Решение по дело №414/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260055

 

гр. ВРАЦА,  30.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                  отделение в

публичното заседание на   28.10.2020 г.       в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Мирослав Досов

                                    

в присъствието на:

прокурора              секретар  Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

        в. гр.   дело N` 414  по описа за 2020   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 11065/03.08.20 г. на Г.Б.Г. с ЕГН ********** ***, чрез особен представител адв. Д.З. от Вр.Адв.колегия назначена при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК, срещу решение на районен съд гр. Враца № 416/20.07.20 г. постановено по гр. дело № 3858/19 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която съдът е УВАЖИЛ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София СРЕЩУ Г.Б.Г. *** с ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 4 153.87 лв. представляваща главница по сключен между страните договор за потребителски кредит сключен на 21.03.16 г. и за сумата 408.87 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.17 г. до 08.03.19 г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 22.03.19., за които суми е издаден заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 804/28.03.19 г. по ч. гр. дело № 1123/19 г. по описа на ВрРС.

С атакуваното решение са присъдени съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, тъй като районен съд направил решаващите си правни изводи без да вземе предвид, че процесният договор за потр. кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Според жалбоподателя, районен съд е и служебно задължен да извърши проверка дали договора е сключен в нарушение на ЗЗП. На следващо място, жалбата съдържа оплаквания, че решаващият съд е приел дължимост на главницата по договора в исковия размер, без да съобрази, че по делото има данни, че длъжникът Г. е внесял суми в изпълнение за задълженията си по договора.

При заявените оплаквания, жалбоподателят моли за отмяна на решението на районен съд в обжалваното част и постановяване на съдебен акт по същество, с който исковата претенция се отхвърли и в тази част. Жалбата не съдържа доказателствени искания.

По делото е постъпил отговор, в който дружеството кредитор заявява, че жалбата е неоснователна, а решението на районен съд следва да бъде потвърдено. Въззиваемият претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите пред въззивна инстанция.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО основателна, при следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София СРЕЩУ ответника Г.Б.Г. ЕГН ********** ***, с предявени против последния положителни установителни искове с основание чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с цена на главния иск /главницата/ 4 153.87 лева, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-12992554 от 21.03.16 г.; сумата 1001.13 лв. представляваща възнаградителна лихва по договора; сумата 408.87 лв. представляваща законна лихва за забава от 20.10.17 г. до 08.03.19 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата.     

Ищецът излага в исковата си молба, че сключил с ответника посочения по-горе Договор за потребителски кредит /по-нататък за кратко-Договора или ДПК/, по който ищецът се явявал кредитор, а ответника-длъжник. Параметрите на договора са описани в исковата молба и в приложения като писмено доказателство Договор от 21.03.16 г., стр. 16, са следните: Сума на кредита 5 000 лв.; застрахователна премия 1 680 лв.; такса ангажимент 175 лв.; брой на погасителните вноски 60; размер на месечната вноска 141.50 лв.  лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ 14.92 % лв; годишен лихвен процент 12.45 %; обща стойност на плащанията 8 490 лв; датата на погасяване е 20 ден от месеца. В исковата молба се твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските на 20.09.17 г, като към тази дата били погасени 16 м. вноски. И тъй като според чл. 5 от ДПК вземането на клона ищец ставало изискуемо в пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, според ищеца към 20.01.17 г. кредита е станал изискуем в пълния му размер, останалите 44 бр. погасителни вноски. По делото не се спори, че ищецът-кредитор изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел сумата по кредита на посочена от длъжника банкова сметка. *** длъжника на посочения в договора адрес, за това че счита вземането си за предсрочни изискуемо, покана на стр. 38. По делото няма доказателства, че уведомлението е получено от длъжника. Независимо от това, с оглед договореното в чл. 9 от ДПК, ищецът счита, че е изпълнил задължението си да уведоми длъжника, че счита кредита на предсрочно изискуем. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и не погасил остатъкът от дължимите вноски, договорът бил прекратен  съгласно договореното между страните. С оглед на изложеното, ищецът инициирал заповедно производство пред районен съд гр. Враца с правно осн. чл. 410 от ГПК, образувано било ч. гр. д. № 1123/19 г. и издадена заповед за изпълнение № 804/28.03.19 г. Заповедта била връчена на длъжника при предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което дружеството заявител  предявило настоящия положителен установителен иск, с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземането си срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит.

    Ответникът подал писмен отговор по исковата молба, чрез особения си представител назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Д.З., в който оспорва исковата молба с възражения, че договорните клаузи за размера на договорната лихва и ГПР са нищожни поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

    За да реши спора, районният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, представени по делото и въз основа на тях, отделяйки спорното от безспорното, е изяснил и установил изцяло и правилно фактическата обстановка по делото, която е излишно да се повтаря. Всички фактически изводи на районния съд се споделят от настоящия въззивен съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК за фактическата обстановка по спора окръжен съд съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази.

   Гореизложените факти и обстоятелства в исковата молба, касаещи сключването ДПК и неговите параметри се установяват от събраните по делото писмени доказателства, като по тях страните не спорят.

   Размера на заплатения от ответника на ищеца сума в изпълнение на процесния договор, се установява от заявеното в исковата молба, което следва да се цени от съда, доколкото ищецът е заявил неизгодни за себе си факти. В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил плащането на месечните погасителни вноски по ДПК на 20.09.17 г., като до този момент е изплатил 16 вноски, по 141.50 лв. всяка или общо сумата 2 264 лв.

   Въззивният съд намира, че при така изяснената  фактическа обстановка по делото, районният съд правилно е приложил и материалния закон, но само относно правния извод и изложените в подкрепа съображения, за недействителност на процесния ДПК поради нарушение нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПП.

   В тази връзка, освен изложеното от районен съд следва да се има предвид и следното: За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора.

   В случая според окръжен съд е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 от закона, съгласно който "договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора." В случая не всички елементи от договора са с шрифт 12, най-малко, тъй като застрахователната полица, стр. 22, за застраховка "защита на плащанията" е видимо с шрифт по-малък от 12. Същото се отнася и до представените на стр. 26 общи условия за застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни карти".

    На следващо място, в представения по делото погасителен план към договора за кредит, подписан от кредитополучателя, е посочен общият размер на месечната вноска 141.50 лв., без да е посочен съответният размер главница и лихва, които се погасяват, поради което следва да се приеме, че задължението по чл. 11, ал. 1, т. 12 не е изпълнено.    

    Във вр. с посочената в договора за заем "такса ангажимент" в размер на 175 лв. окръжен съд намира следното: Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а от съдържанието на договора не става ясно какво е основанието за дължимост на тази такса ангажимент.  

    На следващо място, не може да се направи извод за валидност на застрахователната полица по пакет "защита на плащанията", доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия от 1680 лв. е заплатена. Освен това застрахователната премия от 1680 лв. следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.

    В заключение, посочените нарушения на императивните норми на ЗПК води до предвидената в чл. 22 ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит, както правилно е преценил районен съд. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

    Ето защо окръжен съд намира, че е основателен искът за главницата по процесния Договор, но не за исковата сума от 4 153 лв., а за сумата 2 736 лв. Тази сума се получава, като от чистия размер на кредита 5 000 лв. се извади заплатените от ответника-длъжник погасителни вноски в размер на 2 264 лв., за които, има признание от ищеца /16 бр. по 141.50 лв.= 2 264 лв./ Тъй като признанието на ищцовата страна за частично плащане в размер на 2 264 лв., е признание за неблагоприятен факт, а и в резултат на недействителност на процесния ДПК, от която следва недължимост на другите вземания произтичащи от него, следва да се приеме, че ответникът частично е погасил задължението си именно за главницата, с посочената сума от 2 264 лв. Ответникът, въпреки възложената му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства за погасяване на остатъка от чистата стойност на кредита, възлизащ на 2 736 лв., искът за главницата е основателен за този размер.

    Пак поради недействителност на договора, ответникът е поставен в забава с исковата молба, по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Съобразно фикцията  на чл. 422 от ГПК, исковата молба се счита предявена от постъпването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Тоест, в конкретния случай е дължима съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата считано от 22.03.19 г. до окончателното й изплащане.

    Както се посочи по-горе, недействителността на процесния ДПК е изначална, следователно вземанията на кредитора-ищац извън главницата, почиващи на договора за кредит, не са възникнали, тъй като съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по него. Ищецът-кредитор притежава вземане само до размера на останалата неплатена главница.

    В обобщение, въпреки, че споделя основанията и извода на първостепенния съд за недействителност на процесния ДПК, по изложените съображения, окръжен съд намира, че следва да се уважи претенцията само за част от главницата в размер на 2 736 лв. и законна лихва върху същата считано от 22.03.19 г. до окончателното й изплащане, а останалите претенции за договорна и мораторна лихва следва да се отхвърлят като неоснователни.

    При частично несъвпадение на правните изводи на първостепенния съд и настоящата инстанция, обжалваното решение следва да се отмени за главницата над сумата 2 736 лв. до сумата 4 153.87 лв., като в тази част предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, а за сумата 2 736 лв. решението на районен съд да се потвърди . Подлежи на отмяна изцяло и частта от решението на районен съд, с която е уважен установителния иск по чл. 422 от ГПК за мораторната лихва в размер на 408.87 лв. и в частта за разноските.

   В останалата отхвърлителна част за възнаградителната лихва от 1 001.13 лв., решението на районен съд не е атакувано и следва да се приеме, че е влязло в законна сила.

   По разноските окръжен съд намира следното:

   При горните изводи, ответникът длъжник Г.Б.Г. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца кредитор съдебни разноски по съразмерност, както следва: - направени в заповедното производство в размер на 79 лв.; - съдебни разноски  направени в първинстанционното исково производство в размер на 734 лв., изчислени по съразмерност при съобразяване сумата 100 лв. възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт, 608 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 155 лв. държавна такса и - съдебни разноски направени в настоящото въззивно производство в размер също на 287 лв. - 100 лв. възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт и 187 лв. заплатено възнаграждение за особен представител.

   Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

 

    Р Е Ш И:

 

 

 

   ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 416/20.07.20 г. постановено по гр. дело № 3858/2019 г. в ЧАСТТА, с която е районен съд е УВАЖИЛ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът Г.Б.Г. дължи на дружеството ищец БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София за сумата над 2 736 лв. представляваща неизплатено парично задължение за главницата по договор за потребителски кредит № PLUS-12992554 от 21.03.16 г. до сумата 4 143.87 лв., заедно със законната лихва върху тази разлика считано от 22.03.19 г. до окончателното изплащане на сумата;

   ОТМЕНЯ цитираното решение на районен съд и в ЧАСТТА, с която е уважен акцесорния установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 408.87 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата по договора за периода от 20.10.17 г. до 08.03.19 г.

   ОТМЕНЯ цитираното решение на районен съд и в осъдителната част, с която са присъдени съдебни разноски в заповедното и исковото производство развило се пред първостепенния съд и  вместо това

 

    П О С Т А Н О В Я В А:   

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София СРЕЩУ Г.Б.Г. *** с ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за съдебно установява дължимост за разликата над сумата 2 736 лв. до сумата 4 153.87 лв. представляваща част от главницата по сключен между страните договор за потребителски кредит № PLUS-12992554 от 21.03.16 г., като неоснователен и недоказан.

   ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София СРЕЩУ Г.Б.Г. *** с ЕГН ********** акцесорен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от  от ГПК за съдебно установява дължимост за сумата 408.87 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата по сключен между страните договор за потребителски кредит № PLUS-12992554 от 21.03.16 г. за периода от 20.10.17 г. до 08.03.19 г., като неоснователен и недоказан.

   ПОТВЪРЖДАВА цитираното решение на районен съд гр. Враца само в ЧАСТТА, с която е УВАЖЕН предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София СРЕЩУ Г.Б.Г. *** с ЕГН ********** ГЛАВЕН  установителен иск с правно основание чл. 422  от ГПК за съдебно установяване дължимост на част от главницата по сключен между страните договор за потребителски кредит № PLUS-12992554 от 21.03.16 г. в размер на сумата 2 736 лв., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 22.03.19 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 804/28.03.19 г. по ч. гр. дело № 1123/19 г. по описа на районен съд гр.Враца.

   ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на  ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София  сумата 79 лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност направени в заповедното производство.   

   ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на  ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София  сумата 734 лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност направени в първоинстанционното исково производство.

   ОСЪЖДА Г.Б.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на  ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон  България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София  сумата 287 лв., представляваща съдебни разноски по съразмерност направени във въззивното производство.   

    Решението е окончателно и неподлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

 

 

Председател ....    Членове: 1.......     2.........