Р Е
Ш Е Н
И Е № 82
С. 17.05.2019 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският
районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ
ПАВЛОВ
при
секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело № 451 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с иск за
изпълнение на договорно задължение, иск за неустойка и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
С исковата молба " М " ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. С., район И., ул. "К.
" № 1, чрез адв. В.П.Г.САК, срещу М.Б. М.с ЕГН **********, твърди във
връзка с правния интерес от предявения установителен иск че въз основа на
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК, срещу М.Б.М. с ЕГН **********, е образувано ч.гр. д
№ 52/2018 г., по описа на PC – С.. В
рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок е постъпило възражение от
страна на длъжника М.Б.М. срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
В законоустановения срок и на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр.чл. 79 от ЗЗД, е предявен настоящия иск
за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу М.Б. М.ответник
в настоящото производство.
Фактите на които се основава иска са
следните:
Ищцовото дружество предявява исковата
си претенция въз основа на договор за далекосъобщителни услуги М4526790 от дата
14. 04. 2015 година който твърди, че сключило с ответника М.Б.М. ЕГН**********.
Твърди се в исковата молба, че между
ищеца "М" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление -
гр. С., ПК 1309, район И., ул. "К." № 1 и ответника М.Б.М. е
съществувал и валидно е действал Договори с индивидуален потребителски номер М4526790
от дата 14. 04. 2015 година с който на
ответницата М.Б.М. са предоставяни далекосъобщителни услуги,
Твърди се в исковата молба, че
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор Заплащането на услугите
се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната
и че при сключване на договора М уведомява всеки абонат за таксувания период,
за който ще му бъде издавана фактура. Твърди се в ИМ, че неполучаваието на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми."
Твърди се в ИМ, че в срока на
действието на договора за мобилни услуги М4526790 от 14. 04. 2015 година М е
издал на абоната - ответник следните фактури съдържащи претендирани задължения
на ответницата:
- фактура № *********/21. 04. 2015
година, с падеж на плащане 06. 05.
- Фактура № ********* от 20. 05. 2015
година с падеж на плащане 04. 06. 2015 година за отчетен период 16. 04. 2015
година до 15. 05. 2015 година за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
10, 90 лева.
Фактура № ********* от 25. 09. 2015 година с
падеж на плащане 25. 09. 2015 година за отчетен период 16. 08. 2015 година до
15. 09. 2015 година, с която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 468, 44 лева.
Твърди се в ИМ, че в срока на
действието на договора за мобилни услуги М45273 от 14. 04. 2015 година М е
издал на абоната - ответник следните фактури:
Твърди се в исковата молба, че
длъжникът ответник М.Б.М. не е изпълнила задълженията си по посочените
договори, като не е заплатила в срок всички дължими към Оператора ищец суми за
потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник М.Б. М.посочени договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за тези предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Твърди се в исковата молба, че
претендираната сума в размер на 392.41 лв., посочена като главница представлява
сбор от предоставени на абоната ответник от Оператора ищец далекосъобщителни
услуги по сключените между страните и описани договори за далекосъобщителни
услуги и начислена неустойка в посочения размер по Фактура № ********* от 25. 09. 2015 година за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.
Твърди се в исковата молба, че М,
заместен в процеса от неговия правоприемник А1 е прекратил едностранно
сключения с абоната ответник договор за мобилни услуги, поради което на
ответницата е била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
Твърди се в исковата молба, че в
случая, клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
като в случая не е уговорено друго. Твърди се че клаузата за неустойка фигурира
в представените с исковата молба Приложения към така сключените договори в
Раздел Отговорност и гласи "В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Твърди се в исковата
молба, че Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или
всички Услги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси ( без остъпки),
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Твърди се в исковата молба, че основанието за прекратяване на договора следва и
от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че М има право
да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор,
ако абонатът има неизплатени дължими вземания към М.
Твърди се в ИМ, че съгласно чл. 54 от
ОУ "М има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54, 1 При неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане. "
Относно претендираните неустойки в
исковата молба се твърди , че за самото прекратяване на договора законът не
изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги, както и че клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора.
Твърди се в исковата молба, че
неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на
индивидуалните договори на ответника М.Б.М. начисляването на претендираната
договорна неустойка в размер на 468, 44 лева.
Твърди се в ИМ, че от представените
договори е видно, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) М има право да получава в срок всички дължими от
абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6. М има право да
получава в срок всички суми по т. 34.а-З4.в от настоящите Общи условия.
Съгласно чл. 26.5. М предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума.
Твърди се в ИМ, че дължимите,
съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от
същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на М /чл. 54 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника М.Б.М. или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата при неплащане на дължими суми
след изтичане на срока за плащане.
Твърди се в исковата молба, че
неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
начислява обезщетение за неизпълнение неустойка по цитирания договор която била
изчислена съгласно договореното. Твърди се в ИМ, че неустойката предмет на иска
има обезщетителен характер, а не санкционен.
Съдържа се в исковата молба изявление, че представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не
си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
В петитума на исковата молба се
съдържа искане съдът на основание чл. 415 във вр.с чл. 422 от ГПК, да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника М.Б.М. че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца, "М, ЕАД, заместен в
процеса от неговия правоприемник А1 в размер на 509, 19 от които видно от
молбата за уточнение на иска подадена на 18. 06. 2018 година се претендират 32,
39 лева лева незаплатена
далекосъобщителна услуга дължима по договор за далеко -съобщителни услуги с № М4526790 от дата 14. 04. 2015 година,
съгласно фактура № *********/21. 04.
2015 година, с падеж на плащане 06. 05.
468, 44 лева претендирани като
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителна услуга М4526790
от дата 14. 04. 2015 година, съгласно фактура № ********* от 25. 09. 2015
година с падеж на плащане 25. 09. 2015 година за отчетен период 16. 08. 2015
година до 15. 09. 2015 година.
В молбата си от 18. 06. 2018 година
ищецът се отказва от иска си за 8, 36 лева, претендирани като мораторна лихва
върху главницата за времето до подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба относно разноските
се съдържа искане съдът да постанови осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, направени от ищеца в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът оспорва процесните
вземания с възражение в заповедното производство. В настоящото исково
производство не взема становище и не се явява в съдебно заседание, редовно
призован.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства прие следното:
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
По ч.гр. д. № 52/2018 г. на РС С., е издадена Заповед №
131 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено М.Б.М. ЕГН ********** , да заплати на "М"
ЕАД, ЕИК ********* - гр. С. сумата 32, 39 лева
незаплатена далекосъобщителна услуга, по Договор за далекосъобщителни
услуги М4526790 от дата 14.04.2015
г.; 468, 44 лева неустойка за предсрочното прекратяване на същия договор М4526790,
съгласно фактура № ********* от 25. 09. 2015 година с падеж на плащане 25. 09.
2015 година за отчетен период 16. 08. 2015 година до 15. 09. 2015 година; 8, 36
лева мораторна лихва за периода от 05. 06. 2015 година до 18. 12. 2017 година и
законна лихва от 08. 01. 2018 година – датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и 25 лева за държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение по същото заповедно производство.
Срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. д. № 52/2018 г. на РС С. е постъпило в законоустановения Възражение по реда на чл. 414 ГПК с което М.Б.М.
надлежно е оспорила вземането визирано в заповедта за изпълнение.
Във връзка с депозираното възражение по чл. 414 ГПК,
заявителя "М" ЕАД е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената в негова полза Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. д. № 52/2018 г. на РС С. в едномесечен срок.
Ищецът "М" ЕАД е спазил законоустановения и
предоставен от съда едномесечен срок за предявяване на настоящия установителен
иск за процесните оспорени вземания. Изложеното сочи, че установителния иск е
допустим.
Ищецът представя в препис сключения между "М"
ЕАД и ответника М. Б.М.
договор и приложение, видно от които същият е сключен на 14. 04. 2015
година и видно от съдържанието му няма идентификация М4526790, така
както се твърди в исковата молба, От друга страна фактурата фактура № *********/21. 04. 2015 година, с падеж на
плащане 06. 05.
Видно от сключения на 14. 04. 2015 година договор за който дори не се установява да е подписан
от ответницата в него няма поето задължение за заплащане на далекосъобщителни
услуги за период преди сключване на договора.
Видно от приложеното в препис допълнение към приложение № 1 към договора от
същата дата, на който ищецът основава претенцията си, в него като абонат е
посочено друго лице, а това приложение въобще не е подписано от абоната, още по
малко от ответницата по делото. В него
като имена на абоната са посочени А.Т.С.и никъде това приложение не е подписано от ответницата. Това че служител на
ищцовото дружество е вписал имената на ответницата, по никакъв начин не
обвързва ответницата, щом тя не е положила подписа си в този документ включен
във фактическия състав на претендирания договор, озаглавен „допълнение към
приложение №
От представения договор от 14. 04. 2015 година и приложение и допълнения не
се установява наличието на възникнало на 14. 04. 2015 година договорно
правоотношение между страните по делото по силата, на което ищецът да е
предоставял далекосъобщителни услуги на ответницата, още по малко за периода
преди сключване на договора - 16.
03. 2015 година до 14. 04. 2015 година за който е издадена първата фактура № ********** за сумата 21,49 лева. Не се
установява каквото и да било задължение на ответницата да заплаща тази сума за
време преди сключване на договора. За този период не се установява и М да е
предоставял на ответницата каквито и да било далекосъобщителни услуги.
За периода във втората
фактура № ********* от 20. 05. 2015 година с падеж на плащане 04. 06. 2015
година за отчетен период 16. 04. 2015 година до 15. 05. 2015 година за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата 10, 90 лева не се установява ответницата
да е имала сключен твърдяния договор да е подписала този договор, а и
приложението към него, както и допълнението към това приложение. В тежест на
доказване на ищеца е а не установява ответницата да се се задължила по
процесния договор и да е активирала същия договор и въобще да са и предоставяни
услуги във визирания в договора обем така както е визирано в договора, за който
дори не се установява каквото и да било изявление на ответницата с което да
потвърждава активиране на договора и получаване на оборудването необходимо за
реалното изпълнение и доставяне на визираните далекосъобщителни услуги. Въобще
не са договаряни далекосъобщителни услуги на стойност 10, 90 лева. Самият факт
че на ищцата са фактурирани услуги за тази стойност показва, че за първия месец
след датата на договора 14. 04. 2015 година ищцата не е получила в пълнота,
далекосъобщителни услуги щом й е фактурирана стойност 10, 90 лева каквато сума
въобще не е договаряна.
Освен
процесния договор който в мястото за подпис на абоната дори не съдържа имената
на ответницата, за да установи вземането си ищецът е предоставил по делото като
приложение към исковата молба фактура № *********/21. 04. 2015 година, с
падеж на плащане 06. 05.
Така приетите по делото писмени
доказателства преписи от описаните фактури, на които ищецът се позовава за
вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена
сила и с оглед критериите на чл. 180 от ГПК, удостоверяват
единствено фактите, че са издадени от "М" ЕАД гр. С. и че лицето,
което е подписало тези документи, е техен автор. Съдът намира, че тези писмени
доказателства, ангажирани и изходящи от ищцовата страна, удостоверяват изгодни
за "М" ЕАД гр. С. факти и не могат да се ползват с доказателствена
стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че ответникът М.Б.М. реално е
ползвала далекосъобщителни услуги, както и да дължи претендираните от ищеца суми,
така както е посочено в цитираните фактури, още повече че първата от тях е за
време преди сключване на договора.
Няма основания да бъде уважен искът в частта му за претендираната сума от 32, 39 лева, за които са издадени фактура
№ *********/21. 04. 2015 година, с падеж на плащане 06. 05.
При съобразяване
отчетния период визиран в първата фактура, за времето от 16. 03. 2015 година до
14. 04. 2015 година от този период дори
не се твърди в ИМ, нито се установява да са договаряни и доставени на
ответницата далекосъобщителни услуги, а така също и оборудването необходимо за
получаване на тези далекосъобщителни услуги.
За периода по втората фактура ищецът също не установява да е възникнало
задължение на ответницата за заплащане на реално доставени по по процесния
договор далекосъобщителни услуги и то така както са визирани в договора от 14.
04. 2015 година, за който дори не се установява да е подписан от ответницата,
ведно с приложението му и допълнението към това приложение. Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, задължение на съда е да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по
себе си наличието на фактура, удостоверяващи претендираната сума 10, 90 лева
лева, не може да обоснове извод за нейната дължимост. Това е така, тъй като
фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само обективира
претенцията на оператора ищец. Фактурата като частен писмен документ не
притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея
вземания. При наличие на изрично оспорване още в заповедното производство на
процесните вземания, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже
основанието на обективираното във фактурата вземане, което както се посочи ищецът
в настоящия процес не е направил. Изцяло неустановено остана какви именно
задължения на ответника са фактурирани за сумата 10, 90 лева, за какви
конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период и колко са потребени и на
каква стойност. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест
установяват в чия сфера настъплат неблагоприятните последици от недоказване на
факт, на който страната основава своите претенции. При положение че ищецът не
установява по основание и размер задължението за което е начислил на ответника
сумата 10, 90 лева, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест
приема че ответникът М.Б.М. не дължи тази сума.
Самостоятелно основание за тези изводи, е че ищецът не установява
ответникът да е подписал процесния договор с идентификация М4526790 от 14. 04. 2015 година, да
се е съгласил да заплаща далекосъобщителни услуги за време преди сключване на
договора, още по-малко такива услуги да са били престирани на ответницата.
Именно на този договор ответникът основава дължимостта на единствената сума от
10,90 лева твърдяна като неплатена по този договор за далекосъобщителни услуги
за време включено в срока на договора.
Изцяло неустановена по основание и размер остана претенцията относно неустойката.
В представения в препис договор и приложения мобилни услуги е
уговорено, че при прекратяване на договора от страна на потребителя по негово
искане или вина, операторът има право ад прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Ищецът не
доказа обаче, настоящият случай да попада в тази хипотеза за процесния договор
и фактури, на които основава ищовата си претенция.
Няма никакви доказателства по делото, договора който се твърди да е бил
сключен от ответницата, по вина на ответника. Ясно е че договорът не е прекратен
по инициатива на ответницата с писмено предизвестие до мобилния оператор.
Поради това не са налице основания за възникване задължението за неустойка.
Самостоятелно основание което изключва задължението за неустойка е че на
ответницата са претендирани от мобилния оператор суми за период преди сключване
на договора. С основание ответницата не е считала че дължи каквито и да било
далекосъобщителни услуги за период преди сключване на договора, а именно за такъв
период е първата фактура за сумата 21, 49 лева.
Не на последно място, ищецът не
доказва, процесния договор за далекосъобщителни услуги въобще да е сключван или
да е прекратяван по вина на ответника и на коя конкретно дата. Последното
уточнение е необходимо и за изчисляване на размера на претендираната неустойка,
която е свързана с определен период след датата на прекратяване на договора. В
случая ищецът се позовава на клаузи в договорите, приложенията към тях и в
общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито
и да било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите на
които се основава претенцията за неустойка, включително и предсрочно
прекратяване на договора, както и относно основанието на което е станало това. Щом за писмен договор се твърди прекратяване
писмени следва да са доказателствата за неговото прекратяване, включително и
изявленията за това, а също така и тези изявления да са достигнали до
ответницата, ведно с основанията на които й се претендира по нейна вина да е
станало това прекратяване. В случая такова нещо ищецът не установява и съдът
приема че ако въобще е прекратяван договора това си е решение на ищцовото
дружество, но щом не се установява вина на ответницата, не е възникнало претендираното
от ищеца право на неустойка.
Така се налага изводът че не са налице предпоставките за претендираната
неустойка, тази претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Самостоятелни основания за отхвърляне иска за сумата 468, 44 лева претендирани като
неустойка за предсрочно прекратяване на договора са следните:
- Фактическият състав на задължението за неустойка изисква
освен неплащане на дължими суми от абоната, предпоставя и изрично волеизявление
на доставчика за прекратяване на договора. Щом претендира да черпи допълнителни
права от прекратяването на договора ищецът е имал задължение да предяви на
ответника това прекратяване и основанията за него, а пред настоящия съд да
докаже прекратяването като юридически факт обуславящ претендираната неустойка.
По делото няма доказателства, а не се и твърди от ищеца, че отправил свое
изявление до ответника за това, че прекратява който и да било от сключените между
него и ответника договор от 14. 04. 2015 година. По тези съображения вземане за
претендираните от ищцовото дружество неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите не е възникнало по време на издаване на фактурите и заповедта за
изпълнение обективиращи претенциите на ищеца.
Съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Затова и съдът в настоящото производство има задължението
служебно да следи за спазването им. Съгласно т. 3 на същото ТР нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Разгледана клаузата за неустойка към момента на
сключване на договора, налага извода, че размерът на неустойката при всички
случаи ще бъде в по-голям размер от дължимите месечни такси от възникване на
основанието за неустойка до края на договора. Като се приеме, че
промоционалните условия са представени заради обвързването на абоната със срок,
то отново размерът на неустойката ще е равен на дължимите изцяло месечни такси
до края на договора, т.е. обезсмисля се възможността на абоната да се откаже от
договора, тъй като ще дължи всички такси под формата на неустойка. Функциите на
така уговорената неустойка излизат извън присъщата й такива като обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, а в конкретния случай се претендира неустойка 468,
44 лева за неизплатени 10, 90 лева от първите дни на договора, при положение че
именно ищецът го е прекратил по свое решение. Поради всичко изложено съдът намира,
че претендираната неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това води също до извод за неоснователност на
претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 468,
44 лева.
Освен изложеното съдът намира, че клаузата за
неустойка във всеки от процесните договори между М и ответника е неравноправна
съгл. чл. 143 от Закон за защита на потребителите. Това е така, защото в
процесния договор липсва уговорка за дължимост на неустойка от страна на
мобилния оператор при негово виновно поведение и защото по никакъв начин не
дадена възможност на потребителя, като страна по договора да влияе на неговото
съдържание. Същевременно обаче, съдът отчита, че в случая неустойка ползва само
една от страните – търговецът задължен да доставя далекосъобщителни услуги,
докато получателят на тези услуги е физическо лице, действащо извън кръга на
професията си и съответно ползващо се от закрила като потребител. Една от
типичните форми на неравноправност, посочена в примерното изброяване на чл.
143, т. 5 ЗЗП, представлява поемане на задължение от потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. В случая за претендирано неплащане на 10, 90 лева касаещи време
след датата на договора се претендира неустойка 468, 44 лева, което е близо 43
пъти повече от сумата послужила като повод за претенцията за неустойка. Целта
на закрилната норма, изключваща обвързаността на потребителя с подобна клауза е
именно да компенсира съществуващото неравновесие във възможностите на
потребителя и специалиста-търговец да се договарят като равноправни участници
на пазара. Съответно и в тези отношения разликите в степените на грижата, която
всеки от договарящите е в състояние да положи за да защити интереса си, налагат
критериите за добросъвестност да се завишат по отношение на доставчика. Ето
защо, ако на пазара на равнопоставените търговци едно обезщетение със явно
изразен не само обезщетителен, но и санкционен характер би се преценило като
стимулиращо добросъвестността на длъжника, то при сделка, чието съдържание е
определено изцяло по инициатива на търговец и предложено на потребителя без
конкретно и индивидуално преговаряне по конкретните параметри, уговорката за
неустойка, целяща чрез уговаряне на неустойка значително завишаване на
обезщетението, за евентуално предвидимите от забавата вреди следва да се
възприема като необосновано високо, което налага извод че действително клаузата
за неустойка е неравноправна.
Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да се отхвърли
изцяло, като неоснователен и недоказан.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК от "М" ЕАД, ЕИК *********, заместен в процеса от
неговия правоприемник А1бЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к. 1309, район И., ул.
"К." № 1, срещу М.Б.М. с
ЕГН ********** за установяване, че М.Б.М. с ЕГН ********** на основание договор
М4526790 от дата 14.04.2015 дължи на ищеца А1бЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
п.к. 1309, район И., ул. "К." № 1, сумата 500, 83 лева от които 21, 49
лева по фактура № *********/21. 04. 2015
година, за отчетен период от 16. 03. 2015 година до 15. 04. 2015 година; сумата
10, 90 лева по фактура № ********* от
20. 05. 2015 година за отчетен период 16. 04. 2015 година до 15. 05. 2015
година и 468,44 лева по фактура № ********* от 25. 09. 2015 година,
претендирани без основание като неустойка за предсрочно прекратяване договор М4526790
от дата 14.04.2015 за далекосъобщителни
услуги, както и за законната лихва върху сумата 500, 83 лева считано от датата 08. 01. 2018 година
на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане,
за които суми по ч.гр. д. № 52/2018 г. на РС С. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчване преписа на страните.
Районен съдия: