Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и седемнадесета
година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Капка Лозева като разгледа т.д. № 199
по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 от ГПК.
Решението се постановява по реда на
чл.238 от ГПК.
Ищецът „А.К.“ ООД твърди,
че на 25.07.2016 г. между „СК - 13П.“ АД и „СК Х.“ АД е сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който „СК Х.“ АД е придобило вземането на
„СК - 13П.“ АД срещу ответника „С.К.“ ЕООД в размер на 32 680,75 лв., ведно с
всички права, привилегии и изтекли лихви. Ответното дружество било уведомено за
настъпилата цесия с писмо с обратна разписка, получено на 17.02.2017 г. С договор
за цесия от 30.01.2017 г. „СК Х.“ АД
прехвърлило на „А.К.“ ООД вземането си срещу „С.К.“ ЕООД в размер на 32
680,75 лв., ведно с всички права, привилегии и изтекли лихви, за което
ответното дружество било уведомено с
писмо с обратна разписка, получено на 25.04.2017г. Ищецът представял и
Уведомление от „СК - 13П.“ АД до „С.К.“ ЕООД за извършеното прехвърляне на
вземането от 25.07.2016г., както и Уведомление от „СК Х.“ за извършеното
прехвърляне на вземането от 30.01.2017г.
Вземането
на „СК - 13П.“ АД към ответното дружество произтичало от следните
обстоятелства:
С
договор за пътни строително-монтажни работи на обект „Логистичен център на Лидл
България“ - с.Равно поле от 4.03.2009 г.
„С.К.“ ЕООД възложило на „СК - 13П.“ АД извършване на CMP и дължимото възнаграждение, чийто размер
следвало да се определя на база на Количествено - стойностна сметка по
двустранно подписани Протоколи между страните На 25.08.2009 г. между страните е
подписан Анекс към договора, с който „С.К.“ ЕООД възложило на „СК - 13П.“ АД
извършването на допълнителни работи по договора, подробно описани по количество
и цени в Приложение №1 към Анекса. На 17.10.2009г., на 07.01.2010г. и на
21.06.2010г. били подписани двустранни протоколи Акт Образец 19 №3, №4, N° 5 и №6 за извършените във връзка с договора и
анекса CMP,а за дължимото за това и „СК - 13П.“ АД издало Фактура №
**********/17.10.2009г.; Фактура № **********/07.01.2010г. и Фактура N° **********/23.06.2010г. Към момента от
дължимите по фактурите суми не били заплатени:по фактура N° **********/17.10.2009г. - 5156,69 лв.; по
фактура № **********/07.01.2010г. - 3326,80 лв.; по фактура №
**********/23.06.2010г. - 3702,28 лв.. Поради неизпълнението на паричното си
задължение „С.К.“ ЕООД дължало и лихва за забава върху просрочените суми, за
периода от 31.01.2015г. до 30.01.2018г. в общ размер на 3716,80 лв. (три хиляди
седемстотин и шестнадесет лева и 0,80ст.).
На
01.11.2009 г. бил сключен между „С.К.“ ЕООД
и „СК - 13П.“ АД нов договор за
изпълнение на СМР на обект "София Аутлет център". За изпълнените СМР
бил подписан Акт обр. 19 № 3 от 01.11.2009, а за дължимото по договора
възнаграждение - издадена Фактура №
**********/ 02.11.2009г. на стойност 308 561,42лв. Договореното възнаграждение
не било заплатено изцяло и към момента „С.К.“ ЕООД дължало на „СК - 13П.“ АД
сума в размер на 12 856,73 неизплатено задължение по Фактура № ********** от
02.11.2009г. Поради неизпълнение на паричното си задължение ответното Дружество
дължало и лихва за забава върху горепосочената сума за периода от 31.01.2015г.
до 30.01.2018г. в размер на 3921,45 лв.
На
30.03.2012 г. подписана между „С.К.“ ЕООД и „СК - 13П.“ АД била подписана
нотариално заверена Спогодба за доброволно плащане, с която „С.К.“ ЕООД е
признало задължението си по горецитираните фактури, плащането на което
задължение страните са договорили да бъде разсрочено на няколко месечни вноски.
Въпреки изричната уговорка „С.К.“ ЕООД не изплатило задължението си по
описаните фактури. На 26.05.2014г. било подписано ново споразумение между
страните, с което „С.К.“ ЕООД отново е направило извънсъдебно признание на
задължението си по процесиите фактури. Общото задължение на „С.К.“ ЕООД към „СК
- 13П.“ АД във връзка с всички горецитирани фактури е в размер на 25 042,50 лв.
(двадесет и пет хиляди четиридесет и два лева и 0,50 ст.) - главница и 7638,25
лв. (седем хиляди шестотин тридесет и осем лева и 0,25 лв.) - общо лихва за
забава върху главницата за периода 31.01.2015г. - 30.01.2018г.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди „С.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* да
заплати на „А.К.“ ООД, ЕИК: ******* сумата от 25 042, 50 лв. (двадесет и пет
хиляди четиридесет и два лева и 0, 50 ст.) - главница, представляваща
неизплатено възнаграждение по Фактура № **********/17.10.2009г.;
Фактура № **********/07.01.2010г.; Фактура № **********/23.06.2010г и Фактура №
**********/ 02.11.2009, сумата от 7638,25 лв. (седем хиляди шестотин тридесет и
осем лева и 0,25 лв.) - законна лихва за забава върху главницата за периода от
31.01.2015г. до 30.01.2018г., както и законна лихва върху главницата от датата
на завеждане на настоящото производство до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените в производството разноски.
Представя:
договор за продажба на вземания от 25.07.2016г.; уведомление до длъжника по
договор за продажба на вземания от 25.07.16г; обратна разписка, получена на
17.02.2017г; договор за продажба на вземания от 30.01.2017г. уведомление до
длъжника по договор за продажба на вземания от 30.01.17г; обратна разписка,
получена на 25.04.2017г; Договор за пътни строителни - монтажни работи от
04.03.2009г.; Анекс от 25.08.2009г. към Договор за пътни строителни - монтажни
работи от 04.03.2009г.; Акт Образец 19 №3, Акт Образец 19 №4, ведно с
Количествена сметка, Акт Образец 19 №5 и Акт Образец 19 №6, ведно с
количествена сметка към Договор за пътни строителни - монтажни работи от
04.03.2009г.;Фактура № **********/17.10.2009г.; Фактура №
**********/07.01.2010г. и Фактура N° **********/23.06.2010г.; Заверена за вярност
с оригинала Фактура **********/ 02.11.2009; Акт обр. 19 № 3 от 01.11.2009,
ведно с Количествена сметка; Спогодба от 30.03.2012г., ведно с Покана за
доброволно изпълнение и обратна разписка; Споразумение от 26.05.2014г.
Ответникът
„С.К.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба, не е заявил становище по иска
и не се е явил в първото съдебно заседание.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение, и съдът с определение от 19.06.2018 г.
е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл.239 ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства.
С изпратеното до ответника съобщение
за исковата молба и възможността за отговор са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
При заявените от ищеца твърдения и
искания съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.99 вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
които са допустими.
Ищецът носи доказателствена тежест, че
е придобил и е носител на вземане към ответника за цената на изработеното по
описаните договори за изработка; че вземането му е валидно прехвърлено; правата
и задълженията на страните по описаните договори; размер на вземането; размер на лихвата за забава.
Представените
писмени доказателства и доказателствени искания са относими към спора. Видно от
представените към исковата молба писмени доказателства исковете са вероятно
основателни. Налице са кумулативно предвидените условия за постановяване
неприсъствено решение, с което исковете се уважават.
Искът
е основателен и по тази причина отговорността за разноските, направени за
неоснователно предизвикания спор е на ответника. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в производството –
4632.23 лв.
Не
следва да бъде присъждана сумата, внесена като гаранция по допуснатото
обезпечение на предявените искове. Тази сума обезпечава вземането на ответника
за вреди от налагането на обезпечението, в случай, че обезпеченият иск бъде
отхвърлен или искът не бъде предявен в дадения от съда срок или делото по иска
бъде прекратено. В процесния случай искът се уважава, поради което ищецът може
да иска връщането на внесената като гаранция сума.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„С.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „А.К.“ ООД, ЕИК: ******* на основание
чл.99 вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 25 042.50 лв. (двадесет и пет
хиляди четиридесет и два лева и петдесет стотинки) главница, представляваща
неизплатено възнаграждение по Фактура № **********/17.10.2009 г.; Фактура №
**********/07.01.2010 г.; Фактура № **********/23.06.2010 г. и Фактура №
**********/ 02.11.2009 г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 7638.25
лв. (седем хиляди шестотин тридесет и осем лева и 0,25 лв.) законна лихва за
забава върху главницата за периода от 31.01.2015 г. до 30.01.2018 г., както и
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящото
производство до окончателното изплащане на сумата – вземания.
ОСЪЖДА „С.К.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати
на „А.К.“ ООД, ЕИК: ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата 4632.23 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
СЪДИЯ: