№ 4557
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110145939 по описа за 2021 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника „*********“ ООД за изменение на решение
№ 5081/22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 45939/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
140 състав, в частта за разноските. Молителят сочи, че адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца е прекомерно, като моли същото да бъде
намалено до минималния размер, съгласно НМРАВ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е депозирала становище по
молбата за изменение на решението, като счита същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Молбата касае изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на
насрещната страна, като същата е депозирана в срока за обжалване на решението.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото
обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
неоснователност са следните:
С решение № 5081/22.12.2021 г., постановено по гр.д. № 45939/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 140 състав, съдът е осъдил ответника да заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
1
за оказана безплатна правна помощ. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в случай на оказана
безплатна правна помощ ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Искът, предмет на разглеждане по делото, е установителен и касае валидността на
клауза от договор, сключен между страните, поради което същият е неоценяем. На
основание чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ, минималното адвокатско възнаграждение при
неоценяеми искове е 600 лв. Следователно и предвид факта, че искът е уважен,
процесуалният представител на ищеца има право на адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., тъй като е оказвал безплатна правна помощ по неоценяем иск.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските, подадена от ответника, е неоснователна и следва да се отхвърли,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба, вх. № 9918/20.01.2022 г., подадена от ответника
„*********“ ООД за изменение на решение № 5081/22.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 45939/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2