№ 397
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502476 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура
РБългария срещу решение № 260030/04.07.2022г. на ОС-Кюстендил, ГО, 1
състав, постановено по гр.д. № 332/20г. в частта, в която е уважен иск по
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение в
атакуваната от него част противоречи на практиката на ВКС. Не всички
обстоятелства, имащи значение за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, са обсъдени в мотивите на първоинстанционното
решение. Не са събрани доказателства, че сочените от ищеца вреди са
настъпили в резултат от постановените прокурорски актове, нито е
установена причинна връзка между уврежданията и воденото срещу него
наказателно производство. Не са събрани доказателства, че в резултат от него
са накърнени доброто му име и авторитета на честен гражданин.
Жалбоподателят счита, че предприетите действия от негова страна са
законосъобразни. Наказателното производство е образувано при наличието
на законен повод. В него е станало ясно, че той е извършил определени
противоправни действия. Той е допринесъл за настъпване на увреждането,
1
поради което търсеното от него обезщетение следва да се намали поради
съпричиняване. От показанията на разпитаните свидетели не се установя
ищецът да е имал чувство на срам, притеснение и неудобство, депресия, стрес
и душевни страдания от повдигнатото обвинение. Въззивникът счита, че не
следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, тъй като те не
биха могли да имат преки впечатления върху ищеца. Не са събрани
доказателства, че воденото срещу ищеца разследване е повлияло на здравето
му. По отношение на него е взета най- леката мярка за неотклонение
„подписка“. Не са събрани доказателства прокуратурата да е давала
официално публичност на воденото досъдебно производство и не може да
носи отговорност за формирането на общественото мнение по темата. Счита,
че присъдено обезщетение е завишено по размер.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от
него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск
или да намали обезщетение за неимуществени вреди.
П. М. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата
молба ищецът П. М. твърди, че на 12.11.2014г. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от НК. С присъда
№ 24/17.10.2016г. на САС, НК е влязла в сила и с нея е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение. Воденото срещу него наказателно производство
му е нанесло неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение от
предвиденото наказание. То е било обширно отразено в медиите и
общественото пространство. Променил е начина си на живот, като се е
затворил в себе си и е загубил желание да живее пълноценно, да контактува с
приятели и познати. Станал е изнервен, сприхав, лесно раздразнителен. Имал
е смущения в съня. Твърди, че се е увредило здравето му, което е наложило
постъпването му в болнично заведение. През периода на неоснователно
воденото срещу него наказателно производство е имал душевни болки и
2
страдания. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 26
000лв., в едно със законната лихва от влизане в сила на присъдата до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срок е депозирала писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Счита го за неоснователен. Не са
представени доказателства за твърденията в исковата молба. Не са
ангажирани доказателства, че вредите са пряка и непосредствена последица
от обвинението по досъдебното производство. Прокуратурата не е давала
официална публичност на воденото досъдебно производство и не може да
носи отговорност за формиране на общественото мнение. Тя не може да
носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство, тъй
като след внасянето на материалите в съда, друг е решаващия орган. От
представените доказателства не се установява ищецът да е претърпял вреди
освен обичайните.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно
и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.255,
ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от НК
Досъдебното производство е било образувано на 25.02.2014г.
С постановление от 12.11.2014г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „подписка“. На същата
дата е бил разпитан в качеството му на обвиняем.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда по нохд. № 841/16г. на
САС, потвърдена с решение на ВКС, II но. и влязла в сила на 09.03.2017г.
Във връзка с твърденията в исковата молба за влошено здравословно
състояние са представени медицински документи- епикриза от ВО-
Интензивен сектор на МБАЛ „д-р Н. Василев“ АД- гр. Кюстендил за престой
за лечение на ищеца от 02.12.2014г. до 03.12.2014г., епикриза от МБАЛ
„Национална кардиологична болница“ ЕАД за престой и лечение от
03.12.2014г. до 08.12.2014г., епикриза от МБАЛ „Национална кардиологична
болница“ ЕАД за престой и лечение от 22.04.2015г. до 24.04.2015г.
Представена е справка от Общински съвет- Кюстендил, от която се
3
установява, че П. М. е бил общински съветник за периода 2003-2007г. и
2007-2011г. Не е бил такъв през периода 2011-2012г. и 2012-2015г., както и от
2015г.- 2019г. и от 2019г. до 2023г.
По делото са приложени досъдебното и съдебно производство,
приключило на три инстанции.
Към исковата молба са приложени статии от електронни издания във
връзка с воденото наказателно производство срещу ищеца.
От заключението на комплексната медицинска и психиатрична
експертиза се установява, че не може да се установи причинна връзка между
наказателното преследване и влошаването на кардиологичния статус на
ищеца. От психиатрична гледна точна той е получил реакция на стрес с
разстройство в адаптацията, което е временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. е депозирала показания за това как се е отразило
воденото наказателно производство на ищеца. Заявява, че той е бил весел и
забавен човек, но след това е станал затворен, драстично е отслабнал, имал е
здравословни проблеми след привличането му като обвиняем.
Свидетелят К. е лекар и ищецът е негов пациент. Той свидетелства за
здравословното състояние на П. М. в края на 2014г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
ОС - Кюстендил е уважил частично предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди. Решението е влязло в сила в частта, в която той е
отхвърлен до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
4
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- П. М. е бил оправдан с влязла в
сила присъда по повдигнатото му обвинение. Не е спорно, че срещу него е
започнало наказателно преследване на 25.02. 2014г., бил е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от
НК. Безспорно е, че наказателното производство е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда . Не се спори, че за времето на водена на
наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза той е бил с мярка за
неотклонение „подписка“.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение не е била взета по отношение на ищеца.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ изискването наказателното производство да е разгледано в разумен
срок се прилага от момента, в който лицето бъде засегнато от държавните
5
органи в резултат на подозрение, че е извършило престъпление. В случая
ищецът е бил засегнат от действията на Прокуратурата на 25.02.2014г.,
когато е било образувано досъдебното производство. Преценката дали едно
дело е приключило в разумен срок зависи от няколко критерия: фактическа и
правна сложност на делото, поведението на страните, включително и на
лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок
е било нарушено, поведението на държавните органи/съд, прокуратура,
следствие, полиция/, значение на делото за лицето. Пак според практиката
на ЕСПЧ преценката дали делото е разгледано в разумен срок се прави
спрямо броя на инстанциите, които са го разгледали. Крайният момент,
спрямо който трябва да се изследва дали наказателното производство е
разгледано в разумен срок, е влизане в сила на присъда или друг акт, с който
то е приключило. По отношение на ищеца от образуването на досъдебното
производство до приключване и на съдебно производство с влязло в сила
присъда по оправдаването му е в рамките на 3 години. Т.е. наказателното
производство е приключило в разумен срок съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъденото
обезщетение.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 10000 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато едно обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което
6
е обвинен е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, установените
обстоятелства от свидетелите и срокът на неоснователната наказателна
репресия. Не се установи причинна връзка между влошеното кардиологично
здраве, започнало в края на 2014г. и наказателното производство. Във връзка
с него ищецът е имал реакция на стрес с разстройство в адаптацията, което е
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Т.е. последното
няма трайни последици за живота и здравето му. Чувството на страх и
притеснение от осъждане е обичайна и нормална последица от
осъществената наказателна репресия. Съдът съобрази, че воденото
наказателното производство срещу ищеца е станало обществено достояние,
което също е оказало влияние върху него. Следва да се вземе предвид, че към
момента на образуване на досъдебното производство и в процеса на
съдебната фаза ищецът не е бил общински съветник. Няма данни
наказателната репресия, предприета срещу него, да е повлияла на
обществения му или политически живот, да се отразила негативно на
възможността да се реализира като политик. П. М. не е бил общински
съветник през периода на воденото срещу него наказателно производство и то
да е повлияло на общественото мнение за него. Няма доказателства за
отрицателна оценка на личността му.
Не следва да се разглежда направеното възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, тъй като е направено едва с въззивната жалба и е
несвоевременно.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди- 09.03.2017г. Към тази дата минималната работна заплата.
Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която искът е уважен над 10 000лв. до 20 000лв.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
жалбоподателя.
На ответника не е дължат разноски, тъй като не претендира такива.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260030/04.07.2022г. на ОС-Кюстендил, ГО, 1
състав, постановено по гр.д. № 332/20г. в частта, в която е уважен иск по
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ над 10000 лв. до 20 000 лв. и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. В. М., гр. *** срещу Прокуратура на
Република България, гр. София с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ над 10000 лв. до 20 000 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за
10000лв.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен до пълния предявен размер.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8