Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети февруари през две
хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9114/2020 година
на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод предявен от „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, против М.А.Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът дължи
на „****“ АД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****, следните суми: сумата от 606.56 лв. (шестстотин
и шест лв. и 56 ст.) за обект на потребление,
заведен с абонатен №
**********, гр. Варна, бул. „****"
№ 60, вх. 1, ап. 5, находящ се на адрес:
гр. Варна, бул. „****"
№ 60, вх. 1, ап. 5. В посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 533.18 лв. (петстотин
тридесет и три лв. и 18 ст.), представляващи главница за консумирана ел.енергия от ответника
по фактури, издадени в периода 12.07.2018 г.
- 05.11.2018 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 73.38 лв. (седемдесет
и три лв. и 38 ст.), представляващи сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от
падежа й до 06.02.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка
по кл. № ****
към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението.
В
исковата молба се излага, че
страните са съконтрагенти по договор за доставка
на ел. енергия, по
който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на „****” АД, приети на основание
чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът
не е заплатил стойността на потребената
ел. енергия
за въведения период, както и такса за възстановяване
на електро захранване.
Ответникът
М.А.Н., чрез упълномощен представител – адв. Г.Я. депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който признава изцяло иска, като
моли да бъде
освободен от заплащане на разноски.
В проведено открито съдебно заседание ищецът поддържа
исковите претенции, като предвид направеното от ответника признаване на иска,
желае производството да се проведе при усл.на чл.237 ГПК. Моли съда да се
постанови решение, с което исковите претенции да бъдат
изцяло уважени.
В с.з. процесуалният
представител на ответника прави изявление, с което признава исковете по основание
и размери. Моли съдът да го
освободи от заплащане на разноски в полза на ищеца, като твърди, че не е станал
причина за завеждане на иска.
С
признаване на иска от страна
на ответника и с оглед направено искане от ищеца
за постановяване на решение при
признаване на иска и съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото
е прекратено.
С
оглед на това съдът намира
искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, като съдът
не следва да мотивира решението
по същество. Предявеният иск е вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от страна на
ответника, поради което следва да бъде уважен.
На
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото дело. Съдът счита, че в случая
разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК е неприложима, доколкото по делото е безспорно
установено, че с Постановление за възлагане от ЧСИ ****, с per.
№807 и район на действие-ВОС влязло
в законна сила на 07.03.2018 г. ответникът е станал собственик на електроснабдения имот както и, че
на 06.07.2018г. е извършен въвода му във владение
на имота. Исковият период на дължимост
на стойностнта на консумирана ел. енергия
е 12.07.2018 г. - 05.11.2018
г., т.е. след като ответникът като собственик на имота,
вече е бил въведен и като негов владелец. Ирелевантно
в случая е обстоятелството, към кой момент ответникът е заявил пред ищцовото дружество промяна на партидата на СТИ, доколкото
претенцията касае реално консумирана ел.енергия. Ищецът представя списък с разноски, според който претендира репариране на
разноски за 75 лв.-ДТ и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените във воденото ч.гр.д.3148/2020г. по описа на
ВРС, а именно 25 лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че ответникът М.А.Н., ЕГН: **********, адрес: *** ДЪЛЖИ НА ищеца „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** следните суми: сумата от 533.18
лв. (петстотин тридесет и три лв. и 18 ст.), представляващи главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода 12.07.2018
г. - 05.11.2018 г. за обект на потребление, заведен с абонатен № **********,
гр. Варна, бул. „****" № 60, вх. 1, ап. 5, находящ
се на адрес: гр. Варна, бул. „****" № 60, вх. 1, ап. 5, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 73.38 лв. (седемдесет и три лв. и 38 ст.),
представляващи сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 06.02.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка
по кл. № **** към същата дата, както и законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение №1339/06.03.2020г. по ч.гр.д. №3148/2020г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН: **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 250лв./двеста и петдесет лева/, представляваща общия
размер на сторените и претендирани от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и ч.гр.д. №3148/2020г. по
описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: