О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….
град Ловеч, 28.10.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.
дело № 584 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С Разпореждане № 260047 от 01.09.2020 година, постановено по ч.гр.д. № 466
по описа за 2020 година, Тетевенският районен съд е отхвърлил заявлението
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ***, седалище в гр.София район „Люлин”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Т.Г.К. с адрес ***.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков, с която
разпореждането е обжалвано като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят счита извода на районния съд за погрешен, доколкото строгия
формализъм на заповедното производство по чл.410 ГПК не изисква да се
представят доказателства. Развива подробни съображения за същността на
заповедното производство и целта му- да се провери дали длъжникът ще оспори
вземането и при липса на постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение, да се избегне исковия процес, целящ събиране
на доказателства за съществуване на вземането и за неговия размер, за което
страните спорят. Сочи, че въпросът за доказване на факта на прехвърляне на
вземането не е в пределите на изследване от съда в заповедното производство по
чл.410 -416 ГПК. Извършената промяна на титуляра на вземането по потребителския
кредит, с оглед целта и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по
чл.410, ал.3 ГПК, поради което непредставянето на уведомително писмо/неуведомяването
на длъжника не е нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на
чл.411, ам.2, т.1 ГПК. Подчертава, че съобщаването
на договора за цесия не е елемент от неговия фактически състав, тъй като
вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за
прехвърляне на вземане.
Моли, да бъде
отменено обжалваното разпореждане и вместо това да се постанови да се издаде
заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т.Г.К..
Жалбоподателят е бил уведомен за
разпореждането на 10.09.2020 г., а частната жалба с вх.№ 260265/18.09.2020 г.,
е подадена от легитимирано лице по куриер на 16.09.2020 г., с което е спазен
срокът по чл.418,ал.3 от ГПК и при тези предпоставки съдът приема,че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и
ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото
доказателства се установява следното:
Производството по чл.410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено
до Тетевенския районен съд от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София за
парично вземане в размер на 22 469.36 лева, представляваща главница по 91
броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 01.03.2019 г. до
01.09.2026 г.; възнаградителна лихва 1852.74 лева за периода от 01.03.2019 г.
до 22.07.2019 г. (датата на прехвърляне на задължението); обезщетение за забава
497.34 лева за периода от 01.03.2019 г. до 12.03.2020 г., законна лихва за
периода от подаване на заявлението и до окончателното изплащане на
задължението. В т.9 в) заявителят е посочил, че то произтича от Договор за потребителски
паричен кредит № 2388081, сключен на 01.09.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, ЕИК ********* (Кредитодател) и Т.Г.К. (Кредитополучател), като
впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от последния в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по
силата на договор. В т.12 от заявлението е конкретизирано, че длъжникът е
уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за станалата продажба с Уведомително писмо
с изх.№ УПЦ/ПИ-С-УКФ/2388081 от името на кредитодателя, което съобщение е
връчено на кредитополучателя на 29.11.2019
г. чрез ЧСИ Йордан Иванов Ценов, рег.№ 784, на когото заявителят е възложил
правомощията по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ.
Тетевенският районен съд е
оставил заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2,т.1 ГПК и указал на
заявителя да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен за
прехвърляне на вземането (цесията) по чл.99, ал.3 ЗЗД, от кого, по какъв начин
и на коя дата.
Заявителят е подал молба в
указания срок, в която е посочил, че на адреса на длъжника е изпратено от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/192884
от 01.08.2019 г. от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, с което заявителят
в качеството му на пълномощник е уведомил длъжника, но писмото е върнато с
отбелязване „Неполучено”. Поддържа, че уведомителното писмо се счита надлежно
връчено на дата 10.01.2019 година.
Жалбата е неоснователна.
Според чл.410, ал.1, т.1,предл.първо
от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания
за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.В ал.2 се съдържа
изискването заявлението да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да
отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 ГПК. В чл.127,ал.1 ГПК законът посочва изчерпателно необходимото съдържание на исковата молба,
като в т.4 е визирано, че в нея трябва да са изложени обстоятелствата, на които
се основава искът.
При подаване на заявлението до Тетевенския
районен съд „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е направило изявление относно
фактите и обстоятелствата във връзка с вземането- твърди , че по силата на
договор за цесия от 22.07.2019 г. г.
заявителят е станал цесионер и собственик на вземанията на прехвърлителя „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, към който длъжникът има задължение произтичащо от
договор за потребителски кредит.
Съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне и това е условие за действието на цесията спрямо длъжника. Изпълнението на
това изискване определя материалноправната легитимация на новия кредитор спрямо длъжника. Изложението на тези факти и обстоятелства е наложително, предвид
възможността заповедното производство да се развие в исково, при което предмет
на установяване е съществуване на вземането в полза на заявителя, а
неизлагането на всички обстоятелства не дава възможност на длъжника да прецени
дали да възрази срещу заповедта за изпълнение, като подаде възражение по чл.414 ГПК или да не оспорва вземането.
В случая за длъжника не съществува
яснота относно начина на определяне размера на вземането, датата на настъпилата
предсрочна изискуемост, кредитора, на когото следва да изпълни.
В заявлението е записана дата на
уведомяване на длъжника от ЧСИ по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД- 29.11.2019 г.Това е и датата, на която се
твърди, че той е уведомен и за обявената от кредитора предсрочната изискуемост
на кредита. В молбата с вх.№ 260089/31.08.2020 г. е посочена датата на
съобщаване на цесията- 10.01.2019 г., което вероятно е грешка, тъй като е записано,
че писмото е изпратено на длъжника на 01.08.2019 г. Но дори да се приеме, че
уведомяването е станало на 10.01.2020 г., то тази дата е в противоречие с предходното
твърдение. Датата на настъпилата предсрочна изискуемост е от значение за
определяне на размера на задължението към този момент- главница, включваща
неплатените главници по кредита до изтичане на срока на договора, както и
дължимите възнаградителни и наказателни лихви до датата на предсрочната
изискуемост, а в случая това е невъзможно. Длъжникът не е в състояние да прецени
дали дължи сумата на претендираното основание и в посочения размер и дали да
подаде възражение. В тази връзка твърдението в частната жалба, че промяната в
титуляра на вземането за потребителски кредити е извън обхвата на хипотезата по
чл.410, ал.3 ГПК, е невярно.Длъжникът трябва да знае кому да престира, като в
заповедното производство не следва да се представя уведомителното писмо, но
следва да се заяви по какъв начин и кога длъжникът е уведомен за цесията.
Наред с това, в молбата за
отстраняване на нередовностите, заявителят не е посочил на кой адрес е
изпратено уведомителното писмо до длъжника и което е върнато (неясно от кого)
като „непотърсено”. За да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то
да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47 ГПК във вр. с чл.42
и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния закон- чл.36 от Закона за пощенските
услуги. Съдът намира, че в случая връчването не е редовно, доколкото
отбелязването „непотърсен” не е достатъчно за приложението на специалните
правила на ГПК, както и на чл.36, ал.2 ЗПУ. Когато длъжникът не знае кому и
колко да престира, то неговото право на защита в рамките на това производство е
нарушено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че размерът на
обезщетението за забава, посочено в т.9 от заявлението е различно от вписаното
в т.12.
С оглед горното съдът намира, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Достигайки до същия правен извод,
Тетевенскиятт районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260047 от 01.09.2020 година, постановено
по ч.гр.дело № 466 по описа за 2020 година на Районен съд Тетевен.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: