Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 570/05.05. 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМР ХРИСТОВ
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар Стоянка Атанасова, изслуша докладваното от съдия
Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 261/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „СИОН ДМ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ф.А.К., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.„Цар Асен“ №26, чрез адвокат
И.М.от Адвокатско съдружие „Добрев и Ко“, е оспорил решение № 351/09.12.2019г.
по АНД № 1397/2019г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено
наказателно постановление № 425658-F401606 /13.02.2019г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП. С
наказателното постановление за нарушение на чл.39, ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на касатора е наложено наказание имуществена санкция
в размер на 500 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че на дружеството е вменено извършване на нарушение на чл.39, ал.5 от Наредба
Н-18 от 2006г., което задължение обаче е отпаднало и следва да се приложи
нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като до влизане на НП в сила е последвал
по-благоприятен за жалбоподателя закон. Иска обжалваното решение да бъде
отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Дирекция „Фискален контрол“, сектор
„Оперативни дейности“ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д.Х.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
„СИОН ДМ“ ЕООД е наказано затова, че в магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, пред хотел Лилия срещу
хотел Лагуна няма трайно съхранен пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет за 27.06.2018г., за който са регистрирани продажби.
В обекта има монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП,
работещо към момента на проверката фискално устройство модел Daisy expert 01-KL я инд. № DY 337816 и фискална памет с № 36490489
За извършената проверка и направените констатации е съставен
ПИП с № 0269224 от 21.08.2018г. Административнонаказващият орган е приел, че дружеството
е нарушило чл.39, ал.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. във връзка с чл.118, ал.4
от ЗДДС.
Съгласно чл.39, ал.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. (в
приложимата редакция) лицето по чл. 3 съхранява отчетите по ал. 1 в
хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови
отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и
съдържаща страници за всеки календарен ден. На първа страница на книгата се
отразяват данните на лицето по чл. 3, наименованието и адресът на търговския
обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в
експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня
на настъпване. Книгата се съхранява в търговския обект. При продажби на стоки и
услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 не води книга за дневните
финансови отчети.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин, но в решението са изложени мотиви за осъществен състав на
нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006г., а не за чл.39, ал.5 от
Наредба № Н-18 от 2006г.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат.
Неоснователно е твърдението
за наличие на по-благоприятна норма, която обосновава приложението на чл.3,
ал.2 от ЗАНН и отмяна на наказателното
постановление.
Съгласно чл.3,
ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Касаторът не оспорва,
че към датата на извършване на проверката липсва съхранен пълен дневен финансов
отчет за 27.06.2018г. Нормата на чл.39, ал.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
(редакция в сила от 01.01.2014г.) го задължава като лицето по чл. 3 да
съхранява отчетите по ал.1 (дневните финансови отчети) в хронологичен ред в
прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната
година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки
календарен ден. Считано от 02.07.2019г. това задължение съществува само за
лицето използващо ЕСФП, каквото настоящето дружество не е.
Видовете фискални
устройства (ФУ) са уредени в чл.2, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. -
електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); фискални принтери (ФПр);
електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на
течни горива и фискално устройство; фискално устройство, вградено в автомат на
самообслужване (ФУВАС). Според описанието на процесното ФУ в
НП, същото е ЕКАФП съгласно чл.2, ал.2, т.1 от наредбата. Независимо от
изложеното, възражението на жалбоподателя, че считано от 02.07.2019 г. за него
не съществува задължение да съхранява ДФО в книгата по чл.39, ал.5 от Наредба №
Н-18/2006 г., е неоснователно.
По силата на § 21,
ал. 2 от от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006 г. до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с
изискванията на чл.39, ал.1, но не по-късно от 31 юли 2020 г., лицето по чл. 3
е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в
устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Респ. отпечатаните дневни финансови отчети следва да се съхраняват в
специалната книга по чл.39, ал.5 от Наредба № Н-18/2006г.
Това води до извода,
че отпадането на задълженията за отпечатване и съхранение на дневен финансов
отчет са поставени под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на
чл.39, ал.1 в новата редакция, но не по-късно от 31.07.2020 г. Касаторът не
твърди и не сочи доказателства, че ФУ в проверявания обект е въведено в
указаното съответствие за да се прецени дали за него не е настъпило основанието
визирано в § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006г. (Изм. и доп.–ДВ, бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г.), а и крайния срок – 31.07.2020г. също не е настъпил.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС-Несебър следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 351 от 09.12.2019г. постановено по АНД
№ 1397/2019г. на Районен съд – Несебър.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: