М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Б.К.И. за това, че на 19.03.2015г. в с.***обл.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „***“, с рег. № ***и номер на рама ***на стойност 12800,00лв, собственост на М.Я.Я. *** – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор ***.

Подсъдимият Б.К.И., редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. ***от АК - Плевен, с пълномощно по делото.

Пострадалият М.Я.Я. редовно призован , не се явява.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитника на подсъдимия – адв. ***от АК – Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.К.И., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр. ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на съда приема следното:

1.Делото е подсъдно на съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ощетеното юридическо лице.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия Б.К.И..

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещото лице.

Съдът посочи , че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез защитника му е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият Б.К.И. признава изцяло фактите описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия Б.К.И. правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия Б.К.И., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия Б.К.И.:

„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти.“

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие с докладване на осн. чл. 276, ал. 1 от НПК внесения от страна на РП – Плевен обвинителен акт и след вземане на становище от страна на прокурора по реда на чл. 276, ал. 2 от НПК, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия Б.К.И. бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-121/2016г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направеното от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.

Пледира подсъдимият Б.К.И. да бъдат признат за виновен, като му бъде наложено наказание около 1 година лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3, което да бъде отложено с изпитателен срок !?!

Защитникът на подсъдимия Б.К.И. – адв. Невелин Маринов, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание на подзащитния му, като се присъединява към становището на представителя на РП-Плевен.

Подсъдимият Б.К.И. поддържа казаното от защитника си, като моли за налагане на минимално наказание, което законът предвижда.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  а именно:

На 19.08.2009 г., свидетелят М.Я. закупил лек автомобил „***“, с рег. № ***и номер на рама ***.

На същата дата свидетелят М.Я. упълномощил с нотариално заверено пълномощно свидетелят ***да управлява автомобила, да се разпорежда с него, както намери за добре, да го продава, заменя, включително и договаря сам със себе си. Впоследствие, на 24.10.2013г., двамата сключили предварителен договор за покупко-продажба на лекия автомобил. Същият ден свидетелят М.Я. предал на свидетеля ***оригиналните два талона (част І и част ІІ), както и владението върху автомобила. От своя страна свидетелят ***платил на свидетеля М.Я. сумата от около 20000 лева. След това свидетелят ***решил да регистрира лекия автомобил в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна. Там обаче установил, че върху превозното средство има наложени два запора от държавен и частен съдебен изпълнител, поради което не могъл да прехвърли собствеността, и продължил да го ползва с предходната му регистрация.

На неустановена дата в края на 2014 г., свидетеля ***от ***– познат на свидетеля ***помолил последния да му услужи с лекия автомобил „***“, с рег. № ***, за да пътува с него до ***. Свидетелят ***се съгласил, тъй като и преди е предоставял автомобили на ***и не е имал проблеми относно връщането им. Дал му малкия регистрационен талон (част ІІ), застраховка „Гражданска отговорност“ и талон за технически преглед, след което ***заминал за ***с автомобила. Там пребивавал в град, където имало множество други българи.

Съгласно уговорката, свидетелят ***следвало да върне автомобила на свидетеля ***до края на месец декември 2014 г. В посочения период обаче свидетелят ***информирал свидетеля ***, че има проблеми и не може да се върне с лекия автомобил в България. Двамата провели още няколко телефонни разговори в последния от които свидетелят ***заявил, че поради лични причини не може да се прибере в България, и помолил свидетеля ***да отиде той при него в ***или да изпрати някой да вземе лекия автомобил. Свидетелят ***нямал тази възможност и отказал. Решен да върне автомобила на свидетеля ***според уговореното, свидетелят ***потърсил някой от българите в германския град, където пребивавал и който има намерение да се прибира скоро към България и чрез него да изпрати автомобила. Разбрал, че подсъдимият Б.И., който му е познат като „***“ скоро ще се прибира в България и го помолил да осъществи транспорта.

Подсъдимият Б.И. се поинтересувал дали визирания лек автомобил „***“, с рег. № ***се продава, но свидетелят ***го уведомил, че за това може да разговаря със свидетеля ***К., на когото трябва да закара автомобила в България.

Подсъдимият Б.И. се съгласил да прекара автомобила от ***до България. В тази връзка в пореден телефонен разговор свидетелят ***уведомил свидетеля ***,  че е намерил лице с име „***“ от с***, който може с негово съгласие да докара автомобила до България.  Свидетелят ***дал съгласието си и свидетелят ***предал владението на автомобила на подсъдимия Б.И., заедно с ключа и регистрационния талон част ІІ.

На 30.12.2014г., подсъдимият Б.И. докарал автомобила в Република България, но през следващите 2 месеца не предприел никакви действия за уведомяване на свидетеля ***. Поради това свидетелят ***се обадил отново на свидетеля ***. Последният се чул по телефона с брат си ***в България и го накарал заедно с втория му баща – свидетеля ***да отидат и проверят дали автомобила е при подсъдимия Б.И., да го вземат и да го предадат на свидетеля ***.

На неустановена дата в началото на месец март двамата отишли до с***, но не успели да вземат автомобила от подсъдимия Б.И. и си тръгнали, като уведомили свидетеля ***за случилото се. Тогава последният се обадил по телефона на свидетеля ***и го уведомил, че автомобилът му се намира в България, в дома на подсъдимия Б.И. ***.

Информиран за местонахождението на автомобила, свидетелят ***решил да отиде лично и да си го прибере. В тази връзка, на 19.03.2015г. свидетелят ***отишъл в с. Бъркач, обл. Плевен. От населението в селото разбрал адреса на подсъдимия Б.И. ***.

Там нямало никой, но свидетелят ***успял да види в двора на имота визирания лек автомобил „***“, с рег. № ***. Малко по-късно на място се появил и подсъдимият Б.К.И.. Свидетеля ***поискал от него да му върне автомобила, но той отказал, като заявил, че това може да стане единствено ако му бъдат заплатени разходите за ремонт на автомобила, които е дал при транспортирането му до България. Свидетелят ***започнал да настоява, като лично уверил подсъдимия Б.И., че е собственик по пълномощно и регистрационния талон част І се намира у него. Въпреки това обаче, подсъдимият Б.И. отказал да върне автомобила и предупредил свидетеля ***, че ако влезе в двора на имота му, ще го съди. Заканил се дори, че ще запали автомобила или ще го продаде на части, но няма да го върне, след което се отдалечил в неизвестна посока.

Тъй като разбрал вече, че подсъдимият Б.И. няма да му предаде владението върху автомобила, свидетелят ***се обадил на тел.112 и уведомил органите на полицията за местонахождението на автомобила и отказа на подсъдимия да го върне.

По случая била извършена проверка от органите на полицията при РУ-Долни Дъбник.

В хода на проверката, лекият автомобил „***“, с рег. № ***бил изискан от подсъдимия Б.И. и същият, чрез съответен протокол /том 1 лист № 44/ го предал на свидетеля ***И. ***.

В този протокол подсъдимият Б.И. е заявил, че лекият автомобил „***“, с рег. № ***е закупил от лицето ***по прякор „***“ от ***за сумата от 4000 евро, но за сделката не са попълвали документи, тъй като това се било случило в ***, и след като се приберат в България щели да оформят договора за продажбата.

Регистрационният талон на автомобила - част І, също бил предаден и приложен по преписката от свидетеля ***/том 1, лист № 43/.

На база първоначалните сведения, които били събрани при проверката, с постановление на наблюдаващия делото прокурор от 02.07.2015г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, с констатации за гражданскоправни отношения между страните. Тъй като с визираното постановление на РП-Плевен не е имало произнасяне относно доброволно предадения автомобил, и регистрационен талон част І, на 26.08.2015г. подсъдимият депозирал в РУ-***писмена молба /том 1, лист №31/ за връщане на автомобила за отговорно пазене. Молбата му била изпратена за произнасяне в РП-Плевен.

Поради отсъствие на наблюдаващия до този момент по преписката прокурор, молбата била разпределена за произнасяне на друг прокурор от РП-Плевен. Същият приел, че тъй като до този момент постановлението на РП-Плевен за отказ да се образува досъдебно производство не е обжалвано, то е влязло в сила, и с постановление от 02.09.2015г. /том 1, лист №24/ върнал автомобила на подсъдимия Б.И..

Свидетелят ***обаче на 12.09.2015г. обжалвал постановлението на РП-Плевен  пред Окръжна прокуратура – Плевен /том 1, лист №19/, от където с постановление от 12.11.2015г. /том 1, лист №15/ било отменено с констатация за наличие на данни за осъществено престъпно деяние по смисъла на чл.206 от НК.

В тази връзка, с постановление на РП-Плевен от 18.01.2016г. /том 1, лист №1/ по случая било образувано настоящото производство.

В хода на разследването били проведени разпити на всички съпричастни свидетели, като с правата на пострадал бил запознат свидетелят М.Я. на чието име по документи все още се водел лекия автомобил „***“, с рег. № ***.

След като бил разпитан в качеството на свидетел /том 2, лист №110 и том 4, лист 315/ свидетелят М.Я. доброволно предал заверени копия на документация удостоверяваща правното основание на което е придобил автомобила и пълномощното, с което е упълномощил свидетелят ***да се разпорежда с автомобила, включително предварителния договор, който е имал с него /том 2 лист от №112 до лист №118/.

В хода на разследването бил проведен разпит и на свидетеля ****** /том 1, лист №92/, който подробно и в хронологичен ред пресъздал известните му по случая факти и обстоятелства, намерили изражение в гореизложената фактическа обстановка.

В показанията си свидетелят ***е заявил още, че след като депозирал жалбата си в РУ-***имал възможност да разговаря с подсъдимия Б.И.. Тогава последният  изявил претенция, че е дал сумата от 2000 евро за ремонт на скоростната кутия на автомобила по пътя към България. Свидетелят ***поискал документ, който да удостоверява твърденията му, но подсъдимият Б.И. не представил такъв, а е заявил, че ако не му бъдат възстановени тези пари, щял да запали автомобила и никога повече няма да го види.

На база горното, в хода на разследването бил проведен разпит на полицейския служител - свидетеля ***И., извършил първоначалната проверка по жалбата на свидетеля ***и приел автомобила от подсъдимия Б.И. /том 2, лист №120/, както и разпита на полицейския служител – свидетелят ***/том 2, лист 127/ извършил първоначалните  издирвателни мероприятия по случая.

В показанията си двамата заявили, че свидетелят ***е провел среща с подсъдимия  Б.И. и след като същият отказал да върне автомобила е депозирал сигнал на тел.112, но при започналата проверка подсъдимият Б.И. е посочил именно отразеното в протокола за доброволно предаване на автомобила, коментиран по-горе.

С оглед така изложеното и поради възникналите съмнения за реалните отношения между страните, в хода на разследването били проведени разпити по реда на чл.223 от НПК - пред съдия в качеството на свидетели на подсъдимия Б.И. и приятелката му – свидетелката ***.

В показанията си /том 2, лист от №121 до №126/ в това им качество двамата категорично заявили, че между свидетеля ***и подсъдимия Б.И. имало договорености, за продажба на автомобила „***“, с рег. № ***. В ***в присъствието именно на свидетелката ***и други свидетели, подсъдимият му бил дал сумата от 4000 евро.

В хода на разследването било установено, че когато свидетелят ***е пребивавал в ***и в телефонен разговор е заявил на свидетеля ******, че има лични причини, за да неможе да се върне в България, всъщност бил търсен за изтърпяване на наказание по осъдителна присъда. В тази връзка в хода на разследването след издирване било установено, че свидетелят ***е бил открит и пребивава в ЗООТ – Разделна, където изтърпявал присъдата си. При проведения му разпит в качеството на свидетел /том 3, лист № 251 и том 4 от лист №323 до №326 и лист №332/, същият заявил, че действително е взел за послужване от свидетеля ***лек автомобил „***“, с рег. № ***.

Действително в ***подсъдимият Б.И. е проявил интерес да закупи автомобила, но тъй като автомобилът не бил негов, отказал да осъществи такава сделка.

В същото време, с оглед задължението да го върне на свидетеля ***, със съгласието на последния го дал на подсъдимия Б.И., за да го закара в България, където евентуално да се договарят със свидетеля ***за покупко-продажба.  В уверение на горното, в показанията си свидетелят ***дори посочил свидетели – сестрите си ***и ***, в присъствието на които са осъществени разговорите му с подсъдимия.

За изясняване на визираните противоречия, в хода на разследването била проведена очна ставка между свидетеля ***и подсъдимия Б.И. /том 4, лист от №329 до лист №331. Двамата обаче поддържали първоначалните си твърдения.

В показанията си /том 3, лист № 266 и № 267/ двете сестри  - свидетелите ***А. ***и ***А. ***изцяло потвърдили заявеното от свидетеля ***, с подробности относно договорките и уточнения, че действително тогава с подсъдимия Б.И. е имало и лице от женски пол, за което последният посочил, че с приятелката му ***, но в тяхно присъствие договорености за продажба не е имало и подсъдимият Б.И. не е давал пари на свидетеля ***.

В хода на разследването бил проведен разпит и на свидетеля ***– втори баща на свидетеля ***/том 3, лист №268/, който с брата на последния са търсили автомобила в ***. Същият потвърдил гореизложеното, че са ходили до селото, но не са успели да вземат автомобила от подсъдимия Б.И., тъй като там се появили множество хора, които ги заплашили с побой и си тръгнали.

На база така противопоставените твърдения на подсъдимия Б.И. и визираните свидетели, в хода на разследването бил проведен още един разпит на подсъдимия Б.К.И. в качеството му на свидетел /том 4, лист №327 и №328/. В тези си показания подсъдимият Б.И. поддържал първоначалната си версия, но със значителни изменения, като посочил още, че на договореностите му със свидетеля ***за закупуване на лекия автомобил са присъствали други двама свидетели – Момчил и жена му ***. В тези си показания подсъдимият Б.И. заявил и други обстоятелства различаващи се коренно от заявените при разпита му пред съдия, включително противоречащи си и с показанията на приятелката му – свидетелката ***. Относно местонахождението на лекия автомобил „***“, с рег. № ***към момента на разпита подсъдимия Б.И. заявил, че 2-3 месеца след като автомобилът му бил върнат с постановлението на РП-Плевен е заминал с него за ***, като минал през ГКПП - ***. На магистралата малко преди ***обаче, автомобилът аварирал. Тъй като нямал достатъчно средства да го ремонтира, го оставил на паркинг в намиращо се в близост село.

Отново, с цел проверка на тези твърдения, в хода на разследването били проведени разпити на свидетелите ***и ***– известна като „***“/ том 4, лист от №335 до №336/. Двамата обаче категорично отрекли твърденията на подсъдимия Б.И.. В тази връзка между тях и подсъдимия Б.И. били проведени очни ставки /том 4, лист от №337 до №338/, в които подсъдимият Б.И. заявил, че се бил объркал, когато ги посочил за свидетели на сделката му със свидетеля ***.

Отделно от това, в хода на разследването била изискана и приложена  „Справка за пътуване на лице – български гражданин“. От тази справка обаче е видно /том 2, лист №179/, че през визирания от подсъдимия период „2-3 месеца“, същият не е излизал от страната през ГКПП-***, както е заявил, а през различни други контролно пропускателни пунктове – „ГКПП Видин - Дунав мост“, „ГКПП Калотина шосе“, но със съвсем различен лек автомобил „***“, с рег. № ***.

През ГКПП - *** е излизал извън страната едва на 29.02.2016г., но отново със същия лек автомобил „***“, с рег. № ***.

Проведен бил разпит и на свидетеля ***от гр.***/том 4, лист №333/, на когото за известен период от време подсъдимият Б.И. е бил предоставил за ползване лекия автомобил „***“, с рег. № ***. Същият заявил, че от подсъдимия Б.И. знаел, че е закупил автомобила, но без подробности относно лицето от което го е придобил. Заявил още, че действително в селото са идвали две лица, които са искали да вземат автомобила, за което бил уведомил подсъдимия и той си го прибрал.

В хода на разследването лекия автомобил „***“, с рег. № ***и номер на рама ***бил обявен за издирване, но не бил открит.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза, от което е видно, че към момента на деянието, стойността на инкриминираната движима вещ е била 12800,00лв.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им.

 Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия Б.К.И. признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

Анализът на фактическата обстановка, изведена  в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия Б.К.И. деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 от НК.

Доказано е безспорно от обективна страна, че:

Подсъдимият Б.К.И. е извършил престъпление от общ характер за това, че на 19.03.2015г. в с.***обл.Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „***“ с рег. № ***и номер на рама ***на стойност 12 800,00лв, собственост на М.Я.Я. *** – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

При така установената фактическа обстановка и след нейния правен анализ съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият Б.К.И. е  осъществил престъплението обсебване – състава на чл. 206, ал.1 от НК.

Обсебването е престъпление против собствеността, което уврежда пряко правото на собственост и нормалното му упражняване върху движими вещи. По настоящото дело са установени безспорно наличието на обективните и субективни характеристики на това престъпление.

От обективна страна е установено от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия в досъдебното производство, че в процесния случай е било налице особеното отношение на дееца към предмета на престъплението, това че  чуждите движими вещи – лекият автомобил се е намирала във фактическата власт на подсъдимия Б.К.И..

Установен е механизма на изпълнителното деяние – първо чрез противозаконно фактическо разпореждане с вещите – не ги е предал на собственика или на упълномощено от него лице. По този начин деянието е довършено и е осъществен престъпния резултат – невъзможността на собственика на вещта да ползва и да се разпорежда с вещите си.

От субективна страна  деянието на подсъдимия е извършено с пряк умисъл и факта, че е разбирал общественоопасния характер на постъпката си и е искал настъпването на противоправния резултат се доказва от обясненията, които е дал в досъдебното производство и разкаянието, което прави пред съда.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът намира, че наказанието следва да се определи, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.55 от НК, като намали така определеното наказание за подсъдимия с една трета.

Съдът обсъди наличието на смекчаващи вината обстоятелства: Самопризнанията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие.

Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат  миналите осъждания на подсъдимия, които не са го възпрели от извършване на подобни противообществени прояви.

При така посоченото съдът намира, че са налице предпоставки наказанието да се определи при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, тъй като са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието, визирани  в чл.36 от НК следва да бъде наложено предвиденото наказание Лишаване от свобода, за срок от 9 /девет/ месеца, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК намали с 1/3 и постанови да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца.

Налице са предпоставките за отлагане на ефективното изпълнение на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от НК, предвид съдебно минало на подсъдимия Б.К.И. и обстоятелството, че за предходните осъждания на  подсъдимият И. са наложени наказания.

На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода с размер под минимума. Преценката на съда, че в този вид наказанието ще изпълни целите си спрямо него.  

По изложените причини  съдът отложи ефективното изтърпяване на наказанията на подсъдимия за изпитателен срок от 3 /три/  години.

При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране подсъдимия да върши нови престъпления следва да му бъде наложено посоченото по горе наказание.  Характеристичните данни на подсъдимия сочат, че въпреки отлагане  ефективното изтърпяване на наказанието, същото ще изпълни целите си. Касае се за млад мъж, в трудоспособна възраст, който работи извън пределите на Република България. Подсъдимият Б.И. е трудово ангажиран, макар и непостоянно и без трудов договор.

Съдът, на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати  направените разноски по делото в размер на 140,76 лева – разноски по досъдебното производство в полза на държавата по сметката на ОД-МВР - гр.Плевен.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: