Р Е Ш Е Н И Е
№ 260088 30.03.2021 г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 236 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М.В.Х. *** срещу Наказателно постановление № 20-1253-001937 от 09.02.2021 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, без да се излагат конкретно съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното наказание, тоест атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощен по делото процесуален представител – адв. Р. Т. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник - група на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 22.11.2020 г., свидетелят Ж.К.И., на длъжност към този момент „младши автоконтрольор” в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково бил на работа, като вече в около 21:30 часа бил изпратен като част от патрул на СПП при ОД на МВР – Хасково за оказване на съдействие на органите на РУ на МВР – Хасково, които били спрели в град Хасково движещото се в посока център на град Хасково, по бул. „Георги Сава Раковски“, в района на бившата автошкола, срещу комплекс „Замъка“ моторно превозно средство – товарен автомобил „Мицубиши“, модел „*****“, с рег. № *********. След пристигането на органите на СПП при ОД на МВР – Хасково, на място установили свидетелите Д.Б.К. и неговия колега – И.Г.С., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, както и жалбоподателя М.В.Х.. При спирането на водача, направило впечатление на свид. Д.Б.К., че същият, след поискването им за извършване на проверка, се засуетил и забавил при предаване на документите на водача и на управляваното от него ППС. След като все пак представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон, било констатирано, че жалбоподателят не бил в състояние да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, а така също бил и със събути панталони, имал завален отговор, дало и основанието на свидетелите Д.К. и И.С. да поискат съдействие от органите на СПП при ОД на МВР- Хасково. След като пристигането впоследствие на патрула от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, а жалбоподателят бил посочен от органите на РУ на МВР – Хасково като водач на товарен автомобил „Мицубиши“, модел „*****“, с рег. № *****, свид. Ж.К.И. приканил М.В.Х. да бъде тестван с техническо средство - Дрегер 7510 ARBA 0065 за употреба на алкохол. Същият обаче отказал, като с оглед констатациите в хода на проверката, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от свид. Ж.К.И., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 255750 за нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а в съответната предвидена за това графа вписал, че няма възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката междувременно, бил издаден талон за медицинско изследване № 0051158 жалбоподателят да се в ЦСМП при МБАЛ – Хасково в съответното време, но същият не е отразено да е дал кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000 лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и „глоба“ в размер на 10 лева - за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като конкретизирал, че водачът отказал да даде кръвна проба и санкцията по т. 1 се налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, описано в съставения АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Б.К. и И.Г.С. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, с поведението на водача след спирането му, като на това място следва да се изтъкне, че проверката за законосъобразност в настоящото производство се изчерпва до предмета на делото и въпросите, свързани с оказана съпротива от жалбоподателя, влизането му в полемика и опит за саморазправа с органите на МВР, послужили като основание за задържането му не попадат в него и поради това не следва да бъдат дискутирани от настоящия съдебен състав извън целите на настоящото произнасяне. Така също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за авторството на всяко от деянията, описани в съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него наказателно постановление. За тази група факти, опосредено впечатления има и свид. Ж.К.И., комуто именно жалбоподателят е бил посочен като водач на спряното за проверка МПС. За останалите обстоятелства, свързани с проверката и установяване на фактите от значение по делото, същият има преки и непосредствени впечатления. За тази група факти, пряко касаещи въпросите за наличие на деяние, конкретно за отказа на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и за неизпълнение на задължението да носи и да представи при проверката свидетелство за регистрация на МПС, както и относно авторството, показанията на разпитаните свидетели са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което се възприемат от съда като достоверни. Констатираното несъответствие в изложеното от свид. Ж.К.И., от една страна и свидетелите Д.Б.К. и И.Г.С. – от друга относно мястото на съставяне на акта за установяване на административно нарушение се явява нюанс в показанията им, предвид липсата на ясен спомен, а не противоречие до степен да дискредитира тяхната правдивост. Още повече, че за решаващите моменти, свързани с преценката относно съответствието на действията по съставяне на акта с процесуалните изисквания, са събрани достатъчно годни писмени и гласни доказателства, от които да се установи, че това е станало в присъствие на лицето, след което жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на акта и екземпляр от него му е бил връчен.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал. Това е станало по негова воля и не променя общия извод, че правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност в аспекта да узнае всички факти от състава на конкретните административни нарушения е обезпечено в необходимия обем. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно средства, при възприемането му и спирането за проверка от органите на МВР, но и най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил жалбоподателят М.В.Х., като изводите на контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници откъм тяхната достоверност, предложен по – горе, бе потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се решава основният въпрос за авторството на нарушението по пункт 1 от наказателното постановление, предмет на обжалване. Така също, че той се явява годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, след като установено е по отношение на жалбоподателя съответното фактическо качество на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, в това качество именно жалбоподателят е било необходимо, след като е надлежно поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен орган, да изпълни това си задължение, чийто адресат се явява. Отказът му се явява съставомерен именно по предложения текст от закона, по който е квалифицирано и реализирана отговорността за деянието по пункт 1 от НП. Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия изложените в хода по същество съображения, че не бил се подложил на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, поради съображения, свързани със защита на собственото му здраве и това на лицата от най – близко обкръжение, тъй като самата проверка би могла да се осъществи при спазване на възможните адекватни противоепидемични мерки, а освен това все при спазване на мерките за защита на личното здраве, целта на закона е можело да бъде изпълнена с даване на кръвна проба от водача в здравно заведение с използване на експертизата и уменията на компетентен медицински персонал. Възможност, която фактически не е реализирана по причина единствено свързана с поведението на жалбоподателя. Всъщност липсват ангажирани по делото писмени и гласни доказателствени средства за здравословното състояние на водача и за такива конкретни възражения, отправени от него след като е бил приканен да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол пред самите контролни органи, за да се налага обсъждането им по същество. Навеждането на такива едва пред съда и то в хода по същество и отново без каквито и да доказателства, най – малкото искания за събиране на такива, обосновават извода, че са касае за изградена защитна теза, която обаче в никакъв случай не може да бъде споделена като фактор от естество за изключване на отговорността.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство за управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и поради това, може и следва да бъде лишен от право. Следователно, обосновано е наложено кумулативно предвиденото, наред с глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС в предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на наказващия орган.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота и относно нарушението по пункт 2 от наказателното постановление. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, като се държи сметка за липсата на отправено изрично оспорване на фактическите констатации в него, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, а при извършване на проверка от органите на МВР не е съумял да представи свидетелство за регистрация на превозното средство, което управлява, поради причина, че не го носи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3, вр. чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, че то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност по т. 2 от НП и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна в този й пункт, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 2 – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено от съда изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-1253-001937 от 09.02.2021 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.