Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. К. –гр. В. Т. срещу Разпореждане от 26.07.2010г. на ВТРС , с което е отказано образуването на съдебно производство и на основание чл.130 ГПК депозираната искова молба е върната от съда като недопустима. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане като моли да му бъдат присъдени претендираните в исковата молба суми. След като обсъди оплакванията в жалбата и съобрази данните по делото, настоящата инстанция намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275,ал.1,изр.1 ГПК и е процесуално допустима Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред ВТРС е депозирана искова молба, с която ищецът претендира сума равна на заплатената комисиона пред банката от неоснователно определената му държавна такса, ведно със законната лихва. Великотърновски районен съд е отказал образуването на съдебно производство като е счел, че депозираната искова молба срещу Галя Илиева и Мая Пеева е недопустима, предвид заложения в разпоредбата на чл. 132, ал.1 КРБ- функционален имунитет на съдиите. Посочено е, че действията на ответниците са от служебно естество, предвид което същите в качеството си на магистрати не следва да носят гражданска отговорност. В жалбата се излагат доводи за извършено умишлено престъпление от страна на магистратите. Претендира се лично обезщетение и се твърди, че съдиите следва да носят отговорност за действията си, независимо от своето служебно положение. Основният момент, заложен в разпоредбите на чл. 132, ал.1 КРБ е именно този, че за действията на магистратите, извършени в това им качеството същите не следва да носят наказателна и гражданска отговорност, освен ако са извършили умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила акт, за каквото доказателства в настоящото производство няма. След като по силата на Конституцията гражданската отговорност на тези лица е изключена, предявения иск се явява недопустим поради липса на надлежни страни и процесуална легитимация. Ответниците са процесуално ненадлежни страни, за да отговарят на отправените им претенции, а процесуалната легитимация както на ищеца, така и на ответника се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Следва да се има предвид, че правото на имунитет на съдиите при осъществяване на съдебна власт е част от правния статут на същите. Магистратите биха могли да отговарят за свои лични виновни действия, а не за такива, извършени в определено качество, както е в настоящия случай. Доколкото районният съд е определил правилно недопустимостта на депозираната искова молба, същият е приложил разпоредбата на чл. 130 ГПК и законосъобразно е отказал образуването на съдебно производство, съответно е разпоредил връщането на исковата молба. По настоящото дело липсва представен документ за внесена държавна такса. Доколкото въззивно производство е такова от частен характер съгласно чл. 19 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс/ ГПК/, жалбоподателят следва да внесе по сметка на ВТОС държавна такса в размер от 15 лева. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че Разпореждане от 26.07.2010г. на ВТРС е правилно и законосъобразно , поради което и О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.07.2010г. на ВТРС, като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА А. К. К. –гр. В. Т. , ул. ”М.”№11, вх.”А” да заплати по сметка на ВТОС държавна таксÓ в размер на 15 лева и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |