РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 27.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Марияна Тодорова,
като разгледа докладваното
от съдията Дженов Гр.д.№ 679 по
описа за 2020 година на
Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е
постъпила искова молба от Е.Р.И., с ЕГН ********** *** против М.М. М., с ЕГН ********** с адрес *** в дома
на А.М. М. /сестра на ответницата/, с която на
основание чл. 49, ал.1 от СК се иска
от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички
произтичащи от това законни последици. Твърди, че са сключили граждански брак на 24.05.1994 г.
В гр. ***, от който имат родени две
деца, които към момента са
пълнолетни. Твърди, че от двадесет и пет
години се намират във фактическа
раздяла, тъй като ответницата заминала за Гърция, където се е установила и има
свой собствен живот. Твърди, че през това
време отношенията между тях не
са такива, каквито следва да бъдат в едно
семейство. Твърди, че брачната
им връзка е опразнена от необходимото
съдържание, запазването на брака е лишен от смисъл, тъй като той съществува само
формално. Твърди се, че бракът е лишенот съдържание
заради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачнитеотношения.Еднаот основните му предпоставки – съвместното съжителство
на съпрузите липсва. Твърди, че от негова страна
не усеща вече привързаност, уважение, доверие и разбирателство, породени от пълната ѝ дезинтересованост, липса на желание за полагане на съвместни усилия
с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите, поради което намира,
че отношенията между тях са
дълбоко и непоправимо разстроени. Счита, че брака е дълбоко
и непоправимо разстроен и моли съда да
постанови решение, с което да прекратите
сключения между страните брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство,без съдът да се произнася
по въпроса за вината. Относно родителските права и издръжката предвид
обстоятелството, че родените по времето на брака деца понастоящем са пълнотелти, моли съда да не се произнася по въпроса за ридителските права и издръжката на децата. Относно личната
издръжка, не желае такава от съпругата си. Относно семейното жилище – жилището,
което са ползвали в гр. **** понастоящем
вече е продадено, което е било собственост на бащатана
ищеца – понастоящем покойник. Не желае съдебно – деловодни разноски от
ответната страна.
ИЩЕЦА редовно
призован в о.с.з. се явява лично и с адв. Т.Т. ***. Страната и пълномощникът й поддържат молбата за
развод. Позовават се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована
в о.с.з.
не се явява лично и не се представлява.
Не взема становище по молбата.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0009 от 24.05.1994г.
страните са сключили валиден граждански брак в гр.Койнаре, общ. гр. Червен
бряг, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация
на страните в процеса.
Спорни
по делото е настъпило ли е дълбокои непоправимо
разстройство на брака на страните.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните
въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно е
установено, че съпрузите са
сключили граждански брак на 24.05.1994г. От брака си имат родени две деца,
които към момента са пълнолетни. Страните живеят, към датата на постановяване
на настоящото съдебно решение, от двадесет пет години в условията на фактическа
раздяла.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 от СК:
Съдът като взе предвид
доказателствата по делото, изразеното от ищцеца
становище и процесуалното поведение на
ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва
да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й
съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно
отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява
вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност,
уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за
полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството
и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите.
Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното:
Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост
и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред
основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко
разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата
съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът
приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена и съдът не се произнася
по въпроса за вината.по изключителна вина за това и на двете страни.
Предвид изложените съображения съдът прие,
че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася
по въпроса за вината..
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния
кодекс – "При допускане на
развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.
По отношение на фамилното
име на ответницата след развода:
Предвид
на факта, че ответницата не е приела фамилията на съпруга си при сключването на
брака, съдът не се произнася относно фамилното име на ответницата.
Относно
личната издръжка в исковата си молба ищецът не желае такаваот
съпругата си
По разноските:
На основание чл. 6,
т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, като се
приспадне внесената от ищеца сума при завеждане на делото в размер на 25,00 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК
сключеният на 24.05.1994г. граждански брак с акт за граждански брак № 0009 от 24.05.1994 г. *** между Е.Р.И., с ЕГН **********
*** и М.М. М., с ЕГН ********** с адрес *** в дома на А.М. М.
/сестрана ответницата/, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, като съдът не се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА
М.М. М., с ЕГН ********** с адрес *** в дома на А.М. М. /сестрана ответницата/, да заплати окончателна
държавна такса върху иска за развод в размер на 15,00/петнадесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: