Р Е Ш
Е Н И
Е №26
гр.Кюстендил, 30.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, първи състав, в открито
заседание на шестнадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ Б.
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№592/2019г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК
– “Бързо производство” от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на Детска градина „Ален мак“, гр.Кочериново, с
адрес: гр.Кочериново, ул.„***“ №***, подадена от пълномощника адв.Ат.Б. *** ( с
пълномощно за всички инстанции, л.78 от делото на първоинстанциония съд),
против решение №550/01.10.2019г. на Районен съд (РС) – Дупница, постановено по
гр.д.№805/2019г. по описа на този съд.
С
обжалваното решение РС-Дупница е отменил като незаконосъобразна заповед №РД-01-05-41/11.02.2019г., издадена
от кмета на Община Кочериново, с която на основание чл.190 ал.1 т.3 и т.7 във
вр. с чл.187 ал.1 т.3, т.5, т.7 и т.10 от КТ на С.С.Р., ЕГН **********, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от 11.02.2019г.; възстановил е С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението
длъжност – „директор” на Детска
градина „Ален мак“ - гр. Кочериново; осъдил
е Детска градина „Ален мак“,
с адрес: гр. Кочериново, ул.„***“ №***, да заплати на С.С.Р., с
посочени ЕГН и адрес, сумата от 6496 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение за периода от 11.02.2019г.
до 11.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението; осъдил е Детска градина „Ален мак“ да заплати по сметка на Районен съд-Дупница
държавна такса в размер на 359.84 лева, както и 200 лева - разноски за съдебно
- счетоводна експертиза, както и да заплати на С.С.Р. сумата от 400.00 лева, представляваща сторени разноски в производството по
делото.
Решението на Районен съд-Дупница се обжалва изцяло,
претендира се отмяната му и постановяване на акт по същество, с който
предявените от С.С.Р. срещу въззивника искове да бъдат отхвърлени
изцяло, а в полза на жалбоподателя бъдат присъдени разноски за двете съдебни
инстанции.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Допуснатите от първостепенния
съд процесуални нарушения, според въззивника, се изразяват в следното: 1/
недопустимо предприемане на действия по служебно ангажиране и събиране на
доказателства, непоискани от страните, посредством прилагане на материалите по
приключило дело – гр.д.№482/2016г. по описа на ДнРС и позоваване на
доказателства, намиращи се в същото и касаещи синдикалната принадлежност на
ищцата; 2/ необсъждане поотделно и в съвкупност на доказателствата по делото –
материалите по приобщеното дело и показанията на свидетелите, които са
разгледани от съда едностранчиво, във връзка с обстоятелства, ползващи ищцата,
на които същата дори не се е позовала; 3/ даване на възможност на ищцата да
сочи и ангажира писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание,
без съобразяване характера на производството и преклузивните срокове, въведени
с чл.312 и чл.313 от ГПК; 4/ въпреки правилното разпределение на
доказателствената тежест по иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ в
изготвения доклад, в съдебното решение, в разрез със съдебната практика, ДнРС
приел, че работодателят носи тежестта да установи, че ищцата работи.
Оплакванията
за неправилност и необоснованост на съдебното решение се заключват в следното:
1/ РС-Дупница неправилно и в нарушение на процесуалните правила приел, че
процедурата по уволнение на Р. във връзка с ползвана от същата защита по чл.333
от КТ не била спазена, недопустимо позовавайки се на документи от
гр.д.№482/2016г. по описа на ДнРС, които при това не установявали дали ищцата е
заемала защитена длъжност в синдикално ръководство към 2019г.; наред с това липсвал
друг документ, удостоверяващ заемането на такава длъжност към датата на
уволнението; работодателят нямало как да знае дали към този момент ищцата все
още заема такава длъжност, какъв, според устава на организацията, е срокът за
избор на ново ръководство и дали към 2019г. този срок е изтекъл или не. Поради
липсата на информация относно тези факти, работодателят бил поискал такава от
ищцата, което се потвърждавало от ангажираните гласни доказателства,
установяващи и факта, че Р. отказала да я даде. След като последната не била
предоставила на работодателя поисканата от него информация, това не можело да
доведе до благоприятни за нея правни последици, в какъвто смисъл била съдебната
практика. Наред с това, ищцата не доказвала по делото да има учредена структура
на съответния синдикат при конкретния работодател и в Община Кочериново, както
неправилно приел в решението си ДнРС.според жалбоподателя, участието в
синдикално ръководство на организация, вън от структурата на работодателя или
на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не давало
основание за ползване на предварителна закрила, поради невъзможността да
възникне конфликт на интереси.
