№ 333
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100901327 по описа за 2021 година
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1327 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В. 3 ЕООД, ЕИК: ******* твърди, че с ответника Държавата, представляван
от М.НА Е. е сключил договор за концесия за добив на подземни богатства – строителни
материални- пясъци и чакъл по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ чрез добив от находище Лозята в
землището на гр. Ветрен, обл. Пазарджик, на 11.08.2015 година. Поддържа, че неустоечната
клауза по чл. 33, ал. 2 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че по силата на чл. 23, ал. 1 от договора, е имал задължение за представяне на
безусловна и неотменяема годишна парична банкова гаранция за обезпечаване
задълженията по договора, като при пълно или неточно изпълнение /вкл. забавено/,
концедентът има право да събере своите вземания, вкл. за неустойки от представената
гаранция, като отправи писмено искане до банката. Твърди, че са начислени неустойки по
чл. 33, ал. 2 от договора поради неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.з за
второто полугодие на 2015 година, за двете полугодия на 2016 година, второто полугодие на
2017 година – за представени със закъснение 6-месечни отчети , както и по 7,, ал. 2, т. 3, б. ж
– за представяне на отчети за изпълнение на ГПР /годишен работен проект/ и за вложените
инвестиции за 2016, 2017 и 2018 година, както и са му начислени неправилно лихви за
забава за плащане на концесионното възнаграждение за първото и второто полугодие на
2016 година. Твърди, че е изправна страна, тъй като поради бездействие на ответника не е
започнал добивът в съответния период до 27.09.2016 година, когато са съгласувани
представените в срок Цялостен и годишен работен проект, твърди и че добив не е започнал
през 2017 година.
По отношение на неизпълнението на задълженията по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.ж от
договора – за представяне на отчет за изпълнение на ГПР и за вложените инвестиции за 2016
година – 2018 година сочи, че е узнал на 10.07.2019 година, когато е получил фактури за
вземанията. Сочи, че е изправна страна и по тези задължения, тъй като липсата на започнал
добив в периода означава, че отчетът за изпълнението е инкорпориран в своевременно
1
представените ГПР, като едновременно с това ответникът не е отправил писмена покана,
съобразно установеното в чл. 34, ал. 1 от договора, което пък е довело до начисляване на
неустойка в пълен размер.
По отношение на неустойките, начислени за забава в плащане на концесионните
възнаграждения за първото и второто полугодие на 2016 година твърди, че са погасени по
давност, като поддържа и че възнагражденията за заплатени със забава. Твърди всички
претендирани от ответника вземания, за които е усвоена банковата гаранция, да са
недължими, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че договорът е влязъл в сила в
отношенията между страните на 17.08.2015 година, по реда на чл. 23, ал. 2. Относно
неустойките за неизпълнение по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.з възразява, че задълженията за подаване
на отчетите са възникнали, тъй като не са обвързани от започване добив от находището, тъй
като определят размера на концесионното плащане за съответния период по реда на чл. 19.
Сочи и че отчетите са представени със забава, което сочи на извод, че ищецът е изпълнявал
това задължение въпреки незапочване на добива, но със забава. Относно неустойките за
неизпълнение по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.ж възразява, че самостоятелни отчети за изпълнение за
процесния период и вложените инвестиции и за изменението на запасите и ресурсите не са
представени. Твърди и че до концесионера са изпращани двукратно покани за изпълнение на
тези задължения, в които е посочена и дължимата неустойка при неизпълнение.
Оспорва възражението за давност, като за част от неустойките намира, че срокът по
чл. 111б ЗЗД не е изтекъл. Оспорва и да е нищожна неустоечната клауза. Претендира
разноски.
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. 92 ЗЗД за заплащане на неустойки, дължими на основание и
в размерите по чл. 33, ал. 2 и чл. 32 от договора за концесия, дължими за неизпълнение
на задълженията на концесионера по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.з и б.ж от договора, както и
вземания за неустойка в размер на законната лихва за забава за заплащане на
концесионните възнаграждения за първата и втората половина на 2016 година.
