№ 22131
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110134353 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „. срещу ответника М. В. К. обективно кумулатинов съеднени
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
81,39 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.01.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № ., сумата от
26,43 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.05.2019г. до м.01.2021г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.06.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
10,92 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.05.2022г. и сумата от 5,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за
периода от 01.07.2019г. до 19.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът „. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот за исковия период въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за
., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който
е изпаднал в забава. Твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г., срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, поради което претендира да се признае за установена дължимостта им в настоящото
производство. Претендира законна лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2022г., както и разноски за
производството.
С молба от 02.07.2024г. ответникът е заявил, че е платил процесните вземания в пълен
1
размер, за което представя доказателства.
С молба от 12.07.2024г. ищецът е признал, че е получил плащане на всички вземания,
за които е предявил искове, както и разноски за държавна такса за заповедното и исковото
производство, разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, с
изключение на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
претендира.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „. не взема становище по същество на
делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало
правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на
претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени обстоятелствата, че страните са била обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия за имот, находящ се в гр. ., абонатен №
., за процесния период от м.05.2019г. до м.01.2021г., че за този период до процесния
топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна енергия на стойност от 81,39 лв., че в
сградата, в която се намира имота, е извършвана услугата ., чиято цена за исковия период от
м.05.2019г. до м.01.2021г. се равнява на сумата от 26,43 лв., че размерът на обезщетенията
върху посочените главници правилно е изчислен на сумата от 10,92 лв. върху цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.05.2022г. и на сумата от 5,16 лв. върху
цената на услугата . за периода от 01.07.2019г. до 19.05.2022г.
По делото като безспорно е отделено и обстоятелството, че ответникът е погасил
процесните вземания изцяло чрез плащане в хода на настоящото производство, включително
изтеклата законна лихва върху главниците до плащането и разноските за държавна такса за
заповедното и исковото производство и разноските за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство. Посоченият факт се установява и от представеното доказателство
– платежно нареждане от 01.07.2024г. за плащане на сумата от общо 112 евро с левова
равностойност от 219,05 лв. с основание „гр.д. № 34353-23“, чийто сбор се равнява на сбора
на претендираните вземания, изтеклата законна лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането,
разноски за държавна такса за заповедното и за исковото производство и разноски за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
С оглед така представените доказателства, от които се установява, че ответникът е
платил претендираните от ищеца вземания в пълен размер, включително изтеклата от датата
на подаване на исковата молба до датата на плащането законна лихва върху главниците,
както и че фактът на плащане е настъпил в хода на процеса, но следва да се съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
2
Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил
на падежа свои изискуеми задължения, които са погасени чрез плащане в хода на исковото
производство, същият дължи разноски за производството, независимо от отхвърляне на
исковете, което е продиктувано единствено от погасяването на вземанията по време на
висящия спор. Не се установяват твърденията на ответната страна относно наличието на
спор относно собствеността на имота, но дори това да беше доказано, такъв спор не го
освобождава от последиците на забавата му. Не са налице следователно кумулативните
предпоставки на хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и едновременно с това да е признал иска, поради което и разноски за
исковото производство се дължат на ищеца, а не на ответника. В производството ищецът е
бил защитаван от юрисконсулт и е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер съдът определя на основание чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер на сумата от 100 лв., което
не е платено и следва да се присъди на ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .
срещу М. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че М. В. К., ЕГН **********, дължи на „.” ЕАД, ЕИК ., сумата от 81,39 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.01.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ., абонатен № ., сумата от 26,43 лв., представляваща
цена на услугата . за периода от м.05.2019г. до м.01.2021г., сумата от 10,92 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.05.2022г. и сумата от 5,16 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от
01.07.2019г. до 19.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. . на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3