МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 3 от 04.02.2014 г.

по НОХД № 567 по описа за 2013 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия З.К.К., с ЕГН ********** е в това, че на 21.02.2012 г. на Главен път ІІІ-554, в района на км. 33+250, общ. Р., област С. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № Х 9544 АВ, нарушил правилата за движение, а именно:

Чл.5, ал.1, т.1 ”Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” от ЗДП.

Чл.6, т.1 ”Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;” от ЗДП - тъй като водачът З.К., въпреки въведените забрани да застъпва и пресича надлъжната маркировка на пътя -  „Единичната  непрекъсната линия” М1, с която е очертана пътната му лента за движение по платното, и забрана да изпреварва със знак „В 24” предприел изпреварване, като навлязъл в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили.

Чл.63. „(1) Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница.

(2) Надлъжната пътна маркировка има следните наименования и значения:

"Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.”  от ППЗДП - тъй като автомобилът, управляван от З.К.К., предприел изпреварване, като  навлязъл  в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили,  въпреки въведената забрана да застъпва и пресича надлъжната маркировка на пътя -  „Единичната  непрекъсната линия” М1, с която е очертана пътната му лента за движение по платното.

 Чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДП „(1). Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

1……

2. след като е подал сигнал да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

(2) Водач, който изпреварва, е длъжен:

 1……

 2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;” – тъй като водачът З.К., при видимост, ограничена от околна растителност, настъпваща тъмнина и предстояща поредица от остри завои, предприел изпреварване, като  навлязъл  в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили, без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и че с навлизането в съседната лента няма да създаде опасност или пречки за движещите се по нея превозни средства,

в резултат на което по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия П.Н.П., причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: К.Й.П., с ЕГН **********, Д.Г.П., с ЕГН **********, Р.Й.К., с ЕГН **********, М.Й.К., с  ЕГН **********, както и телесна повреда на повече от едно лице, а именно на: множествена телесна повреда на И.Й.Г., ЕГН:**********, изразяваща се в тежко телесно увреждане - загуба на слезката и 3-три средни  телесни увреждания - многофрагменно счупване на ребра, двустранно с оформен гръден капак, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на снагата; счупване лява ключица, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на лява ръка, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота от контузията на белия дроб, кръвоизлива и наличието на свободен въздух в гръдната кухина и на П.Н.П., с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в увреда (лезия) на латералния (страничен) менискус на дясна колянна става с изкълчване, навяхване и разтягане на ставните връзки, което е довело до трайно /повече от 30 дни/ затруднение в движението на долния десен крайник – престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1-во, във вр. ал.1, б.”в”, във вр. ал.4, във вр. чл.342, ал.1 от НК.

 

Обвинението против подсъдимия П.Н.П., с ЕГН ********** е в това, че на 21.02.2012 г. на Главен път ІІІ-554, в района на км. 33+250, общ. Р., обл. С., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил от влекач марка „ДАФ ТЕ 95 ХF ”, peг. № СТ 9037АМ и прикачено към него полуремарке с рег. № СТ 9259 ЕХ, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, а именно:

Чл.5, ал.1, т.1 ”Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” от ЗДП .

Чл.6, т.1 ”Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;” от ЗДП - тъй като водачът З.К., въпреки въведените забрани да застъпва и пресича надлъжната маркировка на пътя -  „Единичната  непрекъсната линия” М1, с която е очертана пътната му лента за движение по платното, и забрана да изпреварва със знак „В 24” предприел изпреварване, като навлязъл в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили.

Чл.16, ал.1, т.1 ”На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;” от ЗДП – тъй като влекачът, управляван от П. навлязъл на 2,5 метра в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили.

Чл.63. „(1) Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница.

(2) Надлъжната пътна маркировка има следните наименования и значения:

"Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.” от ППЗДП - тъй като автомобилът, управляван от З.К.К., предприел изпреварване, като  навлязъл  в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили,  въпреки въведената забрана да застъпва и пресича надлъжната маркировка на пътя -  „Единичната  непрекъсната линия” М1, с която е очертана пътната му лента за движение по платното.

Чл.20, ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” от ЗДП  - тъй като водачът П.Н.П.,  при избиране на скоростта от 88 км/час за управление на влекача, не се съобразил с :

с атмосферните условия  към 18.00 часа на 21.02.2012 г., небе покрито с облаци и настъпваща нощна тъмнина;

с релефа на местността, в участъка на пътя към км. 32+500, преминаването през  поредица от завои, с растителност встрани от пътното платно, ограничаваща видимостта  към пътя, в и след завоите; 

с предстоящите неравностите по пътното платно, сигнализирани  с предупредителен знак за опасност А12;

с превозното средство - възможността му, при необходимост, с посочената скорост, при ограничената видимост под  101 метра, каквато е  опасната му зона за спиране с посочената скорост,  в условията на завои, околна растителност, настъпваща тъмнина, при възникнала опасност за движението да спре, без да напуска пътната си лента.

Чл. 21,  ал.1  „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:

категории  B+E, C+E, D+E  - 70 км в извън населено място.” от ЗДП - тъй като водачът П.Н.П. управлявал влекача със скорост от порядъка на 88 км/час

в резултат на което по непредпазливост, в условията на независимо съпричинителство с подсъдимия З.К.К., причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: К.Й.П., с ЕГН **********, Д.Г.П., с ЕГН **********, Р.Й.К., с ЕГН **********,  М.Й.К., с  ЕГН **********, както и множествена телесна повреда на И.Й.Г., ЕГН:**********, изразяваща се в тежко телесно увреждане - загуба на слезката и 3-три средни  телесни увреждания - многофрагменно счупване на ребра, двустранно с оформен гръден капак, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на снагата; счупване лява ключица, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на лява ръка, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота от контузията на белия дроб, кръвоизлива и наличието на свободен въздух в гръдната кухина - престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1, във в. с ал.1, б.”в”, във вр. с ал.4,  във вр. с  чл.342, ал.1 от НК.

При първото разглеждане на делото пред Окръжен съд – Стара Загора – НОХД № 315/2013 г. по описа на същия съд, по искане на адв. С.Ч., повереник на всички пострадали на основание чл.76 и сл. от НПК, съдът е конституирал в качеството на частни обвинители по делото Й.К.Й., Р.К.Й., К.К.Й., Г.К.Й., И.К.Й. - наследници по закон на починалите К.Й.П. и Д.Г.П., както и пострадалата Й.В.К. – наследник по закон на починалите малолетни М.Й.К. и Р.Й.К..

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Изразява становище, че съществен принос за възникване на ПТП има подсъдимия З.К.. Пледира за отегчаващо отговорността вината на К. обстоятелство да се отчете формата на вина, при която е извършено престъплението – самонадеяност. За смекчаващи отговорността обстоятелства моли да бъдат отчетени чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и оказаната помощ на двете деца. Прокурорът, при тези отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства пледира за определяне на наказание “лишаване от свобода” около средния размер – седем години, което с оглед на направеното самопризнание и на основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3. Предлага подсъдимият К. на основание чл.343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срока на наказанието лишаване от свобода – за седем години.

Прокурорът по отношение на подсъдимия П. поддържа тезата, че неговият принос за възникване на ПТП не е определящ. При индивидуализацията на наказанието на П. моли да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и самокритичното отношение. Счита, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Пледира за определяне на наказание “лишаване от свобода” под средния, към минималния размер от четири години, което с оглед направеното от него самопризнание и на основание чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3. Счита, че за поправянето на подсъдимия П. не е наложително да изтърпи ефективно наказанието “лишаване от свобода”, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК моли изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Предлага подсъдимият П. да бъде лишен от право да управлява МПС за срока на наказанието лишаване от свобода – за срок от четири години.

Повереникът на частните обвинители – адв. С.Ч. *** поддържа обвинението срещу подсъдимите К. и П. наред с прокурора. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от направеното от всеки от подсъдимите самопризнание, подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и пледира за осъдителна присъда. Заема становище, че основен принос и вина за възникване на ПТП с настъпили изключително тежки последици има подсъдимия З.К.. С оглед на това моли да му бъде наложено наказание «лишаване от свобода» за срок от осем години, което да се редуцира с 1/3 на основание чл.58а, ал,1 от НК с оглед направеното от него самопризнание. Пледира за определяне на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок с три години по-дълъг от срока на наказанието «лишаване от свобода» след  редукцията му. За подсъдимия П. моли да бъде наложено наказание  «лишаване от свобода» за срок от шест години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира от съда с 1/3. По отношение на подсъдимия П. счита, че наказанието лишаване от право да управлява МПС следва да бъде определено за срок с три години по-дълъг от срока на наказанието «лишаване от свобода» след  редукцията му. Пледира за ефективно изтърпяване на наказанията «лишаване от свобода» и от двамата подсъдими.

Защитникът на подсъдимия З.К.К.  – адв.  А.П. от АК - Хасково, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Противно на държавното и частно обвинение изразява становище, че основен принос за настъпване на ПТП има подсъдимия П., като развива подробни съображения за това. Моли съдът при определяне наказанието “лишаване от свобода” на подзащитния му К. да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и оказана помощ на три от пострадалите лица, като пледира последното обстоятелство да бъде отчетено като изключително смекчаващо такова. В тази връзка пледира за приложение разпиредбата на чл.55 от НК и определяне на наказанието “лишаване от свобода” под законовия минимум от три години. Моли съдът за отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 от НК. Счита, че лишаването от право да управлява МПС за К. следва да бъде в размер на лишаването от свобода.

Подсъдимият З.К. в личната си защита поддържа пледоарията на защитника си и изразява искрено съжаление за настъпилия тежък резултат.

Защитникът на подсъдимия П.Н.П.  – адв.  Г.Б. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния му П. наказание “лишаване от свобода” към минималния размер на предвиденото в закона за извършеното престъпление – четири години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което с оглед на направеното от него самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета и да се наложат две години и осем месеца. Счита, че за поправянето на подзащитният му не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” и с оглед наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 от НК пледира за условното му осъждане. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в размер на наказанието «лишаване от свобода».

Подсъдимият П.Н.П. поддържа пледоарията на защитника си и изразява искрено съжаление за настъпилия резултат, като моли за условно осъждане.

 

Подсъдимите З.К. и П.П. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено за предварително изслушване, направиха искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като заявиха, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият З.К.К.  е роден на *** г. в гр. П., с постоянен адрес гр. И., ***, български гражданин, от ромски етнос, с начално образование, неженен, съжителства на семейни начала, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият П.Н.П. е роден на *** г. в гр. Ч., с постоянен адрес гр. С., ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, работи като шофьор в ЕТ ***, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.

Подсъдимият П.Н.П. е правоспособен водач на МПС категория „В, С, Д, Е”. Притежава свидетелство за управление с № *********, издадено на 14.07.2011 г. (л.98, т. І от ДП). От 27 години подсъдимият П. работи като професионален шофьор, последните 16 от които като водач на автомобил с полуремарке в ***.

В началото на 2012 г. подсъдимият П. извършвал превоз на варовик за ТЕЦ-3 от кариера в близост до гр. Д.. На 21.02.2012 г., до към 17.30 ч. след обяд подсъдимият П. с товарен автомобил „ДАФ” рег. № СТ 9037 АМ и ремарке тип „гондола” рег. № СТ 9259 ЕХ извършил два курса по горепосочения маршрут, след което поел за С. през гр. Р., движейки се по главен път ІІІ-554, в  посока от юг на север. С подсъдимия П. бил и друг автомобил, управляван от негов колега – сидетеля Г.Й. (л.116, т.ІІ от ДП). Двата автомобила се движели един зад друг, като първи бил управлявания от подсъдимия П.. В участъка на пътя между км. 33 и км. 34, подсъдимият П. трябвало да премине през поредица от завои. В посоченият участък пътното платно било с обща ширина от 8 метра, предназначено за двупосочно движение, с по една лента за движение за всяка от посоките, разделено с непрекъсната бяла осева линия. Автомобилът, управляван от подсъдимия П. се движел в източната лента. Видимостта била недобра, тъй като освен ограничението от поредицата предстоящи завои и растителността встрани на пътя, същата намалявала от облачността и настъпващата нощна тъмнина - минавало 18.00 часа. В посоченият участък от пътя, подсъдимият П. управлявал товарния автомобил със скорост от порядъка на 88 км/час. С посочената скорост навлязъл в участък от пътя, сигнализиран с предупредителен знак  “А12”, указващ за  предстоящи неравности по пътното платно, съчетан със знак „В26”, въвеждащ забрана за движение със скорост по висока от 60 км/час.

Подсъдимият З.К.К. е правоспособен водач на МПС, категория „В, М”. Притежава свидетелство за управление с № *********, издадено на 20.02.2009 г. (л.102, т.І от ДП). Подсъдимият К. живеел на съпружески начала със свидетелката А.Л. (л.115, т.ІІ от ДП). Двамата отглеждали пет деца. На 20.02.2012 г., подсъдимият З.К. със своите близки посетил с. Б., обл. С., където по родов обичай „вземали булка” за братовчед му. Близките на подсъдимият К. пътували с три автомобила. В л.а. „Опел Вектра” с рег. № Х 9544 АВ пътували подсъдимия З.К., свидетелката А.Л. и четири от децата, които гледали – К.А.К. на 35 дни, Й. А.К. на 1 година и 7 месеца, В.А.К. на 9 години и К.А.К. на 11 години. С тях пътувал и свидетеля К.К.Й. - братовчед на подсъдимия З.К. и собственик на посочения лек автомобил (л.118, т.ІІ от ДП). Тъй като свидетелят К.К.Й. в този период бил лишен от право да управлява МПС, същият предоставил управлението на автомобила на братовчед си – подсъдимия З.К..

С втори автомобил „Опел Вектра”, рег. № Х 0069 АХ пътували пострадалият К.Й.П., неговата съпруга – пострадалата Д.Г.П., свидетеля И.Й. Г. (брат на пострадалия К.Й.П.) и малолетните Р. и М.К., деца на свидетеля Й.К.Й. и Й.В.К..

С трети автомобил – микробус „Мерцедес Вито” пътували свидетеля Й.К.Й., брата на свидетеля К.Й. (л.120, т.ІІ от ДП) и останалите роднини.

След срещата с бъдещите сватове, на 21.02.2012 г. след обяд, всички си тръгнали от с. Б.. Пръв потеглил и се движел л.а. „Опел Вектра” с рег. № Х 0069 АХ, управляван от бащата на свидетеля К.Й. – пострадалия К.Й.П., на 55 години. В тази кола пътували още: на предна дясна седалка пострадалия И.Й.Г. (л.123, т.ІІ от ДП), а на задната седалка били пострадалата Д.Г.П., на 53 години с малолетните пострадали Р.  Й.К., на 11 години и М.Й.К., на 9 години. 

След тях, като втора кола се движел микробусът „Мерцедес Вито” управляван от свидетеля Й.К.Й. и превозващ другите роднини – свидетеля И.К.Й. (л.121, т.ІІ от ДП), свидетеля Г.К.Й. (л.122, т.ІІ от ДП), техните съпруги и деца.

Трета кола бил лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 9544 АВ,  управляван от подсъдимия З.К., като на предната дясна седалка се возел свидетеля К.К.Й., а отзад пътували свидетелката А.Л. и четирите децата.

Около 18.00 часа, в горе посочения ред, автомобилите се движели по главен път ІІІ-554, като следвали посока от север на юг, на дистанция около 50 метра един от друг, със скорост от порядъка на 80 км/час. Пътя бил сух, с асфалтово покритие. Пътното платно, с обща ширина от 8 метра, било разделено на две ленти, предназначени за двупосочно движение - на север и на юг. В района на пътя между км. 33 и км. 34, на прав участък, подсъдимият З.К. подал ляв мигач, преминал в съседната лента за насрещно движещите се автомобили и изпреварил микробусът „Мерцедес Вито”, управляван от свидетеля Й.Й.. Щом го подминал, подсъдимият З.К. не се прибрал обратно в своята лента за движение, а решил да продължи и предприеме изпреварване и на следващият автомобил, управляван от пострадалият К.Й.П.. За целта К. продължил да увеличава скоростта. Свидетелят К.Й. познавал пътя и го предупредил, че скоро следва завой и може да се появи насрещно движещ се автомобил. Подсъдимият З.К. решил, че ще успее да изпревари и първият автомобил без да се убеди, че  има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване до предстоящия, за посоката му на движение, остър ляв   завой (указан с предупредителен знак А4). Подсъдимият З.К. продължил изпреварването, като управлявал изцяло в насрещната лента (видно от АТЕ, л.182, абзац 1) при настъпваща тъмнина и ограничена от предстоящите завои и околната растителност видимост за насрещно движещите се автомобили. Подсъдимият К. пренебрегнал забраната за изпреварване в този участък, въведена за него като водач с поставен знак „В 24”, както и единичната непрекъсната осева линия, разделяща двупосочния път на две ленти, всяка от които с широчина от порядъка на 4 метра. Така застигнал първият автомобил, управляван от пострадалия К.Й.П., който се движел със скорост от порядъка на 86 км/час и започнал изпреварването му. Когато управляваният от подсъдимия К. лек автомобил с предницата си стигнал до половината на изпреварваният от него автомобил, от предстоящия за него ляв завой се появил товарен автомобил (показания на свид. К.Й., л.118, т.ІІ от ДП). Това бил товарен автомобил с полуремарке, управляван от  подсъдимия П.Н.П., който се движел в десния по посока на движението му завой със скорост от порядъка на 88 км/час.

Подсъдимият З.К. като видял товарния автомобил първоначално задействал леко спирачките, за да убие скоростта, което дало повод на пътуващия до него К.Й. да помисли, че ще се откаже от изпреварването и ще се прибере в дясната лента, но подсъдимия К. не преустановил изпреварването, а решил, че ще успее да го приключи като ускори още повече скоростта си, която достигнала от порядъка на 106 км/час. Подсъдимият З.К. решил, че високата скорост ще му позволи да успее да се прибере в своята лента и да се   размине с насрещно движещия се товарен автомобил.

Подсъдимият П. в зоната на завоя, движейки се изцяло в своята лента, е видял лекия автомобил управляван от подсъдимия К. да се движи срещу него, извършвайки маневра «изпреварване». П. преценил, че опасността от сблъсък за двата автомобила е реална и предприел незабавно спиране със задействане на спирачките, при което колелата на влекача блокирали. Едновременно с това отклонил товарния автомобил към десния банкет. Преди товарния автомобил да напусне дясната пътна лента, подсъдимият П. завъртял волана наляво, за да запази праволинейното движение на автомобила. Завъртането на волана в ляво, при така блокиралите колела на влекача в резултат на предприетото спиране, довело до неуспоредност на надлъжните оси на влекача и прикаченото към него полуремарке. Страничната устойчивост на влекача се нарушила до степен на загуба, при което влекача започнал да се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка. При завъртането влекачът пресякъл осевата разделителна линия и навлязъл в насрещната за него лента на движение.

Въпреки случващото се пред него с товарният автомобил подсъдимият З.К. решил да поддържа високата скорост от 106 км/час и непосредствено пред товарния автомобил да се прибере в своята лента за движение и да завърши изпреварването. Това прибиране станало на 16 метра пред мястото на първия удар. Същевременно влекачът е пресякъл осевата линия с предния си ляв габарит на около 7,3 м преди мястото на първия удар и все още се движел със скорост от порядъка на 54 км/час. При това взаимно движение на автомобилите на 1,9 метра, западно от разделителната /осевата/ линия на пътя, настъпил удар между челна лява част на влекача с водач подсъдимия П. и страничната лява част на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., движещ се с непроменена скорост от 106 км/час. От последвалия удар лекия автомобил на подсъдимия К. продължил движението си напред и надясно спрямо собствената си посока и след странично плъзгане напуснал платното за движение, като се обърнал в тревните площи встрани от пътя. Композицията на товарния автомобил продължила по направление на първоначалното си движение, като на 5 метра след мястото на първия удар,  при скорост на движение вече от порядъка на 45 км/час, на 2,5 метра западно от разделителната /осевата/  линия, настъпил втори удар между дясната му странична част и челната част на лекия автомобил „Опел Вектра” с рег.№ Х 0069 АХ, управляван от пострадалият К.Й.П., който се движел със скорост от 86 км/час. От този удар лекия автомобил се върнал назад и надясно спрямо собствената си посока на движение, а товарния автомобил продължил по направлението на първоначалното си движение и скоро спрял.

В резултат на така възникналото и протекло произшествие, освен констатираните при извършените огледи на веществени доказателства /3 бр. Протоколи за огледи на веществени доказателства и изготвени фотоалбуми към тях, л.36-л.59, т. ІІ от ДП/ / деформации по трите моторни превозни средства, били причинени и следните телесни увреждания на пътуващите в тях лица:

1. Пътуващите в лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 0069 АХ:

Водачът К.Й.П., на 55 годишна възраст, видно от заключението на СМЕ на труп № 75/12г. /л.129, т.ІІ от ДП/ от ударите в изпъкналите части на купето претърпял тежка черепно мозъчна травма, изразяващи се в охлузване на челната област на главата; кръвоизлив под меки мозъчни обвивки на малкия мозък; кръв в мозъчните стомахчета; гръдна травма – хемоторакс (свободен излив на кръв в гръдната кухина) - 1000мл; контузия на бели дробове; многофрагментно счупване на гръдна кост и ребра вляво и дясна гръдна половина с кръвонасядане на меки тъкани около него. Счупване в гръдния отдел на гръбначния стълб с прекъсване и контузия на гръбначния мозък; коремна травма – кръв в коремна кухина - 150 мл; пропуквания капсулата на слезката и черния дроб; охлузване брадичката на лицето в ляво; разкъсно контузни рани и охлузвания по двете колена; счупване лява бедрена кост.

В резултат на гореописаните телесни увреждания, представляващи съчетана тежка черепно мозъчна, гръдна и коремни травми, настъпила смъртта на К.Й.П. при самото ПТП, на 21.02.2012 г.        

Пътуващата на задната седалка Д.Г.П., на 53 години, съпруга на водача К.Й.П., видно от заключението на СМЕ на труп № 74/12г. /л.135, т.ІІ от ДП/ от ударите в изпъкналите части на купето претърпяла гръдна травма – счупване ребра  по дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на белия дроб, счупване в областта на седмия гръден прешлен с контузия и кръвонасядане на гръбначния мозък; разкъсване на гръдната аорта; хемоторакс - 1800мл свободно излята кръв  в гръдната кухина; разкъсно–контузна рана по дясната вежда, кръвонасядания, охлузвания и оток по лицето. Счупване дясна бедрена кост в долната трета с кръвонасядане. Охлузване по лявото рамо. Порезни рани по левия горен крайник. Разкъсно-контузна рана по ляво коляно. Анемия на вътрешни органи.

В резултат на гореописаната тежка гръдна травма настъпила смъртта на Д.Г.П. при самото ПТП, на 21.02.2012 г.

Пътуващата на задна седалка Р.Й.К., на 11 години, видно от заключението на СМЕ на труп № 76/12г. /л.141, т.ІІ от ДП/ от ударите в изпъкналите части на купето претърпяла черепно мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на лява голямо мозъчна хемисфера; контузия на мозъка; кръв в мозъчните стомахчета; кръвонасядане по меките черепни обвивки; Гръдна травма – счупване на две ребра в лява гръдна половина, контузия бял дроб; коремна травма - кръв в коремната кухина 900мл; разкъсвания на слезката. Оток на мозъка. Анемия на вътрешни органи. Кръвонасядане около лява очница. Оток на устните с кръвонасядания и охлузвания по лицето. Кръвонасядания по гръдния кош. Кръвонасядане и охлузване по лява подбедрица.

В резултат на гореописаните тежки коремна, черепномозъчна и гръдна травми настъпила смъртта на малолетната Р.Й.К. в автомобила на ЦСМП по пътя за болницата на 21.02.2012 г.

Пътуващата на задната седалка М.Й.К., на 9 години, видно от заключението на СМЕ на труп № 86/12г. /л.146, т.ІІ от ДП/ от ударите в изпъкналите части на купето претърпяла: черепно мозъчна травма - кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки на лява голямо мозъчна хемисфера; контузия на мозъка; кръв в мозъчните стомахчета; кръвонасядане по меките черепни обвивки; разкъсно контузна рана, охлузване и кръвонасядане по челото. Оток на мозъка. Кръвен застой на вътрешните органи. Кръвонасядане около двете очница с оток. Оток и охлузвания по лицето. Счупване на лява бедрена кост с размачкване и кръвопропиване на тъканите около него.

В резултат на гореописаната тежка черепно мозъчна травма и развилата се мастна емболия настъпила смъртта на малолетната М.Й.К. в ОАРИЛ на МБАЛ ”Проф. Д-р Ст. Киркович” АД  - Стара Загора на 25.02.2012 г.

Пътуващият на предната дясна седалка И.Й. Г., на 53 години, брат на водача К.Й.П., видно от заключението на СМЕ по писмени данни № 182/12г. /л.151, т.ІІ от ДП/ от ударите в изпъкналите части на купето претърпял: множествена травма - контузия на гръдния кош и корема, многофрагментно счупване на множество ребра двустранно с оформен гръден капак, счупване на лявата ключица, счупване на гръдната кост, кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина, контузия на белия дроб, разкъсване на слезката с оперативното й отстраняване.

Многофрагментното счупване на множество ребра двустранно с оформен гръден капак и счупването на гръдната кост са причинили трайно затруднение движението на снагата на Г. за повече от 30 дни.

Счупването на лявата ключица е причинило трайно затруднение движението на лявата ръка на пострадалия Г. за повече от 30 дни.

Кръвоизливът в гръдната кухина и наличието на свободен въздух в нея, както и контузията на белия дроб са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия Георгиев.

Разкъсването на слезката, съгласно експертното заключение по делото, е лекувано по единствено възможния начин - с оперативното й отстраняване, което съставлява загуба на слезка.

2. Пътуващият в „ДАФ” рег. № СТ 9037 АМ подсъдим П.Н.П., видно от заключението на СМЕ по писмени данни № 188/12г. /л.155, т.ІІ от ДП/ от ударите в изпъкналите части на купето претърпял: изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на коляното. Увреда /лезия на латералния/страничен менискус на дясна колянна става. Тези увреждания са причинили трайно затруднение в движението на долния крайник на подсъдимия П. за срок по-дълъг от 30 дни.

3. Пътуващите в лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 9544 АН,  управляван от подсъдимия З.К. не са претърпели телесни увреждания.

В хода на досъдебното производство за изясняване от техническа гледна точка на обстоятелствата, при които е възникнало и протекло произшествието, е изготвена автотехническа експертиза (АТЕ) и допълнителна такава (л.168-186,  т.ІІ  и л.15-21, т.ІІІ от ДП). Съдът възприема заключенията  на основната и допълнителната АТЕ, тъй като са изготвени от компетентни вещи лица, съдържат отговор на всички поставени въпроси и са обосновани. Освен това заключенията на АТЕ не са оспорени от страните.

От заключението на основната АТЕ се установява, че участващите в ПТП три автомобила са били управлявани преди и по време на описаното пътно транспортно произшествие със следните скорости: подсъдимият З.К. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 9544 АН със скорост от порядъка на 106 км/час, при която опасната му зона за спиране е била 94 метра; пострадалият К.П. е управлявал вторият лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 00 69 АХ със скорост от порядъка на 86 км/час, при която опасната му зона за спиране е била 66 метра, а подсъдимият П.П. управлявал влекача с прикаченото към него полуремарке със скорост от порядъка на 88 км/час, при която опасната му зона за спиране е била 101 метра. Експертите са обосновали заключение, че мястото на първия сблъсък между лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 9544 АН, управляван от подсъдимия З.К. и товарния автомобил, управляван от подсъдимия П.П., е на 1,9 метра в западната лента спрямо разделителната /осева/ линия на пътя, т.е. в лентата, предназначена за движение на лекия автомобил. Мястото на втория сблъсък лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 00 69 АХ, управляван от пострадалия К.П. и товарния автомобил, управляван от подсъдимия П.П., е на 2,5 метра в западната лента спрямо разделителната /осева/ линия на пътя, т.е. в лентата, предназначена за движение на лекия автомобил. 

От заключението се установява, че основната техническа причина, довела до възникване на пътно транспортното произшествие е предприетото от водача на лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № Х 9544 АН - подсъдимия З.К. технически неправилно изпреварване. С действията си водачът К. е създал опасност за насрещно движещият се, в собствената си лента товарен автомобил ДАФ.

От правна страна маневрата «изпреварване» предприета от подсъдимия К. е неправилна, тъй като е в участък от пътя с наличие на забрана, указана с пътен знак „В 24” - забранено изпреварването на автомобили и при несъобразяване с пътната маркировка - непрекъсната разделителна линия на лентите за движение и при ограничена видимост при предстоящ ляв завои. Предприетото изпреварване е неправилно тъй като подсъдимият К. въпреки ограничената видимост от предстоящата поредица от завои /ляв, десен/, от страничната разстителност и от настъпваща тъмнина, навлязал в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили, без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за приключване на изпреварването, както и че с навлизането в съседната лента създава опасност за движещите се по нея превозни средства, които излизат от завоя.

От заключението на основната АТЕ се установява, че подсъдимият П. при конкретните условия на пътя, управлявайки товарния автомобил с посочената скорост от 88 км/час, не е имал техническа възможност с извършеното от него аварийно спиране да предотврати настъпилото произшествие, тъй като е бил в невъзможност своевременно да възприеме създадената от подсъдимия З.К. опасност за движението.

От експертното заключение се установява, че водачът на т.а. ДАФ подсъдимия П. е възприел опасността - движещият се изцяло в насрещната лента /собствена за движението му/, изреварващ автомобил, управляван от подсъдимия К., на 80 метра от мястото на първия удар, и в зоната на десния завой, когато автомобилът на К. е попадал вече в опасната му зона /101 м./.

Видно от основното заключение технически причини, довели до възникване на пътно транспортното произшествие се явяват и следните:

1.    Предприетото технически неправилно навлизане на автомобила ДАФ в насрещната за него пътна лента.

2.    Движението на товарния автомобил със скорост над максимално разрешената за пътния участък от 60 км/ч.. 

 

Експертите /видно от отговор на пета задача, л.182 от ДП / са приели, че водачът на товарния автомобил ДАФ технически правилно е предприел своевременно аварийно спиране с отклоняване на автомобила към десния банкет, но следващото му действие – завиване наляво, към насрещната пътна лента, е технически неправилно. Това е довело до отклоняване на автомобила към насрещната лента, където е настъпил първия удар. Технически правилно е водачът на товарния автомобил да предприеме спиране и да контролира автомобила с движение, без да навлиза в насрещната пътна лента.

На Допълнителната автотехническа експертиза е поставена задача да изследва причините, поради които е настъпило отклонение от праволинейното движение на товарния автомобил с прикаченото към него ремарке, както и тези за навлизане в насрещната лента за движение. Експертите, след задълбочен анализ на намиращите се на мястото на произшествието следи от гумите на товарния автомобил /спирачни, получени при ефективното задействане на спирачната система на влекача и полуремаркето, както и протривни, получени при страничното занасяне на автомобила и полуремаркето, до крайното положение на покой/ са изяснили, че подсъдимият П. е задействал спирачната система до ефективно спиране. В процеса на спиране траекторията на движение на масовия център на автомобила е по направление към десния банкет. Това е било в резултат на предприетите действия за предотвратяване на удара с насрещно движещия се автомобил. Поради това отклоняване на автомобила водачът е завъртял частично волана наляво, за да насочи направлението на движението по дясната лента. След отклоняването наляво е настъпила загуба на страничната устойчивост на влекача и постепенно то се е пренесло и към полуремаркето.

От заключението на Допълнителната АТЕ се установява, че направлението на движение на влекача /в т.ч. и навлизането в насрещната лента/ е резултат от комплексни показатели, а именно:

- блокиралите колела на влекача при предприетото ефективно спиране, което е резултат от действията на водача за да предотврати удара с насрещно движещия се автомобил Опел в момент, когато надлъжната ос на влекача не е била успоредна на надлъжната осн на полуремаркето;

- частичното завъртане на волана наляво, което е довело до неуспоредността на надлъжните оси на влекача и полуремаркето. За пояснение вещите лица са отбелязали, че частичното завъртане на волана наляво от подсъдимия П. не е било с цел навлизане в насрещната лента, а е целяло контрол над поведението на автомобила при запазване на праволинейното движение по дясната лента;

- действието на усилията, получени в ставната връзка между влекача и полуремаркето.

На тази експертиза е била поставена и допълнителна задача за това съществувала ли е техническа възможност подсъдимия П. при движение на товарния автомобил със скорост от 70 км/час в района на ПТП да предотврати настъпването на произшествието. Видно от заключението – опасната зона за спиране на автомобила ДАФ при скорост на движение 70 км/час е около 70 метра. Водачът на автомобила ДАФ е възприел опасността от около 80 метра преди мястото на първия удар. Следователно, при условие, че той се е движел със скорост 70 км/час или по-ниска и аналогично спиране от водача на камиона, последния би спрял на около 10 метра преди мястото на първия удар. И двете МПС /ДАФ и Опел 1/ биха се разминали и не би настъпило ПТП.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимите  К. и П. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанията доказателства, въз основа на които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа обстановка са както следва: Протокол за оглед на ПТП от 21.02.2012 г. и фотоалбум към него /л.4-28/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.02.2012 г. и фотоалбум /л.30-34/, Протоколи за оглед на веществени доказателства – на процесните МПС от 23.02.2012 г.и 24.02.2012 г., изготвените фотоалбуми към тях, както и тахошайба, иззета от товарния автомобил /л.36-59/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 28.02.2012 г. на спирачна система и ходова част на товарния автомобил и фотоалбум към него /л.61-72 /; протокол за медицинско изследване на З.К. /л.75-76/, талон и протокол за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза № 121/22.02.2012 г. за липса на алкохол в кръвта на Петьо П. /л.77-79/,  справка за съществуваща хоризонтална и вертикална маркировка /л.93/, климатична справка изх. № 15/14.03.2013 г. от БАН – Институт по метереология и хидрология /л.95/, справка за нарушител от региона за подсъдимия П.Н.П. /л.98/, справка за нарушител от региона за К.П. и за подсъдимия З.К., 2 бр. Справки за собственост на МПС /л.101-104/, писмо от *** с приложени копия на документи /л.106-119/, всички приложени в Том І от ДП; писмо от МБАЛ «Проф. Д-р Ст. Киркович» АД с приложени копия на документи, касаещи здравословното състояние на пострадалия И.Й. Г. /л.2-92/; Протокол за доброволно предаване от 25.04.2012 г. на медицинска документация относно здравословното състояние на подсъдимия П.П. и приложените такива  /л.93-102/, разпит на обвиняем, справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия З.К.К. /л.106-108/, разпит на обвиняем,справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия П.Н.П. /л.111-113/, протоколи за разпит на свидетели – П.Н.П., А.К.Л., Г.Д.Й., К.К.Й., Й.К.Й., И.К.Й., Г.К.Й., И.Й.Г., Х.Т.Т., М.К.Л. /л.114-127/, Съдебномедицинска експертиза на труп № 75/2012 г. /л.129-132/, Съдебномедицинска експертиза на труп № 74/2012 г. /л.135-138/, Съдебномедицинска експертиза на труп № 76/2012 г. /л.141-143/, Съдебномедицинска експертиза на труп № 82/2012 г. /л.146-148/, Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 182/2012 г. /л.151-152/, Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 188/2012 г. /л.155-156/, Трасологическа експертиза и фотоалбум към нея № 535 /л.159-164/, Тройна автотехническа експертиза и 2 бр. скици  /л.168-188/, удостоверения за наследници /л.192-195/, актове за раждане /л.201-207/, писмо от ЦСМП – Стара Загора с приложени извлечения от амбулаторен журнал /л.219-223/, справка от ОблПУ – Стара Загора изх. № 168/13.02.2013 г. /л.228/, разпит на обвиняем на подсъдимия З.К.К. /л. 254/, разпит на обвиняем на подсъдимия П.Н.П. /л. 257/, протоколи за разпит на свидетели – Ж.Н.С., А.К.Л. /л.258-259/, трудова характеристика на П.Н.П. /л.265/, всички приложени в Том ІІ от ДП, Допълнителна автотехническа експертиза /л.15-21/, приложена в Том ІІ от ДП, както и от писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие и четливото копие на Справка за нарушител от региона на подсъдимия З.К.. 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият З.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал.1, б.”в”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на  21.02.2012 г. на Главен път ІІІ-554, в района на км. 33+250, общ. Р., област С. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра” с peг. № Х 9544 АВ, нарушил правилата за движение - чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДП - „ ал.1. Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: т. 2. след като е подал сигнал да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение» и ал. 2 «Водач, който изпреварва, е длъжен: т. 2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея» – тъй като водачът З.К., при видимост, ограничена от околна растителност, настъпваща тъмнина и предстояща поредица от остри завои, предприел изпреварване, като навлязъл в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили, без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, както и че с навлизането в съседната лента няма да създаде опасност или пречки за движещите се по нея превозни средства, в резултат на което по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия П.Н.П., причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: К.Й.П., с ЕГН **********, Д.Г.П., с ЕГН **********, Р.Й.К., с ЕГН **********,  М.Й.К., с  ЕГН **********, както и телесна повреда на повече от едно лице, а именно на: И.Й.Г., с ЕГН ********** тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката и на П.Н.П., с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в увреда (лезия) на латералния (страничен) менискус на дясна колянна става с изкълчване, навяхване и разтягане на ставните връзки, което е довело до трайно /повече от 30 дни/ затруднение в движението на долния десен крайник.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият К. при форма на вина непредпазливост, при самонадеяност, тъй като при предприетото неправилно изпреварване е предвиждал настъпването на общественоопасните последици /неизбежния сблъсък с товарния автомобил, ако продължи движението си по насрещната лента, както и произтичащите се от това последици за живота и здравето на пътуващите хора в автомобилите/, но е мислел да ги предотврати – мислел е, че няма да настъпи сблъсък с насрещно движещия се товарен автомобил, тъй като ще приключи с изпреварването с максималната скорост, която е постигнал от 106 км/час/.

Съдът, изхождайки от заключенията на автотехническите експертизи относно техническите причини за настъпване на пътно транспортното произшествие намира, че в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на четири лица и причинени телесни увреждания на две лица, е допуснатото от подсъдимия З.К. нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от ЗДвП, конкретизирано по-горе.

Съдът призна подсъдимия З.К.К. за невинен и го оправда в това да е извършил престъплението по чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал.1, б.”в”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК и чрез нарушаване като водач на моторно превозно средство на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, чл.6, т.1 от ЗДП и чл.63, ал.1 и ал.2 от ППЗДП, поради следното:

Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП гласяща, че ”Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди” е обща норма и когато са допуснати нарушения на специалните правила за движение по пътищата, приложението й е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП ”Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.” От съдържанието на чл.6, т.1 от ЗДП е видно, че отново се касае за обща разпоредба и приложението й е недопустимо при  допуснатите от подсъдимият З.К. нарушения на специалните правила по чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от ЗДвП регламентиращи маневрата «изпреварване».

А  разпоредбата на чл.63, ал.1 от ППЗДП гласи “Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение и за очертаване на неговата граница”, като съгласно ал. 2 “Надлъжната пътна маркировка има следните наименования и значения: "Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.” 

Видно е, че цитираната норма съдържа определения за надлъжната пътна маркировка и за единична непрекъсната линия, поради което същата няма как да стои в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.

Бланкетната норма на състава на престъпление по транспорта се запълва със съдържанието само на онези правила за движение по пътищата от ЗДП и ППЗДП, нарушаването на които е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

В настящия случай, такива са единствено допуснатите от подсъдимия К. нарушения по чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от ЗДвП.

Обвинението срещу подсъдимият К. е, че е причинил на пострадалия И.Й.Г. наред с тежката телесна повреда – загуба на слезка и три средни телесни повреди, а именно: многофрагменно счупване на ребра, двустранно с оформен гръден капак, довело до трайно /повече от 30 дни/ затруднение движението на снагата; счупване лява ключица, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на лява ръка, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота от контузията на белия дроб, кръвоизлива и наличието на свободен въздух в гръдната кухина.  Съгласно правната теория и константната практика на ВКС, когато на едно и също лице са причинени различни по характер телесни увреждания, деянието се квалифицира с оглед на най-тежкото увреждане, защото по-тежкият резултат поглъща по-лекия.  С оглед на това съдът за прецизност не включи в диспозитива на присъдата тези три  средни телесни повреди /въпреки, че са включени в диспозитива на обвинителния акт/, причинени на пострадалия И.Й.Г., тъй като се поглъщат от причинената му тежка телесна повреда. Същите имат значение за наказателната отговорност на подсъдимият К. и ще бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието му.

 

Безспорно установено по делото е, че по гореописания начин с деянието си подсъдимият П.Н.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал.1, б. ”в”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на  21.02.2012 г. на Главен път ІІІ-554, в района на км. 33+250 в общ. Р.,  област С., при управление на моторно превозно средство  - товарен автомобил от влекач с марка „ ДАФ ТЕ 95 ХF ”, peг. № СТ 9037АМ и прикачено към него полуремарке с рег. № СТ 9259 ЕХ, нарушил правилата за движение, а именно:

чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП ”На пътно платно с двупосочно движение на водача, на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;”– тъй като влекачът, управляван от П. навлязъл на 2,5 метра в съседната пътна лента, предназначена за движение на насрещно движещи се автомобили; и

чл. 21,  ал.1  от ЗДП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категории  B+E, C+E, D+E  - 70 км/ч  извън населено място” - тъй като водачът П.Н.П. управлявал товарния автомобил със скорост от порядъка на 88 км/ч

в резултат на което по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия З.К.К., причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: К.Й.П., с ЕГН **********, Д.Г.П., с  ЕГН **********, Р.Й.К., с ЕГН **********, М.Й.К., с ЕГН **********, както и тежка телесна повреда на И.Й.Г., с ЕГН **********, изразяваща се загуба на слезката.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият П.  при форма на вина непредпазливост, при небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.       

Съдът, изхождайки от заключенията на автотехническите експертизи относно техническите причини за настъпване на пътно транспортното произшествие намира, че в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на четири лица и причинено телесно увреждание на едно лице, са допуснатите от подсъдимия П.П. нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 21,  ал.1  от ЗДП, конкретизирани по-горе.

Съдът призна подсъдимия П.П. за невинен и го оправда в това да е извършил престъплението по чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал.1, б.”в”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК и чрез нарушаване като водач на моторно превозно средство на правилата за движение по пътищата, визирани в на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, чл.6, т.1 от ЗДП, чл.63, ал.1 и ал.2 от ППЗДП и чл.20, ал.2 от ЗДП, поради следното:

Както се посочи за подсъдимия К., съдът намира, че и наказателната отговорност на подсъдимия П. не следва да се ангажира за повдигнатите му нарушения по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.6, т.1 от ЗДП, чл.63, ал.1 и ал.2 от ППЗДП по същите съображения.

Относно обвинението в нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП гласящо : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” Според прокуратурата подсъдимият П.Н.П. като водач е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като при избиране на скоростта от 88 км/час за управление на влекача, не се съобразил с : с атмосферните условия  към 18.00 часа на 21.02.2012 г. - небе покрито с облаци и настъпваща нощна тъмнина; с релефа на местността, в участъка на пътя към км. 32+500, преминаването през  поредица от завои, с растителност встрани от пътното платно, ограничаваща видимостта  към пътя, в и след завоите;  с предстоящите неравностите по пътното платно, сигнализирани  с предупредителен знак за опасност А12; с превозното средство - възможността му, при необходимост, с посочената скорост, при ограничената видимост под  101 метра, каквато е  опасната му зона за спиране с посочената скорост,  в условията на завои, околна растителност, настъпваща тъмнина, при възникнала опасност за движението да спре, без да напуска пътната си лента.

Съдът намира, че тази разпоредба е обща и приложението й се изключва при наличието на специални такива. Изискването на чл.20, ал.2 от ЗДП за съобразена скорост с конкретните пътни условия не се прилага, когато е налице нарушение на изискванията на чл.21, ал.1 от ЗДП /както е в случая/, определящ каква да бъде горната граница на разрешената такава. При съобразената скорост водачът трябва да се движи в рамките на разрешената от закона, но в конкретния случай да не е съобразил визираните в този законов текст условия за осигуряване на безопасно движение. Подсъдимият П. е нарушил забраната, посочена в специалния текст на чл.21, ал.1 от ЗДП като водач на МПС от посочените категории  B+E, C+E, D+E  да се движи извън населено място със скорост над 70 км/час.

С оглед на изложеното съдът призна подсъдимият П. за невинен и го оправда в това да е извършил престъплението по обвинението и чрез нарушаване като водач на МПС на чл.20, ал.2 от ЗДП.

Що се касае до обвинението срещу подсъдимият П., че е причинил на пострадалия И.Й.Г. наред с тежката телесна повреда – загуба на слезка и три средни телесни повреди, а именно: многофрагменно счупване на ребра, двустранно с оформен гръден капак, довело до трайно /повече от 30 дни/ затруднение движението на снагата; счупване лява ключица, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на лява ръка, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота от контузията на белия дроб, кръвоизлива и наличието на свободен въздух в гръдната кухина, съдът за прецизност и по отношение на него не ги включи в диспозитива на присъдата /въпреки, че са включени в диспозитива на обвинителния акт/, тъй като се поглъщат от причинения по – тежък резултат /тежката телесна повреда/. Същите имат значение за наказателната отговорност на подсъдимият П. и ще бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието му.

 

Подсъдимият П.П., управлявайки тововарния автомобил с полуремарке, с неразрешена скорост от 88 км/час, сам се е поставил,  развивайки тази скорост, в невъзможност да спре и да избегне сблъсъка с насрещно движещият се лек автомобил, управляван от подсъдимия К.. Съгласно основното заключение на АТЕ се установява, че при управление на товарния автомобил от страна на подсъдимия П. със скорост от 60 км/час или по-ниска и аналогично спиране на водача не би възникнало ПТП – автомобилите биха се разминали, а от допълнителното заключение на АТЕ се установява, че и при скоростт на движение от 70  км/час или по-ниска също не би настъпил първия удар между двете насрещно движещи се МПС /ДАФ би спрял на около 10 метра преди мястото на първия удар/. Предприетото от подсъдимия П. аварийно спиране се е оказало неуспешно поради неправилното отклоняване на волана вляво, при което в комбинация с изброените по-горе комплекс от фактори, установени от експертите, влияещи върху направлението на движение, е допуснал и другото нарушение на правилата за движение по пътищата – навлязъл е в насрещната пътна лента, където е последвал и втория удар между ДАФ и МПС, управлявано от пострадалия К.Й.П..

Установено по делото е, че непосредствено преди възникване на ПТП  подсъдимият П. е нарушил въведената със знаци „В 26” и „А 12” забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/час в участък с неравности по пътното платно, като се е движел с избраната скорост от 88 км/час. Доколкото срещу П. няма повдигнато обвинение за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП, който намира приложение в случаите на движение с неразрешена скорост извън стойностите, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДП и сигнализирани с пътен знак /както е в случая/ съдът, тъй като е ограничен в рамките на обвинението прие, че избраната от него скорост е била в нарушение на въведената обща забрана от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП /такова, каквото е обвинението/ -  да не превишава скорост от 70 км/час извън населено място, какъвто е бил участъка от пътя, където е възникнало ПТП.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че действията и на подсъдимия З.К., и на подсъдимия П.П., като водачи на процесните МПС имат принос за създадената в конкретния случай опасност за движението, която се е реализирала с настъпилия сблъсък на автомобилите като допуснатите от двамата подсъдими нарушения на правилата за движение по пътищата, за които съдът ги призна за виновни са в пряка причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат.

С оглед на това съдът прие, че същите следва да носят отговорност при условията на независимо съпричиняване.     

Възражението на адв. П. – защитник на подсъдимия К., че основният принос за настъпване на ПТП се дължи на поведението на подсъдимият П. като водач на товарния автомобил се възприема от съда за неоснователно, поради следното:

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, която се анализира по-горе и се изложиха причините, поради които съдът я възприема, основната техническа причина, довела до възникването на ПТП, е предпритата технически неправилна маневра «изпреварване» от водача на автомобил Опел 1 – подсъдимия К.. Заключенията на автотехническата експертиза не са оспорени от никоя от страните, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, което протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК , в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК – при която и двата подсъдими  П. и К. направиха изцяло признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявиха пред настоящия съдебен състав съгласието си да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните от ДП. Освен от заключението на АТЕ това, че поведението на подсъдимия К. е основната причина, довела до възникване на ПТП, се установява и от показанията на свидетеля К.Й. – очевидец, пътувал в автомобила, управляван от К., на предна дясна седалка /л.118, т.ІІ от ДП/. От показанията на свидетеля Й. се установява, че подсъдимият К. след като изпреварил микробусът „Мерцедес Вито”, управляван от свидетеля Й.Й., леко се прибрал към своята лента за движение, но след това увеличил скоростта за да изпревари и лекия автомобил, управляван от пострадалия Кольо П.. Свидетелят К.Й. познавал пътя и го предупредил, че скоро следва завой и може да се появи насрещно движещ се автомобил. Подсъдимият З.К. вместо да послуша съвета му продължил да увеличава скоростта, за да изпревари и първият автомобил. В момента когато предната част на управляваната от подсъдимия К. кола достигнала до половината на колата, управлявана от пострадалия, подсъдимия и свидетеля Й. са възприели насрещно движещия се товарен автомобил. Въпреки това подсъдимият К. не преустановил маневрата “изпреварване”, а “отново натиснал газта” за да я довърши. Възприятията на свидетеля Й. се потвърждават и от показанията на свидетеля И.Й. /л.121, т.ІІ от ДП/, който възпроизвежда по идентичен начин поведението на подсъдимия К. като водач на МПС. Свидетелят Й. заявява, че “след като З. ни изпревари и когато мина пред нас, видях, че стоповете му светнаха за секунди и десните гуми на автомобила минаха в нашата половина, все едно, че ще се прибира. Имаше достатъчно място З. да се прибере между колата на баща ми и нас. След това обаче видях, че продължи напред.”

Съдът, от съвкупния анализ на заключенията на АТЕ и от показанията на двамата свидетели К.Й. и И.Й. намира, че основната причина за възникване на ПТП е поведението на подсъдимия З.К. като водач, който е проявил изключителна самонадеяност и безотговорност на пътя. След завършеното изпреварване на микробуса “Мерцедес Вито” същият е имал възможност да се прибере в своята лента и да освободи насрещната пътна лента на движещият се по нея товарен автомобил с водач подсъдимия П., който е възприел своевременно. Вместо това, подсъдимият К. е продължил да увеличава скоростта на движение на управлявания лек автомобил за да извърши и второто изпреварване, като е достигнал скорост от 106 км/час, въпреки че е съзнавал създадената от него реалната опасност от възникване на ПТП и това, че поставя в опасност живота и здравето на пътуващите както в неговия автомобил, така и на останалите участници в движението, намиращи се на същото място.

Несъмнено е, че вина за настъпване на ПТП има и подсъдимия П., който поради движението си с неразрешена скорост от 88 км/час, при въведаната обща забрана за движение със скорост над 70 км/час, и поради навлизането на влекача /поради комплекс от фактори/ в лентата за насрещно движение е допринесъл за възникване на произшествието, с оглед на което съдът го призна за виновен, в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия К.. Но конкретното ПТП не би настъпило в случай, че подсъдимият К. бе преустановил неправилната маневра “изпреварване” на втория автомобил. В този случай подсъдимия П. би продължил управлението на товарния автомобил безпрепятствено по своята лента за движение.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че основен е приноса на подсъдимия К. за възникване на процесното ПТП, а възражението на защитника му в обратния смисъл се явява неоснователно.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия З.К.К. престъпление престъплението по чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал.1, б.”в”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, и изразеното критичното отношение и искреното разкаяние за извършеното, оказаната помощ на двете пострадали деца М. и Р. /направено изкуствено дишане/, както и на пострадалия И.Г. /заедно със свидетеля Х.Т. са го извадили от катастрофиралия автомобил през счупеното задно стъкло/. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства съдът отчете това, че е системен нарушител на правилата за движение по пътищата /видно от справката за нарушител от региона/, както и проявената от него изключителна самонадеяност и безразсъдство при управлението на автомобила в създадената от него критична ситуация, при която е поставил в реална опасност живота и здравето на много хора, в т.ч. и деца. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че подсъдимият К. е причинил  на пострадалия И.Й. Г. и три несъставомерни средни телесни повреди, а именно: многофрагменно счупване на ребра, двустранно с оформен гръден капак, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на снагата; счупване лява ключица, довело до трайно /повече от 30 дни/  затруднение движението на лява ръка, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота от контузията на белия дроб, кръвоизлива и наличието на свободен въздух в гръдната кухина.  

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К. съдът отчете, че същият има основен принос за настъпване на ПТП. Съдът отчете и по-високата степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпления, с оглед на причинения тежък резултат – смъртта на четири лица, две от които малолетни деца и причинени телесни увреждания на две лица.

Съдът не възприема становището на адв. П. – защитник на подсъдимия К., че оказаната от него помощ на три от пострадалите лица следва да се отчете като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, както и искането му - наказанието за този подсъдим да се индивидуализира с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК под законоустановения минимум от 3 години. Както се посочи това обстоятелство следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността на подсъдимия К., но същото няма характер нито на изключително, нито заедно с другите смекчаващи обстоятелства добиват характеристиката на многобройни, тъй като при съпоставка с отегчаващите отговорността обстоятелства и степента на обществена опасност на деянието не може да стигне до извод, че е налице втората предпоставка за приложението на чл.55, ал.1 от НК - най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Напротив, оказва се несъразмерно леко.

Съдът, отчитайки всички обстоятелства по чл.54 от НК, индивидуализира наказанието лишаване от свобода малко над средния размер, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на седем години /осемдесет и четири месеца/, което с оглед направеното от подсъдимия К. самопризнание и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета /със двадесет и осем месеца/ и присъди подсъдимият К. да изтърпи лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца /или петдесет и шест месеца/, което на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.

Предвид гореизложеното съдът прие, че не са налице едновременно условията по чл.58а, ал.1-3 от НК и условията на чл.55 от НК, поради което индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” за подсъдимия К. по реда на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК.

Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия К. и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем години, като при индивидуализацията му отчете причинените тежки последици от ПТП, както и предишните нарушения на ЗДП, с който срок прие, че ще се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия П.Н.П. престъпление по чл.343, ал.3, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал.1, б.”в”, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало /същият е реабилитиран/, добрите характеристични данни – добра трудова характеристика, изразеното критичното отношение и искреното разкаяние за извършеното, както и че е дисциплиниран водач на МПС /допуснал е три нетежки нарушения на ЗДП, които за водач на МПС, който от 27 години работи като професионален шофьор сочат на дисциплинираност при упражняване на тази дейност/. Съдът като единствено отегчаващо отговорността на подсъдимия П. обстоятелство отчете, че с деянието е причинил на пострадалия И. Георгиев три несъставомерни средни телесни повреди, които са от такова естество, че са влошили тежко здравословното му състояние.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П. съдът отчете, че извършеното от него деяние е в условията на съпричиняване на вредоносния резултат, като преобладаващ е приноса на другия подсъдим З.К.. Съдът отчете по-високата степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпления, с оглед на приченения тежък резултат – смъртта на четири лица, две от които малолетни деца и причинено телесно увреждане на едно лице.

Съдът, отчитайки всички обстоятелства по чл.54 от НК, индивидуализира наказанието лишаване от свобода под средния, над минималния предвиден размер, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на четири години /четиридесет и осем месеца/, което с оглед направеното от подсъдимия П. самопризнание и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета /със шестнадесет месеца/ и присъди подсъдимият К. да изтърпи лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца /или тридесет и два месеца/.

Съдът намери, че никое от посочените смекчаващи отговорността обстоятелства няма характер на изключително такова, нито пък съвкупно са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства, поради което не са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и в тази връзка и за приложението на чл.58а, ал.4 от НК, поради което наказанието «лишаване от свобода» се определи по реда на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК.

Съдът счете, че са налице предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител – подсъдимия П., не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая личната обществена опасност на подсъдимия П.Н.П. е изключително ниска. Той не е осъждан, с добра трудова характеристика е, осъзнава вината си и изразява чистосърдечно съжаление за случилото се. Същият е дисциплиниран водач на МПС и очевидно катастрофата е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му поведение по време на наказателното производство и искреното му разкаяние. Още повече, че настъпването на конкретното произшествие се дължи на по-съществения принос на другия подсъдим  К.. Съдът, не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание на П.П. е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия.

Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено за максималния предвиден в закона срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. По този начин ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период е реална заплахата П. да изтърпи отложеното наказание.

Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия П. и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години, като при индивидуализацията отчете, че се касае за дисциплиниран водач на МПС и че П. работи като професионален шофьор, която професия е единственият източник на доходи за него, поради което прие, че за този срок ще се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на всеки от подсъдимите бяха възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на по 1635 лв. – възнаграждения за вещи лица, изготвили съдебномедицински и автотехнически експертизи.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: