№ 5167
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Г.
СъдебниДеляна Ил. Пехливанова
заседатели:Димитрия Г. Касапова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора И. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Мирослав Г. Г. Наказателно дело от
общ характер № 20241100203784 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, за нея се
явява прокурор И. П..
ПОДСЪДИМИЯТ П. В. П. – нередовно призован, не се се явява.
Призовките от известните по делото адреси в гр. Видин и гр. София не са
върнати по делото.
За него се явява АДВ. Н. М. – служебен защитник от ДП.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Я. И. З. – редовно призован, не се явява.
Ю. Г. В. /преди З./ – редовно призована, не се явява.
За тях се явява АДВ. Ю. Н..
П. И. З.-Б. – редовно призована, не се явява. При призоваването по
телефон същата е съобщила, че е болна и ще бъдат представени документи в
тази връзка.
За нея се явява АДВ. М. С..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
– справка от СДВР, Сектор „Издирване“, съгласно която подсъдимият не е
1
издирен както в рамките на ОДИ, така и в рамките на международното
издирване;
– справка от НСлС, за това че подсъдимият не е в арестите на страната;
– справка от ГДИН, за това че подсъдимият не е в затворите на страната;
– справка от ГДГП, от която е видно, че последното известно
преминаване на подсъдимия през граница е влизане в България през април
2023 г.;
– справка, от която е видно, че няма действащи трудови договори по
отношение на подсъдимия;
– справка за адреси на подсъдимия, от която е видно, че са установени
вече известните такива по делото;
– справка от АИС – БДС със снимка за подсъдимия;
– молба от пострадалата П. З.-Б., с която моли да бъде конституирана като
ЧО и ГИ по делото; искова молба от същата срещу подсъдимия, с която
предявява граждански иск срещу него за сумата от 175 000 евро или левовата
им равностойност, заедно с разноските по делото и законна лихва; становище
от същата чрез повереника адв. С. по въпросите по чл. 248 от НПК, като
изтъква наличие на съществени процесуални нарушения, а именно:
Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство и
постановлението на САП за отмяна на постановленията за привличане на
обвиняеми не са били съобщени на пострадалите и те на са имали възможност
да ги обжалват. Изтъква се като съществено процесуално нарушение това, че
свидетелят Д.Ф. П. не е бил привлечен като обвиняем при наличието на
данни, че е съпричастен към престъпната дейност. Прави се искане за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,
като бъдат посочените тези процесуални нарушения.
АДВ. С.: Представям болничен лист за моя доверител П. З.-Б., както и
представям копие от исковата молба за защитата. Доверителката ми не държи
да участва лично в разпоредителното заседание.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в същия е вписано, че същата е в отпуск по
болест от 28.09.2024 г. до 05.11.2024 г.
АДВ. Н.: Представям и моля да приемете молба за конституиране като
ЧО и ГИ на доверителите ми Я. З. и Ю. З.. С нея моите доверители предявяват
2
срещу подсъдимия граждански иск в размер на 1 301 966.65 лв. Претендираме
имуществени вреди, подробно посочени в молбата. Доверителите ми не
държат да участват лично в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице основания пострадалите Я. З., Ю. З.
и П. Б. да бъдат конституирани като ЧО и ГИ. Предявените от тях граждански
искове са своевременно подадени от правоимащи лица и предлагам съдът да
ги приеме за разглеждане, тъй като предявените с тях претенции са в размера
на посочените в ОА вреди и единственото затруднение, което виждам за съда,
ще е да се докаже претендираната от пострадалата П. Б. сума от 175 000 евро,
доколкото тя твърди, че е дала тази сума на майка си назаем, а майката заедно
със своя син Я. – претендират за пълния размер, без да посочат, че част от
парите са на П..
АДВ. М.: Становището ми по молбите в частта, с която се предявяват
граждански искове, с оглед сложността на делото, считам че не следва да
бъдат разгледани от настоящия съдебен състав и моля да не бъдат приети за
разглеждане. Относно частта, с която се иска конституиране като ЧО – нямам
възражения, могат да бъдат конституирани лицата.
