РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2589
гр. Кюстендил, 03.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско
дело № 20251520101164 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец
от „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, подадено от
пълномощника юрисконсулт П. И. П., против длъжника А. С. С., ЕГН: **********, с
посочен в заявлението адрес: гр. С*** и постоянен и настоящ такъв в гр. К*** с
искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както
следва: *** лв. от които: *** лв., представляващи незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода 04.11.2022г. – 14.05.2023г., предоставяни със системен
партиден номер М6847776 като част от Рамков договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********; *** лв. – представляващи неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната; *** лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по
всеки отделен документ до датата, предхождаща депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените разноски – *** лева държавна такса и *** лева юрисконсултско
възнаграждение.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена
държавна такса, договор, приложения към него и др.
С Разпореждане рег. № 2136/09.05.2025г. съдът е оставил заявлението без
движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.
В срок, с молба вх. № 6206/29.05.2025г., заявителят е отстранил посочените от
съда нередовности като прецизирал вземането за мораторна лихва.
Районен съд-гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и
приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
1
Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него
искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички
необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното
производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се
основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за предоставяне на
далекосъобщителни услуги е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
В изложения смисъл и досежно сумата в размер на *** лв., представляваща
неустойка, съдът намира същата за недължима като уговорена в неравноправна по см.
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП норма и то във всичките й посочени от заявителя със
заявлението компоненти (изложени в табличен вид) поради следните съображения:
Съгласно т. 7.1 от р. „Отговорност“ на Приложение № 1 към процесния договор
абонатът ще дължи неустойка на оператора при определени обстоятелства, когато
договорът бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане
уговорения срок на ползване. От друга страна е посочено, че размерът на неустойката
е до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, към който обаче е
договорено да се дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Така както са уговорени
посочените клаузи, съдът намира, че с посоченото добавяне се надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти (както и самият оператор сочи „…в
допълнение на посочената неустойка“). От това следва, че неустойката е договорена в
необосновано висок размер, извън присъщите й функции – обезщетителна, санкционна
и обезпечителна, поради което искането за нейното заплащане и на това основание се
явява недължимо като уговорено в неравноправна клауза и противоречащо на добрите
нрави. Отделно, санкцията, налагаща възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент, съдът счита за неясно представена и недаваща възможност
за потребителя по ясен и разбираем начин да разбере как е формирана неустойката в
този си компонент. Това е така, тъй като не се сочи какъв е конкретният размер на
отстъпката. В процесния договор не се съдържа достатъчно ясна информация за
дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени
отстъпки, която потребителят би дължал при прекратяване на договора, от която такса
следва да се формира размера на тази част/компонент от неустойката. Посочената
неяснота е отделно самостоятелно основание да се приеме неустоечната клауза за
неравноправна, предвид разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, според която клаузи на
договорите, предлагани на потребителя трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин. Това обосновава недължимост на неустойката в сочените й
компоненти.
Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато
2
оборудване по ценова листа, съдът намира също за недължима. В процесния договор и
представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно
стойността на това оборудване, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Това
поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато
оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора също да се основава на
неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на
задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване
на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на
неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се
дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на
изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за
неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това
какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира
стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата
финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по
договор, сочи на неравноправие на клаузата по т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.
Относно сумата в размер на *** лв., представляваща обезщетение за обработка
на просрочени задължения, съдът намира, че задължението за заплащането й е
уговорено в неравноправна клауза, тъй като се касае за неустойка, независимо как е
наименувано и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора при
предсрочното му прекратяване, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Това са
действия, които са свързани със събиране на вземането, за които действия е налична
съдебна практика, установяваща заобикаляне на принципа на добрите нрави, поради
което тази клауза се явява нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД.
Изложеното налага извод за недължимост на претендираната сума за неустойка
в пълния й размер от *** лв., а като законна последица от това се явява недължима,
като акцесорно задължение, и сумата за мораторна лихва, начислена върху стойността
на претендираната неустойка – конкретно сума в размер на *** лв., начислена за
периода 23.11.2022г. – 14.03.2025г.
Поради гореизложеното за посочените суми заявлението следва да бъде
отхвърлено.
В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна
такса, но съобразно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение
в размер на *** лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа
и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед
уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: ***
лв. – държавна такса и ***лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която А. С. С., ЕГН: **********, с
посочен в заявлението адрес: гр. С*** и постоянен и настоящ такъв в гр. К*** следва
ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С***, сумите както следва: *** лв., представляващи незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода 04.11.2022г. – 14.05.2023г., предоставяни със системен
партиден номер М6847776 като част от Рамков договор, идентифициран с неговия
3
уникален номер *********; *** лв. – мораторна лихва върху главницата за периода
20.11.2022г. – 14.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда (24.03.2025г.) до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените разноски – *** лева държавна такса и *** лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението на „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С*** срещу А. С. С., ЕГН: **********, с посочен
в заявлението адрес: гр. С*** и постоянен и настоящ такъв в гр. К*** за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: *** лв. –
представляващи неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната; *** лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от *** лв., начислена
за периода 23.11.2022г. – 14.03.2025г.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да
предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е отхвърлено в
едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила
на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи
доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист,
за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4