Р
Е Ш Е
Н И Е
Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
20.08.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
При секретар Ива Атанасова
И с участието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 202 по
описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Районно
управление – Казанлък към ОД на МВР –
Стара Загора, против Решение № 106 от 19.03.2020г., постановено по АНД № 1118/
2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 19-0284-001926 от 03.09.2019г., издадено от
Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Поддържа че необосновано, от гл. т на събраните
доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина и неправилно от
гл.т на закона с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съдът е приел, че е
налице процесуално основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Направено е искане обжалваното съдебното решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно
постановление № 19-0284-001926 от 03.09.2019г. на Началника на РУ – Казанлък
към ОД на МВР – Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба – П.Г.Ф., чрез пълномощника си по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила,
като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството
пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на П.Г.Ф. *** против Наказателно постановление № 19-0284-001926 от 03.09.2019г.,
издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара
Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № GA9317/ 24.08.2019г.,
на П.Ф. са наложени административни наказания - „глоба” в размер 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.08.2019г., около
21.45 часа, в с. Енина на ул. „Онуфри Хилендарски“ до № 1, в посока запад –
изток, П.Ф. като водач на лек автомобил с рег. № ******, управлява МПС с
концентрация на алкохол. Водачът е тестван с техническо средство „Алкотест 7510
Дрегер” с фабричен номер ARDN-0022, който в 22.00 часа отчел 1.01 промила
алкохол в кръвта измерено чрез количеството издишан от водача въздух. На водача е връчен талон за изследване № 0011044,
като същият не е дал кръв за изследване.
Казанлъшкият
районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална
незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че макар описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка да се потвърждава и установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства, при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на санкционираното лице и представляващо абсолютно основание
за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Приел е, че несъответствието между
посочения в АУАН и съотв. в НП час на управление на МПС, води до поставяне под
съмнение на обосноваността и доказаността на извършването на административното
нарушение.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.
Необоснован и извода на въззивния съд,
че при проведеното административно наказателно производство са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на
формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото
въз основа на него НП. По аргумент от нормативното разрешение, дадено с
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление може да бъде
издадено въпреки допуснати нередовности в АУАН, ако е установено по безспорен
начин съставомерното деяние и кой е неговият автор. Следователно не всяко
нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на
издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения
при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание,
които сочат на вероятност установените от актосъставителя
факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би
довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на
деянието или които съществено накърняват
правото на дееца да участва в административно наказателното производство и обективно
са довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице, могат да релевират наличието на отменително
основание. В случая действително е
налице нередовност в АУАН № GA9317/ 24.08.2019г., относно посочения час на
управление на МПС /т.е часа, в който автомобилът е бил спрян от контролните
органи за извършването на проверката/. Неправилно посочения час /22.14ч, вместо
21.45ч/, не представлява и не може да бъде квалифицирано като съществена
нередовност в съдържанието на АУАН от категорията на посочените по-горе. След
като въз основа на събраните в хода на административнонаказателното
производство писмени доказателства, еднозначно, по безспорен и несъмнен начин
се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, вкл. действителен час на управлението на МПС /21.45 часа/, при
прилагането на чл.53, ал.2 от ЗАНН не съществува процесуална пречка за
законосъобразното издаване на НП, въпреки допуснатата нередовност в АУАН. Нещо
повече - при издаването на НП № 19-0284-001926 от 03.09.2019г. Началникът на РУ
– Казанлък изрично се е позовал на приложените по преписката докладни записки относно
времето на спиране, извършване на проверката и тестването на нарушителя Ф..
Отделно от това след като Казанлъшкият районен съд приел,
че описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка се потвърждава и установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, вкл. от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели лица, очевидно допуснатата нередовност в АУАН, противно на посоченото
в обжалваното решение, не поставя под съмнение обосноваността и доказаността на
извършването на нарушението. Налице е изискуемия се
конекситет между повдигнатото административнонаказателно обвинение по реда на
чл.36, ал.1 от ЗАНН със съставения АУАН и произнасянето на наказващия орган по
него с издаването на наказателното постановление. С НП на нарушителя не се
предявява ново от гл. т. на посочените в АУАН фактически констатации и
направената им правна квалификация обвинение и съответно не се предявяват нови
фактически положения, надхвърлящи констатациите на АУАН. Вярно е че АУАН има
обвинителна функция и с него се лимитират пределите на
административнонаказателното обвинение от фактическа и от правна страна и че
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва
да се съдържат еднозначно в акта за установяването му и в издаденото въз основа
на акта наказателно постановление. Но в случая очевидно се касае за грешка в
изписването на часа, в който водачът е бил спрян за проверка от контролните
органи, а не за вменено и санкционирано с издаденото наказателно постановление
нарушение, различно от това, за което е повдигнато и предявено обвинението със съставения и връчен АУАН – т.е налице е
формално нарушение, което е отстранимо при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН и
съответно не може да бъде разглеждано като абсолютно основание за отмяна
на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както неправилно е
приел Казанлъшкият районен съд. Не е налице противоречие между съставения акт
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателното постановление, което противоречие да не позволява формиране на
еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона. А приетото от
въззивния съд, че допуснатата нередовност в АУАН води до нарушаване на
процесуални права на санкционираното лице – „да научи в какво точно е обвинен и
да организира защитата си“, е абсолютно несъстоятелно.
По
тези съображения обжалваното съдебно решение, с която е отменено Наказателно
постановление № 19-0284-001926 от 03.09.2019г., издадено от Началника на
Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, като постановено при
неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от
фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по
същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа
обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по
чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални
нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При съставянето на АУАН
№ GA9317/ 24.08.2019г. са спазени изискванията, регламентирани в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Административнонаказателното
обвинение за допуснато от П.Ф. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е обосновано в
необходимата и достатъчна степен и от фактическа и от правна страна, като при
определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация
наказващият орган правилно е приложил закона. Извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение, като основание за налагане на
санкции по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е доказано по безспорен начин - всички
релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и с които
е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на
алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ
на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази
нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността по
чл.174, ал.1 от ЗДвП на водача П.Ф., управлявал пътно превозно средство под
въздействие на алкохол и който не е дал кръв за медицинско изследване, е
следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения на водача
тест с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” № ARDN-0022,
още повече че при извършената от контролните органи проверка, водачът на МПС
собственоръчно е посочил и удостоверил с подписа си, че приема отчетения с
техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта. С оглед на
което Наказателно постановление № 19-0284-001926 от 03.09.2019г. на Началника
на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото искането на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/
29.11.2019г./, П.Г.Ф. следва да бъде
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ
във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 106 от 19.03.2020г., постановено по АНД № 1118/ 2019г. по описа
на Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0284-001926 от 03.09.2019г. на Началника на Районно управление – Казанлък
към ОД на МВР – Стара Загора, с което на П.Г.Ф. ***, ЕГН **********, са
наложени административни наказания - глоба в размер 1000лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.Г.Ф. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.