По исковете по чл. 124 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД ищецът носи тежест да докаже сключен
договор, съдържащ и неустоечна клауза, която противоречи на добрите нрави или съответно
– изтекъл давностен срок. Носи тежест да докаже и изпълнение на задълженията си по
договора, във връзка с които е ангажирана неговата отговорност, вкл. срочно и точно
изпълнение на визираните задължения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за
доказани следните факти: наличието на сключен договор със съдържанието по представения
с исковата молба, съдържащ и неустоечни клаузи, формулирани в чл. 33, ал. 2 и чл. 32,
отправено искане за плащане и усвояване на банковата гаранция от ответника с писмо от
12.03.2021 година във връзка с описаните в писмото и исковата молба неизпълнения на
задължения на ищеца по договора.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение №
500 от 11.07.2014 г. на МС е предоставена концесия за добив на подземни природни
богатства – експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните
богатства /ЗПБ/ - строителни материали – пясъци и чакъли, представляващи изключителна
държавна собственост, от находище Лозята, в землището на гр. Ветрен. Концесионният
договор е сключен на 11.08.2015 година и е в сила от 17.08.2015 година, с оглед датата на
представяне на банкова гаранция и на основание чл. 23, ал. 2 от договора /л. 97 и сл. от
2
делото/. По силата на този договор между страните е възникнало правоотношение, по което
концедентът- ответник е предоставил на концесионера- ищец правото на добив чрез
експлоатация на подземни природни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ от
посоченото по-горе находище. Няма спор по делото, че концедентът е изпълнил основно
задължение по договора, като е предал обекта на договора на концесионера в срока по чл. 8,
ал. 2 от договора.
Според чл. 2 от договора, добивът се осъществява след съгласуване от М.НА Е. на
проектите и плановете по договора, съобразени с решението по въздействие върху околната
среда, неразделна част. Според чл. 7, ал. 2, б.а, сред основните задължения на концедента са
да извършва добив като изпълнява съгласуваните работни проекти и планове по този
договор, според чл. 7, ал. 2, т. 2 – да заплаща дължимото концесионно възнаграждение в
сроковете и при условията на договора, според чл. 2, ал. 2, т. 3а – да изработва и представя
за съгласуване с министъра - ЦРП /цялостен работен проект/ за добив и първична
преработка на подземните богатства- до 8 месеца от слизане в сила на концесионния
договор; б. г - ГРП /годишен работен проект/ за добив и първична преработка за всяка
година от срока на концесията – до 15 ноември на съответната календарна година, като за
първата година – до 8 месеца от влизане в сила на договора; б. ж – отчет за изпълнението
на ГРП за добив и първична преработка и за вложените инвестиции, както и за изменението
на запасите и ресурсите през изтеклата година – до 31.01. на съответната година; б. з – 6-
месечни отчети за добитите и действително предадени количества пясъци и чакъли и за
среднопретеглената им продажна цена, както и за дължимото концесионно
възнаграждение за отчетния период – до 15 дни след изтичане на съответното
шестмесечие и по образец.
Според чл. 34, при забава или при пълно или неточно изпълнение на някое от
задълженията на концесионера по договора, концедентът отправя писмена покана за
доброволно изпълнение, като предоставя срок от 14 до 60 дни /по преценка с оглед
неизпълнението/ за доброволно изпълнение, като в случай на такова изпълнение, но заедно
с дължимите лихви и неустойки, се заличават последиците на неизпълнението.
Неизпълнение в срока, предоставя право на концедента да спре действието на договора по
реда на уговореното в клаузата на чл. 68 ЗПБ и чл. 37 от договора.
В чл. 19 от договора са конкретизирани вида, размера, начин и срок на изпълнение на
концесионното плащане. Анализът на разпоредбата установява, че възнаграждението е
годишно, като се начислява и ДДС. Същото е платимо на 6-месечни вноски с падеж на 30-
то число на месеца, следващ отчетния период /съответно – от 1.01. до 30.06. и от 01.07. до
31.12./, за всяка календарна година от срока на концесията. Начинът на определяна на
размера на концесионното плащане е установен в чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4, от които е видно,
че е определено като твърд процент /7 %/ и две променливи величини – база за изчисляване
на концесионното възнаграждение и добито количество подземно богатство за съответния
отчетен период, при определени минимални стойности за добито подземно богатство на тон
и задължителна индексация, както и при определена минимална стойност на концесионното
плащане за всеки отчетен период /не по-малко от 16 650 лева без ДДС /но определен на
база 41 625 тона/шестмесечие добити пясъци и чакъли и предвидената стойност за единица
добито подземно богатство за годината.
Според чл. 23 от договора концесионерът има задължение за представяне на
безусловна и неотменяема годишна банкова гаранция /което задължение е изпълнено и спор
по делото няма/, която е за обезпечение изпълнението на всички задължения по договора,
вкл. лихви, неустойки и др. Не е спорно и че при условията на чл. 23, концедентът е усвоил
банковата гаранция, като е отправил писмо изх. № от 12.03.2021 година /л. 50 от делото/ за
посочените в исковата молба суми и неизпълнение на описаните в същата задължения по
договора за концесия.
3
В спорната по делото клауза на чл. 32 и тази на чл. 33, страните са постигнали
съгласие относно дължимостта на неустойка при неизпълнение на задължения по договора –
по чл. 32, ал. 1 – при неизпълнение или забавено плащане на концесионното
възнаграждение- неустойка в размер на законната лихва за забава. Предвидената в чл. 33, ал.
2 от договора неустойка обезпечава изпълнението на задълженията по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. а и
от б. в – б. з /тоест, процесните задължения/, като е предвидено, че при пълно или неточно
/вкл. забавено изпълнение/ на посочените задължения неустойката е в размер на 0,5 % от
минималното годишно концесионно плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 50 %
от минималното годишно концесионно плащане за всяко едно задължение.
От представените по делото доказателства се установява също и че ЦРП и ГРП за
добив и първична преработка за първата година са представени за съгласуване от
концесионера на 01.04.2016 година /в предвидения в договора срок/, а на 18.07.2016 година
– в коригиран и допълнен вариант. Същите са съгласувани на 27.09.2016 година. От
представените първи ГРП и съответно ГРП за 2016 – 2018 година е видно, че същите са
представени в срок за съгласуване и в тях е отбелязано, че разработването на находището
ще започва през настоящата година, а отчетът за изпълнението на проекта, ще се представи с
ГРП за следващата година. Проектите са съгласувани от М.НА Е., като в уведомленията за
съгласуване изрично е посочено, че изпълнението на проекта следва да бъде отчетено
съгласно изискванията на чл. 86 от ЗПБ.
От представените от ответника и неоспорени писмени доказателства се установява,
че ищецът е представял отчети за дължимите концесионни възнаграждения за периода,
съобразно уговореното в договора. А на 16.01.2018 година е представил и отчет по образец
за реализираните крайни продукти от добива и преработката и средно-претеглената
продажна цена за периода 01.07.2018 година – 31.12.2018 година, като е посочена нулева
стойност.
Видно от писмо от 03.07.2017 година, министърът на енергетиката е уведомил
концесионера за допуснато неизпълнение по договора за част от визираните в исковата
молба задължения /с оглед момента на изпращане на писмото/. Предоставен е срок за
изпълнение, съобразно чл. 34 от договора. В обратната разписка, върната от адреса на
ищеца, посочван от него в кореспонденцията с ответника от 2016 година и впоследствие, е
отразено, че адресатът отсъства от адреса. Представена е идентична покана и от 2018
година.
На първо място, за основателност на предявените искове следва да се установи дали
оспорваните задължения за неустойка произтичат от валидна клауза. Тоест, следва да бъде
обсъдено възражението на ищеца за нищожност на неустоечната клауза по чл. 33, ал. 2 от
договора, поради противоречие с добрите нрави. Същото е неоснователно.
Действително, предвидената в чл. 33, ал. 2 от договора неустойка обезпечава вредите
от отделни, различни по вид хипотези, но дори по отношение на някоя от тях да е налице
нищожност, то това не влече нищожност на цялата клауза за неустойка. Същевременно, при
преценка извършена по критериите, посочени в ТР № 1/2009 г. на ОСТК, ВКС, се налага
извод за действителност на неустоечната клауза. На първо място, задълженията, визирани в
ал. 2 са сред основните задължения за концесионера, извън това за заплащане на
концесионно възнаграждение.
Подземните богатства са изключителна държавна собственост - чл. 18, ал. 1 от
Конституцията и чл. 3,ал. 1 ЗПБ. Съобразно разпоредбата на чл. 5, т. 3 ЗПБ и чл. 5 от Закона
за концесиите права за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив.
Концесиите за добив на подземни богатства се предоставят от МС- чл. 5,т. 3 и чл. 6,ал. 3
ЗПБ, който упълномощава М.НА Е. да сключи договора за добив. Сключването на договора
за предоставяне на концесия и правата и задълженията по концесионния договор са уредени
с императивни правни норми предвид необходимостта ползването на изключителната
4
държавна собственост да бъде предоставено при ясно регламентирани и стриктни правила.
В този смисъл свободата на договаряне на страните е ограничена от императивната
нормативна рамка и договорът за концесия по чл. 66 от ЗПБ има особен характер, което
произтича от предмета на договора и необходимостта от защита на обществения интерес.
Именно в този контекст следва да се разглежда и визираната неустоечна клауза.
Задълженията, свързани с представяне на периодични отчети за изпълнение на годишния
работен проект и за добитите и продадени количества пясъци и чакъли, са от особено
значение в правоотношението и не случайно произтичат от закона, тъй като са свързани с
основния предмет на договора – експлоатацията на находището, предвижданията за
инвестиции и възможността за контрол от страна на държавата. Тоест, всяко от
задълженията по чл. 7, ал. 2, т. 3 има самостоятелно и важно значение по отношение на
изпълнението на договора от страна на концесионера и е част от нормативно императивно
установеното минимално съдържание на концесионния договор. Всяко от задълженията е и
пряко свързано с основното задължение – за извършване на добива, предмет на договора и
съответно - съществено, въпреки неимуществения си характер. В този смисъл следва да се
разглежда и установеният размер на неустойката, който съответства на вида неизпълнение
по договора, предвидена е и горна/максимална граница на начисляване в случаите на забава.
Самият максимален размер на неустойката, изчислен наполовина от минималния размер на
концесионното възнаграждение не обосновава извод за надхвърляне на обичайните функции
на предвидената неустойка. Вредите, които биха произтекли от неизпълнение на визираните
задължения са съизмерими с размера на концесионното възнаграждение, тъй като
непредставяне на отчет за изпълнение на ГРП води като последица липсата на възможност
за контрол на изпълнение на предвидените инвестиции /основно финансово задължение за
концесионера и причина за сключване на концесионен договор/, а отчета за действителния
добив е необходим за определяне точния размер на дължимото концесионно плащане за
отчетния период. Тоест, вредите които могат да произтекат всъщност имат и имуществено
измерение, освен препятстване възможността за осъществяване контрол по изпълнение на
параметрите и условията, при които е предоставена концесията. От друга страна,
едностранното изпълнение на горните действия /изготвяне и представяне на отчети по
образец/ и основно документалната проверка от страна на държавата, налагат обезпечаване
точно и срочно изпълнение на тези задължения. Определеният размер на неустойката е
обусловен единствено от продължителността на длъжниковата забава, произтичаща от
собственото му поведение, а предвидената максимална горна граница на начисляване при
забава, в размер определен на половината от въобще дължимото по договора минимално
плащане за година, изключва хипотезата на накърняване на добрите нрави.В този смисъл
няма значение, че максималният размер на неустойката е един и същ, когато същата има
мораторен и когато има компенсаторен характер. Тук следва да се уточни също така, че
визираните задължения имат периодичен характер, както и заплащане на концесионното
възнаграждение, именно поради което е налице съизмеримост между уговорения размер и
възможно очакваните вреди от неизпълнението им. Несвоевременно упражнен контрол,
поради липса на точно изпълнение на задълженията за отчетност, може да доведе до
незаплащане на концесионното възнаграждение в дължимия и уговорен в договора размер.
Допълнително следва да се има предвид и че изпълнение на визираните задължения не е
обезпечено по друг начин от страните или закона.
От всичко изложено по-горе следва извод, че целта на неустойката по т. 33, ал. 2 от
концесионния договор не е да се излезе извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции /основен критерии за нейната валидност съгласно т. 3 от в т. 3 от ТР №
1/2009 г. на О., ВКС/ и при прилагане основния и примерните критерии, съобразно
цитираното решение, анализът не сочи на нищожност поради нарушаване на добрите нрави,
по чл. 26 ЗЗД.
При горните изводи, следва да се отговори на въпроса да ли е налице нарушение на
5
задълженията, за неизпълнение на които е усвоена предоставената банкова гаранция.
Първите четири задължения, чието нарушение поддържа да е налице ответникът са
по чл. 7, ал. 2, т. 3,б. з от договора – за непредставяне на шестмесечни отчети за добитите и
действително продадени количества пясъци и чакъли и за среднопретеглената им продажна
цена по данни за съответния отчетен период, както и за дължимото концесионно
възнаграждение за отчетния период, срокът за което е до 15 дни от изтичане на
шестмесечието – в случая, за второто полугодие на 2015 година, за двете полугодия на 2016
година и за второто полугодие на 2017 година.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че процесните
шестмесечни отчети всъщност са представени, но след установения срок, със забава, а
същевременно е представен отчетът за първото полугодие на 2017 година в срок.
Следователно, е налице нарушение по договора във времево отношение, като концесионерът
не е спазил установения срок за подаване на отчетите по б.з, което пък е пряко относимо
към определяне размера на концесионното възнаграждение, чийто срок за извършване също
е от изтичане на шестмесечието. Неоснователни са възраженията на ищеца, че не е дължал
престация по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. з от договора, тъй като преди съгласуване на ЦРП и
започване на добива, няма задължение да подава шестмесечни отчети. Посочената
договорна разпоредба не обвързва по никакъв начин задължението със съгласуване на ЦРП
или фактическото започване на добива, нито пък с поставяне началния времеви момент за
изготвяне на такива отчети. Напротив, както е видно и от представените от ищеца за
съгласуване отчети, същите са по образец, служещ за определяне конкретен размер на
концесионното възнаграждение, като нулевата стойност на добитото подземно богатство е
просто елемент от формулата за изчисляване и следователно от значение за нея. Тази нулева
стойност, обаче, следва да е отчетена от концесионера и не да се прилага служебно от
държавния орган.
Или, налице е неизпълнение и е дължима мораторна неустойка за времето на забава
/до представяне на отчетите пред министъра за съгласуване/. С оглед уговорения между
страните размер на неустойка на ден по чл. 33, ал. 2, дните забава за всеки от отчетите и
съответното минимално годишно концесионно плащане за кореспондиращата година, съдът
намира, че ответникът е определил правилно дължимите по т. 1- 4 от исковата молба и
искането за усвояване на банкова гаранция неустойки. Този размер не е и спорен между
страните.
Тук следва изрично да се допълни и че посочването в кратките отчети за ГРП на
обстоятелството, че разработването на находището не е започнало, не представлява
изпълнение по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. з, отчетът по която норма се представя по образец и
съдържа конкретна, необходима за определяне на концесионното възнаграждение
информация.
Изводът за дължимост на горните неустойки налага разглеждане и на направеното
възражение за давност от страна на ищеца.
Началото на давностния срок за неустойките за забава е посочено в разпоредбата на
чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от последния ден, за който се
начислява неустойката. В случая, последния ден, за който е начислена неустойка за
последния процесен период на забава е 25.01.2018 година, когато ищецът е представил най-
късния по време шестмесечен отчет. Следователно, към датата на предявяване на иска,
всички вземания за неустойки за неизпълнение на задължения по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. з от
договора са погасени по давност.
На следващо място отговорността на концесионера е ангажирана и за неизпълнение
на задължения по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. ж от договора – поради /т. 5, 6 и 7 от искането за
усвояване на банковата гаранция и т. 4 от исковата молба/ непредставяне на отчет за
изпълнение на ГРП и за вложените инвестиции през 2016 година, 2017 година и 2018
6
година, за които неизпълнения са начислени неустойки в максимален размер по чл. 33, ал. 2
от договора.
Задължението за представяне на отчет за изпълнение на ГРП и за вложените
инвестиции през изтеклата година, също е сред основните задължения на концесионера,
изрично изброени в чл. 7. Няма спор по делото, че такива отчети не са представени въобще.
Отново следва да се отбележи, че нито договорът, нито законът предвиждат възможност
изпълнението да бъде отчетено посредством отбелязване липсата на реализиран
действителен добив и първична преработка, поради което отбелязване в този смисъл в ГРП
/че експлоатацията на обекта не е започнала/ от страна на концесионера, няма правно
значение в случая. Отчетът по б. ж включва не само изпълнението на ГРП за добив и
първична преработка, но и отчет за вложените инвестиции, които са едно от основните
имуществени задължения на концесионера по договор за концесия, както и за изменението
на запасите и ресурсите през изтеклата година. Поради това неоснователни са възраженията
на концесионера, че задължението е изпълнено като отчетът е инкорпориран в съответните
ГРП за следващ период. Нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3, б.ж е ясна и задължението за годишните
отчети е изведено като самостоятелно, със собствен срок за изпълнение. Във връзка с
възражението за неизпълнение по чл. 34 от договора, следва да се добави, че видно от
доказателствата по делото, ответникът е положил дължимата грижа да покани ищеца да
изпълни своите задължения още през 2017 година, но на адреса, посочен от концесионера,
дружеството не е открито. Още повече, правото на концедента по чл. 34 от договора не е
предпоставка за възникване на правото за начисляване на неустойка по чл. 33. Видно от
формулировка на чл. 34, заличаване последиците от неизпълнението настъпва според
уговореното, кумулативно при реално изпълнение, но ведно с дължими лихви и неустойка.
Следователно, благоприятните последици за концесионера при реализиране на процедурата
по чл. 34 са свързани с препятстване спиране действието на договора и евентуалното му
прекратяване, но са неотносими към възникване и изпълнение на задълженията по чл. 33.
При тези мотиви, настоящият съдебен състав приема, че е налице твърдяното от
ответника нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3, б. ж, като няма спор, че максималният размер на
неустойката и за трите допуснати нарушения е посоченият в исковата молба. Следователно,
следва да се разгледа възражението за давност и по отношение на тези вземания. Както беше
посочено по-горе, началото на давностния срок за неустойките за забава е посочено в
разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от последния
ден, за който се начислява неустойката, когато се касае до уговорена като периодично
плащане неустойка. В случаите, когато неустойката за забава е уговорена за определен срок
или до определен максимален размер, последният ден, за който тя се начислява е денят, в
който изтича срокът, съответно денят, в който се достига максималния размер на
неустойката. В случая, този ден по отношение на неизпълнението за представяне на отчет за
2015 година е настъпил след 100 дни от датата на изискуемост /01.02.2017 година/, или
началото на давността по отношение на неустойката е от 13.05.2017 година, като
тригодишният срок по чл. 111 ЗЗД е изтекъл към датата на предявяване на иска. Същото
важи и по отношение неустойката за изпълнение на задължението за представяне на отчет
по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. ж за 2017 година – в срок до 31.01.2018 година. По отношение на това
вземането давността започва да тече от 13.05.2018 година и също е изтекла към момента на
предявяване на иска. Единствено вземането за неустойка за неизпълнение на задължението
за представяне на отчет за изпълнение за 2018 година в срок до 31.01.2019 година не е
погасено по давност към датата на исковата молба и по отношение на него искът е
неоснователен.
Последните две вземания, за които е усвоена гаранцията са вземания за неустойка по
чл. 32 от договора в размер на законната лихва за забава /което изключва нищожността на
клаузата, с оглед вида на задължението, чието изпълнение обезпечава/ за заплащане на
концесионното възнаграждение за първото и второто полугодие на 2016 година.
7
Както страните са постигнали съгласие в чл. 19 от договора, дължимото годишно
концесионно възнаграждение е платимо двукратно – на две вноски, дължими съответно до
30-то число на месеца следващ отчетния период, като първият такъв период е от 01.01. до
30.06., а вторият – от 01.07. до 31.12. Съответно, на 01.07.2016 година ищецът е в забава за
първата вноска, а от 01.01.2017 година – за втората. Ищецът сам признава в исковата молба,
че първото плащане е направено със закъснение – на 26.01.2017 година, а второто – на
28.07.2017 година. Или, съответно, за периода от 01.07.2016 година – 26.01.2017 година
ищецът е бил в забава за първата вноска от 27 472,50 лева с ДДС, а за периода 01.01.2017
година – 28.07.2017 година – е в забава по отношение на втората вноска в същия размер.
Лихвата за забава върху посочените главници и периоди, изчислена с помощта на
компютърна програма, съвпада с отразените от ответника в писмото с искане за усвояване
на банкова гаранция, но съдът намира за основателно възражението за давност по
отношение на тези вземания. Съобразно последния ден на начисляване на неустойката и
датата на предявяване на иска, е изтекъл предвидения в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок.
С оглед на изложените мотиви, всички искове, с изключение на този за сумата от
22 061,25 лева - вземане за неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на
отчет за изпълнение на ГРП и вложени инвестиции за 2018 година в срок до 31.01.2019
година, са погасени по давност към датата на исковата молба исковете за тези суми са
основателни.
По разноските.
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, които своевременно
са заявили искания за присъждане, но ответникът не е представил доказателства за
сторените разноски, поради което съдът не му присъжда такива. На ищеца са дължими,
съответни на уважената част от исковете разноски за адвокат и държавна такса, общо в
размер на 4288, 72 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от В. 3 ЕООД, ЕИК: *******
срещу Държавата, представлявана от М.НА Е., обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124 ГПК, вр. 92 ЗЗД, че ищецът не дължи на ответника следните
суми:
сумата от 457, 88 лева – дължима неустойка по чл. 33, ал. 2 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона
за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище
„Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област
Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за забавено изпълнение /с период на забава
от 16.01.2016 година – 01.03.2016 година/ на задължението на концесионера по чл. 7,
ал. 2, т. 3, б. з за представяне на шестмесечен отчет за добитите и действително
продадени количества пясъци и чакъли и за среднопретеглената им продажна цена по
данни за съответния отчетен период, както и за дължимото концесионно плащане за
отчетния период за второто полугодие на 2015 година;
сумата от 686,81 лева – дължима неустойка по чл. 33, ал. 2 от Договор за предоставяне
на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за
подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище
„Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област
Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за забавено изпълнение /с период на забава
от 16.07.2016 година – 18.07.2016 година/ на задължението на концесионера по чл. 7,
8
ал. 2, т. 3, б. з за представяне на шестмесечен отчет за добитите и действително
продадени количества пясъци и чакъли и за среднопретеглената им продажна цена по
данни за съответния отчетен период, както и за дължимото концесионно плащане за
отчетния период за първото полугодие на 2016 година;
сумата от 2518,31 лева – дължима неустойка по чл. 33, ал. 2 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона
за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище
„Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област
Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за забавено изпълнение /с период на забава
от 16.01.2017 година – 27.01.2017 година/ на задължението на концесионера по чл. 7,
ал. 2, т. 3, б. з за представяне на шестмесечен отчет за добитите и действително
продадени количества пясъци и чакъли и за среднопретеглената им продажна цена по
данни за съответния отчетен период, както и за дължимото концесионно плащане за
отчетния период за второто полугодие на 2016 година;
сумата от 2247,75 лева – дължима неустойка по чл. 33, ал. 2 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона
за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище
„Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област
Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за забавено изпълнение /с период на забава
от 16.01.2016 година – 25.01.2018 година/ на задължението на концесионера по чл. 7,
ал. 2, т. 3, б. з за представяне на шестмесечен отчет за добитите и действително
продадени количества пясъци и чакъли и за среднопретеглената им продажна цена по
данни за съответния отчетен период, както и за дължимото концесионно плащане за
отчетния период за второто полугодие на 2017 година;
сумата от 22 893,75 лева - дължима неустойка по чл. 33, ал. 2 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона
за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище
„Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област
Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за неизпълнение на задължението на
концесионера по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. ж за представяне на отчет за изпълнение на
годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции
за 2016 година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ
необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в
отчета
сумата от 22477,50 лева - дължима неустойка по чл. 33, ал. 2 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона
за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище
„Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област
Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за неизпълнение на задължението на
концесионера по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. ж за представяне на отчет за изпълнение на
годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции
за 2017 година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ
необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в
отчета;
сумата от 1360,08 лева - дължима неустойка по чл. 32, ал. 1 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона
за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище
„Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област
Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за забавено изпълнение на задължението на
концесионера по чл. 19 за заплащане на концесионно възнаграждение за първото
полугодие на 2016 година, със срок на забавата от 01.07.2016 година до 26.01.2017
9
година и за
сумата от 8623,32 лева - дължима неустойка по чл. 32, ал. 1 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от
Закона за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от
находище „Лозята“, разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември,
област Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за забавено изпълнение на
задължението на концесионера по чл. 19 за заплащане на концесионно
възнаграждение за второто полугодие на 2016 година, със срок на забавата от
01.01.2017 година – 28.07.2017 година,
КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване недължимост на
сумата от сумата от 22 061,25 лева - дължима неустойка по чл. 33, ал. 2 от Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за
подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Лозята“,
разположено в землището на гр. Ветрен, община Септември, област Пазарджик, сключен на
11.08.2015 година, за неизпълнение на задължението на концесионера по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.
ж за представяне на отчет за изпълнение на годишния работен проект за добив и първична
преработка и за вложените инвестиции за 2018 година, както и за изменението на запасите и
ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността
на посоченото в отчета, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от М.НА Е. да заплати на В. 3 ЕООД, ЕИК:
******* сумата от 4288,72 лева- съдебни разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10