№ 462
гр. Перник, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720102788 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по частичен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от М. М. П., с ЕГН:**********, с
адрес: с. *********, общ. Перник срещу „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК:***
и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1А“, ул. „Анна
Ахматова“ 9, представлявано от М.Т. И..
Ищецът твърди, че на ***г. е сключил с ответника договор за паричен заем
№***/*** г., по силата на който е получил сумата от 1600 лева, като се е
задължила да я върне на 8 погасителни вноски, при липса на посочен лихвен
процент. Сочи, че в чл. 4 от договора е уговорено обезпечение с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита, като поръчителите следва да отговарят на следните
условия - да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, което да е минимум 1000 лева, да работят по
безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР и др.
Поддържа, че още със сключването на договора на заемополучателя е
начислена неустойка в размер на 1576,23 лева за непредставяне в срок на
1
исканото обезпечение. Твърди, че е заплатил на ответника изцяло всички
дължими по договора за заем суми в общ размер от 3418,96 лева. Навежда
доводи, че договорът за заем е нищожен поради противоречие с чл. 10, ал. 1,
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма- договорът
не е написан на ясен и разбираем начин в шрифт не по-малко от 12, че
противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочен ГПР, тъй като
действителният размер на същият следвало да е 657,42 %. Сочи, че клаузата
за предоставяне на обезпечение е нищожна поради невъзможност за нейното
изпълнение в определения срок. На следващо място сочи, че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД, тъй като чл.
33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребител кредиторът има право
само на лихва върху неплатената сума за срока на забавата. Поддържа, че
неустойката е в необосновано висок размер в противоречие с чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП и същата е следвало да се включи в ГПК съгласно чл. 19, ал. 1, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди нищожност и на уговорката за заплащане на
неустойка поради противоречие с добрите нрави, както и че липсват условия
за прилагане на ГЛП и самия ГЛП в договора. Поради това ищцата счита, че
целият договор е нищожен и на връщане е подлежала само чистата му
стойност. Твърди, че платената над този размер сума от 1576.23 лв. е без
правно основание.
Искането към съда е да осъди ответника да и заплати сумата от 50 лв.,
представляваща част от цялата дължима сума от 1576.23 лв., дадена без
основание по нищожен договор за паричен заем № ***/*** г., сключен на ***
г. между М. М. П. и „Кредит тайм“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба – 18.05.2022 г. до окончателното плащане.
Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 ГПК е писмен
постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Твърди се, че условията по договора за кредит са уговорени индивидуално и
договорът, включително клаузата за неустойка са действителни. Счита, че
ищеца не е материално затруднено лице, поради което не следва да бъде
освобождаван от заплащане на адвокатско възнаграждение. Прави се и
възражение за погасяване по давност на претендираната сума.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
2
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е явил и не е бил
представляван. С писмена молба, подадена от процесуалния му представител
– адвокат Д. М. е заявил, че поддържа иска, като моли съда да го уважи и да
присъди направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован не е бил
представляван.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в
съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и е видно от договор за паричен заем №
***/*** г. и погасителен план към него, че на *** г. между ищеца и ответника
е сключен договор за паричен заем. Съгласно т. 3 от договора – Условия за
заема ищецът е получил в заем от ответника сумата от 1600 лв. и се е
задължил да я върне на 8 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 230.34
лв., с първа вноска на 03.01.2018 г. и следващи – 02.02.2018 г., 04.03.2018 г.,
03.04.2018 г., 03.05.2018 г., 02.06.2018 г., 02.07.2018 г., 01.08.2018 г.
Годишният лихвен процент е фиксиран и е 39.00 %. Годишният процент на
разходите е 46.84%. Плащанията по договора се извършват на служител,
представител на заемодателя, който посещава заемателя на посочените от
последния адрес, в офис на дружеството, в офис на „Изипей“ АД, с посочване
на КИН на заемодателя или по посочена банкова сметка.
Съгласно т. 4 от договора - Допълнителни условия и обезпечения,
заемополучателят се е задължил да представи на заемодателя обезпечение –
запис на заповед, издаден от него, поръчител/и, които отговарят на условията
по т. 11 от общите условия и/или други подходящи обезпечения. Предвидено
е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение при
3
условията на т. 11.5.3 от общите условия, заемополучателят дължи неустойка
в общ размер от 1576.23 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
месечна вноска и е в размер на по 197.03 лв. месечно.
От представените писмени доказателства – приходни касови ордери от
09.01.2018 г., 14.02.2018 г., 16.03.2018 г., разписки от 15.05.2016 г. и
23.04.2014 г., два броя удостоверения, издадени от „Изипей“ АД с изх. №№
2023022317001637/28.02.2023 г. и 2023032317001411/29.03.2023 г. и
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за
погасяване на задълженията си по заема ищеца е заплатил, както следва: на
09.01.2018 г. с ПКО – 428.00 лв., на 14.02.2018 г. с ПКО – 428.00 лв., на
16.03.2018 г. с ПКО – 76.00 лв., на 17.04.2018 г. с ПКО – 300 лв., на
23.04.2018 г. в офис на „Изипей“ АД – 50.00 лв., на 23.04.2018 г. в офис на
„Изипей“ АД – 50 лв, на 15.05.2018 г.в офис на „Изипей“ АД – 430 лв. Общо
платените суми по кредита са в размер на 1762.00 лв. Общо дължимите суми
по същия са 1600 лв. - главница, 242.71 лв. – договорна лихва, 1576.24 лв. –
договора неустойка или общо 3418.95 лв.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно приетите от
него за извършени по спорния кредит плащания на 15.02.2018 г. в размер на
430 лв., на 16.03.2018 г. – 76 лв. От представените разписки за тях с №
01000698752651/15.02.2018 г. и с № 01000712218153/16.03.2018 г. и от
представените удостоверения от „Изипей“ АД се установява, че ищцата е
извършила посочените плащания, но не може да се направи извод, че те са за
погасяване на вземанията и по процесния договор за паричен заем. Съгласно
условията на сключения от страните договор, заемателят може да погасява
задълженията си по договара по четири начина – в офис на заемодателя, в
брой на негов служител, по банков път на посочена банкова сметка или в
офис на „Изипей“ АД. В последния случай, за да е валидно извършено
плащането заемателят следва да е посочил КИН на „Кредит тайм“ ЕООД –
***. Видно от двете спорни разписки, идентификационния номер на
дружеството – ответник не е посочен. Затова не може да се приеме, че то е
извършено надлежно и в изпълнение на задължението на ищеца по процесния
договор за паричен заем. Още повече, че от показанията на разпитаната
свидетелка – Е. К., се установи, че ищцата е имала няколко договори за
кредит и е плащала вноските си по тях в офис на „Изипей“ АД, в който е
работила свидетелката.
4
Предвид изложеното, съдът приема, че общата платена от ищцата сума за
погасяване на вземането по спорния договор за паричен заем е 1762.00 лв.
При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С
оглед предмета на правния спор в тежест на ищеца е да установи
фактическите основания за твърдяната от него нищожност на договора за
паричен заем и извършеното от него плащане по същия.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен
заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Ответникът – „Кредит тайм“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с
оглед разпоредбите на ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Ищецът твърди неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
вр. с чл. 143 от ЗЗП.
Съдът намира тези оплаквания за основателни.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на
цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му.
Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица
– недействителност на целия договор – чл. 22 от ЗПК. Последиците от нея са
уредени в чл. 23 от ЗПК – заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.
Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не
5
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според цитираната
разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният лихвен процент изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез
която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и
каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени
всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания,
тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния
лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47.52 %/.
Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания
годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на
разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Налице е и друго нарушение, тъй като посоченият в договора годишен
процент на разходите от 46.84 % не съответства на общата сума на
плащанията от 3418.95лева. Това е така, тъй като още при самото му
сключване, е предвидено уговорената в т. 4 неустойка в размер на 1576.23 лв.
да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски, като
допълнителното оскъпяване на всяка от вноските е 197.03 лв. Въведеното
изискване за предоставяне на обезпечение, съдържа изначално поставени
ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид и
6
изключително краткия срок, в който следва да се предостави – тридневен от
сключване на договора, на практика прави задължението неизпълнимо.
Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение,
относно физическо лице – поръчител, за което е нужно технологично време и
чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на
неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя
води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на
заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва
и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на
част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява
недействителен.
За горният извод е без значение дали кредиторът действително е начислил
неустойка и е претендирал плащането и, тъй като преценката за спазване
изискванията на ЗПК се прави към момента на възникване на кредитното
правоотношението.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсата на
7
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т.
10 от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Това
от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва
да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените
изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен. Затова
следва да се приложат последиците, предвидени в чл. 23 от ЗПК, а именно
потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не и лихви или други разходи.
В настоящия случай предоставената на ищеца в заем сума е 1600 лв.
Съгласно чл. 23 от ЗПК той дължи на ответника само нейното връщане, но не
и заплащане на уговорените лихви и неустойки. Затова от общо платените от
него 1762.00 лв., 162.00 лв. са недължимо платени. Ищецът претендира 50
лв., като част от твърдяно от него вземане от 1576.23 лв. Затова предявения
от него частичен иск следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно е заявеното от ответника възражение за погасяване по
давност на исковата претенция. Съгласно чл. 110 от ЗЗД тя се погасява с
общия давностен срок от 5 години. Същия тече от датата, на която е
извършено неоснователното плащане. От установеното по делото, най-
ранната дата, на която ищцата е извършила плащане по процесния договор е
09.01.2018 г. От тази датата до датата, на която е предявена исковата молба –
18.05.2022 г. не е изтекъл срок от най-малко пет години.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски – 50 лв. – заплатена държавна такса, 250 лв. –
заплатен депозит за вещо лице и 5 лв. – такса за съдебно удостоверение.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се
присъди сумата от общо 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана на ищцата безплатна правна помощ. По делото е представено
8
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с които ищцата е
упълномощила и възложила на адвокатското дружество да осъществява
процесуалното и представителство по делото. Правната помощ е оказана без
да се заплаща възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. Ответникът не
е надлежно легитимиран да прави възражение за отсъствие на посоченото
обстоятелство, тъй като не е страна по договора за предоставяне на правна
помощ. В размера на дължимото възнаграждение е включен и дължимия
данък върху добавената стойност, тъй като адвокатското дружество е
регистрирано по реда за ЗДДС, за което е представило доказателства.
Предвид изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, с
ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1А“,
ул. „Анна Ахматова“ 9, представлявано от М.Т. И. ДА ЗАПЛАТИ на М. М.
П., с ЕГН:**********, с адрес: с. *********, общ. Перник сумата от 50.00
лв./петдесет лева/, платена от нея без правно основание по нищожен договор
за паричен заем №***/*** г., сключен между страните на *** г., претендирана
като част от вземане, цялото в размер на 1576.23 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 18.05.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, с
ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1А“,
ул. „Анна Ахматова“ 9, представлявано от М.Т. И. ДА ЗАПЛАТИ на М. М.
П., с ЕГН:**********, с адрес: с. *********, общ. Перник сумата от общо
305.00 лв. /триста и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК „КРЕДИТ
ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост-1А“, ул. „Анна Ахматова“ 9, представлявано от М.Т. И. ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № ***,
със седалище и адрес: гр. *** сумата от 440.00 лв./четиристотин и
четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищцата.
9
ПРИСЪДЕНИТЕ суми са платими по банкова сметка в Първа
инвестиционна банка, с IBAN BG62FINV91501017422698.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10