частично отменено по отношение на началната дата на неплатежоспособността, като
и за такава била приета датата 20.06.2014 г.. Задължението на
назначените синдици да издирват, уточняват и попълват имуществото на банката,
както и необходимостта от установяване принадлежността към това имущество на
вземане на банката - предмет на прихващане, обуславяло правния интерес от
провеждане на исковете.
Ищците твърдят, че въз основа на договор за банков кредит, сключен на
21.11.2012 г. банката предоставила на кредитополучателя „Р.Б.“ АД банков
кредитен лимит в размер на 1000000 (един милион) евро, при възнаградителна
лихва от 10%, намалена до 8% върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя, с краен срок за погасяване – 10.03.2015 г.. Към договора са
сключени и анекси, с които се изменя крайния срок за погасяване на кредита.
В деловодството на „К.Т.Б.“ АД (н) било
получено уведомление за извършена цесия, вх. № 9897/27.10.2014 г. от „М.“ АД, с което банката е нотифицирана за прехвърляне на
част от вземанията на дружеството в размер на 750000 лева в полза на ответника „Р.Б.“ АД. От своя
страна цесионерът обективирал изявление за прихващане, вх. №9896/27.10.2014 г.
на придобитото вземане със задълженията си по договора за предоставяне на
кредитен лимит от 08.01.2007 г. до размера на по-малкото от тях.
Направеното на
27.10.2014 г. от „Р.Б.“ АД изявление за прихващане не отговаряло на
изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН. Доколкото прихващането
било извършено на
27.10.2014 г., макар и преди датата на отнемането на лицензията
за извършване на банкова дейност (06.11.2014 г.), но след поставяне на банката
под особен надзор, същото било адресирано до квесторите и също следвало да
отговаря на предписаната в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за действителност.
При условията на евентуалност, синдиците
твърдят прихващането да е
относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание
чл. 59, ал. 5 и чл. 59, ал. 3 ЗБН. Изявлението за прихващане било извършено
след началната дата на неплатежоспособността на банката (20.06.2014 г.), независимо от обстоятелството кога били възникнали насрещните вземания,
предмет на прихващането, т. е. бил изпълнен фактическият състав на разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й към момента на откриване на производството
по несъстоятелност, към който момент възникнало и правото на кредиторите да
претендират относителната недействителност на прихващането. Евентуално,
кредиторът „Р.Б.“
АД придобил вземането си към банката преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.), но към момента на
придобиването му е знаел за неплатежоспособността на банката, тъй като
поставянето „К.Т.Б.“ АД (н) под специален надзор с решение на УС на БНБ № 73 от
20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., било общоизвестен факт,
които бил огласен широко в публичното пространство.
При тези
твърдения, синдиците предявяват като главен иск прогласяването на нищожността
по отношение кредиторите на несъстоятелността на изявлението на „Р.Б.“ АД за прихващане от 27.10.2014
г. с активно вземане, придобито от „М.“
АД, като при условията на евентуалност са предявени конститутивни искове за
обявяване на прихващането за относително недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността при условията на чл. 59, ал. 5 и на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
От
ответника по предявените искове „Р.Б.“ АД, в срока по чл. 367 ГПК, е постъпил
отговор, в който счита исковата молба за нередовна и съдържаща неверни
фактически твърдения. Твърди, че прихващането е породило правните си последици,
тъй като е осчетоводено на 27.10.2014 г. и с него е погасена главница в размер
на 383000 евро, като крайното салдо към 06.11.2014 г. е в размер на 329,60 лева
– вземане на „Р.Б.“ АД от банката. Счита, че приложимата към извършване на
прихващането (27.10.2014 г.) редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН не предвижда
възможност да се атакуват прихващания, извършени от кредитор на банката, а само
такива, извършени от банката-длъжник. Затова този конститутивен иск бил
неоснователен. Евентуалният конститутивен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН също бил
неоснователен, тъй като нямало как към 27.10.2014 г. „Р.Б.“ АД да е знаело за
настъпилата неплатежоспособност на банката. С отговора „Р.Б.“ АД прави искане
като негов помагач да бъде привлечено трето лице - цедента „М.“
АД.
В
допълнителна искова молба ищците поддържат предявените искове, като не излагат
допълнителни факти и не правят нови правни доводи.
В
допълнителния отговор „Р.Б.“ АД поддържа обективираните в отговора възражения
срещу предявените искове.
От
„М.“ АД, в качеството му на
конституирано трето лице-помагач на ответника, е постъпило становище по
предявените конститутивни искове, съответно на становището на подпомаганата
страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не оспорват осъществените в правната действителност факти.
Видно
от протокол № 27 от заседание на 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, е
прието решение №138, с което лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД е отнет, което решение, съгласно чл.103, ал.4 и чл.151, ал.2 ЗКИ подлежи на
незабавно изпълнение. С решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, „К.Т.Б.“ АД е
поставена под специален надзор за срок от три месеца, което решение е породило
незабавно последиците си, независимо от възможността да бъде оспорвано пред
ВАС.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-14
състав, „К.Т.Б.“ АД е обявена в несъстоятелност, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по търг. дело № 2216/2015 г. за начална дата на
несъстоятелността е определена датата 20.06.2014
г.. С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са
назначени за синдици на банката.
Не е спорно и от
представен документ, именуван договор за предоставяне на кредитен лимит, се
установява, че на 08.01.2007 г. „К.Т.Б.“ АД и „Р.Б.“ АД постигнали съгласие
банката да предостави на ответника кредитен лимит в размер на 600000 евро с цел
покриване на оборотни нужди – за разплащания с доставчици, покриване на текущи
данъчни задължения, както и за издаване на банкови гаранции по нареждане
кредитополучателя. Върху използвания кредитен лимит се дължала възнаградителна
лихва в размер на 7,5 % годишно. С последващи анекси срокът на погасяване на
задължението бил продължен до 10.03.2015 г..
Между страните не е
спорно и от представено извлечение от разплащателна сметка с титуляр „Р.Б.“ АД
се установява, че към 06.11.2014 г. задълженията на ответното дружество към
кредитната институция били в размер на 749677,88 лева.
На 27.10.2014 г. третото лице-помагач - „М.“
АД отправило
до „К.Т.Б.“ АД (н)
едностранно волеизявление, вх. №9897, с което я уведомило за прехвърляне на част
от негово вземане към банката по разплащателна сметка с IBAN
***, в размер на общо 750000 лева в полза на „Р.Б.“ АД.
Ответникът
отправил изявление за прихващане, вх. № 9896/27.10.2014 г., на задълженията си по
договора за предоставяне на кредитен лимит с придобитото от „М.“
АД вземане по разплащателна
сметка, прехвърлено му с договор за цесия от 24.10.2014 г..
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
По отношение на главния иск, с правна
квалификация чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2 вр. чл. 44 ЗЗД.
Няма
съмнение, че естеството на претенциите придава на иска за нищожност характер на
главен и налага разглеждането му като такъв. Исковете, насочени към
прогласяване на прихващанията за относително недействителни предпоставят валидно
изявление за прихващане, което да е довело до погасяване на насрещните вземания.
Когато компенсационното изявление не е довело до желания погасителен ефект,
обявяването му за относително недействително е безпредметно, защото кредиторът
остава в същото положение, в което са поставени всички останали кредитори в
производството по несъстоятелност.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 2 ЗБН предвижда, че изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в
писмена форма с нотариална заверка на подписа. Установена е форма за действителност на
едностранното изявление на кредитор за извършване на прихващане, неспазването
на която влече предвидените в чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД правни последици – едностранното
волеизявление е нищожно. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е
приложима ли е така установената форма за валидност на изявленията за
прихващане, обективирани преди спрямо банката да е открито производство по
несъстоятелност, тъй като постановено решение по чл. 13 ЗБН е предпоставка за
приложение на чл. 26 ЗБН и упражняване на правомощията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Няма спор, че процесното
изявление за прихващане като едностранна правна сделка е обективирано от
ответника „Р.Б.“ АД на 27.10.2014
г., към който момент синдик на „К.Т.Б.“ АД не е бил назначен, тъй като изобщо
не е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, нито
пък е било възможно назначаването на временен синдик – фигура въведена в момент,
последващ извършване на прихващането с приемане на разпоредбата на чл. 12а ЗБН,
ДВ, бр. 22/24.03.2015 г..
Разпоредбите,
въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се тълкуват и
прилагат разширително. Това означава, че извършени прихващания, адресирани до
банката, на която към този момент синдик не е назначен, не могат да се третират
като нищожни, поради неспазване на предвидена форма за валидност. Към 27.10.2014
г. „К.Т.Б.“ АД е
била поставена под особен надзор поради съмнения за неплатежоспособност, но
лицензът й за извършване на банкова дейност не е отнет. В този смисъл
механичното пренасяне на изискванията за форма, приложими към изявления, които
следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки, адресирани до
квесторите на банката с неотнет лиценз, макар и поставена под особен надзор, е
недопустимо. По тази причина предявения главен установителен иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Аргумент за обратния извод не следва от наличието
на влязло в сила решение на САС по търг. д. № 4128/2016 г., с което е прието
приложението на чл. 59, ал. 2 ЗБН към прихващания, извършени след отнемане
лиценза на банката, тъй като в случая, прихващането е извършено преди този
момент (27.10.2014 г.).
По отношение на евентуалните искове, с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН.
Предмет
на настоящото производство са и евентуално съединени искове за обявяване на
извършеното от „Р.Б.“ АД прихващане с изявление, вх. № 9896/27.10.2014
г. за относително
недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н), при
предпоставките на чл. 59, ал. 5 ЗБН и евентуално при тези на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Съгласно разясненията, дадени с решение
№ 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, ако съдът приеме с оглед на основанията на
всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на
евентуалност, то се произнася по всеки един от исковете в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска
на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите
евентуални искове.
Настоящият
състав изоставя становището си, че хипотезата на ал. 3 е по-тясна, тъй като при условията на ал. 5
относителната недействителност е в по-ограничен обем от тази, регламентирана в
ал. 3 на чл. 59 ЗБН. При изпълнен фактически състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН
последиците са относителна недействителност на прихващането изобщо, докато при
ал. 5 – само над частта,
която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, но пък не се изисква
изследването на субективен елемент. Затова
и съдът дължи да разгледа исковете при заявената от ищците поредност, а именно
първо поддържания иск при квалификацията на чл. 59, ал. 5 ЗБН и при негова неоснователност – този, при
квалификацията на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Конститутивният
иск, уреден в чл. 59,
ал.
5 ЗБН предоставя на
ищците, в качеството им на синдици упражняването на преобразуващо право,
възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, да обявят за относително недействителни по отношение на тях
прихващания, извършени от ответника „Р.Б.“ АД, т. е. налице е фигурата на
процесуална субституция. Следователно основателността на предявения
конститутивен иск предполага да е осъществен фактическият състав, пораждащ
упражняваното от ищците в настоящото производство потестативно право, което
налага да се изясни коя е приложимата спрямо това право редакция на чл. 59, ал.
5 ЗБН, която урежда възникването му, тъй като разпоредбата е изменена с ДВ, бр.
98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г..
Не
може да се приеме, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
възникването и съществуването на потестативното право на всеки един кредитор да
поиска обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от
длъжника, което потестативно право е предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН
в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г.. В случая ищците като
процесуални субституенти на кредиторите не атакуват прихващания, извършени от
длъжника „К.Т.Б.“ АД (н), а прихващания, извършени от един от кредиторите на
несъстоятелността („Р.Б.“ АД). А такова право предвижда изменената редакция на
разпоредбата.
Няма
никакво съмнение, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН (действаща след изменението с
ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. редакция) регламентира
преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, затова и има
материалноправен характер (урежда възникването на субективни права), поради
което и предвид липсата на разпоредба, с която да е придадено обратно действие
на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г. (ДВ, бр. 98 от 2014 г.), то следва да се приеме, че
изменената редакция действа занапред във времето и в тази си редакция тя е
приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в сила – след
28.11.2014 г.. Следователно за приложимостта на разпоредбата в новата й
редакция е от значение да се отговори на въпроса кога е възникнало
правоотношението, породило потестативното право на процесуалните субституенти.
В тази връзка следва да се отбележи, че потестативните права са вторични по
своя характер – пораждат се при наличието на друго правоотношение, което се е
развило незаконосъобразно (в широк смисъл на понятието). Правото на кредиторите
на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на
извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние,
при което определен кредитор на банката да бъде поставен в привилегировано
спрямо останалите положение при удовлетворяването му от осребреното имущество
по реда на чл. 94 ЗБН. При упражняване на това право се стига до ревизиране на
такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са
правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от
момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката, се
превръщат в неправомерни (извършва се тяхна преоценка), тъй като с осъществяването
им се създава привилегировано положение на един кредитор, чието вземане се
удовлетворява изцяло, като се заобикаля реда, предвиден в закона, целящ
справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката. С оглед на това
следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички останалите
права, предвидени в чл. 59 ЗБН, възникват тогава, когато по отношение на
банката е открито производство по
несъстоятелност и то от този момент. До откриване на производството и
обявяването на банката в несъстоятелност, това потестативно право не би могло
да възникне, съответно не е възникнало и основание за преоценка на извършеното
прихващане, което принципно е правомерно и съставлява действителен правен акт.
С откриване на производството по несъстоятелност обаче последиците на това по
своето естество действително правно действие стават непротивопоставими на
определен кръг правни субекти (кредиторите на несъстоятелността) именно защото
нарушават реда за удовлетворяването им. Недействителността на извършеното действие
е само относителна – приложима само по отношение на определени правни субекти.
Материалното право, уредено от чл. 59, ал. 5 ЗБН е потестативното право на
кредиторите да искат по отношение на тях последиците на прихващането да се
считат ненастъпили. И това право се поражда при възникване на правната фигура
„кредитори на несъстоятелността“, което става с откриване на производството по
несъстоятелност, когато действаща е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН (ДВ, бр. 98
от 2014 г.).
Този
извод не противоречи на установения правен принцип новите материалноправни
разпоредби да се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически
факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична законова разпоредба – чл. 14 ЗНА. Този принцип е производен на принципа
на правовата държава и принципът за закрила на законно придобити права,
гарантирани от основния закон – Конституцията на Република България. В случая,
не се преуреждат правните последици на извършеното прихващане между страните
(банката и „Р.Б.“ АД) – в техните отношения то е напълно действително, а с
оглед новия настъпил факт – откриване на производство по несъстоятелност за
кредитната институция, който е осъществен при действащата редакция на чл. 59,
ал. 5 ЗБН (ДВ, бр. 98 от 2014 г.), за кредиторите на несъстоятелността възниква
материалното потестативно право да претендират непротивопоставимост на
настъпилия погасителен ефект на прихващането. В този смисъл не е налице обратно
действие на материалния закон, защото потестативното право възниква от
проявлението на новия факт – открито производство по несъстоятелност, който го
правопоражда. Именно в светлината на проявление на този факт възниква основание
да се третират последиците на прихващането за ненастъпили по отношение на
определен кръг правни субекти - кредиторите на несъстоятелността.
В
обобщение, в случая се установява, че производството по несъстоятелност по
отношение на „К.Т.Б.“ АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по
т. д. № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-4 състав и от този момент следва да се приеме, че в
полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални
преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Към посочената дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата
материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на
кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително
недействителни извършените прихващания. Няма съмнение, че това е разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в
сила от 28.11.2014 г. и следователно именно тя е приложима към процесното
правоотношение.
Тълкуването
на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че предвиденото в нея
преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи (фактически
състав): извършване на прихващане от кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) след началната
дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под
специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от
Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т.
2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на
неплатежоспособността, но не е спорно, че тези две дати съвпадат.
Извършване
на прихващането по смисъла на посочената норма е налице при настъпване на
неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо
право, е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на
несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на
вземането на кредитора, който го е извършил – с този ефект всъщност се
изпълнява спрямо него задължението на банката за връщане на налични по платежна
сметка парични средства.
От
своя страна, за да настъпи погасителният ефект на прихващането, когато то се
извършва извънсъдебно, както в настоящия случай, следва да бъде установено, че
са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, при
които това право на компенсация възниква, а именно, че съществуват насрещни
изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че това право
е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т. е. че от
едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за прихващане,
което да е достигнало до другото лице. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД
погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на
прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да
се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали
изискуеми и са били ликвидни, т. е. установени по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в сила заповед за
изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията
помежду им.
По
делото не се спори, че между „К.Т.Б.“ АД, от една страна, и „Р.Б.“ АД, от
друга, е съществувало валидно възникнало търговско правоотношение от сключен
договор за предоставяне на кредитен лимит, в рамките на което към 06.11.2014 г.
кредитополучателят е имал непогасени задължения в размер на 749677,88 лева. Към
този момент, въз основа на сключения с третото лице-помагач договор за цесия и
съобщаването й на банката, „Р.Б.“ АД е било и титуляр на вземане към „К.Т.Б.“ АД (н) в размер на 750000
лева.
Сключването
на договора за цесия и извършеното от цедента „М.“ АД уведомяване на „К.Т.Б.“ АД (н) по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, не се оспорват от банката. Това означава, че към 27.10.2014 г. „Р.Б.“
АД и „К.Т.Б.“ АД (н) са имали насрещни парични вземания, поради което и за
първото от двете дружество е възникнало правото да прихване своите вземания към
банката, със задълженията, породени от сключения договор за банков кредит.
Доказателства
банката да е оспорила извършеното на 27.10.2014 г. прихващане, не са събрани,
съответно съдът приема за безспорен и факта на съществуване на активното вземане
на „Р.Б.“ АД към банката до размера на сумата, посочени в отправеното изявление
за прихващане вх. 9896/27.10.2014 г., предмет на настоящия спор. Ето
защо, към 27.10.2014 г. насрещните вземания на страните са били безспорни, а
това означава – ликвидни, което е основание за извод, че с обективиране на
изявлението е настъпил материалноправният ефект на прихващането и насрещните
вземания са погасени до размера на по-малкото от тях. Датата на входиране на
едностранното изявление следва да се приеме за такава на извършване на процесното
извънсъдебно прихващане, което е предмет на предявения в процеса конститутивен
иск и с оглед на това се налага изводът, че същото е извършено от ответника „Р.Б.“
АД, което е кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н), след 20.06.2014 г., която дата е определена за начална дата на
неплатежоспособността на банката, която е и датата, на която банката е
поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета,
раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, т. е. процесното прихващане е извършено след момента, посочен в чл. 59, ал. 5
ЗБН, като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо
право такова прихващане да бъде обявено за относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелността.
В
обобщение, в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало
предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН потестативно право и прихващането, извършено
от „Р.Б.“ АД с изявление, обективирано в документ с входящ при „К.Т.Б.“ АД (н)
№ 9896/27.10.2014 г.,
следва да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н).
В
чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията,
посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на
защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този,
който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което
длъжникът е извършил прихващането (такава хипотеза не е предмет на
разглеждане). Това условие е поставено в закона при съобразяване на
преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който
цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на
несъстоятелната банка в по-благоприятно положение от това, което той би имал
при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в
закона е предвидено удовлетворяването му в производството по несъстоятелност, наред
с останалите кредитори на банката.
С
оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между
това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това,
което той би получил, ако то не беше извършено и вземането му се удовлетворява
при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се
установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би
било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в производството
по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че оспореното
действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в по-благоприятно
положение, поради което и упражняването чрез иск на преобразуващото право по
чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като кредиторът би получил тази
сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде обявено за относително
недействително. Каква конкретна сума ще получи извършилият прихващането
кредитор „Р.Б.“ АД е факт, който на този етап от развитие на производството по
несъстоятелност не е осъществен и затова – неизвестен, тъй като разпределение
на осребреното имущество не е осъществено. Затова няма пречка относителната
недействителност да е приложима само извън сумата, която този кредитор би
получил при разпределение на осребреното имущество на банката. Това означава,
че прихващането следва да се обяви за относително недействително, освен за
частта, която „Р.Б.“ АД би получило при разпределението на осребреното
имущество.
Основателността
на иска не е обусловена от събирането на доказателства в настоящето производство какво би получил
извършилият прихващането кредитор на банката, съгласно окончателната сметка за
разпределение. Разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗБН предвижда, че в случаите на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, какъвто е настоящият, действието на прихващането се отлага
до влизане в сила на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН. Едва
на този етап и след издирване и събиране на имуществото от масата на
несъстоятелността и неговото разпределение за удовлетворяване на вземанията на
кредиторите, би станало ясно какво би получил прихващащият кредитор при
разпределението, каквато преценка не е възможна по никакъв начин на по-ранен
етап, поради неизвестност както на възможното за събиране имущество, така и на
кръга от легитимирани да участват в разпределението кредитори.
Предявеният
при условията на евентуалност иск, с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН за
обявяване на извършеното прихващане за недействително по отношение кредиторите
на несъстоятелността, поради придобиване на вземането от „Р.Б.“ АД преди датата
на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но при наличие на
знание за настъпилата неплатежоспособност на банката,
следва да се остави без разглеждане, тъй като не е настъпило вътрешно
процесуалното условие за това – неоснователност на иска при квалификацията на
чл. 59, ал. 5 ЗБН.
При този изход на спора, право на присъждане
на извършените в производството разноски се поражда за синдиците-ищци, съгласно
чл.78, ал.1 ГПК, но същите не доказват да са извършили такива. С оглед
обстоятелството, че съгласно чл.57, ал.6 ЗБН дължимата държавна такса не се
събира предварително, то ответникът „Р.Б.“ АД следва да бъде осъдено да я
заплати по сметка на СГС. Дължимата държавна такса е в размер на 4% от размера
на активните вземания – 750000 лева или 30000 лева. Съгласно чл.57, ал.7, изр.2 ЗБН, ако
искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна,
а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността. При уважен евентуален иск държавната такса ще следва да се
събере от ответника, без значение, че искът за нищожност е отхвърлен.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *******,
представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
синдици, иск с правна квалификация чл.
59, ал.2 ЗБН вр. чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД, за признаване за установено, че извършеното от „Р.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище ***, изявление за прихващане, вх. № 9896/27.10.2014 г. по регистъра на КТБ, е нищожно, поради
неспазване на установената форма за действителност.
ОБЯВЯВА, по предявения от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *******, иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, извършеното
от „Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище ***, прихващане с изявление, вх. № 9896/27.10.2014 г. по регистъра на КТБ, с активно вземане
в размер на 750000 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „М.“
АД, освен за частта, която „Р.Б.“
АД би получило при разпределението на осребреното имущество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност
срещу „Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, евентуално съединен иск, с
правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН, за обявяване на прихващането, извършено
с изявление, вх. № 9896/27.10.2014 г. по регистъра на КТБ, с активно вземане
в размер на 750000 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „М.“
АД за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Р.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище ***, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК вр. чл. 57, ал.6 ЗБН, сумата 30000 (тридесет
хиляди) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участие на „М.“
АД, ЕИК *******, като трето лице-помагач на ответника по отношение на
предявените конститутивни искове.
СЪДИЯ: