Р Е Ш Е Н И Е
№
15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6255 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По
делото е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Прави възражение, че е собственик на процесния имот.
Съдът
намира, че е сезиран иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез пълномощника си поддържа иска и моли същия да бъде уважен и
бъдат присъдени сторените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците,
в открито съдебно заседание, чрез пълномощниците
си поддържат отговорите си и молят исковата претенция да бъде отхвърлена
и бъдат присъдени сторените по делото разноски, представят списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 124, ал.
1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Целта на защитата е
разрешаване на спора за материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните във връзка с процесните имоти.
Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимостта на всички искове, но
при установителните искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК тя е и изрично посочена и
следва да бъде обоснован, във всеки конкретен случай. Доколкото в настоящото
производство се оспорва правното на собственост на ответниците удостоверено, чрез
договор за покупко – продажба на недвижим имот, за ищеца е налице обоснован
правен интерес от установяване съществуването на своето право.
Предявеният
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е допустим – ищеца е обосновал правния си интерес от иска, поради което
следва да бъде разгледан по същество.
Ищците са закупили с Договор за
покупко-продажба на недвижим имот- частна общинска собственост от 30.11.2005г.,
вписан в АВ,СВ-П. с дата от 23.02.2006г. № 59, том 1, рег.№430 , от Община П.
следния недвижим имот, представляващ до този момент частна общинска
собственост, съгласно Акт за общинска собственост №3521 от 16.08.2005г. и
находящ се в с.С., Община П.: *** /урегулиран поземлен имот шести, за имот
планоснимачен номер хиляда двеста четиридесет и шести/,по плана за регулация и
застрояване, утвърден със заповед № 2079/ 17.11.2000г. на Кмета на Община П.,
целият с площ от 476/ четиристотин седемдесет и шест/ кв.м., находящ се в
кв.101/ сто и първи/ по плана на с.С., при граници на имота:от североизток-
улица,от северозапад-УПИ V-1243,от югоизток-УПИ VII-1247 и от югозапад-УПИ
XVI-1245 в кв.101 по плана на селото.
С решение № 1577 от 16.01.2007 г. на
наследниците на М.Х.Б. са им признати и възстановени в стари реални граници
следните имоти:
1. Нива
с площ от 1.243 дка ,девета категория,находящ се в землището на с.С.,местността
„***“ - част от имот № 1220
2. Пасище
от 2.100 дка, девета категория ,находящо се в землището на с.С.,местността „***“
С нот.акт за собственост върху недвижим имот №
36, том II, рег.№ 5374, дело № 229 от 2018г. на нотариус Р.М. с район на
действие Районен съд- П., вписан в АВ, СВ-П., вх.рег.№ 2031,дв.вх. 1998 от
17.05.2018г.,акт № 143,т.6, дело №1032, М.Т.Б. и Е.Т.Г. са признати за
собственици въз основа на обстоятелствена проверка на основание наследство и давностно владение
върху недвижим имот - *** в кв. 101 по плана на с.С. ,утвърден със заповед №
2070/17.11.2000г. с площ от 492кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 2, том III, рег. № 8401, дело № 387/2018 на Нотариус Р.М. с
район на действие Районен съд П. М.Т.Б. и Е.Т.Г. са продали на ответника
собствения ни недвижим имот- Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно
урегулирано място с площ от 492 кв.м., находящо се в землището на с.С., Община П.
и означено по скица като *** в кв.101 по плана за регулация и застрояване на
село С.,Община П.,утвърден със заповед № 2070 от I 7.11.2000г. ,при границиют
североизток-улица, от югоизток-УПИ УПИ VII-1247, от югозапад-УПИ XVI-1245 и от
северозапад-УПИ V-1243.
По делото бяха разпитани свидетели, водени и
от двете страни, които формират две групи, а именно първата група свидетели,
доведени от ищеца са категорични, че ищеца е посещавал имота си по няколко пъти
в годината, като е полагал грижи за него от преди повече от 20 години, като през
2018 са дошли и други хора в имота, различни от ищците. Втората група свидетели
се формира от свидетелите доведени от ответниците, които сочат, че ежегодно са
посещавали имота, като са имали свободен достъп до него.
Съдът дава вяра на първата група свидители, по
следните съображения същите сочат, че имотите им са в непосредсвена близост до процесния
имот, имат пряка видимост към него, нямат роднинска връзка със страните по
делото, показанията им са подробни, като споделят и детайли, които се
интерпретират от съда, като контроли за истинността на показанията им.
За
придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя
страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент –
упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която
по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради
което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС –
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи,
че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.
Съгласно задължителна
практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която с оглед предмета на настоящия казус
следва да бъде съобразена - решение №930 от 25.10.10г. по гр.д.№430/10г. на І
ГО; решение №883/14.12.2010г. по гр.д.№1432/09г. на І ГО; решение №798 от
16.11.10г. по гр.д.№3303/08г. на І ГО; решение №100 от 23.07.2010г. по
гр.д.№3426/08г. на ІV ГО; решение №21/04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО;
решение №249 от 04.07.11г. по гр.д.№621/10г. на І ГО; Решение № 488 от
19.12.2011 г. по гр.д. № 1403/ 2010 г. на
І ГО и др.: „Не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски
характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с
жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават
извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС
№216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен
фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги
владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли
да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при
условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността
върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а
оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ,
нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са
останали незаявени в законните срокове.
Ако лицата, които владеят
такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна
давност хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната
на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди
изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото върху тях не е установено право на
кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по
давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ /отм./, е съществувала само
при действието на З./отм./ - чл.29, ал.1, т.1, и то ако давността не е изтекла
преди влизане в сила на З.. След отмяната на З. обаче, няма пречка за
придобивната давност, доколкото за тези имоти не се прилага чл.5, ал.2 от
ЗВСОНИ по изложените по-горе съображения. Както е посочено в решение №21 от
04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ ГО на ВКС, само този, който в съдебния
процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да
установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил
част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин
и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства
липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на
населеното място да се прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на
ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада
във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
С
Решение №122/01.10.2019 по дело №3153/2018г. на І ГО е прието, че „относно
доказателствената тежест при направен довод за наличието на пречки за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, в цитираните по-горе
решения е прието, че ответникът следва да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения – „Ако ответникът твърди, че ищецът не може да
придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този
имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че
имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът
не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице
предпоставките за издаване на акт за общинска собственост”. Приема се, че
ищецът следва да докаже осъществяването на поддържания от него придобивен
способ, а ответника – посочените обстоятелства.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност се установява, че процесния имот не представлява земеделски
имот.
Заявеното
от ищците наличие на придобивно основание валидно разпореждане с право на
собственост и изтекла в тяхна полза придобивна давност се явява основателно. От
момента на сключване на договора за покупка на имота, макар и да се приеме, че
той е нищожен те добросъвестно, явно и необезпокоявано са владяли имота в
продължение на повече от пет години, от което може да се направи извода, че са
го придобили по давност.
С
оглед изложеното предявения установителен иск за собственост следва да се
уважи, тъй като ищците се легитимират като собственици, а ответникът не е
доказа правоизключващите си възражения.
По разноските:
В настоящето производство ищеца
са представил доказателства и списък за следните разноски както следва - 50, 00
лв. за платена държавна такса, 800.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение
10, 00 лв.- държавна такса за издаване на два броя съдебни удостоверения. С
оглед изхода на спора пред исковия съд ищеца имат право на разноски съразмерно
на уважената част от исковете, или касателно настоящия случай Ответниците
следва да бъде осъден да плати на ищеца цялата сума на сторените разноски в пълен
размер на сумата от 860.00 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение И.И.С. с
ЕГН ********** и адрес ***, че А.И.И. с ЕГН ********** и адрес *** и Д.Х. В. –И. с ЕГН ********** и
адрес ***, действащи чрез адвокат-пълномощника си Б.Б., със съдебен адрес ***,
офис №9 са изключителни собственици на следния недвижим имот, находящ се в
землището на с. С., Община П., Област П.: Урегулиран поземлен имот, представляващ
дворно урегулирано място с площ по скица от 492 кв.м., а по договор от
30.11.2005г. с площ от 476 кв.м. и означено по скица като и съставляващо ***
/урегулиран поземлен имот шести, за имот планоснимачеи номер хиляда двеста
четиридесет и шести/ в кв. 101 /сто и първи/ по плана за регулация и
застрояване на село С., Община П., утвърден със заповед № 2070 от 17.11.2000г.
,при граници: от североизток-улица, от югоизток-УПИ УПИ VII-1247, от
югозапад-УПИ XVI-1245 и от северозапад- УПИ V-1243..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.И.С. с ЕГН **********
и адрес *** да ЗАПЛАТИ на А.И.И. с
ЕГН ********** и адрес *** и Д.Х. В. –И. с ЕГН ********** и адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис №9 сумата от 860.00 лв. /осемстотин и шестдесет
лв. / сторени разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО се
постанови при участието на трето лице помагач Община П. пл. „Св. Иван Рилски”
№1 А.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.