СЪДЪТ, след като взе предвид отправените молби и предявените
граждански искове, както и становищата на страните, намира следното:
Молбите на тримата пострадали за конституиране като ЧО по делото са
основателни, тъй като са депозирани своевременно и изхождат от лица,
посочени с ОА като пострадали от престъплението, за което подсъдимият е
предаден на съд.
По отношение на предявените граждански искове – същите са депозирани
своевременно, уточнени са по основание и размер, изхождат от лицата,
посочени като пострадали с ОА.
По отношение на иска, предявен от пострадалата П. З.-Б. – видно е, че със
същия се претендира сумата от 175 000 евро или левовата равностойност.
Тази претенция обаче се разминава с повдигнатото обвинение, съобразно
което се твърди, че е причинена щета в размер на 550 000 евро, които според
обвинението са обща собственост на пострадалите Ю. З., Я. З. и П. З.-Б., без
да се конкретизира всеки от тях каква част от тази сума притежава.
Действително, в обстоятелствената част на ОА се сочи, че такава сума 175 000
евро е била собственост на пострадалата П. З.-Б., но същото се намира в
3
противоречие с посоченото в диспозитива на ОА, където очертан предметът
на обвинението. По тази причина, съдът намира, че не следва да приема този
граждански иск за разглеждане в наказателното производство.
Относно претенцията от пострадалите Я. З. и Ю. З. – видно е, че се
претендира сума, която съответства на стойността на предмета на едното
деяние, част от продължаваното престъпление. Същевременно, с обвинението
е визирано, че предметът на престъплението е собственост само на
пострадалия Я. З., докато в случая гражданският иск изхожда и от още един
пострадал – Ю. З., т.е. тази претенция не съответства на визираното в
обвинението. По тази причина съдът намира, че не следва да приема и този
граждански иск за разглеждане в наказателното производство.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА пострадалите Я. И. З., Ю. Г. В. /преди З./ и П. И. З.-Б.
като ЧО по делото.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от пострадалите Я. З. и Ю. В. /З./ ГИ срещу подсъдимия П. в
размер на 1 301 966.65 лв. за причинени имуществени вреди.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от пострадалата П. З.-Б. ГИ срещу подсъдимия П. в размер на
175 000 евро за причинени имуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДВ. С.: Във връзка с постъпила справка от МВР за липса на данни за
местоположението на подсъдимия П. П., моля на основание чл. 56, ал. 2 от
ЗЕЕЗА да издадете такава заповед за арест, тъй като по делото са налице
събрани категорични доказателства за престъпна дейност, каквито не са били
налице при предходно произнасяне по този въпрос.
Моля, на основание чл. 57 заповедта да се изпрати директно на
Министерство на вътрешните работи на Р. Гърция, поради наличните данни за
многократно пътуване и пребиваване на П. П. в тази държава, което в голяма
степен поражда вероятно той да се намира там.
ПРОКУРОРЪТ: Подкрепям искането на адв. С. и предлагам, ако съдът
4
намери наличие на основание, да издаде ЕЗА.
АДВ. Н.: Поддържам изцяло искането. Само ще отбележа, че това
следваше да бъде направено още на ДП, след като са установени всичките
тези обстоятелства, които е констатирал и съдът към настоящия момент.
АДВ. М.: Възразявам по така направеното искане. Считам, че не са
налице основания – изложени бяха предположения за местоположението на
лицето П..
СЪДЪТ, след като изслуша направеното искане и взе предвид
становищата на другите страни, намира че към момента не са налице
предпоставки за издаване на ЕЗА. Относно заявеното от повереника - по
делото няма данни, че подсъдимият П. се намира на територията на Р. Гърция,
нито пък на територията на каквато и да е конкретна държава било в рамките
на ЕС, или извън него. Наличните данни, че за негови пътувания до Гърция и
обратно, не представляват данни, че същият се намира към момента там.
Поради тази причина искането на адв. С. следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. за издаване на ЕЗА
спрямо подсъдимия П. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази, че след щателно издирване, както в рамките на
ОДИ, така и на международното издирване, местонахождението на
подсъдимия, не е установено и, доколкото се представлява от защитник,
намира че не е налице пречка за разглеждане на делото в разпоредително
заседание в негово отсъствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРИСТЪПВА към изслушване на становищата на страните по въпросите
в чл. 248, ал. 1 НПК:
5
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на СГС. Няма основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство. На ДП не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на
пострадалите лица. Няма основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, нито за разглеждането му при закрити врати. Считам, че
няма нужда от привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, нито за
извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Няма основания за
изменение на мярката „Забрана за напускане пределите на страната“, нито
основания за вземане на други мерки за процесуална принуда. Нямам искания
за събиране на нови доказателства. Предлагам да насрочите съдебно
заседание, в което да призовете посочените в приложението към ОА свидетели
и вещи лица.
АДВ. С.: Поддържам становището си по чл. 248 от НПК, депозирано с
електронен подпис по делото. Считам, че по делото са допуснати съществени
процесуални нарушения, като не са уведомени пострадалите по делото за
наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство
по отношение на прокурорите П., Д. и по отношение на лицето Л.П..
Връчването на копия от тези постановления е задължително по прокурорската
преписка, а това не е било сторено и по този начин моята доверителка е била
лишена от право да ги обжалва, а по делото е останал като единствен
обвиняем безимотният и неоткриваем П. П.. От друга страна, по делото са
налице многобройни данни за наличие на ОПГ от прокурори, които са
действали в нарушение на своите служебни задължения, като са предали ВД
на лице, от което тези ВД не са били отнети.
В 10:30 часа в залата се явяват ЧО Я. З. и ЧО Ю. В. /преди З./.
АДВ. С.: Апелативен прокурор Ю.на Х. е приела това поведение на
прокурорите за извинително, тъй като те не знаели за наличието на
гражданскоправен спор между страните, който трябва да се реши по реда на
чл. 111, ал. 3 от НПК, преди връщане на ВД. Това твърдение е очевиден
абсурд, тъй като самото производство по делото започва с жалба, съдържаща
данните за наличието на този спор. Ето защо считам, че съдебното
производство следва да бъде прекратено и преписката върната на прокурора
6
за извършване на процесуалните действия по връчване на постановленията,
както и за привличане на прокурор Франтишек П. към отговорност,
включително и за създаването и действията в условията на ОПГ.
Нямам възражения относно подсъдността. Нямам искания за спиране или
прекратяване на наказателното производство.
АДВ. Н.: Поддържам изцяло становището на СГП по въпросите по чл.
248 от НПК, като единствено по т. 3, а именно има ли основания за
прекратяване и връщане на делото на ДП, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, считам че има такива допуснати, а именно – при
предявяване на материалите, когато с доверителите ми бяхме запознати с
материалите и съответно с постановленията на САП, с които беше прекратено
производството по отношение на другите обвиняеми лица, направихме
искане, по което наблюдаващият прокурор следваше да вземе становище, но
отговор не сме получили, с което считам, че беше преградена нашата
възможност за по-нататъшни действия, съответно по обжалване на
съответните постановления. Това ограничи и нашите права и считам, че е
съществено процесуално нарушение, което е от сферата на неотстранимите и
делото следва да бъде върнато на ДП за произнасяне или за даване на отговор,
съответно да ни бъде дадена възможност ние да вземем становище и да може
да го обжалваме. Твърдим, че не сме получили такова постановление.
АДВ. С.: Искам само да допълня, че в рамките на ДП депозирах изрична
молба до наблюдаващия прокурор да ни бъдат връчени тези постановления,
на която получих изричен отказ, манифестиран в постановление на прокурора,
което се намира в ДП. Моля да го вземете предвид.
АДВ. М.: Считам, че делото е подсъдно на СГС. Няма основания за
прекратяване или спиране на производството. Не споделям становището,
изложено от двамата адвокати – Н. и С., относно допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване
правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници. Считам, че
изложените съображения за наличие на нарушения, свързани с приложението
на чл. 111 от НПК, не са налице. Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, както и за разглеждане на делото при
закрити врати, за привличането на резервен съдия и съдебен заседател и
другите лица, предвидени в т. 5 на чл. 248 от НПК.
7
По отношение на взетата мярка за процесуална принуда – не изразявам
някакви възражения. Насрочването на съдебното заседание и лицата, които
следва да бъдат призовани за него са ясно и точно определени. Не считам, че
има допуснати някакви други нарушения, които да се отразят на разглеждане
на делото.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени
материалите по делото, намира следното:
Делото е подсъдно както местно, така и родово, на СГС. Не са налице
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, както следва:
На първо място, налице е противоречие между фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и повдигнатото спрямо подс. П. обвинение.
По отношение на едното от деянията, включени в състава на
продължаваното престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. ал. 1 НК, за което П. е
предаден на съд, в ОА се описва, че подс. П. казал на св. И. З., че може да
уреди в Специализираната прокуратура /СП/ да бъдат представени документи
за придобиването от страна на И. З. на златни предмети, иззети от св. Я. З. в
хода на воденото срещу него ДП и да уреди те бъдат върнати на И. З.,
независимо, че те не били негови – нещо което св. И. З. съзнавал. Посочва се и,
че подсъдимият се снабдил с осем неистински фактури, съгласно които св. И.
З. бил закупил от немско дружество иззетите от св. Я. З. златни монети и
кюлчета, които предал на св. М. за да подаде тя, като адвокат и пълномощник
на св. И. З. молба от негово име до СП за връщане на златните предмети.
Описва се, че св. М. е сторила това, като впоследствие, на базата на тези
фактури СП /чрез св. Д./ разрешила връщането им на св. И. З. и последният
лично се явил в СП за да ги получи, като се съгласил те да бъдат откарани с
автомобил от св. П., тъй като знаел, че тя е жена на подсъдимия и вярвал, че
той и подс. П. ще си разделят златото.
Относно другото деяние: Посочено е, че в хода на водено срещу св. Я. З. и
св. П. З.-Б. ДП са били иззети 550 000 евро, 175 000 от които били на Б., а
350 000 – на Я. З.. Твърди се, че подс. П. предоставил на св. Л. да подпише
договор, съгласно който той предоставял на св. Я. З. за отговорно пазене
650 000 евро, което не било вярно, като впоследствие неустановено лице
8
подписало договора от името на св. Я. З. и договорът бил предоставен на св.
Ц., която като адвокат и пълномощник на св. Л. подала от негово име молба до
СП за връщане на 650 000 евро. Описано е и, че СП /чрез св. П./, позовавайки
се на този неистинския договор, приела, че 550 000-те евро – посочени по –
горе, които били на св. Я. З. и св. П. З.-Б., са предмет на този договор и
уважила частично молбата, като върнала на св. Л. тази сума, който от своя
страна предал същата на св. П., която пък ги предала на подсъдимия. Изрично
е посочено и, че св. Л. е съзнавал всички тези обстоятелства.
При това положение, тъй като и за двете деяния в ОА е описано
поведение на подс. П., с което той само мотивира и подпомага св. И. З. и св. Л.
да представят в СП посочените неистински фактури/договор, въз основа на
които прокурорите от СП са върнали на тях златните предмети респ. пари в
евро, за които се поддържа, че са били на св. Я. З. и св. П. З.-Б., неясно е защо
спрямо него е повдигнато обвинение за това, че същият е осъществил
престъплението, в което е обвинен като извършител. Действително, посочено
е, че е сторил това чрез посредствено извършителство, като в ролята на
посредствени извършители са свидетелите М., П. и И. З. – за първото деяние и
свидетелите Ц., П. и Л. – за второто. И докато за свидетелите М., П. и Ц. се
сочи, че не са съзнавали фактическите обстоятелства, посочени по-горе, то за
свидетелите И. З. и Л. изрично е посочено, че те са знаели същите. С оглед
това, налице е противоречие между описаните факти и повдигнатото
обвинение спрямо П., че е осъществил деянията като извършител посредством
тези двама свидетели като посредствени извършители. Изложените в ОА
правни аргументи, че независимо от това, че тези двама свидетели са
съзнавали всички тези обстоятелства, те могат да бъдат посредствени
извършители, не преодоляват това противоречие, тъй като са в разрез с трайно
възприетото в теорията и съдебната практика относно посредственото
извършителство.
Наред с това, при излагане на доводи защо, според прокурора, това
деяние е извършено от подс. П., чрез посредственото извършителство на И. З.,
на едно място се сочи, че последният не бил съзнавал, че участва в извършване
на престъпление, а е мислел, че след като изпълни уговореното от него с
подсъдимия, ще получи половината от ценностите, които синът му е купил с
негови пари. Това твърдение е в противоречие с твърдението преди това в ОА,
9
според което св. И. З. е съзнавал, че му се връщат ценности (монети и златно
кюлче), които не са негова собственост и са били иззети от сина му - постр. Я.
З., но е участвал в извършването на престъплението, мотивиран от подс. П.,
който го е заблудил, че тези ценности постр. Я. З. е закупил с пари, които
неправомерно е изтеглил от банкова сметка на св. И. З. в швейцарска банка.
Така не става ясно каква е позицията на прокурора - съзнавал ли е И. З., че
участва в извършване на престъпление или не, без значение какъв е бил
мотивът му за това.
На следващо място, налице е и друго противоречие между фактическата
част и диспозитива на ОА. В ОА се твърди, че от 550 000 евро, иззети от
трезора на св. Ю. З., 175 000 са на св. П. З.-Б., а 375 000 на св. Я. З..
Същевременно, в диспозитива на ОА, /както в шапката на продължаваното
престъпление, така и за второто деяние/, се твърди, че тези 550 00 евро са
собственост не само на св. П. З. – Б. и св. и Я. З., но и на св. Ю. З., с което й е
придадено качеството на пострадало лице, макар да няма твърдения, в
обстоятелствената част на ОА, че е такова.
Също така, относно второто деяние от продължаваното престъпление – в
обстоятелствената част се твърди, че св. Л. взел парите и ги предал на св. П., а
тя на подсъдимия на 16.03.2020 г., докато в диспозитива на ОА и в
постановлението за привличане на обвиняем се твърди, че това е станало на
20.03.2020 г., което поставя въпроса, коя е вярната дата на която се твърди да
е довършено деянието.
Налице е и неяснота относно твърденията в ОА, че за извършване на
престъплението /и двете деяния/ са били използвани неистински частни
документи с невярно съдържание. Щом се твърди, че един документ е
неистински, то тогава въпросът за верността на съдържанието му не се
изследва. Това има значение само по отношение на истинските документи.
Поради това, подобно твърдение в ОА е вътрешно противоречиво и следва да
бъде уточнено какво се поддържа относно тези документи – че са неистински
или с невярно съдържание.
Не на последно място - за да мотивира защо според него случаят е особен
тежък, прокурорът е изложил в ОА твърдения, че това е с оглед наличието и
на други отегчаващи обстоятелства- организираната от подсъдимия и
осъществена от него чрез посредствено извършителство посредством пет
10
различни лица сложна престъпна дейност, съставянето на неистински
документи с невярно съдържание и използването им пред прокурори при
Специализирана прокуратура /закрита/ с цел да ги заблудят, докато при
описание на фактите в обстоятелствената част на ОА се твърди, подс. П.
единствено да е снабдявал съответните лица с неистински документ с невярно
съдържание, а не и да е съставял същите, което отново сочи на противоречия в
ОА.
Посочените противоречия между фактите в ОА и обвинението и
неясноти в ОА съставляват съществено процесуално нарушение, което
обуславя прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на
прокуратурата за отстраняването им.
Също така, съдът намира, че следва да обърне внимание и на следното:
Видно е, че по делото още три лица са били привлечени като обвиняеми.
Спрямо едно от тях – Л.П., е било постановено прекратяване на
наказателното производство за две престъпления по чл. 215, ал. 2 вр. чл. 20,
ал. 2 НК. Няма данни същото да е било връчено на П., но от разпит на същата
от 22.05.2024 г. /л. 1-12, то. 155 от ДП/ е видно, че тя е заявила, че е получила
постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо нея,
макар да не сочи кога. Няма доказателство това постановление да е било
връчено и на лицата, посочени като пострадали от деянията, за които й е било
повдигнато обвинение – Ю. З. и Я. З.. Тъй като обаче материалите по делото
са били предявени лично на Я. З. и на повереника му, който е и повереник на
Ю. В. /преди З./, следва да се приеме, че те са се запознали с него. Предвид
това, следва, че горепосочените лица са били запознати с постановлението за
частично прекратяване на наказателното производство спрямо П. - П. най-
късно на датата на разпита й /22.05.2024 г./, а пострадалите Я. З. и Ю. В.
/преди З./ /чрез повереника си адв. Н./ - на датата на предявяване на
материалите по делото /20.06.2024 г./. В този смисъл, съдът не възприема
възражението на повереника на пострадалата П. З. – Б. – адв. С., че това
постановление не е било съобщено на пострадалите лица. Освен това,
неговият доверител не е сред лицата, които са били посочени като пострадали
от тези деяния.
Другите две лица, които са били привлечени като обвиняеми са Д. Д. и К.
П. – спрямо всеки от тях е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.
11
282, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С постановление от 13.05.2024 г. Софийска апелативна
прокуратура /САП/ е отменила постановленията за привличането им като
обвиняеми с мотиви, че липсват доказателства за осъществено престъпление
по чл. 282 НК извън функционалния им имунитет. Очевидно, поради този акт
на САП, наблюдаващият прокурор от СГП не е постановил частично
прекратяване на наказателното производство спрямо всеки от тях. При това
положение, се поставя следният въпрос:
Ако се приеме, че постановлението, с което се отменя постановление за
привличане на обвиняем има за правна последица прекратяване на
наказателното производство спрямо съответното лице, то не следва ли тогава,
че то трябва да се приравни на постановление за прекратяване на
наказателното производство, за което има специален ред, предвиден в чл. 243
НПК относно предпоставките за постановяването му, органа, пред който може
да се обжалва; за кръга от лица, които могат да го обжалват и сроковете за
това. И, за да се избегне заобикаляне на този изрично предвиден ред, то не би
ли следвало спрямо постановлението за отмяна на привличанията като
обвиняем да се прилагат правилата на чл. 243 НПК. Това се отнася за
възможността за обжалването му пред съда, сроковете за това и лицата, които
могат да го атакуват. А последното предполага то да бъде съобщено на тези
лица и да се приложат доказателства за това съобщаване с оглед преценката за
спазване на срока за атакуването му. В случая, по делото няма никакви данни
постановлението на САП да е било съобщено, както на лицата, които са били
привлечени като обвиняеми – Д. и П., така и на лицата, които с обвиненията,
които са били повдигнати спрямо тях двамата са били визирани като
пострадали – Я. З. и Ю. З.. А това е от съществено значение, с оглед
възможността им да обжалват същото. За пострадалите лица, както по – горе
съдът посочи, с факта на предявяването на материалите по делото – лично /Я.
