Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 9276 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“
ЕАД с вх. № 683/10.06.2020г. - длъжник по изпълнително дело № 20207850400027 по описа на
частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. №
785 по описа на КЧСИ,
чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 14.04.2020г., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за
разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение надвишава
сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Взискателят обаче не бил
извършвал действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което
счита, че не следва да бъде определяно възнаграждение в размер надвишаващ 200
лева. Поддържа, че към момента на изплащане на поканата за доброволно
изпълнение е извършено само действие по образуване на изпълнителното дело от
страна на представителя на взискателя. Други процесуални действия не били
предприети, тъй като длъжникът е заплатил изцяло всички дължими суми в срока за
доброволно изпълнение. По тези съображения счита, че длъжникът не следва да
отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които
не са приложени, като в тази връзка се позовава на приетото в Тълкувателно
решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК. Изложени са и доводи, че
адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява
фактическа и правна сложност, доколкото длъжникът е “сигурен платец”. Обжалва
се и отказът на съдебния изпълнител да измени размера на начислените такси по т.
26 от ТТРЗЧСИ. По изложените съображения прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане
и намаляване на приетите за събиране такси и разноски по изпълнителното
производство.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК взискателят “Р.К.М.” ЕООД е подал възражение,
с което оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че сумата в размер на 260
лева, съставляваща договорен и заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното
дело, е изцяло съобразена с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която критерий за размерът на адвокатския хонорар е
материалният интерес за завеждане и водене на делото, правната и фактическа
сложност на конкретното дело, както и необходимият обем на правните и
фактически действия, които следва да бъдат извършени. Поддържа, че противно на
твърденията в жалбата, взискателят е извършил редица процесуални действия,
които попадат в приложното поле на нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което счита, че в негова полза
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с оглед извършеното
процесуално представителство с цел удовлетворяване на паричното вземане. Обръща
внимание, че по делото е депозирана допълнителна молба, с която са посочени
конкретни изпълнителни способи за реализиране на вземането. Навежда съображения, че претендираният
адвокатски хонорар представлява реално заплатено адвокатско възнаграждение,
което е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения. В този
смисъл счита искането за намаляване на разноските за неоснователно. По
отношение на жалбата в частта по начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ са
изложени съображения, че същата е недопустима, тъй като е просрочена. Счита, че
длъжникът е имал право да обжалва размера на приетите за събиране такси в
двуседмичен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, а не едва
след произнасяне на органът по принудително изпълнение с постановлението от
14.04.2020г., тъй като подаденото възражение срещу размера на приетите за
събиране в изпълнителното производство разноски съдържа общо оплакване.
В мотивите си частният съдебен изпълнител
заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20207850400027 по описа на
частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. №
785 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от “Р.К.М.” ЕООД от 04.03.2020г. срещу „Т.С.“ ЕАД, за принудително
събиране на присъдените по гр.д. № 83779/2017г. по описа на СРС, ГО, 151 състав
в полза на адв. К.И.Б.на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА парични суми в размер на
506, 84 лева, представляваща разноски за предоставено безплатно процесуално
представителство. Молителят се е легитимирал като кредитор по спорното вземане
с договор за цесия от 15.11.2019г,. въз основа на който К.И.Б., в качеството на
цедент, е прехвърлила на “Р.К.М.” ЕООД, в качеството на цесионер, цялото
вземане, което има към “Т.С.” ЕАД по гр.д. № 83779/2017г. по описа на СРС. Молбата
е депозирана чрез адв. М.Л., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от
взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лева. По делото
е представено споразумение от 25.02.2020г. за адвокатско възнаграждение, от което
се установява, че взискателят е определил адвокатско възнаграждение на
довереника в размер на 260 лева за образуване на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В
споразумението е посочено, че сумата се заплаща по банков път по сметка на
довереника. По делото е представено преводно нареждане за кредитен превод от 03.03.2020г.,
от което се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в
полза на упълномощеното адвокатско дружество.
По делото е изготвена,
изпратена и получена от длъжника на 06.03.2020г. покана за доброволно
изпълнение на вземане в общ размер на 1 012, 83 лева, в това число и за сумата
от 260 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и такса по т. 26
от Тарифата в размер на 93, 08 лева.
На 13.03.2020г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар и разноски за адвокатско
възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същите не са съобразени
с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и не са
съобразени с размера на главното вземане.
С постановление от 14.04.2020г.,
получено от длъжника на 28.05.2020г., съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите за събиране по делото разноски.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен
срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на взискателя, че жалбата в частта по
начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е просрочена. В тази връзка следва да
бъде посочено, че в конкретния
случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който
се е произнесъл по възражение на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение и размера на начислените такси, в
това число и тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Видно е, че с възражението срещу приетите разноски, определени в поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е възразил изцяло – както по
отношение на размера
на адвокатското възнаграждение, така и по отношение на
определените такси по Тарифата към ЗЧСИ. Жалбата
има допустим предмет на съдебен контрол – постановление, с което се отказва да се намалят разноските и е подадена в
предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално
допустима.
На следващо място,
съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по тълкувателно дело №
3/2015г., ОСГТК,
съгласно които на обжалване по
реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване
подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за
намаляване на размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната
прекомерност, какъвто е и разглеждания случай. Ето защо релевираните от взискателя
възражения за недопустимост на жалбата поради просрочие са неоснователни.
Жалбата е насочена не срещу разноските, обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, а срещу отказът на съдебния изпълнител от 14.04.2020г. да намали
размера на приетите за събиране такси и разноски в изпълнителното производство.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 260 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на
изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен
способ – запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти, запор върху
дружествени дялове. Впоследствие, по делото е депозирана молба от взискателя от
05.03.2020г., с която са оттеглени посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело способи за събиране на вземането и са посочени нови такива,
а именно – запор на банковите сметки на длъжника. По делото е наложен запор
върху вземанията на длъжника по банковите сметки открити в „ЦКБ“ АД. Със
съобщение от 24.03.2020г. до банката съдебният изпълнител е разпоредил вдигане
на наложения запор. Липсват данни да е налице постъпило плащане по делото от
страна на банката към датата на изпращане на жалбата за разглеждане от съда.
Настоящият съдебен
състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя с оглед
оттегляне на първоначално заявените способи за изпълнение, представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на
начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за
прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, с която са оттеглени
поисканите изпълнителни способи и са посочени нови такива, не се дължи отделно
адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното
дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо
да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В случая няма данни
да е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на
вземането, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат
разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева /в приложимата към датата на
сключване на договора за адвокатска защита и съдействие редакция на нормата –
ДВ, бр. 28 от 2014г./, но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага
извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен
размер е
необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 260 лева като
прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 93, 08 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: от 100 до
1 000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично
задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси
дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е
и решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният
лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за
доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови
такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя
за представителство, както и т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
/решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 506,
84 лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ върху това
парично вземане е в размер на 50, 68 лева без ДДС или 60, 82 лева с ДДС.
Доколкото съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
по-висок размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение, са налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 60, 82 лева с ДДС
до определения от съдебния изпълнител размер от 93, 08 лева.
Искането за
присъждане на сторените от страните съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността
за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо
която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят
/ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг
ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. В допълнение следва да се
посочи, че в производството по разноските /каквото по същността си е производството
по настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на
разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не си дължат
разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в
този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. на ВКС,
ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. по описа на
ВКС, ІV ГО и др./.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД постановление от 14.04.2020г. по изпълнително дело № 20207850400027
по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. № 785 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е
отказано намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 260 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20207850400027 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. № 785 по описа на КЧСИ,
дължимо от “Т.С.”
ЕАД от 260 лева и определя размер от 200
лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД постановление от 14.04.2020г. по изпълнително дело №
20207850400027 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. № 785 по описа на КЧСИ,
в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за събиране
такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 60, 82
лева с ДДС до определения
размер от 93, 08 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за
разноски от 14.04.2020г. по изпълнително дело № 20207850400027 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег. № 785 по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 93, 08 лева и определя
размер от 60, 82 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.