№ 200
гр. София, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000502512 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни, срещу Решение №362/14.06.2022 г. по гр.д.№466/2021 г. на ОС -
Благоевград, постановено по предявени искове по чл.2, ал.1, т.1, предл. първо и второ,
и т.3 от ЗОДОВ от Г. Ж. Д. срещу Прокуратурата на Република България, за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди: в размер на 30 000 лв. на осн.
чл.2, ал.1, т.1, предл. първо от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 10 000 лв. на
основание чл.2, ал.1, т.1, предл. второ от ЗОДОВ, и обезщетение в размер на 50 000 лв.
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, които вреди ищецът претърпял вследствие на
незаконосъобразни и неправилни действия на разследващите органи и прокуратурата
по взета мярка за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест", както и
привличането на ищеца като обвиняем и внасяне на обвинението в съда, включително
и протестирането на постановената оправдателна присъда на ОС - Благоевград пред
САС, както и по акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху всяко от
претендираните обезщетения за периода от 13.05.2018 г. до окончателното плащане. С
обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл. пето от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 07.12.2019 г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил предявеният иск на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над
сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., и е отхвърлил изцяло
предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 предл. първо и предл. второ от
ЗОДОВ, като неоснователни. Недоволни от решението са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№7115/23.06.2022 г. Прокуратурата на РБ обжалва
1
решението ЧАСТИЧНО в неговата осъдителна част - за размера над 2500 лв. до
присъдения размер от 5000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, като се
поддържа личен принос на ищеца за настъпване на вредите до размера от 50%, както и
липсата на вредни последици за ищеца извън претърпените психически и емоционални
страдания. Настоява се за отмяна на решението за размера над 2500 лв. на
определеното обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и отхвърляне на
предявения иск за размера над 2500 лв. до присъдения размер от 5000 лв. В останалата
част се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, и се иска да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален
представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба
вх. №9106/12.08.2022 г., подаден от Г. Ж. Д., чрез адв. Б. К., в който се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Възражението с
правно основание чл.5 от ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането от страна на
увреденото лице Д., е неприложимо в конкретния случай. От материалите по
досъдебното производство не може да бъде обоснован извод за наличие на
противоправно поведение на обвиняемия, което да е възпрепятствало разследването
/укриване от властите, неявяване, отказ от даване на показания и др./. Видно от
събраните доказателства, след постановяване на условна присъда срещу него, Д. е
коригирал поведението си. Същевременно ПРБ е повдигнала обвинение само на базата
на показанията на лице, заинтересовано да смегчи положението си. В конкретния
случай предишното осъждане няма отношение към фактическите предпоставки на чл.5,
ал.1 от ЗОДОВ. Обезщетението се явява несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
като е определено в силно занижен размер, който не съответства на конкретните
установени по делото релевантни обстоятелства и действително претърпените от
ищеца вреди. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ПРБ без уважение, и
потвърждаване на решението в осъдителната му част.
С Въззивна жалба вх.№7753/08.07.2022 г. ищецът Г. Ж. Д., чрез адв. Б. К.,
обжалва решението изцяло в неговата отхвърлителна част по всички предявени искове
- за сумата над уважения размер от 5000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и в
частта, в която са изцяло отхвърлени претенциите за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. на осн. чл.2, ал.1, т.1, предл. първо от ЗОДОВ, и за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. на основание чл.2, ал.1,
т.1, предл. второ от ЗОДОВ. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в
обжалваните части, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на
занижен размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и несъобразяване на
релевантните обстоятелства, съгласно ППВС №4/1968 г.. В хода на разследването са
извършени множество процесуални действия, и спрямо ищеца са вземани мерки за
процесуална принуда, които ограничили пряко неговите права и свободи /претърсване,
обиск, очни ставки, разпити, експертизи на телефонни разговори и лична
кореспонденция/. Като пряка последица от търпяната мярка за неотклонение
"задържане под стража" за времето от 21.01.2016 г. до 13.06.2013 г. Д. е претърпял
2
значителни болки и страдания, които следва да бъдат овъзмездени. Образуваното
срещу него наказателно производство е било разгласено чрез средствата за масова
информация, което го е злепоставило пред неограничен кръг хора, негови приятели,
съучениците му и познати. Съгласно установената съдебна практика, при влязла в сила
оправдателна присъда поради недоказаност, наложената във връзка с обвинението
мярка за неотклонение "задържане под стража" винаги е търпяна незаконно, което
съдът следва да съобрази при определяне на размера на обезщетението. Впоследствие
определената му в периода 13.06.2016 г. до 17.10.2016 г. мярка "домашен арест",
въпреки лекия режим, отново е ограничавала правата му, и отново той е търпял
негативни психически и емоционални страдания в резултат от накърненото чувство за
чест и достойнство и накърнената репутация пред обществото. В резултат от
наложените мерки за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест" ищецът
не е можел да посещава учебни занятия, поради което не е успял да завърши учебната
година заедно с връстниците си. Излагат се подробни съображения по съществото на
спора. Настоява се за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част, и
постановяване на ново решение в тази част, с което да се уважи предявения иск до
пълния предявен размер от 50 000 лв., като се присъди на ищеца допълнително
обезщетение в размер на още 45 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 07.12.2019 г. до окончателното плащане, както и да се уважат в пълен
размер претенциите за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв.с правно
основание чл.2, ал.1, т.1, предл. първо от ЗОДОВ, и за присъждане на обезщетение в
размер на 10 000 лв. с правно основание чл.2, ал.1, т.1, предл. второ от ЗОДОВ.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен за всички инстанции процесуален представител, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.
