О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.03. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд, гражданско отделение
На девети
март
2020 година
в ЗАКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕД СЕДА ТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова
възз.ч.гр.дело № 64, по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на П.К. ***, срещу определението на
РС-Търговище от 28.01. 2020 г., по ч.гр.д. № 2190/ 2019 г., в частта, в която
съдът е разпоредил да се издаде ИЛ в полза на заявителя по заповедното
производство, за разноските по делото от 76,84 лв.
В жалбата се посочва, че задължението,
за което е образувано делото в размер на 1408,50 лв. е изплатено на 10.01. 2020
г. и затова моли разноските да й бъдат опростени.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и
счита, че няма основания да не бъдат заплащани разноските, след като
задължението е признато и заплатено от длъжника, като това е станало след
образуване на делото.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок,
при наличието на правен интерес, от
оправомощено лице. Същата е неоснователна.
На 18.11. 2019 г., „ВиК-Варна“ ООД, е
подал заявление в РС-Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу П.К., която като потребител и титуляр на партида с абонатен номер
1718617, ползвала ВиК услуги на адрес гр. Варна, ул. „Роза“, бл. 29, вх. А, ап.
30, но не ги заплащала в съответните срокове. На основание чл.118, ал. 2 ГПК,
делото е изпратено по подсъдност на Районен съд — Търговище.
На 12.12. 2019 г. Районен съд -
Търговище издал заповед № 1140, с която уважил исканията на заявителя и
разпоредил на длъжника К. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД сумата от 1146,57лв. представляваща общо главница и
лихви за ползвана, но незаплатена вода, както и за сумата от 76,84лв. разноски
по делото, включващи платена държавна такса в размер на 26,84лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 10.01. 2020 г. ответницата платила
претендираните суми (главници и лихви) за ползвани ВиК услуги. На 14.01. 2020 г.
е депозирала в съда възражение и е представила доказателство за заплатени
фактури за ВиК услуги. Във възражението е посочено, че не дължи сумата, защото
същата е погасена. Не е възразено срещу разноските.
На 24.01. 2020 г., в становището си до
Районен съд-Търговище и във връзка с дадените указания от съда „Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД, моли за издаване на изпълнителен лист за съдебно-
деловодни разноски в размер на 76,84 лева, за които има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
При така установените факти, съдът
прави следните изводи: заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 18.11. 2019 г. Кьм тази дата К. е дължала посочените в
него суми за ползвани ВиК услуги, съответно кредиторът е имал правен интерес от
образуване на заповедното производство. Задължението е изпълнено в срока по чл.
412, т. 8 от ГПК в едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
Според чл. 414а, ал. 2 от ГПК, ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може
да възрази, че не дължи разноските. В случая длъжникът не посочва защо счита,
че не е дала повод за подаване на заявлението. Видно е, че задължението е
натрупано за голям период от време – 10 години. В жалбата се посочва, че това е
станало, защото партидата се е водила отчасти на името на стария собственик.
Доказателства обаче в тази насока не са представени. След като самото
задължение се признава от длъжника и е заплатено, натрупано в дълъг период от
време, не е било платено според действащите общи условия на доставчика на вода,
то това е повод за търсене на сумите по съдебен ред. Затова съдът намира, че не
са налице основанията на чл. 414а, ал. 2 от ГПК.
Направените от заявителя разноски са
установени в съответните размери и същите се дължат на общо основание, предвид
основателността на самото заявление.
Жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на
П.Г.К. ***, против определение № 222 от 28.01. 2020 г., по ч.гр.д. №
2190/ 2019 г. на РС-Търговище, в частта, в която е разпоредено да бъде издаден
ИЛ за сумата от 76,84 лв., като неоснователна.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕД СЕ ДА TEЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.