З./ или чрез повереник /Ю. З./ на 20.06.2024г. може да се счете, че от тази дата
те са били известени за постановлението на САП. От друга страна, поставя се
въпросът, доколкото не им е била указана възможността да обжалват
постановлението на САП, пред кого и в какъв срок, дали една жалба от
пострадалите лица би била допустима. Това обаче е въпрос, който би следвало
да се преценява от съдебния състав, пред който една такава жалба би стояла за
разглеждане. Освен това, следва да се посочи и, че при липсата на осъществен
съдебен контрол, жалбата срещу постановлението подадена пред горестоящ
12
прокурор не е скрепена със срокове.
Както бе посочено, няма никакви данни това постановление да е било
връчено на Д. и П.. Би могло да се предположи и то с голяма степен на
вероятност, още повече, че същите и към момента са прокурори, че те знаят за
съществуването на това постановление, но това остава в сферата на
предположението. А е нужно да е сигурно, че то им е било връчено, както и
датата на която е станало това, с оглед да могат да обжалват същото, ако
решат. Тъй като това към момента не е ясно, то налице е и неяснота относно
това дали те все още разполагат с това право и дали все още имат качеството
на обвиняеми по делото. Макар обвиненията, които са били повдигнати
спрямо тях да не са за престъпление, извършено в съучастие с подс. П., тези
обстоятелства имат значение по настоящото производство, доколкото съгласно
изложеното в ОА, налице е общност на фактите по обвинението спрямо П. и
по тези, които са били повдигнати спрямо П. и Д.. Освен това, последните
двама са посочени и в списъка със свидетелите по делото и за съда трябва да е
изяснено какво качество имат те по същото и могат ли да бъдат разпитани
като свидетели.
Относно искането на пострадалата П. З. – Б., формулирано в становище
от 23.10.2024 г. чрез повереника й – адв. С. и застъпено и днес от последния, в
частта, че като процесуално нарушение следва да се посочи и това, че като
обвиняем не е привлечен св. Д.Ф. П., за когото имало данни, че е участвал в
престъпната дейност, следва да се посочи, че съдът не може да дава указания
на прокуратурата за това кои лица и за какви престъпления да привлича като
обвиняеми. Ако стори това, съдът ще излезе извън рамките на предоставените
му правомощия, като така и ще заяви предварителна позиция относно
наличието на доказателства относно виновността за определено лице в
извършване на престъпление, с което няма как впоследствие да се гарантира
безпристрастен процес при разглеждане на делото от същия съдебен състав.
Относно възражението на адв. Н., че прокурорът не се е произнесъл по
направени от него искания в рамките на ДП – видно е, че с при внасянето на
ОА, към делото е приложено и постановление на наблюдаващия прокурор от
21.06.2024 г., с което по направените от адв. Н. възражения при предявяване на
производството, наблюдаващият прокурор е взел отношение, като е оставил
същите без уважение.
13
Относно изразеното от повереника адв. С., че следва да се вземе предвид,
че в рамките на ДП прокурорът е отказал да му бъдат предоставени
ксерокопия на редица документи, сред които и посоченото от съда
постановление на САП, постановленията за привличане на Д. и П. като
обвиняеми и др. - действително е налице произнасяне от страна на
наблюдаващия прокурор, с което той е оставил без уважение такова искане на
повереника адв. С., но пък е видно, че последният е бил запознат с посочените
актове при предявяването на делото и те са били известни както на него, така
и на доверителя му.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че следва да
прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за
отстраняване на посочените по-горе съществени процесуални нарушения.
Относно постановената по делото спрямо подсъдимия П. „Забрана за
напускане пределите на Р. България“, настоящият съдебен състав приема, че
към момента няма основание за отмяна на тази мярка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 3784/2024 г. по описа на
СГС, НО, 23 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част
на определението съществени процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА определена спрямо подсъдимия П. П.. „Забрана за
напускане пределите на Р. България“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протестиране и/или обжалване в 7-
дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване.
Съдебното заседание приключи в 10:56 часа.
Протоколът е изготвен на 30.10.2024 г.
Председател: _______________________
Заседатели:
14
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15