Присъда по дело №378/2014 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 378 по описа на

                   Варненски районен съд за 2014г., ХХVII наказателен състав

 

 

         Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който на 18.10.2012г.  е образувано производство пред друг състав на ВРС, като първа инстанция срещу подсъдимите Й.П.Н. и Г.Е.В. по обвинението им за извършени престъпления от общ характер,както следва:

 

                   за ПОДС. Й.П.Н.

 

1.За периода от 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.Е.В. набрал и приел отделно лице - Н.Т.Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в заблуждение и чрез противозаконно лишаване от свобода.- престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

2. За периода от 29.06.2011г. до 01.07.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с неустановено в хода на разследването лице, приел отделно лице - Д.Ц.П., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години и чрез обещаване и получаване на облаги.- престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 1 и пр. 3 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

3. За периода 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Г.Е.В. свождал към съвкупление Н.Т.Д., като деянието е извършено с користна цел.- престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 5 вр.ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

4. На 30.06.2011г. в КК "Златни пясъци", гр. Варна, при условията на опасен рецидив, свождал към съвкупление Д.Ц.П., като деянието е извършено с користна цел и по отношение на лице, ненавършило 18 години.- .- престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 и т. 5 вр.ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 от НК.

 

за ПОДС. Г.Е.В.

 

1. В периода от 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Й.П.Н. набрала, на 30.04.2011г. транспортирала от гр. Враца до гр. Варна и на същата дата до 16.05.2011г. приела отделно лице - Н.Т.Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в заблуждение и чрез противозаконно лишаване от свобода.-  престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

2. За периода 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Й.П.Н., свождала към съвкупление Н.Т.Д., като деянието е извършено с користна цел.- престъпление по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

         След обжалване на присъдата на предходния състав на ВРС, въззивната инстанция я отменила и върнала делото отново на първа инстанция- Районен съд-Варна за ново разглеждане от друг състав.

 

Предвид разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК,съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото, но подсъдимите Н. и В. пожелаха делото да продължи по общия ред със събиране на доказателства.

 

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да бъде постановена осъдителна присъда иза двамата подсъдими, като по отношение на подс. Н. съда да наложи наказание “Лишаване от свобода” към средния размер предвиден в закона и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“. По отношение на подс. В. съда да наложи наказание“Лишаване от свобода” към средния размер предвиден в закона, което да бъде отложено с изпитателен срок.

Защитникът на подс. Н. моли съда да го оправдае, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Защитникът на подс. В. моли съда да я оправдае, тъй като обвиненията не де доказват от събраните доказателства  по делото.

В съдебно заседание подс. Н. дава обяснения. В последната си дума заявява, че не е извършил нещо, за което да носи наказание.

В съдебно заседание подс. В. се явява лично. В последната си дума разказва за случилото се по възведените й обвинения и  заявява, че не е виновна.

         От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:

Подсъдимите Г.В. и Й.Н. ***, но решили да се установят и да заживеят заедно в гр. Варна. През м. април 2011г., непосредствено преди откриване на летния сезон двамата наели апартамента /тип мезонет/ на свид.В.М.,*** в  жилищна сграда в м-ст "Евксиноград" ул. "14-та". Подс. В. била танцьорка в еротичен клуб, но за да си осигурят средства за живот, освен от нейната работа подсъдимите решили да получават пари от момичета, които да работят за тях, извършвайки сексуални услуги.

Подс. В. се свързала по телефона със своя  позната от гр. Враца - св. Н.Д.. Предложила й сезонна работа при добро заплащане като сервитьорка в дискотеката, която по думите й приятелят й държал в гр. Варна. Свид Д. искала да обмисли предложението. Подс. В. знаела, че свид. Д. е безработна  и  няколко дни по ред, й звъняла по два пъти дневно, за да получи отговор. Свид. Д. приела предложението за работа, но споделила на подсъдимата, че не може да пътува до гр. Варна, тъй като не разполага с парични средства. Тогава подс.В. изпратила свидетелката в дома на своята баба в гр. Враца, за да поиска необходимата й парична сума, под предлог че внучката й Г., я помолила за тази услуга, тъй като парите й били необходими спешно, а тя ще й ги предаде в гр. Варна. По този начин и следвайки указанията, дадени й от подс. В., свидетелката Д. си набавила необходимата парична сума и на 30.04.2011 г. пристигнала с влак в гр. Варна. На жп гарата в гр. Варна тя била посрещната от подсъдимите В. и Н.. Свид. Д. се запознала с подс. Н., за когото знаела от подс.В., че е неин приятел и живеят заедно в гр. Варна.

         От ж.п. гарата тримата се отправили с управлявания от подс. Н. лек автомобил "Ауди" към квартирата в м-ст "Евксиноград". Двамата подсъдими настанили свидетелката в стаята на втория етаж, а те в хола на първия, където имало и дневен тракт.  Подс.Н. казал на свид. Д.,  че е необходимо да изчака няколко дни, като тя през цялото време си мислела, че ще започне като сервитьорка в дискотеката на подзс. Н., така както й била обяснила подс. В.. След няколко дни по-късно те обяснили на свидетелката, че задължително трябва да усвои думи и изрази на английски език, с които да може да предлага сексуални услуги на чужди граждани. Тогава Д. разбрала, че е подведена и независимо, че изразила несъгласие да върши това, около седмица след пристигането си в гр. Варна, под въздействие на отправените й заплахи (че ще бъде „хвърлена в морето” или „изгорена в камината на къщата”) започнала да предлага сексуални услуги. Клиентите били осигурявани от подс. Н., а до местата /различни хотели/, където ги извършвала св. Д. била придружавана от В. и Н.. При отсъствие на клиенти подс. Н. принуждавал свидетелката сама да заговаря хора по улиците на гр. Варна, да им предлага сексуални услуги и да раздава визитки с изписан телефонен номер за връзка. Такава една от тях  тя предала в полицията. Било установено, че тел. номер върху визитката е регистриран на името на подс. Г.В.. И в двата случая подс. Н. се намирал на близко разстояние до свидетелката и сам определял цените за предлаганите сексуални услуги, без значение от тяхното естество- 100 евро на час, като клиентите, предимно чуждестранни граждани плащали въпросната сума на него самия или на подс. В., тъй като задължително един от тях придружавал свидетелката до хотелската стая. За извършената сексуална услуга св. Д. не вземала нещо от получените пари. Подсъдимите й осигурявали само подслон и храна. През целия период на престой в квартирата им, Д. била наблюдавана от подс. В., държана била затворена и не можела да излиза сама, тъй като вратите на апартамента, на сградата и двора се заключвали, а тя не разполагала с ключ. В случая когато техник дошъл в апартамента, за да поправи бойлера подсъдимите наредили на свидетелката да влезе в  стаята си и да не я напуска.  Н.Д. била и физически малтретирана (с шамари) от подс. Н. с цел да бъде принуждавана да извършва сексуални услуги, при несъгласие от нейна страна. През това време свид. Д. ползвала мобилния си телефон, но само за да разговаря с приятеля си и майка си, към които имала  безплатни минути за разговори. Въпреки потенциалните възможности да избяга, докато била  заедно с подсъдимите в заведения или на др. обществени места, не го направила, защото я било страх, че Й. ще изпълни заплахите си да я” хвърли в морето” или „в камината на къщата”. Освен това подсъдимият й казвал, че не може да избяга, защото плащал на полицаите.  Възможност за бягство се появила на 16.05.2011 г., когато подсъдимите не били в стаята си. Тогава св. Д. използвайки момента, в който входните врати на апартамента, на  сградата и двора се оказали отключени, отишла на автобусната спирка, и с автобус  стигнала до ж.п. гара. Оттам се прибрала в гр. Враца и на 17.05.2011 г. подала жалба в полицията за случая. След като свид. Д. си заминала, тя направила опит да прозвъни на номерата от визитката, но същите били изключени. В края на м.05.2011г. подс. В. и Н. освободили квартирата и се преместили да живеят на друго място.

Към м. юни 2011 г. свид. Д.П. била непълнолетна (на 17 години) и учела в гр. Монтана. Тъй като била от гр. Вълчедръм, живеела на общежитие в гр. Монтана. През зимните месеци на 2011 г. тя се запознала със св. Б.Б., който работел в близост до училището й в гр. Монтана. В един от разговорите между тях П. споменала, че има намерение през летния сезон да си потърси работа. Тогава св. Б. й казал, че има оферта, но не уточнил каква. Намекнал, че работата която ще върши ще включва и „секс срещу заплащане”, като обещал да я свърже с негов познат. По предварителна уговорка на 01.06.2011 г. св. Б., заедно със своя познат, който представил с името Венци (неустановен по делото) се срещнали със св. П. в близост до общежитието й. В хода на разговора Венци й разяснил, че в гр. Варна туристическия сезон вече бил започнал, поради което й предложил, чрез свой познат  да й се осигури работа като компаньонка и да предлага сексуални услуги срещу заплащане. Обяснил й също, че за около двата месеца през лятото можела да спечели парична сума в размер на 10000 лв. След ката офертата й се сторила добра и изразила съгласие, св. П. и лицето, представило се с името Венци си разменили телефонните номера, за да поддържат контакт помежду си. След тази среща двамата провели последващ телефонен разговор и постигнали договорка да тръгнат за гр. Варна, след приключване на учебната година. Непосредствено преди отпътуването си свидетелката споделила на свои приятелки, че ще да работи като сервитьорка в курортен комплекс до гр. Варна, като същото обяснила и на своите родителите, но доколкото последните изразили несъгласие, П. отпътувала тайно от тях. Привечер на 29.06.2006 г. свидетелката тръгнала от гр. Монтана към гр. Варна с лек автомобил марка „Волво", управляван от В.. През нощта на 30.06.2011г. двамата пристигнали в гр. Варна, а след това се отправили към КК "Златни пясъци". В района на  м-ст „Ален мак” отишли в хотел , където се срещнали с подс. Н.. Поради липса на  места в  хотела  отишли в друг, където се настанили. Тогава подсъдимият Н. провел разговор със св. П. и след като разбрал, че е непълнолетна казал, че по тази причина е невъзможно да започне да работи като компаньонка в бар, но ще посещава различни дискотеки, които той й посочи и там ще си намира клиенти предимно чужденци и ще им предлага сексуални услуги срещу плащане на фиксирана цена от 100 евро на час. В светлата част на деня на 30.06.2011 г. Венци и подс. Н. се разбрали последният да й намери квартира, като В. оставил на св. П. 200 лв. за наем и отпътувал за гр.Бургас. Свидетелката и подсъдимият Н. се отправили към вила "Изабела", а към тях се присъединила и подс. В., която била  представена като приятелка на подсъдимия. След като намерили  вила «Изабела»  П. си избрала стая на първия етаж и се настанила, а двамата подсъдими отишли да донесат още пари за наема, тъй като бил в размер на 350 лв.   Уговорили се около 21.00 ч. същата вечер, подсъдимият да я вземе. Според уговорката подсъдимият дошъл, а в автомобила му м. «Ауди» била и подсъдимата В.. След като изпратили В. на  работа, двамата провели разговор по време на който свидетелката П.  попитала какъв процент от заработеното ще остава за нея. Подсъдимият й казал да се обади на  В., който от своя страна обяснил, че ще  делят между тримата по равно. След проведен телефонен разговор на подс. Н., който свидетелката не чула, той я завел пред хотел в КК „Зл. Пясъци", където го очаквали двама мъже, непознати за П.. Подс. Н. обяснил на свидетелката, че това са нейните клиенти, на които тя сама трябва да съобщи на английски език тарифата за сексуални услуги, а именно 100 евро за час стандартна услуга. След като се качила в хотелска стая със своите клиенти, св. П. правила стандартен секс поотделно с всеки един от тях, за което й било платено съгласно предварителната уговорка. В ранните часове на 01.07.2011 г. П. слязла пред хотела. Там я чакал подс. Н. и я осведомил, че тази вечер имало още един клиент, но след като П. се противопоставила, Н. я откарал до вилата. Преди да се разделят свидетелката му предала парична сума от 130 лв., от заработеното вечерта. На следващата сутрин - 01.07.2011 г., П. взела решение да се прибира. Написала съобщение до В., да я прибере, но той я помолил да остане още няколко дни, за да си избие парите по нея. През това време тя се чула и с майка  си, която й съобщила че ще се обади в полицията, за да я приберат. След това с П. се свързали полицейски служители и обяснили, че ще й окажат съдействие. Докато приготвяла багажа си, свидетелката била посетена от подс. В., на която П. дала  150 лева за В.. След като разбрала, че се готви да отпътува, подс. В. взела мобилния телефон на П. и изтрила своя и на подс.Н. телефонни номера и проведените разговори. Пристигналите в близост до вилата полицейски служители- свидетелите П.Л. и Н.К. отвели св. П. в полицията.

В хода на съдебното следствие съдът назначи съдебно- техническа експертиза, от заключението на която се установява маршрутът на придвижване на свид. Д. на 16.05.2011г. от гр. Варна към гр. Враца. Съдът прие заключението на вещото лице на основание чл.282 от НПК.

         Изложените обстоятелства се установяват частично от обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, експертизата и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

         В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетелите Н.Д., И.П., В.М., П.Л., Н.К., Й.К., Ц.И., В.И., М.К., Б.Б., И.К.,А. С.-С. и И.Х..

         Показанията на свид. Д.П. бяха приобщени по реда на чл. 281 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 от НПК.

         Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалите лица- свидетелките Д. и П.. Същите дават много подробни показания в хода на досъдебното производство пред съдия, които бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото. Разказват по какъв начин са се свързали подсъдимите с тях, как са пристигнали в гр. Варна. Свид. Д. и към настоящият момент преживява тежко случилото се, което бе видно от изплашеното й поведение в хода на съдебното производство,  когато отново трябваше да дава  показания и да отговаря на въпроси на подс. В. и Н.. Същата изложи пред съда подробности от случилото се през престоя й в гр. Варна, от където стават ясни користните цели и подбуди на двамата подсъдими, заплахите и ограничаване  на свободата на придвижване за Д.. А от показанията на свид. П. е видно, че подс. Н. й  е  осигурявал условия за  извършване на сексуални услуги.

         В този смисъл съдът не споделя възраженията на защитата и на самите подсъдими, че  свид. Д. не е била принуждавана да проституира, не е била ограничавана свободата й на придвижване и тя във всеки един момент е можела да си тръгне, или да съобщи какво става с нея на близките си, с които имала комуникация. В опита си да разколебаят обвинението и най-вече истинността на показанията на свид. Д., защитата и подсъдимите акцентират върху разминаване в следните факти: получаването на пари от Д., придвижването й от гр.Варна към гр. Враца, поради което бе назначена и съдебно-техническата експертиза. От заключението на в.л. се установява какъв е бил маршрутът на свид. Д. по клетките на мобилните оператори, който маршрут не се припокрива с движението на влака по жп. релсите. Дали е пътувала с влак за 20 лева или с автомобил до Враца за съда е ирелевантно. Това е обстоятелство, което не е свързано с предявените обвинения и съответно със самите изпълнителни деяния, нито от него може да се направи обосновано предположение за неистинност на показанията на свид. Д.. Съгласно ТР №2/ 16.07.2009г. на ВКС, по тълк.д. № 2/2009г. На ОСНК поведението на жертвите- Д. и П. за въвличането им в трафика на хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимите В. и Н.. Дали доброволно са се съгласили да проституират, като свид. П. или е била заставена чрез въвеждане в заблуждение, че ще бъде сервитьорка, а в последствие и ограничена в свободното си придвижване свид. Д., тези фактически данни са неотносими към основанията за възникване отговорността на подсъдимите В. и Н.. Налице е съдействие на жертвите за въвличането им в трафик на хора, като са дали съгласието за следване на подсъдимите, което не изключва наказателната отговорност на подсъдимите в извършване на престъплението „Трафик на хора“ при съответното изпълнително деяние.

Неоснователни са и възраженията на защитата, че двете са се познавали и са се обединили срещу подсъдимите, за да им навредят по някакъв начин. Тези твърдения са напълно безпочвени и не се опират върху реално установени и доказани факти. Единственото общо между двете пострадали е, че са от малки градове и желанието им да препечелят пари за съществуване, ги е отвело до гр. Варна, като съответно са се предоверили на лицата, които са ги свързали с подсъдимите. А при свид. Д. вниманието й за евентуално користно поведение спрямо нея е било притъпено поради обстоятелството, че се е познавала с подс. В. и е приела напълно достоверно предложението да работи като сервитьор в заведение в гр. Варна. Разпитите им са провеждани в двата града, като дори в съдебно заседание същите не се срещнаха, поради отсъствието на свид. П. извън страната.

         Съдът кредитира показанията на свидетелите П.Л., Н.К., А. С.-С. и И.Х., посредством които бе установена и фактическата обстановка и състоянието на свид. П., след като на 01.07.2011г. е решила, че няма желание да проституира и е потърсила помощ от  родителите си. Именно свид. Х. е разговаряла с пострадалата. От нея разбрала, че П. е тръгнала за гр. Варна, за да работи като компаньонка, но в последствие разбрала, че ще трябва да извършва сексуални услуги и след първите двама клиенти, тя се отвратила и размислила, като пожелала да се прибере.

         Що се отнася до показанията на свидетелите Й.К., Ц.И., В.И., М.К., Б.Б., И.К., същите са познати на подсъдимите и показанията им, освен че са опит да ги оневинят, са опит да се промени фактическата обстановка и то в посока, че всичко е било доброволно и не е имало противоправни действия от страна на подсъдимите. Й.К. твърди, че е виждал свид. Д. да се придвижва сама в района на ул.“14-та“ в м-ст "Евксиноград". Той знаел от подс. Н.,*** и свид. К., когато отивал да вземе свой приятел от „ул. „14-та“ видял пострадалата сама. В този смисъл са и показанията на свид. Ц.И., като всички те твърдят, че с виждали свид. Д. сама, като по този начин се цели да се обори обвинението, че тя е била лишена противозаконно от свобода. Несериозно звучат показанията на свид. И.К., че в края на лятото в едно кафене в гр. Монтана чул, как П. разказва на нейна приятелка, че имала проблеми с родителите си и понеже нямало какво да каже посочила подсъдимите пред полицията, като свид. К. чул имената  „Й. и Г.“. А тъй като той се познавал с подс. Н. от дискотеките, разбрал че става въпрос за същия.

         Съдът кредитира показанията на И.П. и В.М., наемодателите на подсъдимите, в чиято къща е пребивавала и свид. Д., като дадени безпристрастно и обективно, като същите заявяват, че са нямали проблеми с наемателите. Потвърждават, че с тях за известно време е живяло и друго момиче, а именно свид. Д..

         Съдът приема обясненията на подсъдимите В. и Н., като опит да избегнат наказателната репресия прехвърляйки отговорността върху поведението на двете жертви- Д. и П..В този смисъл са е пледоариите  на защитата. Защитниците изразяват становище, че обвинението е недоказано от обективна и субективна страна. Тази теза  не се споделя от съда, тъй като по делото се събраха достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод за виновното поведение и на двамата. Като се започне от поведението на подс. В. преследвайки и пресирайки по телефона свид. Д., за да тръгне за Варна. Осигурявайки й средства от нейната баба, единствено и само, за да пътува. Разбира се това нейно поведение не е било продиктувано от добри чувства, към момиче, което е притеснено финансово и няма работа в малкия град. Целта е била тя да пристигне, за да може в последствие да бъде заставена да проституира, осигурявайки средства за  подсъдимите В. и Н.. Разпечатките на разговори от  мобилните  телефони на подсъдимата В. , свид. Н.Д. и свид.Д.П. сочат интензивността с която  са провеждали разговори в края на април  2011 г. първите две помежду си, а третата със свид. Б.Б. и  неустановения «В.» през м. юни 2011 г. / съобразно посочените тел. номера на  тези лица при разпита на свид. П./. Тези  доказателствени средства са още една индиция  за мотивиращото поведение на подсъдимата Гр.В. спрямо свид. Д. и за контактите на Д.П. преди и по време на престоя й в гр.Варна.

На въпроса на защитата в хода но съдебните прения, защо Д. не е избягала или не е съобщила по телефона за това което става с нея, като е имала възможност да стори това говорейки по телефона непрекъснато с майка си и приятеля си, съдът намира отговор в страха, който са създали у  свид. Д., посредством заплахи и физическо насилие. Поведението й в съдебна зала и обстоятелството, че когато ги види свид. Д. се стъписва, доказва наличието на основателен страх от реализирането на заплахите им и от там непредприемането на действия от страна на Д. към момента на инкриминираното деяние да предприеме мерки, за да си тръгне. Въпреки всичко тя е сторила това на 17.05.2011г. Що се отнася до контрола, който са упражнявали върху нея това е безспорно установено от нейните показания, от където става ясно, че Д. е била непрекъснато или само с подс. В. или и с двамата. Факт е, че дори и при отиването й в хотелска стая с клиент, тя е била придружавана от подс. В., която е прибирала уговорената сума и тогава е оставяла сама свид. Д.. Но всъщност  е била изчаквана от подс. Н. или от двамата с В., в района на хотела. Била е заставяна да раздава визитни картички,  една от които е приложена по делото и приобщено като ВД към доказателствения материал по делото. Свид. Д. е раздавала визитките по указания на подсъдимите, като това е поредното косвено доказателство за контрола,  който те са упражнявали върху нея. Данните, съдържащи се в картичката не насочват към местоработата на подс.В., а по-скоро  имат за цел всички обаждания да се следят от подсъдимата, респ. да контролира насочването на клиенти за услугите, които свидетелката  Д. извършва. Не може да се говори за неморално поведение от страна на пострадалите и опит от тяхна страна да се оправдаят пред близките си за това поведение, така както твърди защитата. Това са момичета, за които не са събрани данни за неморално поведение, нито за изкарване на прехраната им чрез развратни действия. Ако беше така, то свид. П. нямаше да пожелае да си тръгне от гр. Варна, „отвратена“ от случилото се и осъзнавайки, че това не е начин да се печелят пари. Свид. Д. също е тръгнала от гр. Варна 16 дни след пристигането й, като очакванията й за  полагане на обществено полезен труд са останали неоправдани. Ако тя самата е имала неморално поведение, то нямаше подс. В. да й предлага работа, като сервитьорка, а щеше да й предложи да започне работа, като танцьорка в еротичен клуб, където е работила самата подсъдима. 

Съдът не споделя становището на адв. И., че по отношение на свид. П., не било установено участието на подсъдимите В. и Н. относно транспортирането на пострадалата от гр. Монтана до гр. Варна, нито било установено, че те са ходили до гр. Монтана. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт и от предявеното обвинение на подс. Н. относно свид. П., то обвинение за „транспортиране“ няма. Той е бил обвинен и признат за виновен затова, че е „приел“ свид. П., с цел да бъде използвана за развратни действия.

         В този смисъл съдът прие, обвиненията за доказани от обективна и субективна страна.

         След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:

 

                ПРИЗНА ПОДС. Й.П.Н.

 

                                      ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

 

1.За периода от 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.Е.В. набрал и приел отделно лице - Н.Т.Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в заблуждение и чрез противозаконно лишаване от свобода.- престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

2. За периода от 29.06.2011г. до 01.07.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с неустановено в хода на разследването лице, приел отделно лице - Д.Ц.П., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години и чрез обещаване и получаване на облаги.- престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 1 и пр. 3 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

3. За периода 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Г.Е.В. свождал към съвкупление Н.Т.Д., като деянието е извършено с користна цел.- престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 5 вр.ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

4. На 30.06.2011г. в КК "Златни пясъци", гр. Варна, при условията на опасен рецидив, свождал към съвкупление Д.Ц.П., като деянието е извършено с користна цел и по отношение на лице, ненавършило 18 години.- .- престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 и т. 5 вр.ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 от НК.

 

 

ПРИЗНА ПОДС. Г.Е.В.

 

 ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

 

1. В периода от 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Й.П.Н. набрала, на 30.04.2011г. транспортирала от гр. Враца до гр. Варна и на същата дата до 16.05.2011г. приела отделно лице - Н.Т.Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез въвеждането на лицето в заблуждение и чрез противозаконно лишаване от свобода.-  престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

2. За периода 30.04.2011г. до 16.05.2011г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Й.П.Н., свождала към съвкупление Н.Т.Д., като деянието е извършено с користна цел.- престъпление по чл. 155, ал. 3 вр.ал. 1, пр. 2 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК.

 

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:

 

І. По възведените обвинения по чл. 159а от НК.

 

Обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната.

         Субекти на престъпленията са пълнолетни, вменяеми физически лица.

         Съгласно ТР №2/ 16.07.2009г. на ВКС, по тълк.д. № 2/2009г. На ОСНК трафикът на хора е съвременна проява на престъпна дейност, която най-често е организирана при разпределение на ролите на две или повече лица в нейното осъществяване. Обикновено отделните изпълнителни дяния се осъществяват от различни лица, какъвто пример е и настоящият казус.

От обективна страна престъпленията са осъществени в следните изпълнителни деяния:

- Набиране, което е осъществено чрез активните действия на подс.В. да потърси и да се спре на свид. Д., като жертва на трафик на хора. Последната е била привлечена, с увещанията, че ще й бъде намерена работа в гр. Варна, като сервитьорка, а по-късно при пристигането й в града, тя е била уговаряна от двамата подсъдими- В. и Н., и склонявана в положение, което е довело до привеждането й в положение създаващо предпоставки за бъдеща експлоатация. Привличането може да бъде извършено освен с противоправни средства, но и с такива които са напълно легални. Както е станало и в настоящия случай със свид. Д., на която й е била предложена работа. В този смисъл съдът не споделя възраженията на адв. В., че Д. е чула за първи път, че трябва да предлага сексуални услуги едва няколко дни след пристигането й в гр.Варна, което не води до извода за извършено престъпление по чл. 159а от НК. Със самото привличане, като част от съдържанието на понятието «набира», подсъдимите са имали за цел тя да бъде въвлечена за постигане на целите, предвидени в чл. 159а ал.1 и ал.3 от НК.

Идентичен е случая и със свид. П., където подс. Н. е осъществил изпълнителното деяние «набиране». Отново набирането е било изрвършено посредством привличане на свид. П. чрез легални действия, като е бил използван посредник в лицето на свид. Б.  в близко до училището на П. заведение и с обещание за спечелване на сумата от 10 000 лева за два месеца, ако работи като компаньонка в гр.Варна.

- Транспортиране, което е извършено безспорно от подс. В.. В ТР №2/ 16.07.2009г. на ВКС изрично е посочено, че «транспортиране» е налице и когато се извършват действия необходими за превозването на жертвата. Подс. В. е обезпечила транспортирането на свид. Д., като й осигурила необходимите средства за закупуване на билет за ж.п. транспорт.

- Приемане, което е било  осъществено от подсъдимите В. и Н. чрез настаняването на свид. Д. в квартирата им, а по отношение на свид. П. изпълнителното деяние е извършено от подс. Н., който е осигурил квартира / вила „Изабела”/, в която тя да живее. По този начин  е  създал с неустановеното по делото  лице „В.” / който  оставил пари за наем/, предпоставки за същинското й използване за развратни действия.Със създаването на условия за разврат е постигната специалната цел на  престъплението по чл.159а  ал.1 от НК.

         От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите В. и П. при форма на вина- пряк умисъл. Съзнавали са общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са неговите общественоопасни последици, като са целяли настъпването на тези последици

Квалификацията по чл. 159а ал.2 т.2 и т.3 от  НК се определя от обстоятелствата, че свид. Д. е била въведена в заблуждение, че ще работи като сервитьор, използването на физическо насилие и заплахи над личността на пострадалата Д. от страна на  подс. Н. и придружаването й до хотелски стаи  от  подс. В., на която след  извършване сексуалните услуги били предавани получените от клиентите пари, представляват действия по мотивиране на пострадалата да извършва развратни действия.

Квалификацията по чл. 159а ал.2 т.1 и т.6 от  НК се определя от обстоятелствата, че свид. П. е била на 17 години-ненавършила 18 години, и при привличането й за набиране за развратни действия е получила обещание, а в последствие и получила парични средства.

                Квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК се определя въз основа на установения непродължителен период и сходна обстановка на извършване на отделните деяния, осъществяващи съставите на престъпления по чл.159а НК, като следващите се явяват продължение на предходните.

Квалификацията по чл. 20 ал.2 от НК се обуславя от обстоятелството, че между подсъдимите В. и Н. е налице общност на умисъла и съзнание за специфичната престъпна цел по чл. 159а от НК, като дори един от съучастниците да транспортира, а друг да приема и набира, всички са съизвършители по чл. 20 ал.2 от НК.

 

ІІ. По възведените обвинения по чл. 155 от НК.

 

Обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната.

         Субекти на престъпленията са пълнолетни, вменяеми физически лица.

Приликата между съставите на трафик на хора и склоняване към проституция с користна цел е общият им родов обект на защита. В настоящият случай и двете пострадали са били склонявани към проституция. Деянието е на формално извършване и представлява психично въздействие върху тях, с цел да бъдат убедени да приемат определено поведение. Методите на убеждаване са отново посредством убеждаване, обещаване на облаги- за свид. П., заплахи- за свид. Д..

Подсъдимите са осъществили и изпълнителното деяние на престъплението „сводничество” по чл.155 ал.3  вр. ал.1 от НК. В случая осигуряването на клиенти и места за извършване на сексуалните услуги от свид. Д. е ставало от   двамата подсъдими, а проституцията им  е носела облаги.

Обещанието за получаване на  значителни парични средства за кратко време е било мотив свидетелката П. *** и да предлага сексуални услуги срещу заплащане. Именно за това тя се е съгласила и била отведена от подсъдимия още в  деня на пристигането си до хотел в к.к. „Златни пясъци”, в който извършила два   полови акта с чужди граждани, като  част от получените за това пари задържала за себе си, а друга предала на  подсъдимия. Т.е. и тук користната цел, характеризираща престъплението по чл.155 от НК е постигната.

Що се отнася до характеристиките на двете престъпления по чл. 159 от НК и чл. 155 от НК то склоняването към проституция с користна цел и набирането чрез склоняване на лице към проституция, с цел използване за разврат се припокриват, но с единствената разлика в обхвата на целта, а не в нейното съдържание. При трафика на хора тя е с по-широк обхват, защото експлоатацията на развратните действия има траен, системен характер, тъй като проституцията се използва, като занаят, извършван трайно за даден период от време за облаги. Докато при чл. 155 от НК деецът мотивира жертвата за инцидентни случаи на облагодетелстване чрез проституиране, какъвто е и настоящият случай.

Квалификацията по чл. 155, ал. 5, т. 2 от НК се обуславя от обстоятелството, че свид. П. към инкриминирания период не е навършила осемнадесет години.

Квалификацията по чл. 155, ал. 5, т. 5 от НК за подс. Н. се обуславя от предходната съдимост на лицето.

Квалификацията по чл. 155, ал.3 от НК се обуславя от обстоятелството, подсъдимите Н. и В. са имали користна цел при осъществяване на деянията  по чл. 155 ал.1 от НК- като за подс. Н. е по отношение и на двете пострадали- Д. и П., а по отношение на подс. В.  за свид. Д..

Квалификацията по чл. 26 ал.1 от НК  по отношение на деянието спрямо свид. Д. се определя въз основа на установения непродължителен период и сходна обстановка на извършване на отделните деяния, осъществяващи съставите на престъпления по чл.155 НК, като следващите се явяват продължение на предходните.

Квалификацията по чл. 20 ал.2 от НК по отношение на деянието спрямо свид. Д. се обуславя от обстоятелството, че между подсъдимите В. и Н. е налице общност на умисъла.

Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства- няма.

         Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства- по отношение на подс. Н. предходна съдимост, която е оказала влияние на квалификацията на част от деянията.

         Причина за извършените престъпления е ниската правна култура на подсъдимите, занижените им морални критерии и стремежът към лесен начин на живот. Мотивът за престъпленията е желанието им за бързо и лесно сдобиване с парични средства без полагане на обществено полезен труд.

Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието за престъплението по чл. 159а от НК  на подсъдимия Н. по отношение на свид. Д. приложи общото правило на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянията се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като трафикът на  хора е съвременна проява на престъпна дейност, която най-често е организирана при разпределение на ролите на две или повече лица в нейното осъществяване. Действията са насочени срещу обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната. Значението и тежестта на тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани при индивидуализиране на наказанието, защото те определят не само високата степен на обществена опасност на деянието, но и на личността на дееца. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед завишената степен на обществена опасност  не само на деянието, а и на дееца, както и с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 НК. Предвид горното съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" над минималния размер предвиден в закона, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ,  което следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален СТРОГ режим в условията на затвор, както  и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието за престъплението по чл. 159а от НК  на подсъдимия Н. по отношение на свид. П. приложи общото правило на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянията се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като трафикът на  хора е съвременна проява на престъпна дейност, която най-често е организирана при разпределение на ролите на две или повече лица в нейното осъществяване. Действията са насочени срещу обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната. Не на последно място значение има и възрастта на пострадалата, която към момента на инкриминираното деяние не е била навършила 18 годишна възраст. Значението и тежестта на тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани при индивидуализиране на наказанието, защото те определят не само високата степен на обществена опасност на деянието, но и на личността на дееца. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед завишената степен на обществена опасност  не само на деянието, а и на дееца, както и с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 НК. Предвид горното съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" над минималния размер предвиден в закона, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ,  което следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален СТРОГ режим в условията на затвор, както  и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието за престъплението по чл. 155 от НК  на подсъдимия Н. по отношение на свид. Д. приложи общото правило на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянията се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като трафикът на  хора е съвременна проява на престъпна дейност, която най-често е организирана при разпределение на ролите на две или повече лица в нейното осъществяване. Действията са насочени срещу обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната. Значението и тежестта на тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани при индивидуализиране на наказанието, защото те определят не само високата степен на обществена опасност на деянието, но и на личността на дееца. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед завишената степен на обществена опасност  не само на деянието, а и на дееца, както и с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 НК. Предвид горното съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" над минималния размер предвиден в закона, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ,  което следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален СТРОГ режим в условията на затвор, както  и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието за престъплението по чл. 155 от НК  на подсъдимия Н. по отношение на свид. П. приложи общото правило на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянията се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като трафикът на  хора е съвременна проява на престъпна дейност, която най-често е организирана при разпределение на ролите на две или повече лица в нейното осъществяване. Действията са насочени срещу обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната. Не на последно място значение има и възрастта на пострадалата, която към момента на инкриминираното деяние не е била навършила 18 годишна възраст.  Значението и тежестта на тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани при индивидуализиране на наказанието, защото те определят не само високата степен на обществена опасност на деянието, но и на личността на дееца. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, с оглед завишената степен на обществена опасност  не само на деянието, а и на дееца, както и с оглед постигане целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 НК. Предвид горното съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" над минималния размер предвиден в закона, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ,  което следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален СТРОГ режим в условията на затвор, както  и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подс. Н. най-тежкото от така определените му наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в условията на затвор и наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция.

 

Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието за престъплението по чл. 159а от НК  на подсъдимата В. по отношение на свид. Д. приложи общото правило на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като трафикът на  хора е съвременна проява на престъпна дейност, която най-често е организирана при разпределение на ролите на две или повече лица в нейното осъществяване. Действията са насочени срещу обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната. Значението и тежестта на тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани при индивидуализиране на наказанието, защото те определят не само високата степен на обществена опасност на деянието, но и на личността на дееца. Съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 НК биха могли да се постигнат и без то да се изпълнява ефективно. Предвид горното съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" към минималния размер предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи  с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК  ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието за престъплението по чл. 155 от НК  на подсъдимата В. по отношение на свид. Д. приложи общото правило на чл. 54 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като трафикът на  хора е съвременна проява на престъпна дейност, която най-често е организирана при разпределение на ролите на две или повече лица в нейното осъществяване. Действията са насочени срещу обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и законите на страната. Значението и тежестта на тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани при индивидуализиране на наказанието, защото те определят не само високата степен на обществена опасност на деянието, но и на личността на дееца. Съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 НК биха могли да се постигнат и без то да се изпълнява ефективно. Предвид горното съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" към минималния размер предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи  с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК  ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подс. В. най-тежкото от така определените й наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи  с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК  ОТ ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Съдът възложи на подсъдимите да заплатят направените съдебно-деловодни разноски, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

 

         Водим от горното съдът постанови присъдата си.

        

 

                                                                  СЪДИЯ при РС- Варна: