Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5673 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по внесено в съда мотивирано искане на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество (КОНПИ) за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество от М.И.Т. и М.Т.Т..
Ищецът
сочи, че с решение № 39/28.01.2015 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило
от СГП на 11.02.2013 г. уведомление за привличане на М.И.Т. като обвиняем за престъпления
по чл. 304б, ал. 1, пр. 1, чл. 304, ал. 1, пр. 1 и чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК.
С протокол от 19.03.2013 г. била образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на М.И.Т.. Периодът на проверката бил
от 19.03.2003 г. до 18.03.2013 г.
През
проверявания период М.Т. участвал в търговски дружества, придобил по време на
брака си с М.Т. две МПС, едното от които било отчуждено през 2014 г., а всеки
от двамата внасял и теглил суми по банкови сметки и получавал без основание
преводи от трети лица.
При
отчитане на разходите за издръжка на семейството, за задгранични пътувания и за
заплатени данъци, такси и глоби, КОНПИ установила значително несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваното лице и неговата съпруга –
297 582.39 лева. Това обосновавало предположението, че имуществото на
проверяваното лице е незаконно придобито.
Първоначалната
цена на иска за отнемане е 240 601.59 лева и е формирана от пазарната
стойност на л.а. „Хюндай“, модел „Акцент“ с ДК № ****– 8 502 лева,
5 000 лева – равностойността на отчуждените 50 дружествени дяла от
капитала на „О.Р.“ ЕООД, сумата от 3 120 лева – пазарната стойност на л.а.
„Хюндай“, модел „Галопер“ с ДК № СА ****ВХ към датата
на отчуждаването, 833 лева – внесени суми по банкови сметки от трети лица,
209 789.30 лева – внесени суми от М.Т. и съпругата му М. по техни банкови
и 13 357.29 лева - сбора от изплатени лихви по депозити.
В хода
на производството ответникът М.Т. е починал и с определение от 11.08.2016 г. по
делото е конституирана, наред с ответника М.Т. (която е и наследник на М.Т.), и
дъщеря му Б.М.Т..
С
протоколно определение от 07.07.2017 г. съдът е
възстановил срока за подаване на отговор от ответниците. На процесуалните им
представители е връчена и молба за частичен отказ от предявените искове.
На
17.08.2017 г. е подаден отговор от ответниците, с който е оспорена
допустимостта на производството и основателността на искането. Оспорва се
наличието на законовите предпоставки за отнемане на имущество – обосновано
предположение за наличие на значително несъответствие между имуществото и
нетния доход, надвишаващ 250 000 лева за целия проверяван период. Ищецът
не съобразил действително уговорените цени на придобиване и отчуждаване на
имуществото. Икономическият анализ бил неверен, тъй като в разходите
неправомерно се включвали вноски по банкови сметки, преводи от трети лица и
парични средства от лихви по депозити.
С
разпореждане от 09.11.2017 г. съдът е оставил производството без движение, като
е указал на ищеца да прецизира вида и стойността на имуществото, което иска да
бъде отнето от всеки от ответниците.
В
определение от 01.10.2018 г. съдът е изложил съображения за недопустимост на
производството: влязлата в сила оправдателна присъда, с която М.И.Т. е оправдан
по повдигнатите му обвинения, преди сезирането на съда с искането по чл. 74,
ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), което отрича наличието на законово основание
за провеждане на процедурата по отнемане на незаконно придобито имущество.
Определението е потвърдено от въззивния съд, но е
отменено от състав на ВКС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
След
връщане на делото съдът се е произнесъл по заявения от ищеца частичен отказ от
искането за отнемане на незаконно придобито имущество. С определение от
18.05.2020 г. е прекратено производството по искането за отнемане на 1 560
лева от отчуждаване на л.а. „Хюндай“, модел „Галопер“,
5 000 лева – равностойността на дружествените дялове от капитала на „О.Р.“
ЕООД и на 159 131 лева – внесени и изтеглени суми от банкови сметки на М.Т..
Така, до
приключване на устните състезания по делото на 10.11.2023 г. искането на КОНПИ
е било за отнемане на имущество на обща стойност 74 910.59 лева, формирана
съгласно молба вх. № 162527/04.12.2017 г. на ищеца: от М.Т. и Б.Т. - л.а.
„Хюндай“, модел „Акцент“ и от М.Т. – отнемане на сумата от 1 560 лева,
половината от пазарната стойност на продадения л.а. „Хюндай“, модел „Галопер“ и на сумата от 64 848.59 лева – внесени и
изтеглени суми по нейни банкови сметки.
На 24.11.2023
г., видно от датата на пощенското клеймо, ищецът е подал молба за отказ и от
исканията си за отнемане от М.Т. на сумите от 1 560 лева и от 64 848.59
лева.
Съгласно
чл. 233, изр. 1 от ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното
право във всяко положение на делото.
Към
молбата е приложено решение № 1236/15.11.2023 г. на КОНПИ за отказ от исканията
за отнемане от М.Т. на сумата от 1 560 лева – половината от пазарната
стойност на продадения л.а. „Хюндай“, модел „Галопер“
и 64 848.59 лева – внесени и изтеглени суми по банкови сметки на М.Т., а
на 26.01.2024 г. е представено изрично пълномощно в полза на инспектора,
сезирал съда с искането за отказ. Молбата за частичен отказ от 24.11.2023 г. е
основателна и липсват пречки да бъде уважена.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание § 5, ал. 2 от ЗОНПИ вр. чл. 74, ал.
1 вр. чл. 71 и чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.).
Проверката е
започнала на 19.03.2013 г., поради което приложимият материален закон е ЗОПДНПИ
(обн. ДВ, бр. 38/18.05.2012 г., отм. ДВ, бр.
7/19.01.2018 г.)
Основателността на
искането на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 74 от
ЗОПДНПИ (отм.) изисква наличие на следните кумулативно дадени предпоставки: привличане
на проверяваното лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 22,
ал. 1 от закона; в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да
е установено значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ
(отм.) за целия проверяван период от 10 години назад преди започване на
проверката и придобито имущество, за което не е установен законен източник.
Искането за
отнемане на незаконно придобито имущество е предявено в СГС на 30.04.2015 г. срещу
М.И.Т. и съпругата му М.Т.Т. на 30.04.2015 г.
М.Т. е бил привлечен
като обвиняем за престъпления по чл. 304, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от НК, попадащи
в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 21 от ЗОПДНПИ (отм.). М.Т. е негова съпруга, по
силата на сключен на 28.05.2005 г. граждански брак.
В хода на производството
М.Т. е починал и на негово място е конституирана като ответник, наред със
съпругата му М., и дъщеря му Б.М.Т..
С влязла в сила на
22.04.2015 г. присъда № 140/06.04.2015 г. по НОХД № 613/2015 г. по описа на СГС,
НО, 6 състав М.Т. е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.
Относно
допустимостта на производството в хипотеза като настоящата, съдебният състав е
обвързан от указанията в определение № 370/09.09.2019
г. по ч.гр.д. № 1321/2019 г. на ВКС, IV г.о.
Наличието на
престъпна дейност е само повод за образуване на проверката от КОНПИ.
Подлежащите на изследване от Комисията предпоставки за отнемането на имущество не
са свързани с хода на наказателното производство и неговия изход. Според уредбата
в ЗОПДНПИ (отм.), връзка между придобитото имущество и престъпната дейност не
се търси. Необходимо е единствено обосновано предположение, че имуществото е
незаконно придобито, а именно: когато е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице (чл. 1 ал. 2 вр.
чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)).
Настоящият съдебен
състав намира, че не е налице една от основните предпоставки за уважаване на
искането на КОНПИ.
Съгласно чл. 5,
ал. 4 от КРБ, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от
вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от
вътрешното законодателство.
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията)
е ратифицирана със закон, приет от НС на 31.07.1992 г. обнародван и влязъл в
сила, поради което се ползва с примат и непосредствено действие.
Решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са задължителни,
а държавите, страни по ЕКЗПЧОС са длъжни да изпълняват окончателните решения.
ЕСПЧ е имал поводи да се произнесе относно спазването на чл. 1 от Протокол № 1 към
Конвенцията, гарантиращ правото на
собственост. Тази разпоредба съдържа принципа на свободно ползване на
собствеността като цяло, лишаването от притежания при определени условия и контролиране
използването на собствеността в съответствие с обществения интерес. Лишаването
от притежания и контролиране използването на собствеността в съответствие с
обществения интерес представляват намеса в правото на свободно ползване на
собственост.
Тази намеса трябва
да отговаря на три основни принципа: законосъобразност, легитимна цел и
пропорционалност. Отнесени към „конфискационните
закони“ – ЗОПДИППД (обн. ДВ, бр. 19/2005 г., отм. ДВ,
бр. 38/2012 г.) и ЗОПДНПИ (обн. ДВ, бр. 38/2012 г.,
отм. ДВ, бр. 7/2018 г.) намесата в правото на мирно ползване на собствеността
на проверяваните лица е законосъобразно, тъй като има основанието си в актове
от вътрешното право и това ЕСПЧ е установил по дело Т.и други срещу България (§
184) и Й.и други срещу България (§ 99).
Легитимната цел предполага
намесата да е в съответствие с обществения интерес, а такъв е налице, когато конфискация
на придобито с престъпление имущество цели да предотврати незаконното придобиване
на имущество чрез престъпна дейност и използването на такова имущество. Целта
на ЗОПДИППД (отм.) е „пресичане на възможностите за извличане на облаги от
престъпна дейност и предотвратяване използването на такива облаги за
извършването на нови престъпления или други правонарушения”, както и „борба с
изпирането на пари“ и нанасяне на удар по „икономическите основи на
организираната и тежката престъпност“ (Т.и други срещу България, § 186). Освен
същата тази цел, ЗОПДНПИ (отм.) цели и преодоляване
на конкретен недостатък на закона от 2005 г. - необходимостта да се изчака
приключването на наказателното производство, за да продължи „извън
наказателното“ производство по конфискация. (Й.и други срещу България, § 104). ЕСПЧ
е заявил убеденост, че ЗОПДНПИ (отм.) преследва легитимна цел в обществен
интерес - предотвратяване незаконното придобиване на имущество чрез
наказателни или административни нарушения (§ 111), въпреки че „Правителството
не успя да обясни какво може да бъде значението на „незаконно придобиване на
активи“, с изключение на активи, придобити в резултат на престъпления,
наказателни или административни, посочени в Закона от 2012 г.“ (§ 109, изр. 2).
И на трето място,
пропорционалността се изразява в „справедлив баланс“ между нуждите на обществения
интерес и изискванията за защита на основните права на индивида и този баланс
няма да бъде намерен, ако засегнатите лица трябва да понесат прекомерна тежест.
При анализиране наличието на такава „прекомерна тежест“, изразяваща се в: много
голям период от време; видовете престъпления, заради които може да се образува
производство по отнемане; доказването на законния произход на имуществото при
значителни доказателствени ограничения; относително
висок процент на сивата икономика и недекларираните доходи в България; презумпция
за престъпен произход на имуществото, обоснована само от липсата на законни
доходи, ЕСПЧ заключава,
че характерът на тази тежест може да направи отнемането по Закона от 2005 г.
непропорционално на легитимната цел, преследвана от него.
ЕСПЧ
не отрича прилагането на принципа за пропорционалност по чл. 1 от Протокол № 1,
когато се пристъпва към отнемане на имущество, но при условие, че то е свързано
с предполагаемото извършване на различни тежки престъпления, например трафик на наркотици (Webb v. the United Kingdom;
Butler v. the United Kingdom) или от престъпни
организации, занимаващи се с трафик на наркотици (Arcuri
and Others v. Italy; Morabito and Others v. Italy)
или от други незаконни дейности от мафиотски тип (Raimondo
v. Italy, § 30).
Напротив, в тези случаи ЕСПЧ приема,
че мерките за конфискация са пропорционални, дори при липса на присъда,
установяваща вината на обвиняемия (Balsamo v. San Marino, § 90).
В заключение, прилагайки
теста за пропорционалност, ЕСПЧ стига до извода, че националните съдилища дължат да установят онези подробности
по отношение на престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда
имуществото, което трябва да бъде отнето и обосновано показват, че това имущество
би могло да бъде получено от съществуващо престъпно поведение.“ (Й.и други
срещу България, § 124 и Т.и други срещу България, § 215). Затова и ЕСПЧ се е
солидаризирал с ВКС, който в свое ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д. № 7/2013 г.,
тълкувайки ЗОПДИППД (отм.), е приел за необходима пряката или косвена връзка
между престъпната дейност и придобиването на имуществото, а невъзможността за
установяването й сочи на непропорционалност на всяка намеса в имуществените
права на проверяваното лице. (Т.и други срещу България, § 212). В постановеното
на 26.09.2023 г. решение по делото Й.и други срещу България ЕСПЧ отчита като
повод за безпокойство премахването на важна предпазна мярка, относима към правото на мирно ползване на притежанията: изискването за установяване на някаква връзка между
активите, които трябва да бъдат конфискувани, и предикатното престъпление. (§
121) Отбелязал е и ТР № 4/07.12.2018 г. по тълк.д. № 4/2016 г. на ОСГТК
на ВКС, в което (тълкувайки и ЗОПДНПИ (отм.)) е потвърдена необходимостта от поддържане на връзка между имущество,
придобито чрез престъпно поведение, и наказателното производство.
Решенията
на ЕСПЧ по дела, свързани с прилагането на норми от вътрешно законодателство,
са задължителни за националните съдилища, когато разрешават спорове, към които
се прилагат принципи в Конвенцията и протоколите към нея по начина, по който тези
принципи се тълкуват от ЕСПЧ. Принципът на пропорционалност, застъпен в
цитираните по-горе решения по дела срещу България, по силата на чл. 5 вр. чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията се ползва с
примат и непосредствено действие съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ. Затова той
следва да бъде предпочетен пред вътрешното законодателство, което му противоречи.
Такова
противоречие настоящият съдебен състав намира в § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ,
според който нормата на чл. 153, ал. 6 от ЗОНПИ („Не съставляват законова пречка за съществуването и
надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото
имущество в полза на държавата … влизането в сила на присъда, с която
подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на
чл. 108, ал. 1 от закона.) ще се прилага и за висящи производства за
конфискация съгласно ЗОПДНПИ (отм.). Настоящият казус е именно такъв. След като
с влязла в сила присъда М.Т. е признат за невиновен по повдигнатите му от ПРБ
обвинения, дори и от проверяваното лице и съпругата му да е придобито
имущество, за което не е установен законен източник, то не е свързано с онази
престъпна дейност, за която е бил привлечен като обвиняем. След като липсва
елемент от фактическия състав на основанието за отнемане – престъпно деяние, не
може да се установява и привръзката му с „незаконно
придобитото имущество“.
Различна би била
хипотезата на висящо наказателно производство, при което би могло се предполага
извършването на престъпление и следователно, да се търси връзка между придобито
от извършителя и свързани с него лица имущество, за което не е установен законен
източник.
По така изложените
съображения, съдът намира искът за неоснователен.
И за да се
избегнат съмнения в извода за категоричната неоснователност на искането,
настоящият съдебен състав ще разгледа въпросите относно значителното
несъответствие между имуществото и нетния доход.
Значително
несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е налице при
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 250 000 лв. за
целия проверяван период (в приложимата редакция на цитираната норма, доколкото
проверяваният период е от 19.03.2003 г. до 18.03.2013 г.). В този смисъл
решение № 50098/18.01.2024 г. по гр.д. № 1074/2022 г. на ВКС, III г.о.
На отнемане
подлежи само имущество, което е налично в патримониума
на проверяваното и свързаните с него лица в края на изследвания период – т. е.
имущество, което е влязло в правната сфера на тези лица. Не може да се
установява незаконност на която и да било част от имуществото, притежавано в
началото на проверявания период или което не е налично в края на този период – било
защото е отчуждено или изоставено, потребено,
обезценено, унищожено или погинало. На отнемане подлежи определен имуществен
актив, който съществува реално в патримониума на
проверяваното лице. Несъответствието произтича от съпоставка на притежанията към
определен момент (в началото и в края на изследвания период) и нетния доход – разликата
между доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на
семейството му.
Приходите и
източниците на финансиране за процесния период
обосновават извод за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения в
размер на 38 931.26 лева (15 894.90 лева за М.Т. и 23 036.36
лева за М.Т.), 3 000 лева кредит и 13 357.29 лева приходи от лихви върху
суми по сметки, или общо 55 288.55 лева.
Разходите се
формират от сумите за издръжка на домакинството на проверяваното лице –
67 988.77 лева за проверявания период, заплатени през 2013 г. данъци в размер
на 57.98 лева и разходи за пътувания извън България – 15 774.43 лева, или
общо 83 791.17 лева.
В резултат на
разликата между приходите и разходите се получава отрицателен нетен доход от -28 502.62
лева (55 288.55 лева – 83 791.17 лева).
Тук е мястото да
се отбележи, че съдът кредитира показанията на свидетеля С.Г., брат на М.Т. досежно дадената от него на сестра му сума, вложена на
депозит поради изгодните лихвени проценти за нея, като служител на „ОББ“ АД (в
този смисъл са показанията на свидетеля К.В.). Не буди у съда съмнение и че М.Т.
е била подпомагана от родителите си с по 400-500 лева месечно, докато е била в
отпуск по майчинство за отглеждане на родената през 2006 г. Б.М.Т.. Обичаен дар
са и значителни суми за семейството по повод сключване на брак и раждане на
дете. Свидетелят Г.лично е възприел дар от родителите му за младото семейство в
размер на 15 000 лева при сключване на брака на М. и М.през 2005 г. Тази
сума е съответна на възможностите, които родителите на М. са имали, за да дарят
на Т.посочената значителна стойност от 15 000 лева при създаване на
младото семейство и да го подпомогнат в разходите по отглеждането на Б.. Сумата
от 10 000 лева съдът приема, че е дар за детето, предвид обичаите при
подобни случаи в България.
Въпреки това обаче
съдът ще продължи анализът без да прибавя и тези доходи, за да обоснове липсата
на значително несъответствие между имуществото и нетния доход.
Не се установява
по делото имущество, различно от придобитите две МПС през 2012 г. на обща
стойност по пазарни цени от 14 882 лева и 5 000 лева, представляваща
стойността на дяловете на М.Т. в „О.Р.“ ЕООД, с които се е разпоредил на
10.05.2012 г. в полза на М.Р.Г..
По този начин, без
да се отчита дори какъвто и да било размер на даровете от родителите на М. и
Методи, несъответствието възлиза на -48 384.62 лева (-19 882 лева -28 502.62
лева), която сума не надвишава 250 000 лева за целия проверяван период. Не
е налице и превишение от 150 000 лева, която
стойност ищецът счита, че следва да се приложи в представените по делото
писмени бележки.
Настоящият съдебен
състав не споделя, като несъответна на указанията в ТР № 4/18.05.2023 г. по
тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и на последвалата практика на ВКС по чл. 290
от ГПК, че внесените по банкови сметки суми следва да се отнесат към разходната
част на анализа. Вноските по сметки принадлежат на титуляря на банковата сметка
и представляват негови вземания. Техният произход, за да се отнесат към
приходите, е въпрос, който подлежи на изследване при преценка законността на
източника. А обстоятелството, че са изтеглени, без срещу тях да е придобит
имуществен актив, сочи на наличност, т.е. доход, с който лицата разполагат.
Споделянето на довода на ищеца, че те представляват разход, не позволява да
бъдат причислени към някой от видовете, посочени в закона – за издръжка или
извънредни такива.
По така изложените
съображения, предявеният от КОНПИ иск е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на
спора, право на разноски имат ответниците. Съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК, М.Т.Т. е сторила разноски в размер на 600
лева – депозит за експертиза по делото.
В производството ответниците
са представлявани от адвокат, като се претендира заплащане на едно адвокатско
възнаграждение. При съобразяване характера на производството, цената на иска, броя
на проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални действия,
съдът определя дължимото на адв. К. и адв. Г. възнаграждение в размер на 7 000 лева.
Съгласно приетото
в определение № 50050/31.01.2023 г. по гр.д. № 2186/22 г. на ВКС, IV г.о. и на основание чл. 78, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), ищецът дължи по сметка на СГС държавна такса в размер
на 9 624.06 лева. Независимо от частичните
откази от искове, по предявения иск за сумата от 240 601.59 лева се дължи
държавна такса в горепосочения размер.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233, ал. 1 от ГПК, производството по гр.д. №
5673/2015 г. в частта по предявените от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу М.Т.Т., ЕГН ********** искания
за отнемане на сумата от 1 560 лева, представляваща половината от
пазарната стойност на продадения л.а. „Хюндай“, модел „Галопер“,
ДК № ****ВХ и на сумата от 64 848.59 лева, представляваща внесени и
изтеглени суми по нейни банкови сметки.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес гр. София, пл. „****срещу М.Т.Т., ЕГН ********** и М.И.Т., ЕГН ********** (починал в хода
на процеса и заместен от наследниците си М.Т.Т., ЕГН **********
и Б.М.Т., ЕГН **********) искове с правно основание § 5, ал. 2 от ЗОНПИ вр. чл. 74, ал. 1 вр. чл. 71 и
чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество,
представляващо лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“ с ДК № СА ****МТ, с дата на първа регистрация 26.03.2007 г., рама № NLHCM41AP7Z042180, двигател G4EE6T016305, цвят – червен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество, с адрес гр. София, пл. „****да заплати на М.Т.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600 лева разноски
за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАдв., Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество, с адрес гр. София, пл. „****да заплати на
адвокат Н.Й.К. и адвокат П.Н.И. – Г., с адрес *** сумата от 7 000 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес гр.
София, пл. „****да заплати по сметка на СГС сумата от 9 624.06 лева държавна
такса.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: