Присъда по дело №40/2022 на Районен съд - Провадия

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 40 по описа за 2022 год. на Провадийски районен
съд.

На 31.01.2022 год. ПРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр.
№8086/2020г. по описа на ВРП-ТО-П., ведно с материалите по ДП
№2072/2020г. по описа на РУ-П., по което е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимия А. К. А.ИЕВ за престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението
така, както е отразено в обвинителния акт.Предвид обстоятелството, че
подсъдимия е нередовно призован, не се явява и по отношение на същия са
налице основанията на чл.269, ал.1 от НПК производството по делото да бе
гледано в негово отсъствие, след като е изпълнена и процедурата по чл.254,
ал.4 от НПК, счита, че не са налице пречки делото да бъде гледано в негово
отсъствие.По отношение на наказанието пледира за определяне на наказание
„Лишаване от свобода“ към минималния срок определен в закона, което да
бъде отложено с минимален изпитателен срок.
Защитника на подсъдимия пледира за определяне на минимално
наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимия А. К. А.ИЕВ живеел в град Д. община Д. област Варна. Бил
безработен.
Около полунощ на 08/09.05.2020 год. той се разхождал по улиците на
град Д. като имал намерение да открадне нещо, за да си набави пари. В
изпълнение на намисленото, изчакал да мине полунощ, когато загаснало
уличното осветление в града. Щом това се случило, А.иев се насочил към
къща на улица „Н.В.“, дом №6, където знаел, че живее възрастно семейство -
пострадалите С. Х. С. и О. Ж. С.. Знаел също, че тези хора се занимават с
производство на разсади и пчелен мед, поради което предположил, че същите
разполагат с пари в дома си.
По делото е установено, че действително съпрузите С.и се занимавали с
производство на разсади и пчелен мед. Събирали парите от продажби
отделно, като ги държали в дамското портмоне на С. - жълто-кафяво на цвят с
капак със закопчалка и прегради с ципове, в което била и нейната лична
1

карта. Към инкриминираната дата - 08/09.05.2020 год. във въпросното
портмоне освен личната карта, имало и пари - банкноти с различен номинал,
общо сумата от 250 лева. Същото било оставено върху печка във
всекидневната стая.
Малко след полунощ на 08/09.05.2020 год. подс.А.иев влязъл двора на
имота на сем.С.и през незаключената входна врата, а по същият начин - и в
самата къща, входната врата на която също не била заключена. Тъй като по-
рано той бил еднократно нает от собствениците да извърши обща работа в
дома им, знаел добре разположението на стаите. Щом стигнал до
всекидневната, бутнал вратата й и тя, въпреки че силно скърцала, веднага се
отворила. Навън имало включена електрическа крушка, която добре
осветявала стаята през отворената врата. В тази стая спял пострадалият С.,
Подс.А.иев се огледал и видял поставен върху маса до леглото на С. мобилен
телефон марка „Нокиа“, модел „222“, с ИМЕЙ 351835072446002, а върху
печката в същата стая - оставеното и описано по-горе дамско портмоне.
А.иев бързо взел тези две вещи и незабавно напуснал къщата. След като
се отзовал на улицата, отворил портмонето и взел парите в него. После
извадил сим-картата от телефона и заедно с портмонето и съдържащата се в
него лична карта на С. Х. С. я изхвърлил в неустановен по делото казан за
смет.
Когато се прибрал в дома си, поставил в телефона сим-карта с номер
**********, регистрирана на името на своя баща - св.К. А.иев Б., като по този
начин го ползвал известно време. Парите харчил няколко дни. Когато те
свършили, решил да си набави още малко като продаде телефона. За целта го
предложил на св,М. В. Д. за сумата от 20 лева, но в крайна сметка го продал
за 10 лева с твърдението, че продава своя лична вещ.
С Протокол за доброволно предаване от 15.10.2020 год. св.М. В. Д.
предал закупената от подс.А.иев движима вещ. Същата е върната на
пострадалия О. Ж. С. с разписка от 19.08.2021 год.
Видно от заключението на вещото лице по извършената по делото СОЕ,
общата стойност на отнетите вещи е 275, 00 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Изложените фактически положения съдът приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия
А.иев дадени по досъдебното производство, показания на свидетели,
заключението на вещото лице по възложената съдебно-оценителна
експертиза, протокол за доброволно предаване, разписка за върнати вещи и
неговото свидетелство за съдимост и справка съдържаща характеристични
данни.
Съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения, показания на
2

свидетели дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те се
припокриват изцяло с доказателствата по делото и установената фактическа
обстановка.
Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото
доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимия са взаимно
допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.
Видно от материалите по делото не са налице противоречия между
обясненията на подсъдимия, като същите са в правдиви и логични и
кореспондират изцяло с установената по делото фактическа обстановка.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите, както и
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза
приета и приобщена към доказателствата по делото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки
обясненията на подсъдимия дадени по досъдебното производство с другите
доказателства по делото-основно показания на свидетели, заключението на
вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, както и
неговото свидетелство за съдимост и справка съдържаща характеристични
даннии.
Доказа се по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия е извършил
от обективна и субективна страна състава на чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият е предприел действия по прекъсване фактическата власт
на владелците върху инкриминираните вещи с намерение противозаконно да
ги присвои, с което е настъпил и визираният от закона обществено опасен
резултат.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл от страна на подсъдимия. Същият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и е целелят те да настъпят. Съзнавал е, че лишава от
фактическа власт владелците на чужди вещи, предвиждал е преминаването им
в неговата фактическа власт и е установил тази власт.
Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице
специфичното за този вид престъпление намерение - противозаконно да се
присвоят вещите – предмет на престъплението.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на
установения в страната правов ред, неприкосновеността на чуждата
собственост и ниско правосъзнание от страна и на подсъдимия, стремеж към
лесно и бързо облагодетелстване.
3

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери
подсъдимия А. К. А.ИЕВ, с ЕГН: **********, роден на 07.05.2002 г. в гр. П.,
обл. Варна, живущ в гр. Д. обл. Варна, ул. „Д.Ч.“ № 17, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, безработен за
виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, като във вр. с
чл.54, ал.1 от НК му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
отложи с изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст
на този вид престъпления. Визираното обстоятелство съдът прецени, като
отегчаващо отговорността на подсъдимия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени изразеното,
критично отношение към стореното и оказаното съдействие за установяване
на обективната истина в хода на досъдебното производство, ниската стойност
на причинената щета и тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия и
най-вече чистото му съдебно минало.
Предвид наличието на превес на смекчаващи вината обстоятелства съдът
счете, че са налице основания за налагане на наказание към минимума поради
което наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца и с
оглед ниската обществена опасност на дееца определи същото да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 25, ал. 1 , вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът групира така
наложеното наказание с наложеното наказание с Присъда по НОХД №
306/2020 г. по описа на РС П., в сила от 05.01.2021 г. за деяние извършено за
времето от края на месец 02.2020 г. до 27.05.2020 г. с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години,
като определя същият да изтърпи едно общо най тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски на фаза досъдебно производство в размер на
69.00 лева ( шестдесет и девет лева) в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР Варна.
С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена
разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на двамата подсъдими.

4

Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови
съдебния си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5

Номер на акта:	17
Дата:	26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20223130200040
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 февруари 2022 г.

Присъда по дело №40/2022 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите