Р Е Ш Е Н И Е
№ 231/22.10.2019 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, в
публично заседание на трети октомври 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЪЛКО
ДРАГАНОВ
ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Стефка Панайотова и с
участието на прокурор Рени Лефтерова, като разгледа докладваното от Председателя
адм. д. № 228 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно и е образувано по реда на чл. 185, ал. 2 от АПК, във връзка с
чл. 186, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, по протест на Д.Г.– * при Окръжна
прокуратура, гр. Ямбол, срещу разпоредбите на чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал.
5 и ал. 6; чл. 28, ал. 1 в частта относно „..събиране…“; чл. 28, ал. 2; чл. 29,
ал. 1; чл. 30, ал. 1; чл. 30, ал. 2 - в частта относно „..събиране…“ и чл. 31,
ал. 5 в частта относно „…събиране, транспортиране...“ от Наредба за управление
на отпадъците на територията на община Ямбол (НУОТОЯ), приета с Решение № ХХIII
от 21.06.2013 г. на Общински съвет - Ямбол.
В протеста се сочи, че текстът на чл. 21, ал. 2 противоречи на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4,
т. 5 и т. 10 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и влагане на
рециклирани строителни материали, тъй като определената в общинската наредба
площ на сградите не съответства с посочената в Наредбата на МС площ; излагат се
доводи за противоречието на чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от местната наредба с чл. 11,
ал. 4 от ЗУО, вр. чл. 156б от ЗУТ, както и за
противоречието на чл. 21, ал. 5 и ал. 6 от НУОТОЯ с чл. 11, ал. 6 и ал. 7 от
ЗУО. Досежно оспорената
разпоредба на чл. 28, ал. 1 от местната наредба в частта относно „…събиране…“,
както и по отношение на оспорването на ал. 2 на чл. 28 от нея се сочи, че текстовете
са в противоречие с изискванията на чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО и Наредба за
отработените масла и отпадъчни нефтопродукти; излагат се и подробни съображения
за несъответствие на текстовете от НУОТОЯ, както следва: чл. 29, ал. 1 в частта
относно „…събиране…“ противоречи на чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО; чл. 30, ал. 1 в
частта относно „…събиране…“ и чл. 30, ал. 2 противоречат на чл. 35, ал. 2, т. 2
от ЗУО и Наредба за излезлите от употреба МПС; чл. 31, ал. 5 в частта относно
„…събиране, транспортиране…“ също противоречи на чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО.
Иска се отмяна на текстовете от Наредба за управление на отпадъците на
територията на община Ямбол поради противоречието им с норми от по-висок ранг.
Претендират се разноски.
В изпълнение разпоредбата на чл. 188 АПК
оспорването е съобщено чрез обявление в „Държавен вестник“, бр. 50 от 25.06.2019
г.
В съдебно заседание вносителят на протеста се явява
лично и го поддържа; иска отмяната на атакуваните текстове от общинската
наредба в съответните им части.
Ответната страна - Общински съвет, гр. Ямбол
- своевременно и редовно призован, не изпраща представител, не изразява
становище по протеста.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол
пледира за основателност на протеста и иска той да бъде уважен, като се отмени
процесната наредба в оспорените части.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС в настоящия си
състав приема за установена следната
фактическа обстановка:
С вх. № 08/0130 от 21.05.2013 г. в
Общински съвет – Ямбол е постъпило Предложение (изх.
№ 2801-30313 от 21.05.2013 г. по описа на община Ямбол)
от кмета на община Ямбол за приемане на Наредба за управление на отпадъците на
територията на община Ямбол, към което са представени проект на наредбата и
проект на решение. Във връзка с направеното от кмета на общината предложение, на
13.06.2013 г., след отправена по надлежния ред покана, е проведено обществено
обсъждане на проекта на НУОТОЯ, за което е съставен Протокол. След проведеното
обществено обсъждане, проектът на Наредбата е разгледан и предложението е прието
от постоянните комисии при ОбС-Ямбол, както следва: на
17.06.2013 г. – от ПК ТУТЕ с 4 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“; на
18.06.2013 г. – от ПК ОИКДОУ (с единодушие) и от ПК БФ (с 4 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“);
на 20.06.2013 г. – от ПК ЗОР (с 4 гласа „за“, 1 глас
„против“ и 1 глас „въздържал се“).
Впоследствие, проектът на Наредбата е внесен за обсъждане в Общински съвет –
Ямбол, който със свое решение по т. 7 от дневния ред на проведеното на
21.06.2013 г. двадесет и трето редовно заседание, (взето
с 30 гласа „за“), на основание
чл. 22 от ЗУО, чл. 8, вр. чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА, приема Наредба за управление на отпадъците на територията
на община Ямбол (т. 1 от
решението), която съгласно приетото по т. 2 решение влиза в
сила 7 дни след решението на ОбС и се публикува в
един местен вестник – ежедневник и на интернет страницата на общината.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен
акт съобразно чл. 192а от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Протестът, като подаден от Заместник прокурор
при Окръжна прокуратура-Ямбол, (осъществяващ
правомощието си по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и по чл. 186, ал. 2 от с.з.,
което не е обвързано с преклузивен срок съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК), и срещу разпоредби от подзаконов нормативен акт по
смисъла на чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК,
(подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност
съгласно изричната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от АПК),
е процесуално допустим по отношение на оспорените с него текстове на чл. 21,
ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6; чл. 28, ал. 1 в частта относно
„..събиране…“; чл. 28, ал. 2; чл. 29, ал. 1; чл. 30, ал. 2 - в частта относно
„..събиране…“ и чл. 31, ал. 5 в частта относно „…събиране, транспортиране...“
от Наредба за управление на отпадъците на територията на община Ямбол. Досежно атакувания текст на чл. 30, ал. 1 от НУОТОЯ в
частта относно „…събиране…“ съдът намира оспорването за недопустимо по следните
съображения: видно от представения по делото актуален текст на Наредбата, (публикуван и на интернет страницата на общината), нормата на чл. 30, ал. 1 е изменена в съответствие
с разпоредбите на специалния ЗУО, като в скоби е отбелязано, че изменението е
извършено с влязлото на 19.07.2019 г. в законна сила Решение № 155 от 02.07.2019
г. по адм. д. № 173/2019 г. по описа на ЯАС. Тук е
мястото да се отбележи, че с цитирания съдебен акт състав на ЯАС не е изменил,
а е отменил чл. 30, ал. 1 от Наредбата в частта на въведеното изискване за
притежаване на разрешително по чл. 47 ЗУО за извършване на дейности по събиране на излезли от употреба
моторни превозни средства, както и че по делото липсват данни да е спазена
предвидената в закона процедура по изменение на подзаконовия нормативен акт в
посочената част. При това положение, следва да се приеме, че по оспорването на
чл. 30, ал. 1 от НУОТОЯ в частта относно „…събиране…“ има предходно произнасяне
с влязъл в законна сила съдебен акт, което обуславя наличието на основание по
чл. 159, т. 6, вр. чл. 196 от АПК - за оставяне на
протеста без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част.
Разгледан по същество, протестът в
останалата му част е основателен.
Наредба
за управление на отпадъците на територията на община Ямбол е действащ
подзаконов нормативен акт – тя е приета с решение по т. 7 от дневния ред на
проведеното на 21.06.2013 г. двадесет и трето редовно заседание на Общински
съвет – Ямбол, издадена е на основание чл. 22 от ЗУО и е публикувана на
интернет страницата на общината. Общинският съвет като орган на местно
самоуправление на територията на община Ямбол решава самостоятелно въпросите от
местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По
силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. чл. 8 от ЗНА и
чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и
нормативни административни актове под формата на наредби. Актът е приет при
спазване на изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в чл. 27, ал. 2 и
ал. 3 от ЗМСМА. С оглед на това съдът счита, че е налице валидно приет подзаконов
нормативен акт от орган с предоставена обща компетентност по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и специална по чл. 22 от ЗУО.
При
проверката за съответствие на оспорените разпоредби с материалния закон съдът
взе предвид следното:
Съгласно чл. 21,
ал. 1 от Наредбата „възложителите на строителни и монтажни работи по смисъла на
§ 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, с изключение на текущи ремонти, и възложителите на
премахване на строежи, възлагат изготвянето на план за управление на строителни
отпадъци (ПУСО) в обхват и съдържание, определени в Наредбата по чл.
43, ал. 4 от ЗУО“. В атакуваната с протеста ал. 2 на чл. 21 от местната наредба
са въведени изключенията от посоченото правило, както следва: изискването по
ал. 1 не се прилага за разрушаване на сгради с РЗП под 100 кв. м; за реконструкция,
основен ремонт и/или промяна предназначението на строежи с РЗП по-малка от 500
кв. м; за строеж на сгради с РЗП по-малка от 300 кв. м. Както се отбеляза
по-горе, текстът на оспорената норма е приет с Решение на ОбС-Ямбол
на проведено на 21.06.2013 г. редовно заседание, но вследствие на настъпила
законодателна промяна (ДВ, бр.
105/2016 г.) чл. 11, ал. 2 от ЗУО (разпоредбата, въз основа на която са разписани
изключенията по чл. 21, ал. 2 от Наредбата) е отменен и материята вече се урежда с предписанията
на чл. 15, ал. 1, т. 1-12 от Наредбата за управление на строителните отпадъци и
за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 267/05.12.2017
г., ДВ, бр. 98/08.12.2017 г.
Видно от текста
на атакуваната ал. 2 на чл. 21 от НУОТОЯ посочените в трите ѝ точки площи
не съответстват с разписаното в чл. 15, ал. 1 от Наредбата от 2017 г. При това
положение, оспореният текст от местната наредба е в пряко противоречие с
нормативна регламентация от по-висок ранг – обстоятелство, което обуславя неговата
незаконосъобразност и налага отмяната му. На следващо място, съгласно местната
наредба ПУСО се включва в обхвата на инвестиционните проекти по глава осма от
ЗУТ, а за обектите, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект, се
изготвя като самостоятелен план (чл. 21, ал. 3,
НУОТОЯ). Одобряването на ПУСО, съобразно разписаното в ал. 4
на чл. 21 от общинската наредба, се извършва, както следва: като част от
процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на
глава осма, раздел II от ЗУТ – за строежи, за които
се изисква одобрен инвестиционен проект, съответно - от кмета на община Ямбол
или оправомощено от него длъжностно лице – за обекти, за които не се изисква
одобрен инвестиционен проект. Задължението на възложителя да внесе в общината
план за управление на строителните отпадъци за одобряване, (в случаите, когато се изисква по ЗУО), преди откриването на строителната площадка и/или
преди започването на дейностите по изграждане или премахване на строеж, е
разписано в чл. 156б, ал. 1 от ЗУТ, а съобразно ал. 2 от същия текст планът се
одобрява при условията и по реда на ЗУО. Чл. 11, ал. 4 от специалния ЗУО
предвижда, че когато не са одобрени по реда на чл. 156б, ал. 6 от ЗУТ, ПУСО се
одобряват от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице по
искане на възложителя на строежа след влизането в сила на разрешението за
строеж и преди откриването на строителната площадка и/или преди започването на
дейностите по изграждане или премахване на обект по ал. 1. На свой ред ал. 7 на
чл. 11 от ЗУО разписва възможността на възложителя да поиска одобряването на
ПУСО заедно с инвестиционния проект, като в този случай планът се одобрява от
главния архитект на общината и това се вписва в разрешението за строеж. Анализът
на цитираната нормативна уредба и съпоставката ѝ с регламентираното в чл.
21, ал. 3 и ал. 4 от подзаконовия нормативен акт сочи на извод, че с общинската
наредба недопустимо е ограничено предоставеното от закона право на избор,
поради което така приетите текстове се явяват в пряко противоречие с нормативна
регламентация от по-висок ранг. Това противоречие обуславя незаконосъобразността
на атакуваните текстове, с оглед на което същите следва да бъдат отменени.
Съдът констатира
противоречие с разпоредби от по-висок ранг и досежно разписаното в чл. 21, ал. 5 и ал. 6 от НУОТОЯ, които
норми предвиждат следното: „компетентният орган по ал. 4 може да изисква
предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовностите
в случай на несъответствие с изисквания на наредбата по чл. 43, ал. 4 от ЗУО,
като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване
на плана (ал. 5); в случаите по ал. 4, т. 2 кметът на община Ямбол
одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказва
одобрението му в срок един месец от получаването на плана или от отстраняването
на нередовностите и/или предоставянето на
допълнителната информация (ал. 6)“. Специалният ЗУО в ал. 6 на чл. 11 разписва
възможността компетентните органи по ал. 4 и 5 да изискват предоставяне на
допълнителна информация или отстраняване на нередовности
в случай на несъответствие с изисквания на наредбата по чл. 43, ал. 4, като
изпращат мотивирано становище до заявителя не по-късно от 14 дни от
получаването на плана, а съгласно ал. 7 от същия текст компетентните органи по
ал. 4 и 5 одобряват плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано
отказват одобряването му в 14-дневен срок от получаването на плана или от
отстраняването на нередовностите и/или предоставянето
на допълнителната
информация. Очевидно е в случая, че така приетите текстове са в противоречие с
повелите на специалния Закон за управление на отпадъците по отношение на
определените срокове. След като ал. 5 и ал. 6 на чл. 21 от НУОТОЯ са в разрез с
разпореденото в нормативен акт от по-висока степен,
какъвто е ЗУО, следва извод за тяхната незаконосъбразност,
предпоставяща отмяната им.
С чл. 28, ал. 1
от Наредбата ОбС-Ямбол е регламентирал дейностите по
събиране, съхранение, преработване и/или обезвреждане на отработени масла и
отпадъчни нефтопродукти да се извършват само от лица, притежаващи съответно комплексно
разрешително или разрешително по чл. 47 от ЗУО за съответната дейност. Изискванията
към дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и
обезвреждане на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, както и предаването
и приемането на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, са разписани в
Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (приета с ПМС № 352 от 27.12.2012 г., обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г.). По силата на чл. 21 от посочената Наредба на МС
лицата, извършващи дейности по събиране и транспортиране на отработени масла и
отпадъчни нефтопродукти, трябва да притежават регистрационен документ, издаден
по реда на глава пета, раздел II от ЗУО, а съгласно чл. 28 от същата наредба разрешение, издадено по реда на
глава пета, раздел I от ЗУО, или
комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, ЗООС, се изисква от лицата,
извършващи дейности по третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти,
като в § 1, т. 44 от ДР на ЗУО се съдържа легалната дефиниция на понятието
„третиране на отпадъците“ – това са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От изложеното
до тук се налага извод, че с чл. 28, ал. 1 в обжалваната му част, в
противоречие със специалния ЗУО, Общински съвет-Ямбол е въвел изискване за
притежаване на разрешително за извършване на дейностите по събиране на
отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, каквото законът по принцип не предвижда.
Допуснатото противоречие с нормативен акт от по-висока степен обуславя
незаконосъобразност, поради което разпоредбата в оспорената ѝ част следва
да се отмени.
Ал. 2 на чл. 28
от местната наредба задължава лицата по ал. 1 да осъществяват конкретната
дейност в съответствие с изискванията на Наредбата за изискванията за третиране
и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, (приета с ПМС №
230 от 01.11.2005 г., обн., ДВ, бр. 90 от 11.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр. 2 от 08.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г.), и на
Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и на
опасни отпадъци. В случая е направено позоваване на подзаконов нормативен акт,
отменен по надлежния ред, като след законодателната промяна отношенията се
уреждат с горецитираната Наредба за отработените масла и отпадъчните
нефтопродукти (приета с ПМС № 352 от 27.12.2012 г., обн.,
ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г.) – дадената в действащия
подзаконов нормативен акт уредба за пускането на пазара на масла и за
разделното събиране, съхраняването, транспортирането, оползотворяването и
обезвреждането на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти е съвършено различна
от разписаните в отменената министерска наредба правила. Ето защо констатираното
несъответствие обуславя незаконосъобразността и на втората алинея на чл. 28 от
местната наредба, поради което тя също следва да бъде отменена в съответната
част. Казаното важи и по отношение на оспорената ал. 2 на чл. 30 от местната
наредба, задължаваща лицата по ал. 1 (извършващите
дейностите по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или
обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни средства - ИУМПС) да осъществяват конкретната дейност в съответствие с
изискванията на Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от МПС и
на Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и
опасни отпадъци. Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от МПС е отменена (ДВ, бр. 7 от 25.01.2013 г., в сила от 25.01.2013 г.), а с ПМС № 11 от 15.01.2013 г., (обн., ДВ, бр. 7 от 25.01.2013
г., в сила от 25.01.2013 г.), е приета
Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, която урежда
обществените отношения, регламентирани с предходния подзаконов нормативен акт, но
по съвършено различен начин. По тази причина констатираното несъответствие
обуславя незаконосъобразността и на ал. 2 от чл. 30 от общинската наредба,
поради което тя също следва да бъде отменена в съответната ѝ част.
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от НУОТОЯ, дейностите по събиране, съхранение, преработване и/или
обезвреждане на излезли от употреба гуми (ИУГ) имат право да извършват само лица,
притежаващи съответно разрешително по чл. 47 от ЗУО за съответната дейност.
Изискванията за събирането, транспортирането, съхраняването, оползотворяването
или обезвреждането на ИУГ, включително целите, за регенерирането и/или
рециклирането, и/или оползотворяването им, се определят с Наредбата за
изискванията за третиране на излезли от употреба гуми. Съобразно разписаното в
чл. 14 от посочения акт лицата, извършващи дейностите по събиране, съхраняване,
транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на ИУГ,
трябва да притежават съответния документ по чл.
35 от ЗУО. Чл. 35,
ал. 1 от ЗУО изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или
комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от ЗООС за
извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013. Както се посочи
по-горе, „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане
(§ 1, т. 44 от ДР на ЗУО). От своя страна чл. 35, ал. 2 от ЗУО в девет точки
регламентира случаите, в които разрешение не се изисква, като измежду
посочените в текста са събирането и транспортирането на отпадъци по смисъла на
§ 1, т. 41 и 43 от ДР от ЗУО (т. 2 на чл. 35, ал. 2, ЗУО). Съгласно чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от
ЗУО за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2–5 се изисква регистрация и
издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, като регистрационният
документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите
разрешителни и регистрационни документи. От анализа на цитираната нормативна
уредба се налага извод, че в случая разрешителен режим се изисква единствено за
дейностите по чл. 35, ал. 1 от ЗУО, между които визираните в чл. 29, ал. 1 от
Наредбата дейности не попадат - несъмнено, съобразно законовата уредба, за тези
дейности режимът е регистрационен, (а не както е предвидено в оспорената
разпоредба – след издаване на разрешение), като следва да се има предвид и
допуснато с ал. 4 на чл. 35 от ЗУО изключение от правилото, по силата на което
в случаите, когато се извършват едновременно дейности по ал. 1, т. 1 и по ал.
2, т. 3-5, лицата могат да подадат заявление за издаване на разрешение по чл.
67, включващо всички дейности, което отменя изискването за регистрация и
издаване на регистрационен документ за включените в разрешението дейности.
Следователно, с чл. 29, ал. 1 в обжалваната му част, в противоречие със
специалния ЗУО, Общински съвет-Ямбол е въвел изискване за притежаване на
разрешително за извършване на дейностите по събиране на ИУГ, каквото законът по
принцип не предвижда (освен в хипотезата на чл. 35, ал. 4 от ЗУО при наличието
на съответните предпоставки). Допуснатото противоречие с нормативен акт от
по-висока степен обуславя незаконосъобразност, поради което разпоредбата в
оспорената ѝ част следва да се отмени.
Според протестираният чл. 31, ал. 5 от Наредбата „заповедта се
изпълнява от лицата, с които община Ямбол има сключен договор и притежаващи
разрешително по чл. 47 от ЗУО за извършване на дейности по събиране,
транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС за сметка на
собственика“, т.е. текстът се отнася до изпълнението на заповедта за
принудително преместване на ИУМПС, която съгласно разписаното в предходните
алинеи на нормата се издава при неизпълнение от страна на собственика на
излязлото от употреба МПС на предписанието за преместването му. Както се посочи
по-горе обаче, специалният закон, (въз основа на който е приета и самата
Наредба), не поставя задължително изискване за осъществяването на визираните в
нормата дейности да е необходимо наличието на разрешително. Напротив, ЗУО изисква за тези дейности
регистрационен режим (освен в хипотезата на чл. 35, ал. 4 от ЗУО при наличието
на съответните предпоставки). Следователно, въведеното с атакувания текст
ограничение е недопустимо - същото противоречи на разписаното в нормативен акт
от по-висока степен и това обстоятелство обуславя незаконосъобразност, поради
което разпоредбата в оспорената ѝ част следва да се отмени.
Предвид
изхода на спора и с оглед изричното искане от вносителя на протеста, ответникът
по оспорването следва да бъде осъден да възстанови направените от Окръжна
прокуратура – Ямбол разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатена
такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.
Водим
от горното, ЯАС, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на * при Окръжна прокуратура, гр. Ямбол, срещу
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на община Ямбол в частта относно „..събиране…“ и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му
част.
ОТМЕНЯ чл. 21, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6; чл. 28, ал. 1 в
частта относно „..събиране…“; чл. 28, ал. 2; чл. 29, ал. 1; чл. 30, ал. 2 - в
частта относно „..събиране…“ и чл. 31, ал. 5 в частта относно „…събиране,
транспортиране...“ от Наредба за управление на отпадъците на територията на
община Ямбол, приета с Решение № ХХIII/21.06.2013 г. на Общински съвет - Ямбол.
ОСЪЖДА Общински съвет-Ямбол да заплати в полза на Окръжна прокуратура-Ямбол
направените по делото разноски в размер на 20 (двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 138, от АПК.
Решението, съгласно чл. 194
от АПК, да се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ: /п/не се чете
/п/не се чете