Представеният по делото протокол за избор на ръководство на синдикат не
доказвал структурата на синдиката да е към работодателя, а и бил оспорен от
последния и тежестта да се докаже верността му падала върху представилата го
страна – ищцата, а не върху ответника по иска, както неправилно посочил ДнРС.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно се е позовал на наличие на
недобросъвестност, проявена от работодателя при уволнението, предвид липсата на
подобно оплакване от ищцата в исковата молба. Поради посоченото, се прави извод
за липса на допуснати нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание.; 2/ Относно иска по чл.225 ал.1 от КТ, жалбоподателят счита, че решението
неправилно, необосновано и в противоречие с процесуалните правила и съдебната
практика относно тези искове. В отговора на исковата молба ответникът бил
посочил, че оспорва всички предявени искове по основание и по размер, поради
което неправило съдът приел, че оспорване по иска по чл.225 ал.1 от КТ от
страна на ответника липсвало, макар в доклада си по делото да възложил в тежест
на ищцата да ангажира доказателства за оставането си без работа. Сочи се, че в
ТР №6/15.07.2014г. по тълк.д.№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че по предявен
иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ доказателствената тежест да
установи факта, че след уволнението е останал без работа и не получава трудово
възнаграждение, е на ищеца. В същото се изяснявало и с какви доказателствени
средства и с какви доказателства този факт би могъл да бъде установен, но в
конкретния случай ищцата не ангажирала никакви доказателства във връзка с основанието
на иска, независимо от събирането на такива относно неговия размер. Предвид
недоказване на факта на оставане без работа, ДнРС неправилно уважил предявения
иск. Неправилността на съдебното решение, според жалбоподателя, е довела и до
неправилно изчисляване на разноските по делото, дължими в полза на бюджета на
съда, респ. в полза на другата страна.
В
законоустановения срок ответникът по жалбата - С.С.Р., не е депозирала отговор
на същата. В съдебно заседание е представена молба от пълномощника й адв.Ал.Р. ***,
съдържаща становище за правилност, законосъобразност и аргументираност на
обжалвания съдебен акт и искане за потвърждаването му.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
доводите и възраженията на страните и предвид оплакванията за необоснованост на
някои от фактическите изводи на районния съд, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата
на което С.Р. е заемала длъжността
„директор” на Детска градина „Ален мак”. Трудовият договор е бил сключен с Кмета на Община
Кочериново, който със заповед от
05.12.2018г. е назначил комисия, която да извърши проверка на място в детската
градина относно изпълнението на задълженията на директора на същата.
Не е било
спорно и е било установено по делото, че за изготвената проверка е бил съставен
протокол от 06.12.2018г., в който са отразени констатации на комисията, в това
число: 1/ че са били изискани требвателни листове от 03.12.2018г.,
04.12.2018г., 05.12.2018г. и 06.12.2018г., които се установило, че били
подписани само от домакина на стола, не и от дежурен по стол и от получилия
продуктите готвач и не били заверени от директора; 2/ че със заповед на
директора било възложено заместване на отсъстващ учител за три дни –
05.12.2018г. - 07.12.2018г. - по три часа, въпреки че детската градина работела
до 18ч.; 3/ че личната здравна книжка на служителката Д. Н.била с изтекъл срок
на валидност на 13.10.2018г. и не е била извършена презаверка; 4/ че служебният
автомобил не е бил регистриран в Агенцията за контрол на храните и нямал
разрешително за превоз на храни и 5/ че по време на проверката директорката
напуснала работното си място и не се завърнала до края на същата.
На
11.02.2019г. на С.Р. е бил предявен съставения протокол и същата е била
поканена от Кмета на Община Кочериново да даде обяснения по констатираните
нарушения. За изслушването е бил съставен протокол от 11.02.2019г., изготвен от
Л.Й. – зам.кмет на Община Кочериново. В протокола са вписани дадените от Р.
обяснения.
Удостоверено
е по делото, че в периода от 06.12.2018г. до 08.02.2019г. ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност.
Със заповед №РД-01-05-41/11.02.2019г.,
издадена от Кмета на Община Кочериново, на основание чл.190 ал.1 т.2 във вр. с
чл.188 т.3 от КТ на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3, т.5, т.7 и
т.10 КТ, за това, че: 1/ требвателните листове от 03. до 06. декември 2018г. не
са били изготвени съгласно т.36, т.37 и т.38 от Правилника за вътрешния трудов
ред и не е бил упражнен контрол в тази насока, поради което ищцата не е гарантирала
здравословни и безопасни условия за децата в детската градина, нарушила е
задълженията си за контрол и организация на дейността в детската градина; 2/
ищцата е нарушила задълженията си по т.4.9 и т.5 от Правилника за вътрешния
трудов ред, като не е осъществила контрол и е допуснала на работа служителката
Д.Н. с изтекъл срок на здравната книжка; 3/ ищцата е допуснала превоз на храни
с автомобил, чиято безопасност не е удостоверена от Агенцията за контрол на
храните и по този начин не е осигурила здравословни и безопасни условия на
обучение, възпитание и труд в детското заведение; 4/ при възложеното заместване
на отсъстващ учител за три дни – 05.12.2018г. - 07.12.2018г. - по три часа,
въпреки че работното време на замествания учител е било 8 часа дневно, не е
обезпечила надлежното осъществяване на дейността на детската градина, не е
обезпечила обучението и възпитанието на децата в съответствие с държавния
образователен стандарт; 5/ при проверката не е съдействала на комисията, като
самоволно е напуснала детската градина – нарушение на задължението й по т.23 от
длъжностната характеристика.
Заповедта е била връчена на Р. на 11.02.2019г.
По делото е била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която е установено, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец - месец октомври 2018г., е в размер на 1 087
лева.
Като доказателство по делото е прието
удостоверение, издадено от председателя на изпълнителния съвет на Независимия
учителски синдикат /НУС/, според което С.С.Р. е председател на синдикалното
дружество на работодателите при ОКС /Общински координационен съвет/ на НУС –
гр.Кочериново, което е представително поделение на НУС.
По отношение на този документ, окачествен от ДнРС
като официален удостоверителен документ, поради направено с отговора на
исковата молба оспорване на истинносттта му , е било открито производство по
чл.193 от ГПК, като на ответника е указано, че носи тежестта да докаже, че
документът е неистински .
Ищцата е представила по делото протокол от
23.12.2015г. за проведено изборно събрание на СД на НУС – работодатели от
община Кочериново, от който е установимо, че на посоченото събрание С.С.Р. е
била преизбрана за председател на синдикалното дружество на НУС – работодатели
от община Кочериново, както и Устав на Независим учителски синдикат, според
чл.14 от който, организационна основа на НУС е синдикалното дружество /СД/,
което се изгражда в учебните заведения; СД от една община се обединяват в
общински координационен съвет; директорите на детски градини, в качеството си на служители, могат да изграждат свое
синдикално дружество към ОКС на НУС, което да защитава техните интереси пред
държавните органи и работодателите. Съгласно чл.15 общото събрание на СД на
всеки пет години избира с явно гласуване председател и секретари. Органи на НУС
са включително изпълнителният съвет и председателят – чл.24, като едно от
правомощията на изпълнителния съвет е да взема решения по чл.333 КТ – чл.30, а
председателят представлява НУС пред други лица и организации – чл.31.
Установено е още, че между същите страни е бил
разгледан трудов съдебен спор, предмет на гр.д.№482/2016г. по описа на ДнРС по
иск за отмяна на заповед, с която на ищцата е било наложено дисциплинарно
наказание уволнение, като искът е бил уважен.
По делото са били разпитани свидетели.
Свидетелката Е.Г. заемаща длъжността «готвач» в
Детска градина „Ален мак”, е посочила, че в периода на заемане на длъжността
«директор» от ищцата, при предаването на хранителните продукти от домакина не е
присъствала медицинската сестра, а требвателните листове се подписвали от
директора по-късно и се предавали със закъснение от около седмица.
Свидетелката Л.Д., заемаща длъжността «заместник-кмет»
в Община Кочериново, е посочила, че е участвала в проверката на 06.12.2018г. и е потвърждила констатираните с описания протокол
нарушения. Свидетелката е заявила, че след като съставила приложения по делото
протокол от 11.02.2019г. за изслушване по чл.193 от КТ на обясненията на
ищцата, разговорът с Р. продължил и предвид боледуванията й, а и с оглед
наличието на информация, че към 2017г. е била член на синдикална организация,
същата е била запитана от Кмета дали участва в ръководството на тази синдикална
организация и дали има сериозно заболяване. Р. отказала да даде информация и
казала, че тях това не ги интересува. Тези въпроси не били отразени в
протокола, тъй като били зададени след съставянето му.
При тези фактически изводи районният съд постановил
обжалваното решение, уважаващо изцяло предявените искове, най-общо със следните
доводи:
Установявало се спазване от страна на работодателя
на императивната разпоредба на чл.193 от КТ, тъй като от ищцата били изискани
обяснения за констатираните нарушения; нормата на чл.194 от КТ също била
спазена, тъй като наказанието е наложено в 2-месечен срок от откриване на
нарушенията, при приспадане на времето, през което ищцата е била в отпуск по болест, а именно – от 06.12.2018г. до 08.02.2019г., в съгласие с
изискването на чл.194 ал.3 от КТ.
Съдът е
счел, че уволнението на Р. е незаконно, тъй като работодателят не е преодолял
предварителната закрила при уволнението й. аргументирал е разбиране, че ищцата
се е ползвала от такава, в качеството й на член на
синдикално ръководство в предприятието по смисъла на чл.333 ал.3 от КТ, което е
налагало изискване на предварително съгласие от синдикален орган, определен с
решение на централното ръководство на синдикалната организация. ДнРС е посочил,
че според приетото по делото удостоверение, издадено от председателя на Изпълнителния съвет на
Независимия учителски синдикат /който представлява НУС пред други лица и
организации – чл.31 от Устава/, ищцата е председател на синдикалното
дружество на работодателите при ОКС на НУС – гр.Кочериново, а съгласно чл.14
ал.4 от Устава, директорите на детски градини, в качеството си на служители, могат да изграждат свое синдикално дружество към
ОКС на НУС. Заключил е, че се касае за нарочен
официален удостоверителен документ, установяващ, че посочената синдикална
организация е учредена като поделение на НУС съгласно Устава й, а ищцата е
избрана за неин председател.
ДнРС е
посочил още, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №9/2013г.
на ВКС, ОСГК, употребените в чл.333 ал.3 от КТ термини - „работодател” и
„предприятие” следва да се тълкуват в смисъл, че със закрила се ползва
ръководството на синдикалната организация (председател и секретар) в
предприятието на работодателя, като в случая ищцата е председател на първично
организационно-структурно звено на НУС в предприятието на работодателя, като синдикалното дружество следва структурата на работодателя /синдикално дружество на
директорите на детски градини в Община Кочериново, в качеството на служители с работодател Кметът на общината – чл.217 ал.3
от Закона за предучилищното и училищното образование/ и се ползва с право на
синдикална закрила при уволнение. Съдът е приел, че ищцата, заемайки длъжност
директор на детска градина, е представлявала работодателя при изпълнение на
възложената й работа и функции, но същевременно е полагала труд по трудово
правоотношение и в качеството й на служител не би могла да бъде лишена или
ограничена да упражнява гарантираното от чл.49 на Конституцията на Р България
право да членува в синдикална организация и да бъде избирана в нейни ръководни
органи.
Съдът е
отхвърлил възражението на ответника, че ищцата не би могла да се ползва от
закрилната норма, тъй като при поискана информация, същата е отказала да предостави
такава. Посочил е, че в личното трудово досие на ищцата се съдържат
последователно издавани удостоверения от председателя на изпълнителния съвет на НУС, с
аналогично съдържание на представеното с исковата молба, но за предходни
периоди, като последното е било издадено на 12.10.2017г., както и, че такова
удостоверение се съдържа и в доказателствата по гр.д.№482/2016г. по описа на
ДнРС, по което ответникът-работодател е отправил искане за предварително съгласие от централен синдикален орган,
с оглед на закрилата по чл.333 ал.3 от КТ /. Изтъкнал е, че предвид петгодишния
срок, за който се избира съответното синдикално ръководство, съгласно чл.15 ал.3 от Устава на НУС, работодателят следвало да
се счита уведомен за ползваната от нея синдикална
закрила при уволнение, поради което твърденията за отправено устно запитване в
този смисъл, респ. – събраните гласни доказателства за такова запитване, дори
да бъдат кредитирани, не могат да обосноват извод, че работодателят е действал
добросъвестно съгласно изискването на чл.8 ал.1 от КТ, като не е поискал и
получил предварително съгласие от съответния синдикален орган. Съдът е счел
показанията на свидетелката Л. Д. относно устното изискване на посочената
информация за житейски недостоверни, като се е позовал на разпоредбата на
чл.172 от ГПК, с оглед заеманата от свидетелката длъжност при ответника и
участието й в извършената проверка, довела до дисциплинарното уволнение на
ищцата и е отчел, че липсва отразяване на подобен въпрос и получен отговор в
съставения протокол, който е могло да бъде допълнен с отразяването им и след
изготвянето му.
Поради факта, че предварително съгласие на
съответния синдикален орган не е било дадено, съдът е намерил уволнението за
незаконно само на това основание, съгласно чл.344 ал.3 от КТ, без да разглежда трудовия спор по същество.
Съдът е уважил и иска с правно основание чл.344
ал.1 т.2 от КТ, като е отчел незаконността и уволнението и обстоятелството, че
трудовото правоотношение е било за неопределено време, поради което е
възстановил ищцата на заеманата длъжност преди
уволнението – „директор” на Детска градина „Ален мак" - гр. Кочериново.
ДнРС е намерил, че са изпълнени и предпоставките за
уважаване на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, доколкото уволнението е незаконно и ищцата е останала без работа за периода
от 11.02.2019г. до 11.08.2019г., като е счел, че последното обстоятелство не е
било спорно по делото, тъй като нито в писмения отговор, нито впоследствие е
било направено възражение относно оставането без работа на ищцата, а изрично в отговора е било посочено, че не се
възразява по назначаването на счетоводна експертиза с единствена задача
изчисляване на размера на дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, без да е
поискано евентуално приспадане на получавано възнаграждение по друго трудово
правоотношение; едва с писмената защита е било заявено оспорване в тази насока,
без да се сочи заетост на ищцата по конкретно трудово правоотношение. С тези
доводи ДнРС е присъдил на Р. обезщетение в размер на 6 496 лева, съответстващо на исковата сума, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 10.04.2019г., до окончателното
изплащане.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
- По иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на Р. за
незаконно и отмяна на заповеда, с която същото е сторено:
Според
въззивния съд, в тази му част решението на РС-Дупница е правилно и, като такова
следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя изцяло изводите на
РС-Дупница относно незаконността на извършеното прекратяване на процесното
трудово правоотношение, като приема, че процедурата е била опорочена
посредством неспазване на закрилната норма на чл.333 ал.3 от КТ, поради което
на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд и
същите следва да се считат, като част от настоящия съдебен акт. Последните
представляват правилен и задълбочен анализ на фактите по делото, относими към
повдигнатия за разглеждане правен спор.
По
възраженията в жалбата трябва да се отбележи следното:
Районният
съд не е допуснал процесуалните нарушения, описани във въззивната жалба, които
да са обусловили формирането на относими фактически и правни изводи.
Действително, гражданското дело, водено между страните по предходен трудов спор
е било приобщено към материалите по делото по почин на съда, но това не е
опорочило констатациите и изводите на съда, а позоваването на документ от
делото – удостоверение, издадено от председателя на Изпълнителния съвет на НУС
за предходен период, е съпътствано с констатация, че такова удостоверение е налично
и в личното трудово досие на ищцата.
Приобщаването
на документи, представени от процесуалния представител на Р. в първото по
делото съдебно заседание, след изтичане на срока по чл.312 ал.2 от ГПК не
представлява процесуално нарушение, тъй като се касае за документи, ангажирани
от страната във връзка с откритото производство по оспорване истинността на
удостоверението, приложено към исковата молба, които са имали за цел
установяване верността на отразеното в удостоверението, което – както правилно
е отбелязал и районния съд – представлява официален удостоверителен документ,
при оспорване истинността на който доказателствената тежест се носи от
оспорващата страна, т.е. в случая ответната. При положение, че ответникът не е
ангажирал никакви доказателства, подкрепящи оспорването му, приемането на
документи, представени от другата страна, дори и да е извън процесуалните
срокове не би могло да доведе до формиране на неправилен правен извод.
Уволнението
на Р. е незаконосъобразно извършено, доколкото работодателят не е преодолял
предвидената в чл.333 ал.3 от КТ закрила, от която същата се е ползвала.
Според чл.333 ал.3 от КТ, в случаите по чл.328 ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330
ал.2 т.6 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член
на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация.
Легално
определение на понятието “синдикално ръководство” е дадено в §1, т.6 на
Допълнителните разпоредби на КТ, съгласно което “синдикално ръководство” е
председателят и секретарят на съответната синдикална организация.
По въпроса
кои синдикални дейци се ползват с право на закрила е постановено ТР №9/2013г. ОСГК на ВКС, с което е прието,
че: „С предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3, предложение първо
от КТ, във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който
е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната
организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния
работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките
на тази синдикална организация.“.
Доказателствената
тежест за установяване качеството на председател или секретар на синдикалната
организация, след като се позовава на закрила по чл.333 ал.3 от КТ е на ищеца.
В случая, от приложеното към исковата молба удостоверение може да се заключи,
че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение Р. е била председател
на синдикална организация – синдикално дружество на работодателите, която с
оглед естеството на синдикалното сдружаване – на директорите на училища и
детски градини в община Кочериново, в качеството им на служители, е била
структурирана към Общината. Именно тази организация, следва да се счита по
смисъла на чл.333 ал.3 от КТ за съответната синдикална организация, тъй като
това е единствената организация, която би могла да защити интересите на
директорите на детски градини и училища във взаимоотношенията, които възникват
с техните работодатели, в контекста на нормата на чл.61 ал.2 от КТ.
Доводите на
ответника, че не е уведомен за създаването на синдикалната организация в
предприятието или за състава на ръководството й, са неоснователни. Задължение
на работодателя е да събере предварителна информация дали е налице някое от основанията
за закрила по чл.333 от КТ по отношение на работниците и служителите,
определени за уволнение. Върху него лежи доказателствената тежест за
установяване законосъобразността на уволнението при оспорването му пред съда.
Правилно в
разглеждания казус районният съд е приел, че не е установено поведение на
ищцата, което да е освободило работодателя от задължението да приложи нормата
на чл.333 ал.3 от КТ. Данни в поддържания от ответника по иска смисъл са се
съдържали единствено в показанията на свидетелката Л.Д., която е заместник-кмет
на Община Кочериново и която е заявила пред съда, че при срещата между Кмета на
общината и Р. с цел запознаване на последната с констатациите от извършената
проверка и изискване на обяснения по установените нарушения, се е водил
протокол, след приключването на който Р. е била попитана дали участва в
ръководството на синдикалната организация, данни за членство в която е имало от
по-рано, но Р. отказала да отговори. Въззивният съд намира, че правилно не е
дадена вяра на тези показания. Същите не се подкрепят от никой друг
доказателствен източник по делото, а свидетелката е заместник на издалото
заповедта за уволнение лице, т.е. вероятно заинтересова и в служебна
зависимост, като същевременно е била член на комисията, констатирала описаните
в заповедта за уволнение нарушения. Касае се за свидетелски показания, които,
за да им бъде дадена вяра, е необходимо да бъдат подкрепени от други събрани по
делото доказателства. Същевременно, при положение, че е несъмнено установено
съставянето на протокол от срещата, неправдоподобно е този съществен аспект на
разговора да не е намерил отражение в него.
Поради
горното, с основание е прието в обжалваното решение, че работодателят е бил
длъжен да предприеме действия по преодоляване на предварителната закрила, от
която се е ползвала ищцата, преди да извърши оспореното уволнение. Съответно –
като не е сторил това, уволнението на Р. се явява незаконно извършено и подлежи
на отмяна само на това основание.
В частта по
иска с правно основание чл.333 ал.1 т.1 от КТ решението на ДРС е правилно и
следва да се потвърди.
- По иска с
правно основание чл.333 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност:
Въззивният
съд намира, че и в тази част, като правилен, обжалваният първоинстанционен акт
подлежи на потвърждаване.
Искът е
обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно
и е израз на субективното преобразувано право на работника да продължи да
изпълнява длъжността, от която е незаконно уволнен. Трудовото правоотношение е
било безсрочно, поради което Р. основателно е била възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност.
- По иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в следствие на
оставането й без работа поради незаконното уволнение:
Решението в
тази част е неправилно, подлежи на отмяна, а предявеният иск следва да се
отхвърли.
Една от
кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на така предявената
претенция е оставането на ищцата без работа за съответния период от време – в
случая от 11.02.2019г. до 11.08.2019г.
Несъмнено е
в съдебната практика, включително задължителната такава (Тълкувателно решение №
6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК), че този факт, който стои
в основата на заявената на посоченото основание претенция, подлежи на доказване
от твърдящата го страна – ищцата. По този начин е разпределена и
доказателствената тежест между страните в изготвения от ДнРС доклад по делото.
Ищцата на
общо основание е следвало да установи по делото, чрез допустимите
доказателствени средства, обстоятелството, че през исковия период е останала
без работа. Р. не е сторила това. Същата не е предприела никакви действия по
установяване на този факт. При липсата на признание на факта или на
основателността на иска от страна на ответника и при наличието дори на общо
оспорване на иска, както е в случая, районният съд не е имал основание да
приеме иска за доказан и не е следвало да го уважава. Неправилно, според
настоящия състав, е позоваването от страна на първостепенния съд на заявяването
от страна на ответника, че не възразява срещу изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза.
Поради горните
доводи, въззивната жалба срещу решението в обсъжданата част се явява
основателна и следва да се уважи.
3. Относно разноските:
Разноските
за първоинстанционното производство следва да бъдат коригирани, с оглед
резултата от въззивното обжалване.
Решението
следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати в полза на
бюджета на съда по сметка на РС-Дупница държавна такса по иска по чл.225 ал.1
от КТ, в размер на 259.84 лева, т.е. за горницата над 100.00 лева и разноски за
вещо лице в размер на 200.00 лева, тъй като те касаят само този иск.
Не следва да
бъдат намалявани разноските, присъдени на ищцата за адвокатско възнаграждение,
които са в размер на 400.00 лева и са под минимума по чл.7 ал.1 т.1 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид частичната основателност на въззивната
жалба, на общо основание Р. ще дължи на жалбоподателя съответни на уважената
част от жалбата разноски, в размер на 129.92 лева за заплатена държавна такса.
Воден от горното,
Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №550/01.10.2019г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№805/2019г. по описа на този съд, в частите, в които съдът: 1/
е отменил като незаконосъобразна заповед №РД-01-05-41/11.02.2019г., издадена от кмета на Община Кочериново, с която на
основание чл.190 ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.187 ал.1 т.3, т.5, т.7 и т.10 от КТ на С.С.Р., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от 11.02.2019г.; 2/ е
възстановил С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението
длъжност – „директор” на Детска
градина „Ален мак“ - гр. Кочериново; 3/ е осъдил Детска градина „Ален мак“ да заплати по сметка на Районен
съд-Дупница държавна такса в размер на 100.00 лева, както и 4/ е осъдил Детска градина „Ален мак“ да заплати на С.С.Р. сумата от 400.00 лева, представляваща сторени разноски в производството по
делото.
ОТМЕНЯ решение №550/01.10.2019г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№805/2019г. по описа на този съд, в частите, в които съдът: 1/
е осъдил е Детска градина „Ален мак“, с адрес: гр. Кочериново, ул.„***“ №***, да заплати на С.С.Р., с посочени ЕГН и адрес, сумата от 6 496 лева, представляваща обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за
периода от 11.02.2019г. до 11.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.04.2019г. до
окончателното погасяване на задължението и 2/
е осъдил Детска градина „Ален мак“ да заплати по сметка на Районен съд-Дупница
държавна такса в размер на 159.84 лева, както и 200 лева - разноски за съдебно
- счетоводна експертиза и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Детска градина „***“ - гр. Кочериново, ул.„***“ №***, иск с правно основание чл.344 ал.1
т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на Р. сумата от 6 496 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.02.2019г. до 11.08.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.04.2019г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Детска градина „Ален мак“ - гр. Кочериново, ул.„***“ №*** сумата от 129.92 лева (сто двадесет и девет лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща сторени разноски в производството пред ОС-Кюстендил.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
деня на постановяването му – 30.01.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.