Решение по дело №222/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 203 от Административно- процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на процесуалния представител на В.Ц.П. *** против ОД на МВР - Видин за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин.

В исковата молба се посочва, че с решение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин, потвърдено с решение по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин е било отменено Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, с което на П. е било наложено административно наказание на основание чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл.28, ал.1 от същия.

Твърди се, че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин /400 лева/ и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин /400 лева/.

Иска се от Съда да осъди ОД на МВР – Видин да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на Решение № 63 от 20.03.2019г. по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин до окончателното издължаване, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по иска – ОД на МВР – Видин, чрез процесуалния си представител оспорва иска по основание и размер. Излагат се съображения за липса на доказателства за реално изплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както в производствата пред ВРС и АС-Видин по отмяна на Наказателното постановление, така и в настоящото производство. Претендират се направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за основателност на иска, предвид направените разноски за адвокатски хонорар по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин и КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин, които се явяват имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление.

Административен съд - Видин, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

 Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият се явява частично основателен, предвид следното:

От представените по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, на ищеца е било наложено административно наказание на основание чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл.28, ал.1 от същия.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Видин, за което е образувано административно наказателно дело № 144 по описа на съда за 2019 година. С решение № 63 от 20.03.2019 година, влязло в сила на 12.06.2019 г., потвърдено с Решение №152 от 12.06.2019г. по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин, Съдът е отменил изцяло наказателното постановление.

Както в производството пред Районен съд-Видин, така и пред Административен съд-Видин ищецът е бил представляван от адвокат, видно от приложените по делата договори за правна защита и съдействие, за които производства му е заплатил възнаграждение в брой в размер на 400 лева, за всяко едно от производствата. Установява се че процесуалния представител на ищеца е взел участие в откритите заседания както пред ВРС, така и пред АС-Видин.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съдът намира, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо, не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

В случая е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 63 от 20.03.2019г. по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин, потвърдено с решение № 152 от 12.06.2019г. по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин е било отменено Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, с което на ищеца е било наложено административно наказание на основание чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл.28, ал.1 от същия.

От незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата, пред ВРС и АС-Видин, по обжалване на наказателното постановление. Според правилото на чл.4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липса нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление, в какъвто смисъл е тълк. решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС.

Следователно е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Налично е и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална възможност се трансформирала в действителност. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - Наказателното постановление. Този извод е налице, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание "глоба", което той е счел за незаконосъобразно.

Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не налага извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Нормално е при засягане на негови права и законни интереси лицето да ангажира адвокатска защита.

В случая възнагражденията, заплатени за производствата пред районния и административния съд в размер на по 400 лева, включват процесуално представителство, изразяващо се в явяване в с.з. и изготвяне на възражение по касационната жалба, в т.ч. и заплатената по договора сума, поради което подлежат на обезщетяване.

Ищецът претендира сума в размер на 800 лева имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него възнаграждение за ангажирания адвокат по НАХД № 144/2019г. по описа на РС-Видин в размер на 400 лева и заплатеното от него възнаграждение за ангажирания адвокат по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин в размер на 400 лева.

В проведеното на 25.09.2019г. съдебно заседание, процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за процесуално представителство в производствата пред ВРС и АС-Видин.

Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1/2017г. по т. дело № 2/2016 г. на ВАС, това възражение за прекомерност по отношение адвокатското възнаграждение, платено пред двете съдебни инстанции в производството по оспорване и отмяна на незаконосъобразния акт - НП, се явява допустимо.

В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение №1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", тоест, да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Вярно е че с оспореното НП на ищеца е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 000 лв., но жалбата срещу НП не е изготвена от процесуалния представител, чието пълномощно е от 18.02.2019г., а жалбата срещу НП е подадена на 28.01.2019г., както и че пред ВРС и пред АС-Видин са проведени по едно съдебно заседание с участие на пълномощника, поради което настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който е в размер на 400 лева за всяка съдебна инстанция, не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Изложеното до тук налага извод, че са налице предвидените в чл.78, ал.5 от ГПК предпоставки за частично намаляване до минималния размер на претендираната вреда, претърпяна от ищеца при първоинстанционното и касационно съдебно производство, във връзка с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл заплатените възнаграждения за адвокат в размер на 400 лева се явяват прекомерни, поради което ще следва да бъдат намалени на 300 лева, в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Ето защо искът за претендираното обезщетение за имуществени вреди ще следва да бъде уважен в размер на 600 лева, а за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 800 лева искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По искането за присъждане на законна лихва върху главницата:

Основателно се явява и искането на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконосъобразното НП, до окончателното му изплащане. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК. Според посоченото тълкувателно решение, обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Видно от окончателно Решение №152 от 12.06.2019г. по КАНД № 124/2019г. по описа на Административен съд-Видин, с което е потвърдено решението на ВРС за отмяна на НП, решението на районния съд е влязло в законна сила на 12.06.2019 г., така че лихвата ще следва да се присъди от този момент.

Предвид изложеното, Съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд-Видин и Административен съд-Видин, в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила решение, Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, влязло в сила на 12.06.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление, като в останалата част до пълния претендиран размер от 800 лева иска като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. И по тази претенция ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде разгледано от съда.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Материалният интерес в случая е в размер на 800 лева (обезщетение за имуществени вреди). Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лева. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, приема, че на ищеца биха се следвали разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.

Претенцията за разноски на ищеца включва, освен заплатено адвокатско възнаграждение, и платена ДТ в размер на 10 лв.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, съобразно уважената част на иска, се явяват в размер на 232,50 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав, счита същото за неоснователно.

Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК.

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд- Видин,

Р   Е   Ш   И:

ОСЪЖДА ОД на МВР – Видин да заплати на В.Ц.П. *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600 /шестстотин/  лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд-Видин и Административен съд-Видин, в резултат на отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила решение, Наказателно постановление № 05/11.12.2017г. на Началника на РУ – ОДМВР-Видин, влязло в сила на 12.06.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2019г. до окончателното издължаване, като в останалата част до пълния претендиран размер от 800 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Видин  да заплати на В.Ц.П. *** направени по делото разноски, представляващи Д.Т. и възнаграждение за един адвокат за защитата по настоящото дело, съобразно уважената част на иска, в размер на 232,50 лева  /двеста тридесет и два лева и петдесет ст./ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.