№ 8463
гр. С., 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110107169 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Производството е образувано е по искова молба, подадена от ЗК „ФИРМА“ АД, с
която е предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу СВ. Й. Б. установителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 964.76 лв., представляваща регресно вземане за
платено зА.хователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски по зА.ховка
„Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за зА.хователно събитие, настъпило на
04.10.2017 г., в гр. С., причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ... – СВ. Й. Б., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била зА.хована при ищеца, като водачът е напуснал мястото на настъпване на
пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /23.06.2021 г. / до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.10.2017 г., около 20:15 часа в гр. С. водачът на л.а. марка
„Ф.“, модел „П.“, рег. № ... – СВ. Й. Б. се движи по бул. „Р.Д.“, с посока от ул. „К.И.З.“ към
бул. „П.В.“ и пред бл. .. реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с паркирания лек
автомобил марка „О.“, модел „А.“, рег. № .., собственост на Р. СЛ. В., като на посоченото
МПС са причинени материални щети. Посочва, че след реализиране на проишествието,
ответникът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата. Поддържа, че към датата на
реализиране на горепосоченото ПТП, „Гражданската отговорност“ на водача, управляващ
лек авотмобил марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ..., била зА.хована при ищцовото дружество
по зА.хователна полица № ... Посочва, че след депозирано уведомление пред ищеца, е
образувана преписка по щета № .., като са изготвени опис на претенция и доклад по щета,
въз основа на които било изплатено зА.хователно обезщетение в размер на 954.76 лева и
сторени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Твърди, че вина за настъпване на
1
процесното ПТП има ответникът, който след настъпване на произшествието напуснал
същото без да изчака идването на органите за контрол на движение по пътищата. Ищецът
поддържа, че съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ зА.хователят има право да получи от виновния
водач платеното от зА.хователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
при настъпване на ПТП виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата. Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът СВ. Й. Б. е депозирала отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва настъпването на ПТП с нейно
участие, както и че вина за същото има тя. Твърди, че липсало валидно сключена зА.ховка
„Гражданска отговорност“ между ищеца и собственика на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, рег.
№ ..., доколкото представеният по делото зА.хователен договор не отговарял на
изискванията на КЗ и липсвал подпис на общите условия от страна на контрагентите по
договора. Оспорва ЗК „ФИРМА“ АД да е заплащало зА.хователно обезщетение на
увреденото лице. Счита, че щетите по автомобил марка „О.“, модел „А.“, рег. № .., са
причинени поради виновното поведение на водача на същия, който е паркирал автомобила в
нарушение на правилата на ЗДвП. Оспорва и размера на претенцията, като счита, че
стойностите за отстраняване на щетите са многократно завишени. Намира, че към исковата
молба са представени документи, касаещи друга щета, поради което и не можело да се
приеме, че предявеният срещу нея иск е основателен. Навежда възражение за давност. Ето
защо, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи, че в качеството си на
зА.ховател по зА.ховка „Гражданска отговорност” за автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, рег.
№ ..., е платил обезщетение в претендирания размер за причинените от пътнотранспортно
произшествие вреди на увреденото лице, като ответникът е причинил виновно
произшествието, след което е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, както и че в процесния случай посещението на мястото
на произшествието е било задължително по закон.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи онези свои
твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, вкл. да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП от
04.10.2017 г., преписка на ОПП-СДВР, уведомление за щета, гласни доказателства
/показанията на свидетеля Р.В./, както и от приетото по делото заключение на съдебно-
автотехническата експертиза по безспорен начин се установява, че на 04.10.2017 г. в гр. С.,
л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ... се движи по бул. „Р.Д.“, с посока от ул. „К.И.З.“ към
бул. „П.В.“ и в района пред бл. .. водачът реализира ПТП с паркирания МПС № 2 с рег. № ..,
който от своя страна се измества напред и се удря в паркирания пред него л.а. „О. А.“, рег.
№ .., който от своя страна се измества наляво и се удря в паркирания от лявата му страна
МПС № 3, който от своя страна се измества надясно и се удря в паркирания от дясната му
страна МПС № 4, рег. .., който от своя страна се измества надясно и се удря в паркирания от
дясната му страна МПС № 5 с рег. № .., като след настъпване на произшествието водачът на
л.а. „Ф.“, модел „П.“, рег. № ..., напуска мястото на ПТП.
Както от представената преписка по описа на ОПП-СДВР, така и от гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Р. СЛ. В., се потвърждава по безспорен
начин механизмът на ПТП, както и обстоятелството, че при реализиране на ПТП по вина на
2
водача на л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, рег. № ..., водач на автомобила е била не ответницата
С.Б., а мъж на средна възраст. Свидетелят е категоричен, че шофьор на автомобила е бил
мъж, а не жена, като съдът кредитира показанията му като отличаващи се с изключителна
точност и последователност. Не може да се сподели тезата на ищеца, развита в писмената
защита, че отговорността по предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ следвало да бъде на
собственика на автомобила, доколкото такъв извод противоречи на текста на закона, където
изрично е посочено, че правото на регрес на зА.хователя възниква именно срещу виновния
водач – причинителят на вредата (а не срещу друго лице).
При това положение и доколкото не се установи една от предпоставките за уважаване
на иска, а именно – произшествието да е настъпило поради виновното поведение на
ответника С.Б., която да е напуснала произшествието, то и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Отделно от това и за пълнота, следва да се посочи, че искът би било основателен и на
още едно основание. Хипотезите, при които органите на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично и изчерпателно посочени в чл. 125 ЗДвП, както следва: при
произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на
платното за движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на МПС; произшествието е с участие на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
чужди въоръжени сили; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди.
Събраните по делото доказателства установяват, че на посочената в исковата молба
дата е настъпило произшествие, при което водачът на л.а. „Ф.“ е реализирал ПТП, след
което е напуснал местопроизшествието. На 04.10.2017 г. е бил съставен Протокол за ПТП от
органите на МВР. Не се установява обаче да е налице и друга от предпоставките за
уважаване на исковата претенция – посещението на контролните органи на мястото да е
било задължително. Съдът приема, че в случая не е била налице нито една от хипотезите,
визирани в чл. 125 ЗДвП. Въпреки че е бил съставен Протокол за ПТП и че извършителят е
напуснал местопроизшествието, посещение на мястото на инцидента от съответния
служител не е било задължително, съгласно цитирания законов текст. Неотносимо е
обстоятелството, че в действителност мястото е посетено от служител за контрол на
движение по пътищата, който е съставил протокол за реализираното ПТП, тъй като
посещаването му в случая не е било задължително по закон. Дори и мястото на ПТП да е
посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от водача
/ответника/, когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е процесният
случай, няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
на виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било
задължително по закон. Не се твърди, а и няма данни по делото, да е имало разногласие
относно обстоятелствата по настъпването на инцидента. Освен това и съгласно чл. 6, т. 3 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. – ДВ,
бр. 19 от 2017 г.) не се посещават от органите на МВР – „П.п.“, и не се съставят документи
за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние.
Ето защо, в полза на ищцовото дружество не е възникнало право на регрес срещу
причинителя на вредата.
3
Тъй като не са налице всички предпоставки за уважаване на иска, същият следва да се
отхвърли като неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на съдебни разноски има само ответната страна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответницата претендира разноски за депозит за разпит на свидетел и банков превод в
размер на 61.52 лв., които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
В настоящото производство ответницата е била защитавана безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което е представен договор за безплатна правна защита и съдействие –
л. 39, сключен с адв. Н.И., поради което в полза на същия се следва минимума от 300 лв.
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В рамките на заповедното производство длъжникът е бил представляван отново
безплатно от АДВ. КР. И.. Б. /договор за правна помощ и съдействие от 27.09.2021 г./,
поради което на същата се следва адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА“ АД ЕИК .., със седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „.. срещу СВ. Й. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Л.., иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 964.76 лв., представляваща регресно вземане за платено
зА.хователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски по зА.ховка „Гражданска
отговорност“ на пострадалото лице за зА.хователно събитие, настъпило на 04.10.2017 г., в
гр. С., причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел
„П.“, рег. № ... – СВ. Й. Б., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
зА.хована при ищеца, като водачът е напуснал мястото на настъпване на пътно-
транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 36522/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „..
да заплати на СВ. Й. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Л.. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 61.52 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „..
да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН **********, вписан в САК, с адрес в гр. С., ул. „Г..,
офис – партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300 лв. –
разноски за настоящото производство за безплатно оказана правна помощ.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „..
да заплати на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр.
С., ул. „Г.., ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300 лв. –
разноски за ч.гр.д. № 36522/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, за безплатно оказана правна
помощ.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5