№ 175
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000071 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 11/29.01.2020 г., постановено по т. д. № 255/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Русе са обявени за нищожни следните клаузи на Договор за ипотечен кредит №
94/24.02.2006 г., сключен между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД (с правоприемник
„УниКредит Булбанк“ АД) „банката“ и С. АС. ХР., ЕГН ********** „кредитополучател“ и
Г. С. С., ЕГН ********** „солидарен длъжник“: Изречението в чл. 4, ал. 1 от договора
„Актуализациите на базовите лихвени проценти на банката се отразяват в промяна на
погасителната вноска съгласно т. 3. 12. 4 „а“ от Общите бизнес условия на банката, за което
кредитополучателя и солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменяемо
съгласие.“; Чл. 10, ал. 5 относно служебно превалутиране от страна на банката и чл. 12, т. 6
относно служебно превалутиране от страна на банката. Отхвърлен е искът за обявяване за
нищожни на останалите заявени клаузи от Договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006 г.
сключен между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД (с правоприемник „УниКредит Булбанк“ АД)
„банката“ и С. АС. ХР., ЕГН ********** „кредитополучател“ и Г. С. С., ЕГН **********
„солидарен длъжник“. С решението е отхвърлен и предявения от С. АС. ХР., ЕГН
1
********** от гр. Велико Търново, със съд. адрес гр. Русе, бул. *********, чрез адв. Д.К.,
иск срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр. София, район Възраждане,
********** за заплащане на общо сумата 13 475 лв., от които 9 635 лв. разлика между
предварително договорени анюитетни вноски и заплатените за период м. декември 2012 г. –
м. юни 2017 г., 2 225 лв. мораторни лихви върху самата 9 635 лв. за период м. декември 2012
г. – м. юни 2017 г., 1 337 лв. недължимо платена сума за главница поради валутна разлика за
период м. декември 2012 г. – м. юни 2017 г., 378 лв. лихва върху сумата 1 337 лв. за период
от м. декември 2012 г. до м. юни 2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. С решението е осъдено „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК ********* гр. София, район Възраждане, ********** да заплати на С.
АС. ХР., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, със съд. адрес гр. Русе, бул. *********,
чрез адв. Д.К. сумата 1 011.90 лв. разноски за държавна такса за уважения иск. Осъдена е С.
АС. ХР., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, със съд. адрес гр. Русе, бул. *********,
чрез адв. Д.К. да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* гр. София, район
Възраждане, **********, сумата 539 лв. разноски за държавна такса за отхвърления иск.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, район Възраждане, пл. „Света
Неделя" № 7, представлявано от Л. К. Х. и А. К., чрез адв. М.К. от САК, преупълномощена
от „Адвокатско дружество „Боянов и Ко”, със съдебен адрес: гр. София 1463, *********
против Решение № 11/29.01.2020 г., постановено по т. д. № 255/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение, в частта, с която е уважен
предявения иск и в частта за разноските е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага
се, че предявените искове са изцяло неоснователни, като на първо място, всички клаузи от
Договора за кредит са уговорени индивидуално между страните по него; на следващо място,
тези клаузи са съставени на ясен и разбираем език и на трето място – оспорените клаузи от
договора не са неравноправни нито едно от посочените основания. Излага се, че в доклада
на първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди се още, че при преценка дали оспорените клаузи от Договора за кредит са
нищожни като неравноправни клаузи от потребителски договор (какъвто договор е
процесният) съдът не бил спазил поредността, в която тази проверка трябва да се извърши
съгласно задължителната практика на СЕС. Счита се, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 от
ГПК в обжалваното решение липсват мотиви относно индивидуалното договаряне на
оспорените с исковата молба клаузи от договора за кредит. Излага се също, че в нарушение
на основното начало за състезателност в гражданския процес, първоинстанционният съд не
бил уведомил страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата на т.
3.12.7. от ОБУ на Биохим и не им е дал възможност да изразят становище и да ангажират
доказателства. Неправилен бил изводът на съда, че оспорените клаузи от Договора и ОБУ на
Биохим са неясни и неразбираеми. Твърди се, че в обжалваното решение съдът неправилно
2
бил приел, че клаузите на чл. 4, ал. 1, изр. последно, на 10, ал. 5, на чл. 12, т. 6 от договора,
както и клаузата на т. 3.12.7 от ОБУ на Биохим са неравноправни на посочените в него
основания.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и да
се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. АС. ХР.,
ЕГН ********** от гр. Велико Търново, **********. Изразява се становище, че въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 255/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе е
образувано въз основа на предявени от С. АС. ХР. от гр. Велико Търново против
„УниКредит Булбанк” АД, гр. София иск с посочено правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
иск за връщане на суми получени при начална липса на основание. В исковата молба се
излага следното:
Ищцата твърди, че на 24.02.2006 г. сключила с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД Договор
за ипотечен кредит № 94/24.02.2006 г., по силата на който и бил предоставен банков кредит
в размер 36 912 CHF, със срок на погасяване 300 месеца, с начална дата на усвояване –
04.03.2006 г. с цел закупуване на недвижим имот. Уговорено бил ГЛП по редовен дълг за
първите 12 месеца (считано от 05.03.2006 г. до 05.02.2007 г.) в размер на 2.9 %, съгласно чл.
9, ал. 1 от договора, а за останалия период – променлив ГЛП, равен на Базовия лихвен
процент (БЛП) на банката. Към момента на подписване на договора БЛП за швейцарските
франкове бил в размер на 5.91 % (чл. 9, ал. 2). Съгласно договора, погасяването на кредита
ставало на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяко вноска, като
погасителната вноска след изтичане на промоционалния период в размер на 234 CHF.
Твърди, че реално не е получавала средства във валутата, в която е отпуснат кредита, а в
лева. Излага се, че кръстосаният обменен курс, по който банката извършвала обмяната,
определян едностранно, лишавал кредитополучателя от правото му да изискват точно и
пълно изпълнение на задължението на банката по договорите за кредит и да получат
франков кредит и на следващо място ги лишавал от право на избор дали и при кого да
обменят валута при предпочитан най-изгоден курс. На следващо място се излага, че след
изтичане на промоционалния срок банката едностранно променяла погасителната месечна
вноска, за което била само уведомявана, в резултат но което същата се увеличила до 262.00
CHF, а в последствие и 284.00 CHF. На възражението отправено до банката получила
отговор, че вноската се определя според актуалния курс на банката за шв. франк. С оглед на
това предявила претенция за преразглеждане на лихвения процент, както и кредита да бъде
3
превалутиран от шв. франкове в лева, но банката отговорила, че повишението на лихвения
процент се обвързва с промените на пазарния индекс тримесечен LIBOR, като самата
Методология по формиране на БЛП не била изяснена. Счита се, че БЛП, като елемент от
договорната лихва, не бил обвързан от пазарните лихвени мерители и предвиждал
едностранна възможност от страна банката до промени БЛП въз основа на непредвидено в
договора основание. Излага се, че ищцата като кредитополучател имала качеството на
„потребител“ по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, от друга страна договорът за банков кредит
попадал в приложното поле на ЗЗП. Ищцата излага подробни съображения за
неравноправност на клаузите на чл. 4, ал. 1, чл. 6, чл. 8, чл. 9, ал. 2 и ал. 3, чл. 10, ал. 4, ал. 5,
ал. 6, ал. 7, ал. 8, ал. 9, чл. 12, т. 6 и чл. 14 т. 5 от договора. Излага се, че посочените клаузи
от договора са неравноправни, противоречат на закона и добрите нрави, поради което са
нищожни и не пораждат правно действие. Излага се, че въз основа на прилагането им
ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, като за периода м. 12.2012 г. – м.
06.2017 г. били надвнесени 9 635 лв. лихви по кредита, като мораторните лихви върху тази
сума били 2 225 лв., поради разликата в курса надвнесени по главницата били 1 337 лв., като
278 лв. – мораторни лихви върху тази сума. Т.е. сумарно сума в размер на 13 475 лв.
Прави се искане да бъде прието за установено по отношение на „УниКредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, че клаузите
на чл. 4, ал. 1, чл. 6, чл. 8, чл. 9, ал. 2 и ал. 3, чл. 10, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8, ал. 9, чл. 12,
т. 6 и чл. 14 т. 5 от Договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006 г. са нищожни, като
неравноправни, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата общо
сумата 13 475 лв., от които 9 635 лв. разлика между предварително договорени анюитетни
вноски и заплатените за период м. декември 2012 г. – м. юни 2017 г., 2 225 лв. мораторни
лихви върху просрочената сума за периода м. декември 2012 г. – м. юни 2017 г., 1 337 лв.
недължимо платена сума за главница поради валутна разлика за период м. декември 2012 г. –
м. юни 2017 г., 278 лв. лихва върху сумата 1 337 лв. за период от м. декември 2012 г. до м.
юни 2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в
който ответното дружество е оспорило предявените искове като неоснователни и
недоказани. Не се оспорва, че между страните е сключен посочения договор за банков
кредит, както и лихвата по договора е променяна 10 пъти. Не се оспорва обстоятелството, че
ищцата е „потребител“ по см. на § 13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП, а услугата предоставена от тях е
финансова по см. на § 13, т. 12 от ПЗР на ЗЗП. Излага се, че кредитът бил предоставен в
швейцарски франкове. Заявява се като невярно твърдението, че липсвали обективни
критерии за промяна на лихвения процент. Оспорват се твърденията в исковата молба за
неравноправност на клаузи в договора за креди, като се твърди, че договорът е сключен
индивидуално с ищцата при съобразяване с всички обстоятелства, специфични за нея.
Постъпила е допълнителна искова молба, в който се поддържат заявените с исковата
4
молба обстоятелства.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от „УниКредит
Булбанк" АД, гр. София. В същият се излага становище по изнесените в допълнителната
искова молба обстоятелства.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.02.2006 г. между „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД (с правоприемник „УниКредит
Булбанк“ АД), С. АС. ХР. (кредитополучател) и Г. С. С. (солидарен длъжник) e сключен
Договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006 г., по силата който банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер 36 912 шв. франка за лично/семейно ползване
(чл. 1).
Страните уговорили, че погасяването на кредита се извършва по разплащателна
сметка с 300 бр. месечни погасителни вноски, дължими на 5-то календарно число всеки
месец (чл. 4, ал. 1), като първите 12 бр. погасителни вноски, считано от 05.03.2006 г. до
05.02.2007 г., са равни и са в размер 173 шв. франка, представляващи сбор от главница плюс
лихва, определена на база фиксиран лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 1, а останалите 288
бр. погасителни вноски, считано от 05.03.2007 г. до 05.02.2031 г. се формират от сбора на
главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент и към подписване на
договора са в размер 234 шв. франка. Страните са договорили, че актуализациите на
базовите лихвени проценти се отразяват в промяна на погасителната вноска съгласно т. 3.
12. 4а от Общите бизнес условия (ОБУ), за което кредитополучателят/солидарният длъжник
дават своето безусловно и неотменяемо съгласие. Крайният срок на кредита е 05.02.2031 г.
Предвидено е в Общите бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, т. 3.12.4 базовият
лихвен процент в шв. франкове да се формира от сумата на тримесечния Libor за
швейцарски франкове и надбавка от 5.10 %.
Съгласно чл. 6, кредитополучателят/и солидарният длъжник депозира/т съгласие за
директен дебит начислените лихви, такси и комисионни, и дължимите главници да бъдат
дебитирани на падежите им от всички негови/техни сметки при банката.
Според чл. 8 от договора за ипотечен кредит при ползване или погасяване на кредита
във валута, различна от тази, посочена в договора, за арбитражиране се прилагат
съответните курсове на Банката за деня.
В чл. 9, ал. 1 е уредена фиксирана лихва в размер 2.9 % за първите 12 месеца.
Уговорено е, че за останалия период до окончателното погасяване на кредита
кредитополучателят и солидарният длъжник заплащат на банката лихва, определена на база
променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, равен на базовия
лихвен процент на банката (БЛП), който към момента на сключване на договора е 5.91 %
(чл. 9, ал. 2). Общите бизнес условия, в т. 3. 12. 6а предвиждат при кредити с равни
погасителни вноски (главница плюс лихва) размерът на дължимата вноска да се променя
5
(актуализира) веднъж годишно през м. януари чрез отразяване на действащия актуален в
момента на промяната базов лихвен процент (БЛП). Според т. 3.12.7.(2) от ОБУ в случай, че
разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера
им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да
увеличава първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на
увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание
последното извършено по реда на настоящата разпоредба изменение. Съгласно чл. 9, ал. 3 в
случай на просрочие на която и да е вноска по главницата по кредита, върху неиздължените
суми по главницата за времето на забава се дължи наказателна лихва в размер на сбора от
определената в ал. 1, съответно ал. 2 лихва и наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта.
В чл. 10 са уредени правата и задълженията на кредитополучателя, като в чл. 10, ал. 4
е посочено, че кредитополучателят има право да поиска Банката да превалутира
представения му ипотечен кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или
евро, като за услугата се съгласява да плати съответната комисионна, съгласно Тарифата на
банката за физически лица. Според изречение второ на цитираната алинея
кредитополучателят изрично се съгласява с подписване на договора за кредит Банката да
превалутира заема в лева или евро по търговски курс купува на Банката към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащ бюлетин за физически лица на
Банката за съответната валута и съответния вид кредит.
В ал. 5 на чл. 10 е посочено, че с подписване на договора за кредит
кредитополучателят изрично се съгласява Банката да има право служебно да превалутира
заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени
проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за
съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката
единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за
текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на
фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20 % в
сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския лев за
полугодието, през което е отпуснат кредита.
В ал. 6 е дадена дефиниция на „валутен риск“ по смисъла на договора, и това е
промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро за
срока на действието на кредита, а ал. 7 дава такава за понятието „Лихвен риск“, който по
смисъла на договора е възможността в резултата на превалутирането да бъде приложен по-
висок лихвен процент, което има за последица повишаване на месечните погасителни
вноски по кредита и издължаването му в български лева.
В ал. 8 на чл. 10 е посочено, че като превалутиране по смисъла на договора за кредит
се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно лихвения
6
бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението, в
според ал. 9 на чл. 10 кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че
промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро
(валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за
последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му
в български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по
Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Посочено е, че в тази връзка, напълно
приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга
на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди
(включително пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите
след превалутиране на кредита. Според ал. 10 на чл. 10 кредитополучателят декларира, че
при подписване на договора са му били известни разпоредбите на чл. 10, ал. 4 – чл. 10, ал. 9
по-горе и че е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от същите разпоредби.
Съгласно чл. 12, т. 6 Банката има право служебно да превалутира заема в лева или
евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти
съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута.
Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че
средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие,
определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за
швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20 % в сравнение със съответната
стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат
кредита.
На 06.01.2016 г. е сключен Анекс № 1 към Договор за банков ипотечен кредит
№ 94/24.02.2006 г., съгласно който освен кредитополучателя С.А. В., Г. С. Г., посочена тук
като ипотекарен длъжник, е задължен и В. А. Х., като ипотекарен длъжник. Предмет на
споразумението е заплащане от банката за сметка на кредитополучателите и третите лица на
необходимите суми за подновяване вписването на ипотеката и разсрочване на връщането на
тези суми.
С писмо Изх. № 16-002248/18.05.2015 г. на „УниКредит Булбанк" АД, гр. София
по повод запитване на С.А. В. и Г. С. Г. е отговорено, че: тъй като кредитът е с договорен
срок, по-дълъг от 10 години, в допълнение към промените в стойността на БЛП, банката
завишава надбавка, както следва:, считано от 13.11.2008 г. с 1 процентен пункт, считано от
09.03.2009 г. с още 1 процентен пункт, считано от 15.06.2009 г. с още 1 процентен пункт
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че за периода
24.02.2016 г. до 06.2017 г. са налице изменения в размер на БЛП, представени в табличен
вид. Вещото лице пояснява, че пазарния индекс Либор е съкращение от London Interbank
Offered Rate и представлява усреднен лихвен процент, отразяващ лихвите, по които банките
предлагат негарантирани заеми на лондонския междубанков пазар. Определя като средна
7
величина от котировките за деня на най-активните банки в Лондон. Котира ежедневно към
11:00 часа лондонско време и се публикува се в Ройтерс и от тук следва извода, че банката
не може да влияе върху стойностите на 3 месечния Libor. Посочва в табличен вид
измененията в размера на надбавката по т. 3.12.7 (2). Дава в табличен вид промените в БЛП
за периода от 24.02.2006 г. до 06.2017 г. и съответно възнаградителната лихва по договора за
кредит. Дава заключение, че валутният курс е стойността/цената на дадена валута по
отношение на друга валута., т.е. цената на чуждестранна парична единица към местната
национална парична единица или друга чужда парична единица. От своя страна цената се
определя от търсенето и предлагането от участниците на пазара. Промените на нагласите на
участниците в пазара към определено търсене или предлагане са в резултат както от
нормална икономическа активност, международен стокообмен, а също и от събития, които
окозват влияние върху икономиките на държавите и света като цяло. Представя таблично
промените във валутния курс на швейцарския франк. Дава заключение, че най-драстичното
увеличение на швейцарския франк е след 15 януари 2015 г., когато Швейцарската централна
банка внезапно премахна фиксирания максимален курс на еврото спрямо франка, който през
последните три години задържаше курса на ниво от 1,20 EUR/CHF. От тази промяна само за
1 ден швейцарския франк поскъпва с повече от 30 % спрямо единната валута. Заключава, че
прогнози за промяната на цената на определена валутна двойка се правят постоянно.
Прогнозите се градят на база очаквани, но не и гарантирани микроикономически и
макроикономически явления, както и на база всички останали фактори, които биха
повлияли върху цената на дадена двойка валута. Като се има в предвид, че курсът на
швейцарския франк към лева не е фиксиран, повишение или понижение винаги е възможно.
Дава заключение, че прогнози относно динамиката във валутните курсове винаги се правят.
Това са очакванията на анализаторите. Прогнозите обаче, не винаги се осъществяват и
затова официални прогнози, относно изменението на курса на швейцарския франк на
международния или българския пазар вещото лице не намери.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че по сметка
във валута с титуляр С.А. В. е отпусната сума в размер на 36 912 шв. франка. От датата на
отпускане на кредита 28.02.2006 г. до 07.05.2007 г. (датата на прехвърляне на сметката към
правоприемника на кредитодателя) са внесени 2 556.60 шв. франка за погасяване на
кредита. За период от 07.05.2007 г. до 31.12.2011 г. кредитополучателят С.А. В. е погасила
сумата 21 309.65 лв., приравнени в швейцарски франкове от банката в размер на 15 467.23
CHF. Вещото лице дава заключение, че от 01.01.2012 г. кредита се погасява от солидарния
длъжник Г. С. Г.. Внесените суми от солидарния длъжник по кредита за периода от
01.01.2012 г. до 29.05.2018 г. са в размер на 34 651.50 лв., приравнени на 38 406.83 шв.
франка. Вещото лице обобщава вноските по кредита по следния начин: Общо внесена сума
за погасяване на кредита за периода от 28.02.2006 г. до 30.06.2018 г. е в размер 59 110.17 лв.
от вноски в брой от кредитополучателите. Дава заключение, че за периода м. януари 2012 г.
– м. декември 2016 г. е надвнесена главница в повече 1 508.40 лв. Причината за
8
надвнасянето е поради валутна курсова разлика (разлика между левовата равностойност на
швейцарските франкове към датата на сключване на договора 1,24 и левовата равностойност
на реално погасените франкове по план) и промяна в погасителния план. По отношение на
лихвата за същия период и по същите причини надвнесената сума е 9 624.42 лв. Вещото
лице не е разграничило ясно какъв е размерът на надплатените суми в резултат само на
увеличение на фиксираната надбавка от 5,1 % с 1 пункт от 13.11.2008 г., с 2 пункта от
09.03.2009 г. и с 3 пункта от 15.06.2009 г. Дава заключение, че лихви, дължими по
надвнесени главници е в размер на 255.76 лв., а лихва, дължима за надвнесена лихва по
редовна главница е в размер от 2 874.28 лв.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 11/29.01.2020 г., постановено по т. д. № 255/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Русе е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания
съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
Предмет на въззивното производство са само исковете, касаещи чл. 4, ал. 1, изр.
последно, чл. 10, ал. 5 и чл. 12, т. 6 от договора. В останалата си част относно
установителните искове за прогласяване нищожността на останалите клаузи от договор за
ипотечен кредит (чл. 4, ал. 1, изр. 3, чл. 6, чл. 8, чл. 9, ал. 2 и ал. 3, чл. 10, ал. 4, ал. 6, ал. 7,
ал. 8, ал. 9 и чл. 14, т. 5), с които е предоставено право на банката едностранно да променя
лихвения процент по кредита и с които промяната във валутния курс и валутния риск са в
тежест единствено на потребителя и по иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД решението
е влязло в сила.
Процесният договор за ипотечен кредит е сключен на 24.02.2006 г. поради което
приложим към момента на възникване на облигационното правоотношение между
кредитора и кредитополучателя е Законът за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; доп., бр. 15
от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 24, 63, 84 и 92
от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от
9
2005 г., бр. 30, ЗЗ и 34 от 2006 г.) и отменен със Закона за кредитните институции в сила от
01.01.2007 г.
Към момента на сключване на договора е действал Закона за защита на
потребителите и правилата за търговия, който намира приложение във връзка с твърденията
в исковата молба за нищожност на клаузи от договора поради противоречие със закона. Това
е така, защото материалноправните норми действат занапред, освен ако не е предвидено
изрично, че намират приложение и за заварените продължаващи правоотношения. В случая
не намира приложение Закона за защита на потребителите в сила от 10.06.2006 г. тъй като
Договорът за банков кредит е сключен на 24.02.2006 г. и в преходните му и заключителни
разпоредби не е уредено обратно действие. Разпоредбите на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП, на
които се позовава ищцата, са идентични, съответно, с разпоредбите на чл. 35, ал. 2, т. 9 и т.
11 от ЗЗППТ (отм.).
Не е приложима по спора и Директива 93/13/ ЕИО от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Същата е въведена в националното
право със ЗЗП, поради което няма как да се прилага за настоящия случай.
По делото не е спорно, че ищцата е физическо лице, на което по силата на договора е
предоставен ипотечен кредит, който не е предназначен за извършване на продажба,
производство или упражняване на професия или занаят, поради което и същата има
качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите и за правилата за търговия (отм. - в сила до 10.06.2006 г. и действал към
момента на договора). При това, същата се ползва от защитата на потребителите,
предвидена в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗБ (отм.) при отпускане на кредити банката
задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които
съдържат: данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други) и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; метода за
изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част
от годишния лихвен процент; допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната
банка. Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение за
ползвания финансов ресурс - чл. 430, ал. 2 от ТЗ и представлява стойността на заетия
капитал за определен период от време. Съществуват два основни начина за определяне на
нейния размер: първият начин – фиксирането й като точно определен процент за целия
период на договора и втори начин - променлива лихва, която се състои от два компонента –
базисно (реферативно) лихвено равнище – динамичен компонент, доколкото лихвената
стойност на капитала зависи и се променя с промяната на определени икономически
условия и надбавка (марж) над него – постоянен и неподлежащ на промяна компонент.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.) клаузите на договорите, предлагани на
10
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
Следователно, видно от цитираната разпоредба на ЗБ (отм.) и на ЗЗППТ (отм.)
„цената“ на заемния ресурс трябва да бъде изрично установена, а обективните критерии, при
които се поражда потестативното право на банката едностранно да изменя нейния размер
(вкл. чрез увеличението на лихвената ставка), трябва да бъдат изчерпателно изброени.
Предвид това, настоящата инстанция намира, че в самия договор за ипотечен кредит е
следвало безусловно и изцяло да се уговорят всички разходи, които кредитополучателят
има/ще направи във връзка с отпуснатия кредит.
Както се обсъди вече, в каузата на чл. 4, ал. 1 страните са уговорили че през първите
12 месеца погасителната вноски включва главница и лихва, определена на база фиксиран
лихвен процент – 2.9 %, а след изтичането на този едногодишен срок следващите останалите
288 бр. погасителни вноски се формират от сбора на главница плюс лихва, като
актуализацията на базовите лихвени проценти се отразяват в размера на погасителната
вноска, а променливият годишен лихвен процент е образуван от базовия лихвен процент (чл.
9, ал. 2). В последната уговорка - за 288 погасителни вноски, изрично е установено
субективно потестативно право на банката да променя с едностранно волеизявление размера
на възнаградителната лихва, за което „кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменно съгласие“ (чл. 4, ал. 1 изр. последно от договора).
Закона за защита на потребителите и правилата за търговия (отм.) обявява за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя - чл. 35 от ЗЗППТ (отм.), като примерно изброява редица типични
случаи, измежду които и клауза, която позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора на непредвидено в него основание - т. 9 или клауза, която дава право
на търговеца да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора - т. 11.
Преценени през призмата на посочените изисквания процесните клаузи на чл. 4, ал. 1
в частта от изр. 3 след думата „лихва“ словосъчетанието: „определена на базата на плаващ
лихвен процент“, изр. 4 и клаузата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 от договора не отговарят напълно на
тях. Действително, в чл. 9, ал. 2, изр. 1 е предвидено, че годишният лихвен процент се
образува от базовия лихвен процент на банката, но в договора не е посочен алгоритъм или
правило, по което се определя базовия лихвен процент, компонентните от които е
образуван; не са посочени и обективните критерии въз основа на които може да се промени
БЛП; отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с
изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за
промяната. Следователно, банката е обезпечила за себе си правото произволно, при
упражняване на дискреция (право на автономна преценка) да променя БЛП, като го
увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна. По този начин се накърнява
11
принципът на добросъвестност, който е основополагащ в частноправните отношения при
упражняване на породените от договора субективни права.
Предвид изложеното, клаузите на чл. 4, ал. 1, изр. 3 и изр. 4, както и на чл. 9, ал. 2,
изр. 1 от договора, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент на
кредита въз основа на промяна на приет от банката БЛП са неравноправни, а и от там
нищожни, като противоречащи на закона. В този смисъл са неоснователни оплакванията във
въззивната жалба на "УниКредит Булбанк" АД, че първоинстанционният съд необосновано
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е направил извод, за
нищожност на тези клаузи.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира за основателен предявеният
установителен иск да се прогласи нищожността на чл. 4, ал. 1, изр. 4 от договора за ипотечен
кредит и следва да бъде уважен. В останалата част обаче, относно чл. 4, ал. 1, изр. 3, както и
чл. 9, ал. 2, изр. 1 от договора, решението като необжалвано е влязло в законна сила.
По делото се установи по безспорен начин, че процесният кредит е отпуснат и усвоен
в швейцарски франкове.
Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че са основателни оплакванията за
наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, касаещи разпределянето на
валутния риск между страните. В разглеждания случай няма спор, че кредитополучателят
има качеството на потребител, по смисъла на ЗЗППТ (отм.) - § 1, т. 1, а банката – ответник
представлява търговец, съгласно § 2, т. 2 от същия закон. Посочи се вече, че по смисъла на
разпоредбите на чл. 35 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.), нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.
Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.) клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно, ал.
2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин.
Оспорваните клаузи от договора за кредит, касаещи поемането на валутния риск,
следва да се тълкуват заедно една с друга и ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед
всички обстоятелства, свързани със сключването на договора - кредитът се предоставя в
швейцарски франкове - чл. 1, ал. 1; погасяването му е до 05.02.2031 г. в швейцарски
франкове, като към момента на подписване на договора БЛП за швейцарския франк е 5.91
%, чл. 4, ал. 3 и чл. 9, ал. 2, тоест цената на кредита - възнаградителната лихва, се формира
въз основа на БЛП за кредити в швейцарски франкове; погасителната вноска за първите 12
месеца е 173 швейцарски франка всяка, при възнаградителна лихва 2.9 %, а за следващите
288 месеца - в размер 234 швейцарски франка всяка, при възнаградителна лихва 5.91 %.
Настоящата инстанция намира, че съобразявайки изложеното до тук, че предвидената
12
в чл. 10, ал. 4, изр. 1 от договора възможност за кредитополучателя да поиска превалутиране
на предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро не
защитава в достатъчна степен правата му на потребител, тъй като предвижда дължимостта
на комисионна и обвързаността с валутен курс, едностранно определен от банката. Отделно
от това потребителят не е защитен от тази клауза, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено
при неизгоден за кредитополучателя валутен курс. (В т. см. - Решение № 384/29.03.2019 г.
по т. д. № 2520/2016 г. на II ТО на ВКС на РБ).
Видно от чл. 10, ал. 9 от договора за кредит кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски
франк към българския лев или евро, както и превалутирането по смисъла на чл. 10, ал. 8 от
договора, може да има за последица повишаване размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, при издължаването му в български лева в резултат на по-висок лихвен процент,
съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката, като напълно приема да носи
за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с такива промени на фиксинга на БНБ или
превалутирането, както и се съгласява на поеме всички евентуални вреди, произтичащи от
промяната на валутните курсове и лихвите след превалутирането. Според чл. 10, ал. 10 от
договора потребителят е декларирал, че разбира икономическия смисъл и правните
последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
По силата на цитирания текст на чл. 10, ал. 5 от договора кредитополучателят се
съгласява Банката да упражни правото си по чл. 12, т. 6 служебно да превалутира
погасителните вноски по търговския курс на банката към датата на превалутирането.
Доколкото не е установено кредитополучателят да получава дохода си във валутата по
договора, може обосновано да се заключи, че погасяването на задълженията за месечните
вноски ще се извършва в местната валута - лева.
Ясно е, че когато изпълнението по договора предвижда необходимост от
превалутиране на постъпленията по анюитетите, се поставя въпросът за ефекта от разликите
във валутните курсове върху изпълнението и разпределението между страните на
последиците от неблагоприятните промени.
В подобна хипотеза, приложението на потребителската защита, изисква потребителят
да е добре и детайлно осведомен, че със сключването на договора за кредит в чуждестранна
валута, той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му
бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава
доходите си. В този аспект, от банковата институция се изисква да предостави на
потребителя цялата относима информация, позволяваща му да прецени икономическите
последици от клаузата за превалутиране върху финансовите му задължения.
В това производство не се твърди, нито са ангажирани доказателства, че сочените
13
уговорки по кредитното съглашение са били индивидуално уговорени, като потребителят е
имал възможност да изрази становище или да повлияе на тяхното съдържание.
Цитираните разпоредби от договора не могат да се възприемат като съставени на
ясен и разбираем език за потребителя и предоставящи му подходяща информация, към
момента на сключване на съглашението, за отчитане на икономическия ефект от
проявлението на условията, свързани с валутния курс, върху финансовите му задължения по
кредита, при значимо обезценяване на валутата, в която той получава доходите си. Анализът
на цитираните разпоредби на ЗЗППТ (отм.) и конкретната договорна регламентация сочи, че
простото деклариране от страна на потребителя, че му е известно, че промяната във
валутния курс може да доведе до негативна промяна и до повишаване размера на дължимите
погасителни вноски, изразени в лева, както и че разбира икономическите последици и е
съгласен с настъпването им, не може да се счете за достатъчно. Това е така, тъй като не са
ангажирани доказателства, нито се твърди, че направената в договора декларация от
икономически по-слабата страна е била подплатена с информираност за очакваните
прогнози в дългосрочен план, предвид продължителността на договора за кредит, относно
котировките на швейцарския франк или осведомяването за варианти за предотвратяване на
негативния ефект, посредством застраховането или употребата на други финансови
инструменти. Банката, като по-силната по правоотношението страна и професионалист със
специфична компетентност, освен че е следвало да предостави на кредитополучателя
възможност да направи информиран избор дали да встъпи в съглашението, като му даде
достъп до експертни данни за очакваното движение на валутния курс, е следвало по ясен и
разбираем за средния потребител начин да очертае отражението, което една потенциална
промяна на курса, при обезценяване на националната валута, би имало върху конкретния
размер на вноските по кредита.
Ето защо следва да се приеме, че цитираните клаузи на чл. 10, ал. 5 и чл. 12, т. 6 не се
индивидуално уговорени, неравноправни са и поради това нищожни. В този смисъл в
Решение № 67/12.09.2019 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1392/2018 г., Решение № 295/22.02.2019
г. на ВКС на РБ по т. д. № 3539/2015 г., Решение № 384/29.03.2019 г. на ВКС на РБ по т. д.
№ 2520/2016 г. и Решение № 294/27.03.2019 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1599/2017 г. ВКС на
РБ еднозначно сочи, че въз основа практиката на СЕС, „неравноправна е неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за
неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност,
тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора".
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което Решение № 11/29.01.2020 г., постановено по т. д. №
14
255/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе в обжалваната му част, на основание чл. 271, ал.
1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната
жалба, поради което такива на следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11/29.01.2020 г., постановено по т. д. № 255/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Русе в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15