РЕШЕНИЕ
№ 1703
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110200535 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Т. П. Д. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
227зз11 от 02.01.2022г., издадена от мл. автоконтрольор С.С.С. от ОПП – СДВР, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, заради „данни за извършено престъпление”, на
жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок
от 24 часа”.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на служителите
на 03 РУ – СДВР във връзка със задържането на Д. и се иска от СРС да отмени Заповедта за
задържане от 02.01.2022г. Според жалбоподателя случаите, при които могат да бъдат
задържани лица по ЗМВР са изрично посочени в закона и сред тях не бил конкретният
случай, тъй като за административно нарушение не следва да се задъжат лица по ЗМВР.
Пред СРС в съдебно заседание на 09.03.2022г. жалбоподателят Т. П. Д. не се явява
лично, но се представлява от адв. К., която заявяват, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адв. К. посочва, че процесната Заповед е незаконосъобразна,
тъй като в нея не са посочени фактическите основания, на които е издадена, нито е описано
какво престъпление е извършено, какво поведение е имала Д., поради което се пледира за
нарушаване на правата й и неразбиране за какво е била задържана. Според адв. К. Д. е била
разпитана като свидетел по досъдебно производство за евентуално извършено от нея
нарушение по ЗДвП. Твърди се, че няма данни Д. да е извършвала престъпление и да й е
1
повдигнато обвинение. Нито в Заповедта, нито в останалите документи по делото не било
описано какво точно е извършила Д.. Според защитата няма данни за извършено
престъпление. Пледира се за отмяна на Заповедта за задържане на лице и за присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /за
процесуално представителство и за изготвяне на жалбата/, както и 10.97 лв. /за платена
държавна такса/.
Ответникът – полицейски орган мл. автоконтрольор С.С.С. от ОПП – СДВР не се
явява лично пред съда, но се представлява от юрк. П. който в съдебно заседание пред СРС
на 09.03.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред той моли
районният съд да отхвърли жалбата и да потвърди процесната Заповед за задържане на лице
като законосъобразна и правилна. Твърди, че Заповедта е била издадена от компетентен
орган при спазване на административно – производствените правила. Посочва се, че били
налице визираните в член 74 от ЗМВР реквизити, както и че Заповедта била надлежно
мотивирана, с посочени фактически и правни основания за задържането. В тази връзка юрк.
П.се позовава и на Тълкувателно решение № 16 от 1975г. и твърди, че е допустимо мотивите
за издаване на административния акт да се съдържат в други документи, какъвто в случая се
явява Докладната записка. Пледира се, че е спазена процедурата по задържане на лицето, Д.
е била запозната с правата на задържано лице и съответно се иска Заповедта за бъде
оставена в сила. Претендира се и юрисконсултско възнагражение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна :
На 02.01.2022г. около 13:30-13:35 часа в гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 90 С.С.,
В.Х. и К.П. (служители на ОПП - СДВР) спрели за проверка товарен автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № ****, движещ от ул. „Пиротска“ към ул. „Цар Симеон“. Водачът на автомобила - Т.Д.
не представила свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и
поради това била направена справка с ОДЧ. Установило се, че Д. никога не е притежавала
СУМПС и че управлява автомобила повторно без СУМПС, за което имало влязло в сила
Наказателно постановление. Поради това С.С. (в присъствието на В.Х.) съставил срещу Т.
П. Д. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 220182 от 02.01.2022г.
- за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Препис от Акта бил връчен на Д. срещу подпис и без
възражения. Т. П. Д. била задържана от мл. автоконтрольор С.С. от ОПП – СДВР на
02.01.2022г. около 14.00 часа със Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз11 от
02.01.2022г., издадена от мл. автоконтрольор С.С.С. от ОПП – СДВР на основание чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Като фактическо и правно основание за задържане на лицето било
посочено следното : „Данни за извършено престъпление”. Т. П. Д. подписала Заповедта за
задържане. Според вписване в самата Заповед задържаното лице е освободено на
03.01.2022г. в 10.20 часа.
Задържането на Т. П. Д. било вписано в книгата за задържани лица в 03 РУ – СДВР,
където като основание за задържането било посочено „чл.343в“.
На 02.01.2022г. било започнато досъдебно производство № 227 ЗМК-4/2022г. по
2
описа на 03 РУ – СДВР по повод подаден сигнал за извършено престъпление на 02.01.2022г.
около 13.30 часа в гр. София, бул. „Христо Ботев“ пред № 90, с посока на движение от ул.
„Пиротска“ към ул. „Цар Симеон“ за управление на МПС – товарен автомобил „БМВ Х5“ с
рег. № **** в едногодишен срок от наказване на водача по административен ред за
управляние на МПС без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК. Именно по това досъдебно производство била задържана Т. П. Д..
На 02.01.2022г. по досъдебно производство № 227 ЗМК-4/2022г. по описа на 03 РУ –
СДВР били разпитани като свидетели лицата В.Х., С.С., К.П. и Г.Г.. По досъдебното
произовдство било приобщено писмено доказателство - Наказателно постановление № 21-
4332-013640/05.07.2021г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР срещу Т. П. Д. за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, с което на основание чл.177, ал.5, пр.1, вр. чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП й била наложена „глоба“ в размер на 1000 лева. Посочено е, че на 19.07.2021г. това
Наказателно постановление е било получено от П.Д. – баща. В справка за нарушител/водач,
водена на името на Т.Д., цитираното по-горе Наказателно постановление фигурира като
влязло в законна сила на 27.07.2021г. В хода на досъдебното производство, на 24.01.2022г.,
е разпитан като свидетел бащата на Т.Д. – П.Д.. Пред разследващ полицай той заявил, че не
си спомня дали е получавал Наказателно постановление № 21-4332-013640/05.07.2021г.
Срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз11 от 02.01.2022г. постъпва
процесната жалба, входирана в СРС под № 3255 от 10.01.2022г. С Разпореждане на
Председателя на СРС – НО от 10.01.2022г. е изискана преписката от 03 РУ – СДВР. Същата
постъпва в СРС на 14.01.2022г. и на същата дата е образувано настоящото адм. дело №
535/2022г. по описа на СРС, НО, 10 състав, което е било докладвано на определения съдия –
докладчик на 14.01.2022г. в 16:07 часа. С Разпореждане № 613 от 14.01.2022г. са изискани
доказателства за редовността на жалбата - документ за платена държавна такса и
доказателства за представителната власт на адв. К., подала жалбата. Още с това
Разпореждане от 14.01.2022г. съдът е указал на страните, че делото ще продължи да се
разглежда по реда на чл.157 и сл. от АПК.
По делото са приобщени следните писмени доказателства : Заповед за задържане на
лице с рег. № 227зз11/02.01.2022г., протокол за обиск на Т. П. Д., декларация от Т. П. Д. от
02.01.2022г., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, извадка от книгата за
задържани лица в 03 РУ – СДВР, съобщение за образуване на досъдебно производство №
227 ЗМК-4/2022г. по описа на 03 РУ – СДВР, Докладна записка от мл. автоконтрольор В. Х.,
АУАН № 220182 от 02.01.2022г., протоколи за разпит на свидетели по досъдебно
производство № 227 ЗМК-4/2022г. по описа на 03 РУ – СДВР : В.Х., С.С., К.П., Г.Г. и П.Д.,
Наказателно постановление № 21-4332-013640 от 05.07.2021г., справка за нарушител/водач,
справки на МПС с рег. № ****, справка за съдимост на Т.Д. и удостоверение от Отдел
„Човешки ресурси” – СДВР за длъжността на С.С..
Доколкото цитираните по-горе доказателства съдържат достоверна дата, обективни и
непредубедени са, явяват се информативни и относими към този правен спор и
същевременно няма противоречия помежду си, настоящият съдебен състав ги кредитира
3
изцяло.
От Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз11 от 02.01.2022г., издадена от мл.
автоконтрольор С.С.С. от ОПП – СДВР се установява, че на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР Т. П. Д. е била задържана в 03 РУ – СДВР за времето от 14.00 часа на 02.01.2022г. до
10.20 часа на 03.01.2022г.
Справките за МПС с рег. № **** и за съдимост на Т.Д. са официални документи,
издадени от държавен орган и имащи доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира, макар че същите нямат пряко значение за
решаването на този правен спор.
С доказателствена сила за посочените в него обстоятелства се характеризира и
предоставеното на съда удостоверение от Отдел „Човешки ресурси” при СДВР. От него
става ясно, че С.С.С. заема длъжността „младши автоконтрольор II степен в 05 група
„Експорт и пилотиране“ на 02 Сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“
към Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР).
От Докладната записка от мл. автоконтрольор В. Х., АУАН № 220182 от 02.01.2022г.,
протоколите за разпит на В.Х., С.С., К.П. и Г.Г., както и от подкрепящите ги констатации в
Наказателно постановление № 21-4332-013640 от 05.07.2021г. и справка за
нарушител/водач, с оглед тяхната еднопосочност и обективност, съдът приема за безспорно
доказано, че на 02.01.2022г. Т.Д. е управлявала автомобил, който е бил спрян за полицейска
проверка, в хода на която се е установило, че водачът на МПС няма издадено СУМПС. Това
следва, както от думите на полицаите, извършили проверката, така и от показанията на Г.Г.
/съквартирант на жалбоподателката и спътник в автомобила на 02.01.2022г./, според която
Т.Д. е била в процес на придобиване на правоспособност, тъй като е посещавала шофьорски
курс. За това, че към 02.01.2022г. Д. е нямала издадено СУМПС данни се извличат и от
справката за нарушител/водач, в която не фигурира Д. да има издадено СУМПС.
От Докладната записка от мл. автоконтрольор В. Х., АУАН № 220182 от 02.01.2022г.,
протоколите за разпит на В.Х., С.С. и К.П., както и от съдържанието на справката за
нарушител/водач и Наказателно постановление № 21-4332-013640 от 05.07.2021г. се
установява по несъмнен начин и това, че към 02.01.2022г. в масивите на СДВР е била
налична информация, че Д. е наказвана вече по административен ред за управление на МПС
без СУМПС – с Наказателно постановление № 21-4332-013640/05.07.2021г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР срещу Т. П. Д.. В това Наказателно постановление е
посочено, че на 19.07.2021г. то е получено от П.Д. – баща. Поради това в справка за
нарушител/водач е отбелязано, че въпросното Наказателно постановление е влязло в
законна сила на 27.07.2021г.
От изпратените от СРП материали е видно, че е било образувано досъдебно
производство № 227 ЗМК-4/2022г. по описа на 03 РУ – СДВР. В тази връзка приложеното
по делото съобщение за образуване на досъдебно производство като документ, издаден от
държавен орган, разполага с доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, а
4
именно, че е било образувано досъдебно произовдство № 227 ЗМК-4/2022г. по описа на 03
РУ – СДВР. От приложения протокол за разпит на П.Д. се установява, че в хода на това
досъдебно производство /на 24.01.2022г./ бащата на Т.Д. е внесъл съмнение дали
цитираното по-горе Наказателно постановление е било в действителност връчено, респ.
дали е влязло в сила. В рамките на настоящото производство съдът няма за цел да анализира
достоверността на тези показания, а само следва да посочи, че независимо дали те са верни
или не, с думите на П.Д. се пораждат съмнения дали Наказателно постановление № 21-4332-
013640 от 05.07.2021г. е влязло в сила, но това съмнение /което следва да се тълкува като
разколебаване на подозрението, че Т.Д. е осъществила състав на престъпление по чл.343в от
НК/ датира едва от 24.01.2022г., когато бащата на Д. дава показания по образуваното
досъдебно производство. По аргумент на противното това означава, че към датата на
задържане на Д. за служителите на ОПП – СДВР, извършили проверка на пътя на Т.Д. и
направили справка в ОДЧ е било несъмнено (с оглед отбелязаната информация в справката
за нарушител/водач), че Т. П. Д. е управлявала и друг път автомобил без СУМПС, за което й
е било издадено Наказателно постановление, влязло в сила на 27.07.2021г. Именно от тук
следва изводът, че към 02.01.2022г. за полицаите, пристъпили към задържане на Д., са били
налице достатъчно данни, че тя е реализирала състав на престъпление по чл.343в от НК,
поради което и в книгата за задържани лица в 03 РУ – СДВР е било направено такова
отбелязване, а на същата дата 02.01.2022г. е било образувано и досъдебно производство за
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе анализ на
доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в установения в чл.149, ал.1 от АПК
14-дневен срок и изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната Заповед.
Поради това жалбата на Т. П. Д. се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения :
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм.
дело № 616/2015г. и други).
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от
основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно : да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
5
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая Заповед с рег. № 227зз11 от 02.01.2022г. за задържането на Т. П. Д. е издадена
от компетентен орган, тъй като нейният издател – мл. автоконтрольор С.С.С. от ОПП –
СДВР се явява полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1, вр. чл.6, ал.1, т.7 от ЗМВР. Като
такъв съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР той може да задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗМВР. Тя е подписана
от полицейския орган и от задържаното лице. Д. е попълнила и декларация по чл.74, ал.3 от
ЗМВР. Процесната Заповед е вписана в книгата със задържани лица на 03 РУ – СДВР.
Препис от Заповедта е връчена на Д. срещу подпис, както изисква чл.74, ал.6 от ЗМВР.
Поради всичко това съдът прима, че е спазена предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР, а
именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и
адрес на Д./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното
лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита,
право да бъде информирано за основанията за задържането на разбираем за него език
/правото на преводач, в случай, че не разбира български език/, право да се информира лице,
посочено от задържания, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат
ограничавани други права, освен правото на свободно придвиждане. Това означава, че в
случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.5,
т.6, б. „а”, „б”, „г“ и „е” от ЗМВР. Задържаната Т.Д. е български гражданин, поради което
нормата на чл.74, ал.2, т.6, б. „д” от ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията,
представена в оригинал на лист 79 от делото следва, че на Т.Д. освен правото на адвокатска
защита, са й били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен
член от семейството й или друго заинтересовано лице, т.е. и правата по чл.74, ал.2, т.6, б.
„в” и „г” от ЗМВР. Поради това СРС приема, че при задържането на Д. са й били разяснени
правата по чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР.
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основания за задържането”. В оспорената Заповед е посочено, че
тя се издава „на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи". Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано, когато за него
има данни, че е извършило престъпление. Фактическото основание за издаване на
Заповедта, вписано в самата нея, е „данни за извършено престъпление”. За да отговори на
въпроса дали това съдържание на Заповедта за задържане отговаря на изискванията на
чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, следва да се посочат някой принципни правила относно този
реквизит на Заповедта. За прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е необходимо да има
данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е наложително тези данни да
са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.
Многократно съдебната практика се е произнасяла за това, че приложението на чл.72, ал.1,
6
т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи - с оглед
преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В
този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа полицейският орган е
необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно
деяние. В конкретния случай от момента, в който полицейски екип на ОПП – СДВР е спрял
за проверка МПС-то, управлявано от Д., тя не е представила СУМПС и е била направена
справска с ОДЧ, което темпорално е станало преди задържането на Д., полицаите са имали
данни за това, че Т. П. Д. управлява МПС, няма издадено СУМПС и същевременно има
информация в масивите на СДВР, че Д. е била наказана по административен ред за
управление на МПС без СУМПС – с Наказателно постановление № 21-4332-013640 от
05.07.2021г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР и влязло в законна сила на
27.07.2021г. От направения по-горе доказателствен анализ следва, че едва на 24.01.2022г.
/повече от 20 дни след задържането и освобождаването на Т.Д./ баща й е внесъл съмнение
дали Наказателно постановление № 21-4332-013640 от 05.07.2021г. е влязло в сила. По
аргумент на противното това означава, че към датата на задържане на Д. за служителите на
ОПП – СДВР, извършили проверка на пътя и задържали лицето, е било несъмнено (с оглед
отбелязаната информация в справката за нарушител/водач), че Т. П. Д. е управлявала и друг
път автомобил без СУМПС, за което й е било издадено Наказателно постановление, влязло в
сила на 27.07.2021г. Лесно е да се направи извод, че това предходно управление на МПС без
СУМПС е било извършено от Д. преди по-малко от година преди процесната дата
02.01.2022г. От тук следва изводът, че към датата на задържане на Т.Д. /02.01.2022г./ са
били налице данни, че тя е реализирала състав на престъпление по чл.343в от НК. От
показанията на бащата на Д. следва, че едва от 24.01.2022г. това подозрение е било
разколебано.
Настоящият съдебен състав счита, че действията на Д. пред полицаите (това, че е
управлявала МПС и не е представила СУМПС) и справката в информационната система на
СДВР (че има издадено Наказателно постановление за управление на МПС без СУМПС,
което е влязло в сила в рамките на по-малко от година преди датата на проверката –
02.01.2022г.) са достатъчни, за да се приеме, че към 02.01.2022г. са били налице данни, че Т.
П. Д. е реализирала състав на чл.343в от НК. Това означава, че към момента на
фактическото задържане на Д. полицаите, извършили й проверка на пътя, са имали
достатъчно данни /не само от личните си възприятия, но и от справката от ОДЧ/ за
поведението на Т.Д., т.е. може да се заключи, че те са имали данни на престъпна проява от
страна на лицето, към чието задържане са пристъпили. Член 72, ал.1 от ЗМВР овластява
пряко полицейските органи по своя преценка /съобразявайки се с ограниченията на закона/
да постановяват принудителни административни мерки, ограничаващи временно правата на
определени лица. Преценката за това е субективна, но за установяване в последствие на
законосъобразността на предприетите действия полицейският орган дължи да установи и
докаже, че действително е разполагал с данни, даващи му основание да направи основателно
предположение за участие на задържаното лице в извършването на престъпление (в този
7
смисъл е Решение № 7556/03.12.2019г. на АССГ, V касационен състав по КНАХД №
8239/2019г.). Това задължение в случая е изпълнено. От представените по делото и
кредитирани по-горе доказателства следва, че Д. е била задържана след като полицаите са я
спрели докато управлява автомобил и в хода на проверката са установили, че тя няма
издадено СУМПС и в едногодишен срок преди това е била вече наказвана по
административен ред отново за управление на МПС без СУМПС. Тези данни основателно
могат да се подведат под състава на чл.343в от НК. Именно от тук следва изводът, че
полицаите са имали достатъчно данни за съпричастност на Д. към състав от НК, поради
което са и пристъпили към задържането на лицето. Липсва изрично законово изискване в
Заповедта за задържане да се посочва детайлна информация по казуса. За издаването на
Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има достатъчно данни, за да се образува
досъдебно производство или вече да е образувано такова, макар че в случая са представени
доказателства, че в деня на задържането на Д. е било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.343в от НК. Поради това дали има или няма дадена правна
квалификация на деянието на задържаното лице е без значение – първо защото на този
ранен етап това не е необходимо, а в някой случаи е и невъзможно; второ защото правната
квалификация се дава от разследващите органи и прокурора, а не от полицейски орган,
осъществяващ дейност по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 7 и 8 от ЗМВР (чл.72, ал.1, вр. чл.57, ал.1 от
ЗМВР); трето защото и да е написан конкретен текст от НК то това автоматично не
означава, че задържаното лице ще разбере защо му се ограничава свободата на
придвижване. Поради това изискването към Заповедта е за посочване на информация, а не
на квалификация на деянието на задържаното лице. Вярно е, че информацията в случая е
оскъдна, но все пак е налична и доколкото Д. подава жалба срещу въпросната Заповед за
задържане, в която казва, че за административни нарушения не следва да се задържа лице по
реда на ЗМВР, то явно Д. е разбрала за какво е била задържана и оспорва стореното от нея
да покрива състав на престъпление от НК като твърди, че представлява административно
нарушение.
В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС
мотивите и фактологията около задържането на лицето са доразвити /изяснени/ в
показанията на С.С. от 02.01.2022г. (лист 42 от делото), изготвената по случая Докладна
записка (лист 34 от делото) и съобщението за образуване на досъдебно производство, където
подробно са описани действията на Т.Д. и предходното й административно наказание за
управление на МПС без СУМПС. Тези документи са създадени в деня на задържане на
лицето. С тях се изяснява фактическото описание, дадено в Заповедта /че има „данни за
извършено престъпление” от страна на Д./. В случая материалите по досъдебно
производство № 227 ЗМК-4/2022г. по описа на 03 РУ – СДВР дават основание на съда да
приеме, че към момента на задържането на Д. са били налице основанията да се счита, че тя
е извършила престъпление по чл.343в от НК, поради което е и била задържана, а също така
е било и образувано досъдебно производство по случая.
Водим от изложеното до тук СРС приема, че Заповед с рег. № 227зз11 от 02.01.2022г.
8
за задържането на Т. П. Д. е издадена при спазване на административно-производствените
правила и при правилно приложение на материалния закон.
На следващо място : доколкото по реда на чл.72 – чл.73 от ЗМВР се ограничава
правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по
изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24
часа следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. По делото се установи, че на 02.01.2022г. Д. е
управлявала МПС без СУМПС и в едногодишен срок от наказването й по административен
вед за същото деяние, което представлява вече не административно нарушение, а
престъпление. За да бъде възпряна Д. да продължи да управлява МПС без СУМПС и за да
бъде изяснен случаят тя е била задържана. В чл.6, ал.2 от АПК е провъзгласен принципът за
съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В
случая издаването на Заповедта не превишава целта на закона, тъй като задържането се
обосновава от нуждата да се защити обществото като се преустанови управлянието на
превозни средства от неправоспособни лице, които вече са били наказвани по
административен ред, но явно това не е изиграло своето предупредително и възпиращо
действие. Задържането на лицето не е обвързано от евентуалната наказателна отговорност,
поради което за самия факт на задържане е без значение, че в последствие бащата на Д.
разколебава предположението, съществуващо към 02.01.2022г., че Д. е извършила не
административно нарушение, а престъпление по чл.343в от НК. За решаването на този
правен спор е без значение дали досъдебното производство ще приключи с ангажиране на
наказателната отговорност на Д. или ще се прекрати поради това, че деянието съставлява
административно нарушение. В случая е важно не дали деянието е престъпление или
административно нарушение /както се твърди в жалбата/, а дали към 02.01.2022г. данните са
сочели към реализиран състав на престъпление. И направеният по-горе анализ на
доказателствата обосновава именно този извод. Поради което и задържането на Д. се явява
законосъобразно към 02.01.2022г.
С оглед на събраните и кредитирани по-горе доказателства СРС приема, че
задържането на Т. П. Д. към 02.01.2022г. се явява пропорционално на нуждата от
преустановяване на противообществената проява на лицето /чл.22 от ЗАНН/ и се явява
съответно на демонстрираното от нея поведение. Гореизложеното означава, че оспорената
Заповед е била издадена и в съответствие с целта на закона.
Мотивиран от всичко това СРС прие, че следва да потвърди обжалваната Заповед за
задържане на Т. П. Д. от 02.01.2022г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. на ВАС по т. д. № 5/2009г.
органът, издал оспорената и потвърдена Заповед за задържане има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение – доколкото пред СРС полицейският орган, издал
Заповедта - мл. автоконтрольор С.С. е бил представляван от юрк. П. С оглед на факта, че
9
представителството е било осъществено само в едно съдебно заседание, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24, изр.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от
юрк. П.по настоящото дело, както и предвид липсата на правна и фактическа сложност на
казуса, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на СДВР сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз11 от 02.01.2022г.,
издадена от мл. автоконтрольор С.С.С. от ОПП - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, поради „данни за извършено престъпление”, е задържана за срок до 24 часа Т. П.
Д. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т. П. Д. с ЕГН **********, с адрес : ********** да заплати по сметка на
СДВР сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10