Номер 17026.08.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 26.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело №
20204001000247 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 279, във връзка с чл. 274 и следващи от ГПК.
С Разпореждане от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е постановено да се върне въззивна жалба, подадена от Х. К. К. , представляван от
адвокат С. С..
Постъпила е частна жалба от адвокат С. С. – пълномощник на Х. К. К. , против
Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново. В частната жалба се излага, че с Разпореждане от 4.02.2020 година депозираната от
Х. К. К. въззивна жалба е оставена без движение са му дадени указания за внасяне на
държавна такса в размер на 600 лева. С Молба от 13.02.2020 година Х. К. К. уточнил, че с
протоколно Определение от 21.03.2019 година е освободен от заплащане на държавна такса
до приключване на производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК; заявил, че не дължи
държавна такса за въззивната жалба в определения от съда размер. Заключението на
администриращия съд противоречи пряко на точка 12 от Тълкувателно решение №
6/6.11.2013 година на Върховен касационен съд на Република България по тълкувателно
дело № 6/2012 година: „…В случаите, когато съдът намери, че страната е материално
затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените процесуални права по
делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо
до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна
в обстоятелствата. Възможно е, поради това молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да е подадена и
разгледана от съда още преди обжалване на негов съдебен акт и, когато е уважена, страната
се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за
обжалването, доколкото няма промяна в обстоятелствата; съдът не се сезира повторно с
ново искане.“
Направено е искане да се отмени Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019
година на Окръжен съд Велико Търново, в полза на Х. К. К. да се присъдят разноските в
производството по частната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която
има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна
жалба.
Х. К. К. , представляван от адвокат С. С., е ищец в производството по т. д. № 102/2019
година на Окръжен съд Велико Търново (първоначално образувано като гр. д. № 623/2018
година на Районен съд Павликени). По делото е постановено Решение № 8/3.01.2020 година.
Постъпила е Въззивна жалба с вх. № 776/23.01.2020 година от адвокат С. С. – пълномощник
на Х. К. К. , против Решение № 8/3.01.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен
съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000 лева до
претендираните 60 000 лева, предявен като частичен.
С Разпореждане от 4.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново въззивната жалба е оставена без движение и е указано на жалбоподателя да внесе
държавна такса в размер на 600 лева в едноседмичен срок от съобщението, да представи
доказателства, с които се удостоверява това обстоятелство, посочени са последиците при
неизпълнение на задължението. Съобщение за внасянето на държавна такса е връчено на
процесуалния представител на Х. К. К. на 10.02.2020 година.
Депозирана е Молба с вх. № 1594/13.02.2020 година от адвокат С. С. – пълномощник на Х.
К. К. , в която се излага, че с протоколно Определение от 21.03.2019 година последният е
освободен от заплащане на държавна такса за производството на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, направено е искане съдът да приеме, че Х. К. К. не дължи държавна такса за
подадената въззивна жалба, тъй като е освободен от заплащане на такава.
С Разпореждане от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е постановено да се върне въззивната жалба, подадена от Х. К. К. , представляван
от адвокат С. С.. Администриращият съд е приел, че с протоколно Определение от
21.03.2019 година на Районен съд Павликени, пред който делото е било висящо към този
момент, Х. К. К. е освободен от заплащане на държавна такса само върху увеличения размер
на иска; Х. К. К. не е освободен от внасяне на държавна такса за въззивната жалба;
дължимата държавна такса не е внесена в указания от съда срок, поради което въззивната
жалба подлежи на връщане.
Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е валидно и допустимо.
В съдебно заседание, проведено на 21.03.2019 година пред Районен съд Павликени, пред
който делото е било висящо към този момент, пълномощникът на Х. К. К. направил искане
за освобождаването му от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с
оглед увеличението на размера на претенцията. С протоколно Определение от 21.03.2019
година на Районен съд Павликени Х. К. К. е освободен от заплащане на държавна такса
върху увеличението на иска (от 1 000 лева на 60 000 лева, предявен като частичен) на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съобразно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в точка 12 на
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 година на Върховен касационен съд на Република
България по тълкувателно дело № 6/2012 година, ОСГТК, в случаите, когато съдът намери,
че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените
процесуални права по делото, я освобождава от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното
производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Искането
се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или
разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането
на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. Молбата по чл. 83, ал. 2
от ГПК може да е подадена и разгледана от съда преди обжалване на постановения съдебен
акт и в хипотезата, при която е уважена, страната се явява освободена от заплащане на
държавни такси по делото, включително и за обжалването – при липса на промяна в
обстоятелствата съдът не се сезира повторно с ново искане.
Х. К. К. е освободен от заплащане на държавна такса по делото с протоколно Определение
от 21.03.2019 година на Районен съд Павликени, пред който делото е било висящо към този
момент, и няма данни за промяна в обстоятелствата. Следователно Х. К. К. е освободен от
държавна такса за цялото производство, включително за подадената от него въззивна жалба.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд.
Разпореждането от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново, с което е постановено да се върне въззивна жалба, подадена от Х. К. К. ,
представляван от адвокат С. С., е неправилно и следва да се отмени.
В полза на Х. К. К. , представляван от адвокат С. С., не следва да се присъждат разноски за
производството пред Апелативен съд Велико Търново, независимо от неговия изход.
Отговорността за разноски се основава на установеното с чл. 3 от ГПК изискване за
добросъвестно упражняване на процесуални права – касае се за отговорност за вреди от
неоснователни процесуални действия. В случая не е налице процесуално поведение на
другата страна, което да е причина за иницииране на настоящото производство.
Производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е състезателно.
С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.02.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново, с което е постановено да се върне въззивна жалба, подадена от Х. К. К. ,
представляван от адвокат С. С..
Делото да се върне на Окръжен съд Велико Търново за администриране на въззивната
жалба против Решение № 8/3.01.2020 година по т. д. № 102/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________