Решение по дело №586/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 384
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Кирил Хаджитанев
Дело: 20194110200586
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр.В. Търново, 25.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Великотърновският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на 27.05.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ

 

при секретаря Ст. Илиева, като разгледа докладваното АНД № 586 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.Д.К. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. ***- ВТАК против Наказателно постановление № ********** от 13.03.2019 г. на заместник директор на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. ***- ВТАК. Пледират се за отмяна на обжалваното наказателно постановление тъй като нарушението не е доказано. Твърди се, че проверката е извършена формално, чрез справка в информационната система на ИАГ до която жалбоподателят нямал достъп. Алтернативно се пледира за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от ю. к. Сиракова. Заема становище за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Твърди законосъобразност на процеса и доказаност на нарушението. 

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното :

 Административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН  серия В бланков № 002137, номер по регистър ********** от 21.12.2018 г. с актосъставител В.Д.Ц. на длъжност главен експерт при РДГ Велико Търново в присъствието на свидетеля Д.Т.С..

Актът е бил връчен на жалбоподателя. В съответната графа жалбоподателят ръкописно е вписал обяснение, че е подал всички необходими данни на инж. лесовъда.

Не е постъпвало писмено възражение срещу АУАН.

До директора на РДГ гр. Велико Търново е подадено обяснение от жалбоподателя във връзка със съставения АУАН с вх. № РДГ05-2843 от дата 28.12.2018 г. в което се твърди, че всички необходими данни на хората работещи в имот 83586.115.3 отдел 274 е предал на инж. Емилия Бижева преди пускане на разрешителното за сеч. Твърди, че няма достъп до сайта на ИАГ и няма вина за нарушението.

Въз основа на съставения АУАН административно - наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление. 

В наказателното постановление се приема за установено, че в периода от 20.11.2018 г. до 29.11.2018 г. Н.Д.К. не следи за наличието на разрешителни за достъп до имот с № 83586.115.3, попадащ в отдел 274, подотдел „л“, землище на с. Шемшево – насаждение, в което се извършва добив на дървесина, като лицата, които извършват добив на дървесина от имота по позволително за сеч № 0467975/17.11.2018 г. нямат разрешителни за достъп до горската територия. Нарушението е извършено на територията на РДГ – Велико Търново, общ. Велико Търново, землище Шемшево, отдел 274, подотдел „л“, имот с № 83586.115.3 – частна горска територия.

При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 12б, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

След извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът констатира следното. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок от активно легитимирано лице и по същество се явява неоснователна.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове, не страдат от реквизитни недостатъци.

Съдът счита, че административно наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила. 

Съдът счита, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена. Същата се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви.

Съдът не споделя оплакванията на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител заключаващи се в твърдение за недоказаност на административното обвинение, недостатъчност в описанието на нарушението и нищожност на НП поради липса на активна легитимация на наказващия орган.

Активната легитимация на наказващия орган се доказват от представените писмени доказателства – Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № 1 от 02.01.2018 г. на Директора на РДГ В. Търново.  Не се споделят от съда възраженията на страната, че Директора на РДГ В.Търново, няма правомощие да прехвърли правомощието си по издаване на наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите му актове, поради липса на овластяване от страна на министъра на земеделието и храните. Това е така, защото в т.2 от Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните изрично е наредено при невъзможност Директорите на РДГ да упражняват делегираните им правомощия, наказателните постановления да се издават от техните заместници.

Съдът не споделя и становището за недоказаност на нарушението и недостатъчност на описанието на нарушението. Нарушението по чл. 12б, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии се състои в липса на контрол по отношение на наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия от страна лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч .  Безспорно по делото е установено и не се спори от страните обстоятелството, че жалбоподателят е лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, а именно лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (лесовъд на частна практика).  При извършената от актосъставителя проверка в информационната система на ИАГ се е установило, че по партидата на Позволително за сеч № 0467975/17.11.2018 г. няма вписани разрешителни за достъп до горската територия. Установило се че се извършва добив на дървесина, предвид обстоятелството, че са вписани четири броя превозни билети от дати 26.11.2018 г. и 27.11.2018 г.  С писмо Изх. № РДГ05-2448 от 13.12.2018 г. всички документи във връзка с провежданата сеч са били изискани  от инж. лесовъда Емилия Бижева, която ги е предала на контролните органи. Сред тях не са налице разрешителни за достъп до горската територия. Съдът счита, че след като няма никакви вписани в информационната система на ИАГ, нито издадени на хартиен носител разрешителни за достъп до горската територия е ненужно да се сочат поименно лицата за които не са издадени разрешителни, предвид обстоятелството, че няма лица на които такъв документ да е издаден. В този смисъл описанието на нарушението е достатъчно подробно, защото покрива всички елементи от обективната страна на деянието. Частният лесовъд е длъжен да следи за наличието на тези документи при извършване на сеч, което означава да полага да не допуска извършване на сеч от лица неотговарящи на изискванията на чл. 12б, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии . Изтъкнатите от страната обстоятелства относно липсата на достъп на жалбоподателя до информационната система на ИАГ нямат отношение към предмета на доказване по делото, тъй като деянието не се състои в невписване на тези документи в информационната система, а в липса на дължимо поведение на частния лесовъд по отношение на едно от неговите задължения по чл.12б от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Освен това извършената от контролния орган проверка в информационната система на ИАГ и изготвената разпечатка от нея е само едно от доказателствата по преписката. Освен справката са изискани и всички документи по повод извършената сеч и се установило, че действително не са издавани никакви разрешения за достъп.

Правилно наказващият орган е определил и приложил санкционната разпоредба като за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Наказанието е определено в предвидения от закона минимален размер, поради което не подлежи на изменение.

Съдът намира, че деянието не представлява маловажен случая по чл.28 от ЗАНН, тъй като засяга важен елемент от средствата за контрол на извършваната сеч, а именно достъпа до горската територия. Деянието по нищо не се отличава от други сходни деяния и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 13.03.2019 г. на заместник директор на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново, с което на Н.Д.К. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 12б, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

                                          

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: