Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 6290 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Д.“
ООД (в несъстоятелност) искове за признаване за установено по реда на чл. 694,
ал. 1, т. 1 ТЗ, че ищецът не дължи на „Ф.Б.Т.“ ЕООД вземания в общ размер
4 469,82 лв. (от който сумата 2 234,21 лв. – главница по фактура
№*********/06.11.2009г., сумата 446,94 лв. – неустойка по споразумение от
15.06.2010г., сумата 1 195,86 лв. – лихви за забава върху главницата за
периода 03.08.2010г. – 26.10.2015г., и сумата 313,70 лв. – съдебни разноски),
включени в списъка на приетите вземания на кредитори на дружеството, одобрен с
определение от 13.07.2016г. по т.д. №9184/2012г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в.
Като основание на предявените искове са
заявени твърдения за погасяване на вземанията по давност.
Ответникът „Ф.Б.Т.“ ЕООД оспорва исковете.
Синдикът на „Д.“ ООД (в несъстоятелност) дава
становище, че исковете са неоснователни.
Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответникът „Ф.Б.Т.“ ЕООД е
заличен от търговския регистър на 14.11.2019г., но като последица от вливане на
дружеството във „Ф.Б.“ ООД, поради което и съгласно чл. 227 ГПК производството
по предявените искове следва да продължи по отношение на универсалния
правоприемник на ответника по чл. 262, ал. 1 ТЗ.
Безспорно е между страните, но се и
установява от писмените доказателства по делото, че за процесните вземания на „Ф.Б.Т.“
ЕООД срещу „Д.“ ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№39168/2010г. на СРС, 56 с-в, която е влязла в сила.
Съгласно чл. 424 ГПК въпросите относно възникването
и размера на вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за
изпълнение между страните, не могат да бъдат пререшавани, а съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД от влизането в сила на заповедта за изпълнение по отношение на
вземанията започва да тече нова петгодишна погасителна давност (приложението на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за изпълнение
произтича именно от установителното им действие,
предвидено с чл. 424 ГПК, което е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения).
Преки доказателства за датата, на която е
влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №39168/2010г. на
СРС, 56 с-в, не са ангажирани в производството по делото, поради което съдът
приема, че заповедта е влязла в сила на 02.05.2011г. (датата, на която според
удостоверяването върху заповедта, въз основа на нея е издаден изпълнителен лист
за процесните вземания), което пък означава, че приложимият по отношение на
вземанията петгодишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД може да изтече
най-рано на 02.05.2016г.
Молбата на „Ф.Б.Т.“ ЕООД за предявяване на
вземанията в производството по несъстоятелност на ищеца (която съгласно чл.
685а, ал. 1 ТЗ прекъсва давността по отношение на вземанията), видно от
входящия й номер от регистратурата на СГС е подадена на 26.01.2016г., тоест
преди изтичането на давностния срок за погасяване на
вземанията.
Изложеното е достатъчно предявените
отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1, т 1 ТЗ да се приемат за
неоснователни и да бъдат отхвърлени, но за пълнота следва да се посочи, че от
писмените доказателства по делото се установява, че след влизане на процесната
заповед за изпълнение в сила давността по отношение на процесните вземания е
прекъсната поне още веднъж с подаването на молба от 10.05.2011г. (л. 54 от
делото), с която „Ф.Б.Т.“ ЕООД е поискало образуване на изпълнително дело пред
ЧСИ с рег. №783 въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д.
№39168/2010г. на СРС, 56 с-в, а което е от значение за прекъсване на давността
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД – заявило е и искане за налагане на запор върху
банкови сметки на ищеца.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е възстановяването на разноските на ответника за
съдебното производство, а съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ и плащането на държавната
такса за разглеждане на отхвърлените искове.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Д.“
ООД (в несъстоятелност) с ЕИК *******искове за признаване за установено по реда
на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че вземанията на „Ф.Б.Т.“ ЕООД с ЕИК *******(с
универсален правоприемник „Ф.Б.“ ООД с ЕИК *******)
за сумата 2 234,21 лв. – главница по фактура
№*********/06.11.2009г., сумата 446,94 лв. – неустойка по споразумение от
15.06.2010г., сумата 1 195,86 лв. – лихви за забава върху главницата за
периода 03.08.2010г. – 26.10.2015г., и сумата 313,70 лв. – разноски, включени в
списък на приетите вземания на кредитори на „Д.“ ООД, одобрен с определение от
13.07.2016г. по т.д. №9184/2012г. на СГС, ТО, VІ-3 с-в, не съществуват.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Ф.Б.“ ООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 655,00
лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата
50,00 лв. – държавна такса за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: