РЕШЕНИЕ
гр.София,
23.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Кристиян Трендафилов
при
секретаря Валентина И. и в присъствието на прокурора .................... като
разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 16 002 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 8234 от 09.06.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 20 270/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, е обявен
за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по предявен от С.Д.Г., ЕГН **********
иск срещу „М.Ф.” ЕООД, ЕИК 1313239-67, сключеният между тях предварителен
договор от 25.09.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот в строеж,
представляващ двустаен апартамент В6 /буква „В” шест/ във вх.”В”, по адм.адрес:
вх.4 на сградата, ет.2, със застроена площ от 43,70 кв.м., състоящ се от входно
антре, предверие, дневна с трапезария и кухненски бокс, коридор, спалня, баня с
тоалетна и тереса, при съседи: от две страни апартамент В5 /буква „В” пет/,
стълбищна клетка, асансьор, улица, заедно с приспадащите му се 1,76 % от общите
части на сградата, както и от правото на собственост върху мястото, върху което
е построена същата, а именно: дворно място, съставля-ващо УПИ ІІ-1640,1641 в
кв.1Д по плана на гр.София, местност „ж.к.Младост-2”, при условие, че в двуседмичен
срок, считано от влизане в сила на решението С.Д.Г. заплати на „М.Ф.” ЕООД
сумата от 17 000,00 /седемнадесет хиляди/ евро, представлява-ща
незаплатена част от продажната цена.
Със същия акт С.Д.Г., ЕГН **********
е осъдена да заплати на основание чл.364, ал.1 ГПК във връзка с чл.45, ал.1,
изр.2 ЗМДТ и чл.87, изр.2 ЗННД на Сто-лична община сумата 2 102,52 лева –
местен данък за придобиване на имота, а по сметката на Софийски районен съд –
сумата 651,00 лева – такса съгласно Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, за
които е постановено служебно да се впише възбрана върху имота.
На основание чл.78, ал.1 ГПК „М.Ф.”
ЕООД, ЕИК ******е осъден да зап-лати на С.Д.Г., ЕГН ********** направените по
делото разноски: 37,08 лева – такса за вписване на исковата молба, 18,00 лева –
разноски за съдебни удостоверения и 1990,30 лева – адвокатско възнаграждение, а
по сметката на Софийски районен съд на основа-ние чл.78, ал.6 ГПК – сумата
370,80 лева, представляваща държавна такса, от заплащането на която е била
освободена ищцата.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „М.Ф.” ЕООД ***. В жалбата
се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като се поддържа, че при
разглеждането на делото са допуснати нару-шения на съдопроизводствените правила
на чл.229, ал.1, т.7 ГПК във връзка с чл.637, ал.1 ТЗ и чл.235, ал.1 и ал.3 от ГПК, както и че решението противоречи и на чл.646, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като с
решение № 1944/07.10.2015 г. по т.д.№ 4353/2013 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав,
обявено в Търговския регистър на 12.10.2015 г. е открито производство по
несъстоятелност на дружество-то, а с решение № 14/05.01.2016 г., обявено на
08.01.2016 г. в Търговския регистър, същото е обявено в несъстоятелност.
Предвид горното към момента на откриване на производството по несъстоятелност
гр.д.№ 20 270/2015 г. е било висящо, като фактът, че е открито това
производ-ство не е бил отчетен в хода му и не е взет предвид при постановяване
на обжалваното реше-ние, а актуалното състояние на дружеството е юридически
факт от изключителна важност, като СРС е следвало да взе предвид по реда на
чл.235 ГПК; че по силата на чл.637, ал.1 ТЗ с откри-ване на производството по
несъстоятелност се спират образуваните преди тази дата съдебни производство по
имуществени граждански дела срещу длъжника и се възобновяват в случай, че
вземането на кредитора не бъде прието по чл.693 ТЗ, т.е. не бъде включено в
одобрения от съда списък на приетите вземания. Сочи се, че в конкретния казус
безспорно става дума за имущест-вено гражданко дело, поради което по силата на
чл.229, ал.1, т.7 ГПК във връзка с чл.637, ал.1 ТЗ първоинстанционният съд е
имал задължение служебно да спре съдебното производство, а кредиторът Светла
Димитрова – да предяви претендираното от нея вземане в производството по
несъстоятелност, и тъй като делото не е спряно – постановеното по него решение
е непра-вилно. Релевират се аргументи и че една от неотчетените последиците от
СРС на основание чл.235, ал.1 и ал.3 от ГПК на откритото производство и
обявяването на „М.Ф.”
ЕООД /н/ в несъстоятелност, е невъзможността за реализиране на потестативното
право по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД по отношение на дружеството, което е
потвърдено и в решение № 539/14.10.2008 г. по т.д.№ 263/2008 г. на ВКС, І ТО.
Инвокират се доводи и че сключването на договор за по-купко-продажба, както и
обявяването на предварителния договор за окончателен, би довело до изпълнение
към настоящия момент на задължение, възникнало преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, при което ще бъде прехвърлена
собственост от дружеството след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 07.10.2015 г., както и че изпълнението на
предварителния договор след откриване на производ-ството по несъстоятелност е
нищожно на основание чл.646, ал.1, т.1 ТЗ по отношение на кре-диторите на
несъстоятелността. Поддържа се и че в резултата на едно евентуално обявяване на
предварителния договор за окончателен, прекият ефект би бил изваждане от масата
на несъс-тоятелността на недвижимия имот не по реда, предвиден в ТЗ за
осребряване и съответно разп-ределение на събраните от продажбата суми; че
самото сключване на предварителния договор попада в подозрителния период след
датата на неплатежоспособността и в двугодишния срок преди подаване на молбата
за обявяване в несъстоятелност и ако е бил изпълнен доброволно, окончателният
договор би могъл да бъде отменен на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, предвид
което на още по-голямо основание той не трябва да бъде обявен за окончателен от
съда понас-тоящем, както и че с решението за обявяване на договора за
окончателен от масата на несъстоя-телността ще излезе актив, чиято стойност е
не по-малка от договорената цена от 43 000,00 ев-ро, като в замяна на това
кредиторите ще могат да се удовлетворят само от сумата от 17 000,00 евро,
която купувачът е осъден да заплати.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение на СРС.
Поради настъпила смърт
на първоначалната ищца в хода на процеса – на 20.10.2016 г., с определение №
139218 от 06.06.2017 г. на СРС, І ГО, 51 състав на основание чл.227 ГПК като
ищец по делото е конституиран наследникът по закон на починалата С. Д. Г.– нейният син Д.Г.Н.,
ЕГН **********.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна по нея Д.Г.Н.,***, в който се поддържа, че същата
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а решението на СРС – да
бъде потвърдено. Навеждат се съображения, че нормата на чл.637, ал.1 ТЗ не може
да намери приложение за исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД, защото този иск е
конститутивен, а не осъдителен и с него не се претендира осъждането на
ответника за изпълнение на определена престация, а осъществяване на едно
преобразуващо право по принудителен ред, което е правопораждащо и се упражнява
по съдебен ред; че разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ следва да бъде тълкувана във
връзка с чл.637, ал.2 и ал.3 от ТЗ и че не подлежат на спиране имуществените
дела срещу длъжника, които ня-мат за предмет вземания, които е възможно да
бъдат предявени по реда на чл.685 и сл. от ТЗ, по който ред могат да бъдат
предявени само притезателни права /вземания/ и то само парични. Предвид горното
не подлежат на спиране имуществените граждански и търговски дела срещу
длъжника, които нямат за предмет парично вземане, а такива са делата по
конститутивните ис-кове и установителните искове за собственост за прогласяване
на нищожност на сделки и др.
Претендира присъждането на направените
по делото разноски.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото дока-
зателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено след-
ното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна
в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидност-та на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената служебна проверка
настоящият съдебен състав намира, че първоинс-танционно решение е валидно, но
че същото е недопустимо, като постановено
по недопустимо производство.
Безспорно е в теорията и
константната съдебна практика, че недопустимо е съдебното решение, което не
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такива
са решенията, постановени въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и в случаите, когато съдът е бил десезиран. При първата визирана
хипотеза, както липсата на положителна, така и наличието на отрицателна
процесуална предпоставка, правят решението недопустимо. Към групата на положителните
процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск,
се включва и предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по
правилата на родовата подсъдност.
В исковата молба на С.Д.Г., гр.София се твърди, че на 25.09. 2012 г. между
нея и ответника „М.Ф.” ЕООД – в качеството на продавач, е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот в
строеж, представляващ двус-таен апартамент В6 /буква „В” шест/ във вх.”В”, по
адм.адрес: вх.4 на сградата, ет.2, със заст-роена площ от 43,70 кв.м., състоящ
се от входно антре, предверие, дневна с трапезария и кух-ненски бокс, коридор,
спалня, баня с тоалетна и тереса, при съседи: от две страни апартамент В5
/буква „В” пет/, стълбищна клетка, асансьор, улица, заедно с приспадащите му се
1,76 % от общите части на сградата, както и от правото на собственост върху
мястото, върху което е построена същата, а именно: дворно място, съставляващо
УПИ ІІ-1640,1641 в кв.1Д по плана на гр.София, местност „ж.к.Младост-2”, с площ
на урегулирания поземлен имот от 1 495 кв.м., при съседи на имота по
скица: УПИ, улица, УПИ І, УПИ ІІІ-1521, 1563, 2335 в същия квартал, при
продажба цена на имота в размер на 43 000,00 евро с ДДС. Поддържа се и че
при подписване на договора ищцата е заплатила сумата от 26 000,00 евро,
което е с 21 700,00 евро повече от определения в т.3.4 задатък по
предварителния договор, както и че определеният за подписване срок на
окончателен договор под формата на нотариален акт, съгласно т.4.1 от р.ІІІ на
предварителния договор е изтекъл на 30.10.2012 г., но въпреки това и
неколкократните й молба, ответникът отказва да подпише окончателен договор, крие
се и не изпълнява задълже-нията си. Сочи, че данъчната оценка на имота е
37 080,90 лева, съгласно удостоверение с изх.№ **********/26.05.2014 г. на
СО, Дирекция „ПАМДТ”, отдел МДТ „Младост”. Моли съда да постанови решение, с
което да обяви предварителния договор от 25.09.2012 г. за окончателен.
От клаузата на т.3.1 от р.ІІ на
договора – предмет на спора се констатира, че договоре-ната между
съконтрагентите цена за покупко-продажбата на процесния недвижим имот е на
стойност 43 000,00 евро, а съобразно данните от удостоверение за данъчна
оценка с изх.№ ********** от 21.05.2015 г. на СО, Дирекция „ПАМДТ”, отдел МДТ „Младост”,
данъчната оценка на същия по Приложение № 2 към ЗМДТ към този момент е 37 080,90
лева.
Предвид горните обстоятелства
решаващият въззивен състав на СГС намира, че поради допуснато нарушение на
правилата на родовата подсъдност атакуваното решение на СРС е недопустимо. По
силата на разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК на окръжния съд като първа инс-танция
са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000,00 лева – изискване, което в случая не е спазено. Предявеният от
ищеца иск е за сключване на окон-чателен договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. Този
иск е облигационен, а не вещен, по отношение на който се прилагат правилата за подсъдността
по чл.104, т.3 ГПК. Цената на претенцията по чл.19, ал.3 ЗЗД се определя
съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от стойността на договора, а
когато той има за предмет вещни права върху имот, какъвто е и даденият казус – в
размерите по т.2, а именно: размерът на цената на иска е данъчната оценка на
имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. От представеното удостоверение за данъчна оценка с изх.№ **********/21.05.2015 г. на СО,
Дирекция „ПАМДТ”, отдел МДТ „Младост”, е видно, че данъчната оценка на
процесния имот към момента на предявяване на исковата молба през 2015 г. е
37 080,90 лева /такава тя е била и през 2014 г., съобразно данните от удостоверение
с изх.№ **********/26.05.2014 г. на СО/, която сума е и цената на исковата претенция.
С оглед факта,
че същата е над 25 000,00 лева, компетентен да се произнесе по предя-вения
от починалата първоначална ищеца С.Д.Г., с конституиран
на ос-нование чл.227 ГПК правоприемник в производството: Д.Г.Н., иск с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД като първа инстанция е Окръжният, а не Районният съд.
Ето защо решението на СРС от 09.06.2016 г. следва да бъде обезсилено, а след
влизане в сила на настоя-щото решение, делото да бъде изпратено на местно компетентния
окръжен съд – Софийски градски съд за разглеждане на предявения конститутивен иск
като първа инстанция.
При приетия
изход на делото на страните не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство, а това следва да стане при постановяване на решението по иска при
новото разглеждане на спора, съобразно неговия изход.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло
решение № 8 234 от 09.09.2013 г., постановено по гр.д.№ 20 270/ 2015 г. по
описа на СРС, І ГО, 51 състав, като недопустимо.
След влизане в сила на решението,
делото да се изпрати по компетентност
на Софийски Градски съд за
разглеждане на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД като първа
инстанция.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.