Определение по дело №432/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 95 от 11.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 118/2011 г., Кският районен съд е отменил заповед № 193/30.06.2011 г. на директора на О. У. „Х. Б. С., О., с която на основание чл.188, т.2 от КТ във връзка с чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, на Г. Р. П. от Г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. С решението си съдът е осъдил О. У. „Х. Б. С., О. да заплати на Г. Р. П. направените разноски по делото в размер на 250 лева, а по сметка на съда – да заплати държавна такса в размер на 30 лева за образуване на делото и 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – О. У. „Х. Б. С., О., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Необоснован и в протÞворечие с материалния закон бил извода на съда, че процесната заповед за дисциплинарно наказание на ищцата не отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, т.е. не била мотивирана. Излагат се съображения, че нарушението на трудовата дисциплина, извършено от ищцата, за което на последната й било наложено дисциплинарно наказание, било напълно индивидуализирано в заповедта, респективно – в доклада, послужил за фактическо основание е въз основа на който тя е издадена. Твърди се също, че при постановяване на съдебното решение било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и до ограничаване правото на защита на ответника в процеса. В нарушение на чл.146, ал.3 от ГПК съдът не допуснал относимо, допустимо и необходимо с оглед доклада на съда доказателствено искане на ответника, изразяващо се в искане за допускане на свидетелски показания. С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение на районния съд и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата Г. Р. П., в която се излагат съображения, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В представена по делото, в дадения от съда срок, писмена защита, се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, в това число и допуснатите пред тази инстанция гласни доказателства, и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен от Г. Р. П. срещу О. У. „Х. Б. С., О. иск за отмяна на заповед № 193/30.06.2011 г. на директора на О. У. „Х. Б. С., общ. К, с която на основание чл.188, т.2 от КТ във връзка с чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, на Г. Р. П. от Г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Установено е по делото, че въззиваемата Г. Р. П. /ищца по делото/ работи като детска учителка в подготвителна група към ОУ „Х. Б. С., О..

На 17.06.2011 г. в ОУ „Х. Б. С., О. е заведена жалба с вх.№ 327 до директора на училището от С. К. М. – старши учител в същото У., в която се сочи, че на 16.06.2011 г. е било проведено заседание на педагогическия съвет при ОУ „Х. Б. С., като по време на заседанието госпожа Р. умишлено започнала да отправя обиди към жалбоподателката с цел да я унижи пред педагогическия колектив – „то не бяха ръкопляскания, то не бяха обидни реплики”. Жалбоподателката М. обяснява в жалбата, че е била много обидена и огорчена и моли директора на училището и комисията по етика да разгледат поведението на г – жа Р. и да вземат съответните мерки. Във връзка с така постъпилата жалба и на основание чл.147, ал.1 от ППЗНП и Етичния кодекс при ОУ С., директорът на училището е издал заповед № 189/17.06.2011 г., с която е наредил комисията по етика при училището да разгледа жалбата, да покани на разговор С. М. и Г. П. и в срок до 27.06.2011 г. да представи писмен доклад пред него. С покани – изх.№ 670/20.06.2011 г. и № 671/20.06.2011 г., комисията по етика при ОУ „Х. Б. С., на основание заповед № 189/17.06.2011 г. на директора на училището и жалба с вх.№ 327/17.06.2011 г. от С. М., е поканила С. М. и Г. П. за среща – разговор на 21.06.2011 г. Видно от представения по делото като доказателство Протокол от 21.06.2011 г., на посочената дата комисията по етика е изслушала становищата на ГР. и С. М., протоколирала е техните обяснения, както и направените на срещата други изказвания и е приключила срещата – разговор. Въз основа на проведената среща и становищата на двете страни по жалбата – С. М. и Г. П., комисията по етика е изготвила доклад вх.№ 351/29.06.2011 г., в който е изразила следното становище: „1. намира подадената жалба за основателна; 2. не приема за нормално и основателно обяснението на г – жа Р., дадено пред комисията, че поведението й се дължи на това, че тя била по – емоционална личност; 3. комисията по етика счита, че действията й по време на педагогическия съвет са в нарушение на чл.12, ал.1 и ал.2 от Етичния кодекс; 4. комисията п¯ етика предлага госпожа Р. да се извини пред педагогическия съвет за цялостното си поведение от последния педагогически съвет спрямо засегнатите страни и 5. комисията по етика предлага ако г – жа Р. не се извини пред педагогическия съвет за своето поведение, да й се направи предупреждение пред педагогическия съвет, че при следващ подобен случай ще й бъде потърсена административна отговорност за нарушение на Етичния кодекс”.

Видно от писмо изх.№ 673/27.06.2011 г. директорът на ОУ „Х. Б. с. Г, общ. К, на основание чл.193, ал.1 от КТ, е поканил ищцата Г. П. да даде писмени обяснения за действията й по време на педагогическия съвет на 16.06.2011 г. и за отношението й към член на ПС, вследствие на което е подадена жалба с вх.№ 327 от 17.06.2011 г. Видно от цитираното писмо, на 28.06.2011 г. ищцата е отказала да го получи, като отказа й е удостоверен с подписа на двама свидетели.

Със заповед № 193/30.06.2011 г. директорът на ОУ „Х. Б. с. Г, общ. К, на основание чл.188, т.2 от КТ във връзка с чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, е наложил на Г. Р. П. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. За да издаде процесната заповед, директорът се е позовал на доклада на комисията по етика към училището, изготвен по негова заповед за разглеждане на подадената жалба от С. М., като е приел, че по време на педагогически съвет на 16.06.2011 г. ищцата Г. Р. П. се е държала непристойно и с действия и думи злепоставяла и се подигравала на С. М.. Приел е, че горното представлява грубо нарушение на чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.26 от Етичния кодекс за поведението на учителите, служителите и работниците в училището и е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 от КТ.

Предвид събраните и обсъдени по – горе доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, въззивният съд намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание, не е мотивирана, поради което е нарушено правото на защита на служителя да разбере коя разпоредба от КТ и по какъв начин е нарушил, както и че това възпрепятства съда да извърши преценка дали са осъществени описаните нарушения. Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължителните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание, посочени в чл.195, ал.1 от КТ, са въведени с оглед възможността наказаният дисциплинарно да организира защитата си, както и предвид възможността на съда за преценка относно това извършено ли е нарушението и съответно ли е наложеното наказание. В настоящия случай, от цитираните по – горе доказателства се установява, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата е издадена въз основа на изготвения от комисията по етика при училището доклад във връзка с изрична заповед на директора за разглеждане на подадената от С. М. жалба, като в същата са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Така в същата изрично се сочи приетото от директора нарушение, а именно – непристойно държане от страна на Г. П. на провел се на 16.06.2011 г. педагогически съвет, изразяващо се в подиграване и злепоставяне на С. М. с действия и думи. Тук следва да се посочи, че с оглед тежестта на доказване от страна на работодателя на осъществяването на така посоченото от него нарушение, последният е поискал допускането на гласни доказателства, събирането на които е отказано от първоинстанционния съд в нарушение на чл.146, ал.3 и чл.133 от ГПК.

Предвид горното, липсва каквото и да е основание да се приеме, че в случая е нарушено правото на защита на ищцата да разбере коя разпоредба от КТ и по какъв начин е нарушила. От събраните по делото доказателства се установява по един несъмнен начин, че във връзка с подадена от С. М. жалба за отправени й от ищцата обиди на заседание на педагогическия съвет на училището на 16.06.2011 г., директорът е наредил комисията по етика да разгледа жалбата, да покани на разговор двете страни и да изготви доклад. Установява се, че в изпълнение на заповедта на директора, комисията по етика при ОУ „Х. Б. с. Г е провела среща – разговор с двете страни, на която същите, в това число и ищцата, са дали обяснения, като след изслушване на същите к¯мисията е изготвила доклад, в който е дала своето становище по случая. Изрично в цитираното по – горе писмо изх. № 673/27.06.2011 г. директорът е изискал от ищцата писмени обяснения за действията й по време на педагогическия съвет, състоял се на 16.06.2011 г. и отношението и към член на педагогическия съвет, вследствие на което е подадена жалба с вх.№ 327 от 17.06.2011 г.

Във връзка с приетото от директора и посочено в заповедта нарушение на чл.12, ал.1 и ал.2 от Етичния кодекс, пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите С. М., С. Я. и Ф. А.. Свидетелката М. обяснява, че на заседание на педагогическия съвет на училището, провело се на 16.06.2011 г., след гласуване „въздържал се” от страна на свидетелката по една от точките от дневния ред, въззиваемата П. започнала демонстративно да ръкопляска, като отправила рекликата: „щом М. гласува „въздържал се” аз няма да бъда в нейната група”, както и репликите: „стига с тази М....винаги сте едни и същи в тези комисии...вие възлагате на едни и същи хора да извършват определени работи”. Твърди също, че поведението на въззиваемата възмутило колегите и нарушило реда, по който протичало заседанието на педагогическия съвет.

Свидетелката С. Я. – помощник – директор в училището, установява, че на заседание на педагогическия съвет на училището на 16.06.2011 г. при гласуване на една от точките се получила конфликтна ситуация, изразяваща се в това, че при гласуването от страна на св.М. по една от точките „въздържал се”, въззиваемата казала, че не иска да бъде в една група с М. и започнала да ръкопляска, което нарушило хода на педагогическия съвет. Твърди, че тази реакция била неочаквана за всички, а св.М. се почувствувала обидена. Заявява, че на този съвет не е чула да се изразява мнение за професионалните качества на св.М..

Свидетелката Ф. А. установява, че на заседание на педагогическия съвет на 16.06.2011 г., след гласуване от страна на св.М. „въздържал се”, въззиваемата П. започнала да ръкопляска и отправила реплики към св.М.: „браво, най – накрай вие гласувахте „въздържал се”, както и казала, че не иска да бъде в една група със св.М., защото все тя била избирана в комисии. Свидетелката сочи, че ръкопляскането било иронично и подигравателно, както и че всички колеги били възмутени от това нейно поведение.

От разпитаните свидетели се установява по един несъмнен начин, че по време на проведеното на 16.06.2011 г. заседание на педагогическия съвет на ОУ „Х. Б. с. Г, и след гласуване от страна на св.С. М. по една от точките на дневния ред, въззиваемата Г. П. е започнала да ръкопляска и е отправила следните реплики към последната: „браво, най – накрай вие гласувахте „въздържал се”, „щом М. гласува „въздържал се” аз няма да бъда в нейната група”, както и изявления, че все М. била избирана в комисии. Свидетелите установяват, че ръкопляскането било иронично и подигравателно, като поведението на П. било неочаквано, възмутило колегите и нарушило реда, по който протичало заседанието на педагогическия съвет.

Разпоредбата на чл.12, ал.1 от Етичния кодекс за поведението на учителите, служителите и работниците в ОУ „Х. Б. С., предвижда, че в своите колегиални взаимоотношения учителите, служителите и работниците се ръководят от принципите на лоялност, взаимно уважение, сътрудничество и йерархична подчиненост, като ал.2 сочи, че същите нямат право да уронват доброто име или да поставят под съмнение професионализма на колегите си чрез неуместни изявления или действия. С оглед цитираните разпоредби и предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че в случая въззиваемата П. с поведението си на педагогическия съвет на 16.06.2011 г. – изявления и действия, е нарушила разпоредбата на чл.12, ал.2 от Етичния кодекс. А предвид разпоредбата на чл.37 от Етичния кодекс, съгласно която, при неспазване на нормите на поведение, съдържащи се в Етичния кодекс, всеки учител, служител и работник носи дисциплинарна отговорност съгласно Кодекса на труда, това нарушение на Етичния кодекс представлява нарушение на трудовата дисциплина.

При преценката обаче за съответствието на така установеното нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите за определяне на дисциплинарното наказание, залегнали в чл.189, ал.1 от КТ – тежестта на нарушението, обстоятелства‗а при които е извършено и поведението на служителя, въззивният съд намира, че извършеното от въззиваемата П. нарушение не обуславя налагането на второто по тежест дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Касае се за неуместно поведение от страна на въззиваемата на педагогическия съвет, което обаче не обуславя налагането на наказанието „предупреждение за уволнение”. Впрочем, за това свидетелства и становището на комисията по етика, в частност – на тримата нейни члена, които в т.4 и т.5 на своя доклад до директора предлагат въззиваемата П. да се извини пред педагогическия съвет за цялостното си поведение, както и предлагат, в случай, че последната не се извини пред педагогическия съвет, да й се направи предупреждение пред педагогическия съвет, че при следващ подобен случай ще й бъде потърсена отговорност за нарушение на Етичния кодекс. Разбира се, това становище на комисията не е задължително за работодателя, но показва отношението на членовете на комисията по етика към извършеното и тяхното възприятие за тежестта на допуснатото нарушение.

Предвид изложеното, съдът намира, че при налагане на ищцата на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за така установеното от последната нарушение, работодателят не се е съобразил с критериите за определяне на дисциплинарното наказание, залегнали в чл.189, ал.1 от КТ, поради което издадената заповед, с която на ищцата е наложено посоченото наказание, е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена на това основание. Ето защо като е отменил същата, макар и по съображения, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил правилно по същество решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемата направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 95 от 11.10.2011 г., постановено по гр.д.№ 118/ 2011 г. по описа на Кския районен съд.

ОСЪЖДА О. У. „Х. Б. С., О. да заплати на Г. Р. П. от Г., У.3-ти М. № 2, В., с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.