В производството е приета за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от
ГПК и Въззивна жалба вх.№11287/10.10.2022 г., с характер на частна жалба, подадена
от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОПр-Благоевград, срещу
постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение №966/03.10.2022 г. по гр.д.
№466/2021 г. на ОС-Благоевград. Релевирано е оплакване за неправилност на
постановеното определение, с оглед поддържаното становище за пълна
неоснователност на исковата претенция, а при условията на евентуалност – за
неоснователност на претенцията над размера от 2500 лв. Също така се поддържа
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Настоява се за отмяна на определението, с
което ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 55,55 лв., съобразно уважената част от иска.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез
надлежен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която не се е
възползвала от възможността да депозира отговор.
3
С въззивните жалби и депозирания отговор страните не са представили нови
доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред
въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е допустим.
По правилността на съдебния акт, съдът намира следното:
Ищецът е предявил с исковата си молба като отделни претенции за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, искания да
бъде обезщетен поотделно за претърпените неимуществени вреди:
- от търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от
21.01.2016 г. до 13.06.2016 г., за които претендира обезщетение в размер на 30 000 лв.,
на осн. чл.2, ал.1, т.1, предл.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за периода от
13.05.2018 г. до окончателното плащане;
- от търпяната мярка за неотклонение „домашен арест“ за времето от 13.06.2016
г. до 17.10.2016 г., за които претендира обезщетение в размер на 10 000 лв., на осн.
чл.2, ал.1, т.1, предл.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за периода от 13.05.2018 г.
до окончателното плащане;
- търпени от воденото срещу него наказателно производство по ДП №7852 ЗМ-
21/2016 г. по описа на 02 РУ на МВР – Благоевград, пр.пр. №319/2016 г. на
ОПр-Благоевград, НОХД №404/2016 г.на ОС – Благоевград, и ВНОХД №931/2019 г.
на САС, за които претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., на основание чл.2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ.
Според т.13 на ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако
лицето е оправдано, или образуваното наказателно производство е прекратено,
обезщетението за неимуществени вреди от незаконното наказателно производство
обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, постановена при действието на ЗОДОВ /напр. Решение № 408 от
01.11.2012 г. по гр. д. № 1704/2011 г. на ВКС/. С оглед така постановената съдебна
практика съдът намира, че е сезиран с един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, като претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди от
незаконното наказателно производство, следва да се счита предявена в общ размер на
80 000 лв., в това число обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди
от приложените по отношение на него мерки за неотклонение „задържане под стража“
и „домашен арест“. Доколкото с въззивната жалба на ищеца се обжалва решението в
отхвърлителната му част изцяло по всички предявени претенции, въззивният съд
намира, че следва да се произнесе по общия отхвърлен размер на претенциите по
всички предявени искове – с обжалваем интерес по въззивната жалба на ищеца общо
75 000 лв.
Между страните не се спори, че на 21.01.2016 г. ищецът е бил задържан от
органите на МВР, и срещу него е било образувано досъдебно производство ДП №7852
ЗМ-21/2016 г. по описа на 02 РУ на МВР – Благоевград, пр.пр. №319/2016 г. на
ОПр-Благоевград. На 22.01.2016 г., ищецът, тогава на 19 години, е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.5 от НК. Срещу ищеца е
внесен обвинителен акт в съда, по който е било образувано НОХД №404/2016 г.на ОС
4
– Благоевград, по което е била постановена Присъда №3773/06.08.2018 г. /на л.8-10 от
делото на ОС – Благоевград/, с която е бил признат за невиновен по повдигнатите
обвинения. Оправдателната присъда е протестирана, и по протеста е образувано
ВНОХД №931/2019 г. на САС, по което е постановено Решение №442/13.11.2019 г.,
влязло в сила на 07.12.2019 г., с което e била потвърдена постановената оправдателна
присъда.
От приетата по делото справка от МВР – ОДМВР – Благоевград, с вх.
№7207/27.07.2021 г. /на л.36/ се установява, че на 21.01.2016 г. в 19:30 ч., въз основа на
Заповед за задържане рег.№1628/21.01.2016 г. на 02 РУ Благоевград, ищецът Г. Ж. Д. е
бил задържан за срок от 24 часа, на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Същият е бил освободен на 22.01.2016 г. в 19:10
ч.
От Писмо вх.№529/18.01.2022 г. от МП – ГДИН – ОС „ИН“ – гр. Благоевград /на
л.72/ и приложените към него писмени доказателства се установява, че ищецът е бил
настанен в арест – Благоевград на 22.01.2016 г. в 20:20 ч., съгласно Постановление за
задържане на обвиняем вх.№319/22.01.2016 г. на ОПр-Благоевград /на л.74/ за срок от
72 часа, постановено по ДП№21/2016 г. на 02 РУ на МВР – Благоевград. С Протоколно
определение №484/25.01.2016 г. на ОС – Благоевград /на л.75/, спрямо Г. Ж. Д. е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 13.06.2016 г. в 10:20 ч. той е
бил освободен от арест – Благоевград в изпълнение на протоколно определение
№3019/07.06.2016 г. на ОС – Благоевград по ЧНД №305/2016 г. на ОС – Благоевград
/на л.78-83/, за замяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ с „домашен
арест“, който следва да бъде изтърпяван на адрес: гр. ***, ул.“***“ бл.***, вх.“***“,
ет.***, ап.***.
От Разпореждане от 12.05.2016 г. по ДП №319/2016 г. на прокурор при
ОПр-Благоевград /на л.76-77/ се установява, че по време на изтърпяване на мярката за
неотклонение „задържане под стража“, на задържания Г. Ж. Д., по негова молба, е било
разрешено да проведе необходимият му стоматологичен преглед и лечение при д-р Г.
Т..
От приложеното ЧНД №50/2016 г. по описа на ОС – Благоевград се установява,
че на 25.01.2016 г. е внесено искане в съда за определяне на мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която е била наложена на ищеца с Определение
№484/25.01.2016 г. по ЧНД №50/2016 г. по описа на ОС – Благоевград /на л.205, т.2 от
ДП/. Същото е обжалвано от ищеца, но е потвърдено с протоколно определение от
02.02.2016 г. по ВЧНД №83/2016 г. на САС /на л.211, т.2 ДП – в откритото съдебно
заседание ищецът не се е явил по свое желание, за което е представена декларация/.
Впоследствие, на 13.06.2016 г. с Определение №3019/07.06.2016 г. по ЧНД №305/2016
г. на ОС – Благоевград, по искане на ищеца мярката за неотклонение е била променена
в „домашен арест“, която мярка е търпяна от ищеца до 17.10.2016 г., когато с
протоколно определение по НОХД №404/2016 г. на ОС – Благоевград, мярката за
неотклонение „домашен арест“ е била заменена с по-лека – „Парична гаранция“ в
размер на 600 лв. Тази мярка за неотклонение е търпяна до постановяването на
оправдателната присъда на 06.08.2018 г.
В хода на образуваното срещу него досъдебното производство ДП №7852 ЗМ-
21/2016 г. по описа на 02 РУ на МВР – Благоевград, ищецът е участвал лично в
процесуално-следствени действия:
На 21.01.2016 г. ищецът е дал обяснения в качеството на уличено лице,
5
извършено е претърсване в дома му /Протокол за претърсване и изземване на л.9,
т.1 от ДП/, както и в неговия автомобил, който е и иззет като веществено
доказателство /Протокол на л.11, т.1 от ДП/. Автомобилът е върнат на ищеца на
11.05.2016 г. въз основа на Постановление от 22.04.2016 г. за връщане на
автомобила /л.247-250, т.2 ДП/;
- на 22.01.2016 г., когато е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.354а, ал.1, изр.1, предл.5 от НК, и е бил разпитан в качеството на обвиняем
/Постановление на л.34 и Протокол на л.35, т.1 ДП/;
- на 25.01.2016 г., е извършено разпознаване /Протокол на л.84, т.1 от ДП/;
- на 28.01.2016 г., е проведена очна ставка /Протокол на л.79, т.1 от ДП/;
- на 26.07.2016 г. е привлечен като обвиняем за същото престъпление, с
прецизирано обвинение, и е бил разпитан в качеството на обвиняем /протоколи на л. 37
и л.39, т.1 от ДП/;
- на 26.07.2016 г. когато са му били предявени материалите по досъдебното
производство /протокол на 278, т.2 от ДП/.
От приложеното НОХД №404/2016 г. на ОС – Благоевград се установява, че на
12.08.2016 г. срещу ищеца е внесен обвинителен акт в съда, с обвинение за извършено
престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.5 от НК. По това съдебно производство са
проведени 11 открити съдебни заседания: на 17.10.2016 г., 12.12.2016 г., 27.02.2017
г., 24.04.2017 г., 12.06.2017 г., 02.10.2017 г., 21.12.2017 г., 29.01.2018 г., 10.04.2018 г.,
23.07.2018 г., и на 06.08.2018 г., когато е постановена Присъда №3773/06.08.2018 г., с
която ищецът е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В 10 от
проведените открити съдебни заседания ищецът се е явявал лично, и не е ставал
причина за отлагане на делото. На едно от съдебните заседания – на 23.07.2018 г.
ищецът не се е явил лично, но неявяването му е било указано от съда, поради
невъзможността на защитникът му да участва в съдебното заседание по причини,
които съдът е признал за уважителни.
Постановената оправдателна присъда е била протестирана от прокуратурата, и
по протеста е образувано ВНОХД №931/2019 г. на САС. Проведено е едно открито
съдебно заседание – на 30.06.2019 г., на което ищецът се е явил лично. Постановено е
Решение №442/13.11.2019 г., с което оправдателната присъда е била потвърдена.
Решението е влязло в сила на 07.12.2019 г.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 21.01.2016 г. до
07.12.2019 г. – общо 3 години, 10 месеца и 17 дни. От тях досъдебното производство е
продължило от 21.01.2016 г. до 11.08.2016 г. – 6 месеца и 22 дни, а съдебното
производство – от 12.08.2016 г. до 07.12.2019 г. – 3 години, 3 месеца и 25 дни. Не са
налице необосновани забавяния на производството, и предвид множеството извършени
процесуално-следствени действия - разпитани 17 свидетели, изготвените няколко
експертизи /две съдебнопсихиатрични, физико-химична, телекомуникационно-
техническа и компютърно-техническа/, проведени очни ставки и разпознаване, събрани
справки, проведено издирване на свидетели, съдът намира, че наказателното
производство е приключило в разумен срок.
От Справка за съдимост от 22.01.2016 г. /на л.274, т.2 от ДП/ се установява, към
момента на привличането му като обвиняем по ДП №7852 ЗМ-21/2016 г. по описа на
02 РУ на МВР – Благоевград, ищецът вече е бил осъждан с влязла в сила присъда. От
приложеното като доказателство НОХД №292/2015 г. на Благоевградски окръжен съд
се установява, че на 29.07.2015 г. от ОПр-Благоевград е било внесено в съда постигнато
6
писмено споразумение между Окръжна прокуратура – Благоевград и Г. Ж. Д. за
одобряването му по реда на чл.382, ал.7 вр. ал.1 и чл.381, ал.1 от НПК. Със същото Г.
Ж. Д. се е признал за виновен за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 и 5 от НК
вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 14.05.2015 г., при условията на продължавано
престъпление, без надлежно резрешително, което се изисква от ЗКНВП, е
разпространил на три лица високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Споразумението е било одобрено от съда с протоколно определение от 30.07.2015 г.
От приетата по делото Служебна бележка от БПГ“Ичко Бойчев“-гр. *** /на л.11
от делото на БлОС/ се установява, че през 2015-2016 г. ищецът е бил ученик в 11-ти
клас – дневна форма на обучение. След подадено заявление на 20.07.2016 г., от
майката на ищеца С. Д., със заповед от 08.08.2016 г. ищецът е бил преместен в
самостоятелна форма на обучение със специалност „Автотранспортна техника“ за
учебната 2016-2017 г. Ищецът е завършил средното си образование през учебната
2017-2018 г. като ученик в самостоятелна форма на обучение.
От Писмо от 29.01.2016 г. от Благоевградска професионална гимназия /на л.124,
т.2 от ДП/ се установява, че към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е
бил ученик в БПГ в 11 „г“ клас, със специалност „Автотранспортна техника“.
От Трудов договор №59 от 18.04.2018 г. и Допълнително споразумение към него
от 18.10.2018 г. /на л.360-361, т.2 на НОХД №404/2016 г./ се установява, че на
18.04.2018 г. ищецът е започнал работа по трудово правоотношение, първоначално
срочно, а впоследствие трансформирано в безсрочно, на длъжност „барман“. По делото
не се установява това правоотношение да е било прекратено.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. А. Ш. /първи
братовчед на ищеца/ се установява, че ищецът бил весел, позитивен, амбициозен,
тренирал футбол. Проблемите с правосъдието променили ищеца – след задържането
му той бил отслабнал, бил по-блед, започнал да има проблеми в училището, разделил
се с приятелката си, прекъснал контактите си с много хора. Тъй като бил с мярка
„домашен арест“, тя не му позволявала да поддържа много контакти. Притеснявал се,
че производството му пречи да завърши образованието си, както и че има опасност да
влезе в затвора. Близките му, в това число свидетелят, му оказвали морална подкрепа
по време на производството срещу него. След осъждането му той се „взел в ръце“ и
завършил средното си образование, но наказателното производство му попречило да
завърши със съучениците си. Предишното дело, което е водено през 2015 г. срещу
ищеца, било за разпространение на „трева“, но свидетелят не знае дали самият ищец
употребява „трева“. След делото от 2015 г. ищецът започнал да се връща към
нормалния живот, но след задържането му по процесното наказателно производство
част от приятелите му започнали да странят от него.
От показанията на св. Е. Ш. се установява, че ищецът бил активен младеж,
позитивен, доста разговорлив, приятен, спокоен, учел и спортувал. Семейството на
ищеца се състояло само от него и майка му. Баща му починал отдавна, което било
голям удар за семейството. Преди задържането на Г. той имал условна присъда, от
която се бил притеснил първоначално – бил „шашнат“, казвал „аз имам условна
присъда, какво ще правя сега?“, но след това се отпуснал психически и преди
задържането му през 2016 г., се бил възстановил емоционално. Първата присъда била
за притежание на наркотици, но пред свидетеля твърдял, че самият той не употребява
наркотици. В началото на 2016 г. свидетелят узнал от майката на ищеца, че Г. е
7
задържан в полицията. Неговото задържане било оповестено и в пресата. Бил задържан
около половин година – от м. януари, до лятото на 2016 г., като този период бил „малко
труден“ както за него, така и за майка му. Когато свидетелят видял ищеца
непосредствено след задържането му в ареста, Г. не изглеждал добре, бил доста
различен – емоционално бил сринат, не знаел какво ще прави сега. Заради задържането
изпуснал учебната година, и не могъл да завърши със съучениците си. Времето, през
което вървяло наказателното производство срещу ищеца, за него и майка му било
труден период, ищецът се чувствал несигурен и отчаян – не знаел какво ще се случи с
него, какво ще може да работи, тъй като за работа винаги изискват свидетелство за
съдимост. В момента ищецът работел и учел. Все още не бил възвърнал предишната си
жизнерадост.
От показанията на св. Е. С. се установява, че свидетелят се запознал с ищеца
през 2017 г., когато започнал първата си работа – като барман, след като преминали
делата. Ищецът тогава бил неуверен в себе си, контактувал с малко хора. Преди едно от
заседанията той разказал на свидетеля в какво положение се намира, като бил
притеснен, страдал преди всяко заседание. Сега, след приключването на наказателното
производство срещу него, ищецът много се променил – вече бил ведър, иска да гради
кариера и да се развива, записал се да учи висше образование. Продължава да работи в
заведение.
От показанията на св. С. Д. /майка на ищеца/ се установява, че ищецът загубил
баща си, когато бил на 11 години. Тренирал футбол, но като станал на 17 г., се отказал,
защото разбрал, че трудно ще пробие в тази сфера. След смъртта на съпруга си,
свидетелката отглеждала сама детето си, с помощта на своите близки, но като дете с
един родител, ищецът бил „малко кривнал от правия път“, но си взел поука. До 2016 г.
свидетелката нямала проблеми с ищеца – той ходел на училище, държал се добре, имал
приятелка. В деня на ареста ищецът бил извън дома си. Служителите на полицията
дошли в дома и направили обиск, но не намерили нищо. Питали къде е синът й.
Свидетелката му се обадила по телефона да се прибира. Той се прибрал, и полицаите
поискали да откара колата в районното полицейско управление, за да й направят обиск.
По-късно от полицията й се обадили, че е задържан, и трябва да му занесе вода и храна.
На другия ден, когато отишла, й било казано, че на синът й е повдигнато обвинение за
разпространение на наркотици, поради което е задържан. Ищецът бил шокиран, тъй
като вече имал условна присъда. Бил силно стресиран. В интернет-вестниците имало
публикации за неговото задържане. Това се случило в края на първия срок, и като бил
задържан, не можел вече да ходи на училище и не могъл да завърши годината. След
като го пуснали от ареста, той бил с мярка „домашен арест“. Връзката с приятелката
му приключила, тъй като по време на ареста не можели да се виждат, нито му
разрешавали да говори по телефона. По време на задържането му изпитвал отчаяние.
Когато се прибрал в къщи с мярка „домашен арест“, свидетелката понякога, особено
преди заседанията, му давала „мента, глог и валериан“, защото бил много напрегнат, не
можел да спи по цяла нощ. Макар че пушел и преди, в този период започнал да пуши
по една кутия и половина цигари на ден, и впоследствие така останал навикът му.
Успял да завърши средното си образование, но не завършил със своя клас, а две години
по-късно. Не могъл да отиде на абитуриентски бал. След като приключило
наказателното производство, продължил да учи „Управление на хотелиерство и
ресторантьорство“ в колежа по туризъм. В момента продължава да учи и да работи
като барман. Избягва да говори за наказателното производство, защото е много
травмиращо.
8
Съдът преценява показанията на тази свидетелка при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката й родствена връзка с ищеца, обуславяща интерес от изхода
на делото в негова полза. Въпреки това, съдът намира показанията на свидетелката за
логични, непротиворечиви, подробни, и кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства, поради което ги кредитира.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че на 21.01.2016 г. ищецът, тогава на 19 години и ученик в 11-ти
клас – дневна форма на обучение, е бил задържан от органите на МВР за срок от 24
часа, и срещу него е било образувано досъдебно производство ДП №7852 ЗМ-21/2016
г. по описа на 02 РУ на МВР – Благоевград, пр.пр. №319/2016 г. на ОПр-Благоевград, и
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.5 от НК,
извършено на 21.01.2016 г. Така повдигнатото на ищеца обвинение е за престъпление,
което е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като е наказуемо с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години. Наказателното производство срещу
ищеца е продължило от 21.01.2016 г. до 07.12.2019 г. – общо 3 години, 10 месеца и
17 дни. По време на наказателното производство ищецът е бил задържан под стража на
21.01.2016 г. – първоначално за 24 часа по ЗМВР, впоследствие – с прокурорско
постановление за 72 часа, и е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“,
наложена с определение от съда, до 13.06.2016 г. – т.е. общо е бил задържан в ареста
за период от 4 месеца и 23 дни. В периода от 14.06.2016 г. до 17.10.2016 г. – т.е. 4
месеца и 4 дни, е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“. В периода от
18.10.2016 г. до 06.08.2018 г. – т.е. в продължение на 1 година, 9 месеца и 18 дни, е
търпял мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 600 лв. Общо в
периода на наказателното производство ищецът е търпял принудително наложени
ограничения във връзка различните мерки за неотклонение общо 2 години, 6
месеца и 17 дни. Във връзка с наказателното производство ищецът е бил лично
ангажиран с участието в процесуално-следствени действия в досъдебното
производство общо 7 дни – на 21.01.2016 г. /давал обяснения, участвал при
претърсване и изземване на автомобила му/, на 22.01.2016 г. /повдигнато му е
обвинение и е бил разпитан в качеството на обвиняем/, на 25.01.2016 г. /участвал в
разпознаване, както и в съдебното заседание в производството по ЧНД №50/2016 г. на
ОС-Благоевград във връзка с определяне на мярката му за неотклонение/, на 28.01.2016
г. /участвал в очна ставка/, на 06.06.2016 г. и на 07.06.2016 г. /участвал в о.с.з. по ЧНД
№305/2016 г. на ОС – Благоевград в производство по искане за промяна на мярката за
неотклонение, като заседанието на 06.06.2016 г. е било отложено по молба на адвоката
му/, на 26.07.2016 г. /привлечен по прецизирано обвинение, разпитан като обвиняем, и
са му предявени материалите по ДП/. В съдебната фаза на наказателното
производство е участвал лично в 11 открити съдебни заседания – в
първоинстанционното производство на 17.10.2016 г., 12.12.2016 г., 27.02.2017 г.,
24.04.2017 г., 12.06.2017 г., 02.10.2017 г., 21.12.2017 г., 29.01.2018 г., 10.04.2018 г.,
06.08.2018 г., и във въззивното производство – на 30.06.2019 г. Ищецът е бил
представляван в наказателното производство от упълномощени от него адвокати, които
са участвали наред с него при извършването на процесуално-следствените действия с
негово участие, като негови защитници.
От събраните доказателства съдът намира за установено, че ищецът е чувствал
постоянно напрежение, нарушен бил сънят му, отслабнал значително, бил
емоционално сринат. Наложените на ищеца мерки за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“ са възпрепятствали ищеца да води обичайния си начин на
9
живот и да поддържа социалните си контакти, в резултат на което била е прекратена
установената от него партньорска връзка, и загубил част от приятелския си кръг.
Настъпила съществена промяна в обичайното му поведение – ограничил социалните си
контакти, станал по-затворен, притеснен. Съдът отчита, че към момента на
привличането на ищеца като обвиняем за престъплението, за което впоследствие е бил
оправдан, той е бил в много млада възраст – на 19 години, която предполага много
активен начин на живот, интензивно общуване в широк социален кръг, множество
позитивни емоционални преживявания, решаване на значими житейски задачи,
определящи бъдещето на младия човек – завършване на неговото образование и
придобиването на квалификация съобразно интересите му, изграждането на трайна
партньорска връзка, започване на самостоятелен живот. Процесното наказателно
производство съществено е смутило тези характерни за възрастта процеси и е
забавило изпълнението на житейските задачи, стоящи пред ищеца – забавило се е
завършването на средното му образование, започването на работа, прекратена е
съществуваща партньорска връзка. От друга страна, установява се, че ищецът е
започнал работа по трудово правоотношение още преди приключване на наказателното
производство, и не се установява да е бил възпрепятстван да реализира доходи от
личен труд и да си осигурява средства за издръжка. Не се установява именно
наказателното преследване да е възпрепятствало ищеца да използва придобитата от
него професионална квалификация „Автотранспортна техника“, и да е бил принуден да
търси професионална реализация в друга сфера.
В резултат от наложените му мерки за неотклонение „задържане под стража“ той
не е имал възможност да посещава учебните занимания до края на 2015-2016 учебна
година, поради което е било прекъснато обучението му в 11. Клас през учебната 2015-
2016 г. По време на изтърпяване на мярката „домашен арест“ той също не е можел да
посещава учебни занимания в училището, но не е имало пречка да се обучава
индивидуално, което е и сторено, като след подадено заявление на 20.07.2016 г. от
неговата майка, със заповед от 08.08.2016 г. на директора на учебното заведение той е
бил преместен да се обучава в самостоятелна форма на обучение със специалност
„Автотранспортна техника“ за учебната 2016-2017 г. и е успял да завърши средното си
образование, макар и по-късно от своите съученици.
Съдът взема предвид също и обстоятелството, че процесното незаконно
наказателно производство е започнало, след като ищецът вече е бил осъждан за друго
такова престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 и 5 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК,
извършено на 14.05.2015 г., и с влязло в сила споразумение, одобрено от съда по реда
на чл.382, ал.7 вр. ал.1 и чл.381, ал.1 от НПК с протоколно определение от 30.07.2015 г.
по НОХД №292/2015 г. на БлОС, му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от
НК за срок от 3 години. Ето защо, съдът намира, че настъпилите за ищеца вреди от
уронване на престижа му, и засягането на честта и достойнството му от повдигнатото
му незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 и 5
от НК вр. чл.26, ал.1 от НК на 21.01.2016 г., са значително по-малки от обичайните,
предвид предходното му осъждане за също такова престъпление, извършено на
14.05.2015 г., за което той вече се е признал за виновен с влязло в сила споразумение, и
по отношение на него е била влязла в сила осъдителна присъда.
Наред с това, съдът взема предвид, че воденото срещу ищеца процесно
наказателно производство по ДП №7852 ЗМ-21/2016 г. по описа на 02 РУ на МВР –
Благоевград, пр.пр. №319/2016 г. на ОПр-Благоевград, е било за престъпление,
10
извършено в изпитателния срок на предходното условно осъждане с наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което ищецът е бил застрашен да изтърпи
ефективно и отделно, в случай, че новото обвинение срещу него бъде доказано, и бъде
осъден с влязла в сила осъдителна присъда. Освен това, предходното му осъждане е
било основание за прилагане по отношение на ищеца по-тежко наказание, в границите
на предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от свобода“ /за период над
5 години/, което да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо, съдът намира, че
повдигнатото срещу ищеца обвинение на 21.01.2016 г. и воденото срещу него
наказателно производство, му е причинило по-силен стрес, тревожност, отчаяние,
несигурност за бъдещето, страх от ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ за продължителен срок, отколкото в подобни хипотези, при които лицето, по
отношение на което е повдигнато такова обвинение, не е било осъждано.
Съдът намира, че предходното осъждане на ищеца, макар и за престъпление,
идентично по своята правна квалификация с повдигнатото незаконно обвинение, не
съставлява „принос на пострадалия“ за настъпване на вредоносния резултат по
смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Такова тълкуване противоречи на принципния
отговор, даден на понятието в ТР № 3 /22.04.2005г ОСГК , както и с решение №112 от
14.06.2011г по гр.д № 372/2010г. на ІV г.о. на ВКС. Такъв принос е налице в случаите,
когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното
обвинение /напр. като е дал недобросъвестно неистински обяснения, въвел е органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да
се забави или опорочи разследването, направил е неистински самопризнания, укривал
се е, възпрепятствал е разследването, причинявал е с поведението си неоснователно
забавяне на производството и др. под./, тъй като в тези случаи настъпилия от
наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка и с
поведението на пострадалия. Обремененото съдебно минало на пострадалия от
незаконно обвинение обаче не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл.5, ал.2
от ЗОДОВ, тъй като законността на действията на правозащитните органи при
привличането на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо
него на процесуална принуда не е обусловена от съдебното му минало. При повдигане
на обвинение Прокуратурата на РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат
различавани от други неправомерни действия – престъпления или административни
нарушения, извършени от същото лице. Тези действия може да са укорими, но това не
означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен,
ако не е извършил престъпление.
От така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът намира, че
ищецът не е претърпял неимуществени вреди, извън обичайните при подобно
наказателно преследване, в това число и обичайните вреди от наложените му мерки за
неотклонение – не се установява да са били нанесени трайни вреди върху здравето или
психиката му, да е бил възпрепятстван да се реализира професионално, да е влошен
неговия семеен или професионален статус, да са били накърнени отношенията с
членовете на разширеното му семейство. Получавал е от близките си морална
подкрепа, успешно е завършил средното си образование, макар и една година по-
късно, започнал е своевременно да работи.
По изложените съображения съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на
12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, което отговаря на изискванията за справедливост
11
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразено е с тежестта на повдигнатото му обвинение,
търпените от него мерки за неотклонение, продължителността на наказателното
производство, приключването му в разумен срок, ангажираността на ищеца с
процесуално-следствените действия, липсата на настъпили трайни неблагоприятни
последици за здравето или психиката му, забавянето на завършването на средното му
образование с една учебна година, постановената още от първостепенния съд
оправдателна присъда, с която са преустановени и мерките за процесуална принуда по
отношение на ищеца. Така определения размер е съобразен и с икономическата
конюнктура в страна към момента на увреждането, както и със съдебната практика на
ВКС по сходни случаи.
Изложените съображения обуславят извод за частична неправилност на
обжалваното решение в неговата отхвърлителна част, за сумата над присъдения размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв., до размера от 12 000 лв. В тази
част решението на първостепенния съд следва да се отмени, и вместо него да се
постанови ново решение по същество, с което на ищеца да се присъди допълнително
обезщетение в размер на още 7000 лв., за претърпените вреди от незаконното
наказателно производство, включително претърпените неимуществени вреди от
търпените мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, ведно
със законната лихва върху тази сума, за периода от влизане в сила на оправдателната
присъда – 07.12.2019 г., до окончателното плащане. В останалите обжалвани части –
както в осъдителната му част, за присъдения размер на обезщетението над 2500 лв. до
5000 лв., както и в отхвърлителната му част – за разликата над 12 000 лв., до пълния
размер на предявените претенции – общо 80 000 лв., решението на първостепенния съд
се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
По Въззивна жалба вх.№11287/10.10.2022 г., с характер на частна жалба, срещу
постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение №966/03.10.2022 г. по гр.д.
№466/2021 г. на ОС-Благоевград, съдът намира следното:
С обжалваното определение съдът е приел за основателна молбата на ищеца за
изменение на решението в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати
част от претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв., пропорционално на уважената част от исковете, в размер на 55,55 лв. В
определението липсват изрично посочени мотиви по направеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, но предвид формираната воля на съда да присъди разноски,
пропорционални на претендирания размер от 1000 лв., следва да се приеме, че
възражението не е било уважено от първостепенния съд. С частната жалба срещу
определението ответникът поддържа релевираното възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. В останалата част се
поддържат възражения срещу присъдения размер на разноските, като се претендира
присъждане на разноски, пропорционално на размера от 2500 лв., до който ответникът
счита, че искът е основателен.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, поддържано
и в частната жалба. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено
при материален интерес от 80 000 лв., по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. в редакцията й към датата на сключване на ДПЗС, е в размер на 2930
лв. без ДДС, който далеч надхвърля претендирания размер.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, исковата претенция е уважена в
12
размер на 15 % /петнадесет стотни/ от предявения размер от 80 000 лв., поради което в
полза на ищеца, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в размер на 150 лв. С обжалваното
определение съдът е присъдил по-малък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, поради което частната жалба на ответника е неоснователна, и следва
да се остави без уважение, като обжалваното определение се потвърди.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса за въззивната
инстанция в размер на 5 лв., както и допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, пропорционално на уважената
част от иска с въззивното решение. Съобразно присъдения размер на обезщетението с
решението на въззивния съд, ищецът има право да му бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. С първоинстанционния съдебен акт
съдът му е присъдил разноски за процесуално представителство в размер на 55,55 лв.,
поради което следва да му се присъдят допълнителни разноски за процесуално
представителство в първоинстанционното производство в размер на още 94,45 лв.
/деветдесет и четири цяло и четиридесет и пет лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №362 от 14.06.2022 г., постановено по гр.д.№466 по описа за
2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от Г. Ж. Д., с ЕГН**********, против Прокуратурата на Република
България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл.5 от НК, за сумата над
размера от 5000 лв. /пет хиляди лева/ до размера от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/,
И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, да заплати на Г. Ж. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“, бл.***,
вх.***, ет.***, ап.***, сумата от 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл.5 от НК, за което ищецът е
бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №404/2016 г. на ОС – Благоевград,
включително за претърпените от него неимуществени вреди от приложените по
отношение на ищеца в хода на наказателното производство мерки за неотклонение
„задържане под стража“ в периода от 21.01.2016 г. до 13.06.2016 г., и „домашен арест“
в периода от 13.06.2016 г. до 17.10.2016 г., ВЕДНО със законната лихва върху тази
сума за периода от 07.12.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №362 от 14.06.2022 г., постановено по гр.д.№466 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ – в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на Г. Ж. Д. обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за
извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл.5 от НК, за размера над
2500 лв. до присъдения размер от 5000 лв., КАКТО и в частта, с която предявеният от
Г. Ж. Д., с ЕГН**********, против Прокуратурата на Република България, иск с
13
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление
по чл.354а, ал.1, изр. първо, предл.5 от НК, е отхвърлен за сумата над размера от 12 000
лв. /дванадесет хиляди лева/ до общият предявен размер от 80 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №966 от 03.10.2022 г., постановено по реда на
чл.248 от ГПК по гр.д.№466 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, да заплати на Г. Ж. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“, бл.***,
вх.***, ет.***, ап.***, сумата от 5 лв. /пет лева/, представляваща разноски за държавна
такса за въззивното производство, КАКТО И сумата от 94,45 лв. /деветдесет и четири
цяло и четиридесет и пет лева/, представляваща допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред първостепенния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14