Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 08.06.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На десети май две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №876 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.““България“ №81, вх.В, ет.8 против М.С.В., с ЕГН **********, с адрес ***
искове.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№291/20г. на КРС е оставено без уважение
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, подадено от ищеца за парично вземане в размер на 243.83 лв.-главница по
договор за мобилни услуги, сключен с Теленор ЕАД от 01.06.2017г., което вземане
било прехвърлено на Иновативни финанси ЕООД с договор за цесия от 12.07.2019г.,
прехвърлено в посследствие на ЮБЦ ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г.
Твърди се по исковата молба, че на ищецът притежава
вземане срещу ответника въз основа на договор за цесия от 29.11.2019г. с
прехвърлител „Иновативни Финанси“ ООД, което дружество от своя страна бил
цесионер и собственик на тези вземания по договор за цесияь от 12.07.2019г. с
прехвърлител „Теленор България“ ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни спораземия и начислени неустойки.
Въз основа на описаните договори, ищецът придобил
вземането срещу ответника по сключен между първоначалния прехвърлител и
ответника договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
М03216762 от 01.06.2017г., по който били предоставени далекосъобщителни услуги
за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса
24.99 лв. за срок от 24 месеца.На 21.08.2017г., ответникът сключил и договор за
далекосъобщителна услуга, по който му били предоставени услуги за номер
********** по тарифен план „Тотал“с месечна абонаментна такса 18..99 лв. за
срок от 24 месеца.Вземанията били в общ размер от 243.83 лв. по фактури с
№№**********/05.10.2017г., **********/05.11.2017г., **********/05.12.2017г,
**********/05.02.2018г.
Вземането представлявало: 133.91 лв.-цена на потребени
и незаплатени долекосъобщителни услуги по описаните договори и 109.92
лв.-неустойка за предсрочно прекратяване
В отговора си по чл.131 ГПК, ответникът, чрез
назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК е оспорил
предявените искове относно недоказаност изпълнение на задълженията на ищеца по
договора, както и нищожност на договорните клаузи договарящи неустойката.
По делото са представени и приети като доказателства:
копия от описаните по-горе договори за мобилни услуги и издадените фактури,
договори за цесия от 12.07.2019г. и от 29.11.2019г., уведомление за цесия.
Представени са към исковата молба: договор за мобилни
услуги, общи условия, фактури.
От приетата като доказателство по делото
съдебно-почеркова експертиза на подпис, по делото се установи, че подписите, положени от от името на М.В. в
представените по делото ксероксни копия от договор за мобилни услуги от
01.06.2017г., декларация-съгласие от същата дата са на М.С.В..Подписите,
положени върху договор за мобилни услуги от 21.08.2017г., декларация-съгласие
от същата дата не са на М.В..
На база описаното в предходния абзац експертно
заключениес молба от 16.04.2021г. ищецът е направил частичен отказ от
предявените искове по договора от 21.08.2021г.С определение на съда от
10.05.2021г, съдът прекрати производството по делото по иска по чл.79 ЗЗД за
сума в размер на 50.41 лв., както и по иска по чл.92 ЗЗД за сума в размер на
47.76 лв.В този смисъл, по делото се претендира присъждане на сумата от 83.50
лв.-дължими суми по договор за далекосъобщителни услуги от 01.06.2017г. и сума
в размер на 62.46 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на този договор.
По предявения иск, квалифициран от съда по чл.79 ЗЗД,
ищецът е този който следва да проведе пълно и главно доказване относно размер и
стойност на предоставени услуги.По делото не са представени каквито и да е
доказателства относно реално изразходваните далекосъобщителни услуги от страна
на ответника-както общото потребено количество, така и единисчната цена на тези
услуги.Липсват и доказателства по издаваните фактури-каква част от сумите е
стойност на потребени далекосъобщителни услуги.Следва да се посочи, че
едностранно издаваните от ищеца фактури могат да бъдат позвани като
доказателства за твърдените от него обстоятелства, но сами по себе и без
ангажирани други доказателствени искания, не водят до извод, че е проведено
пълно и главно доказване на твърденията по исковата молба.В този смисъл, съдът
счита, че ищецът в производството не проведе пълно и главно доказване относно
вида и размера и стойността на предоставените далекосъобщителни услуги, както и
относно единичната цена, така и относно общото потребено от ответника
количество от тези услуги.От тази гледна точка предявениия иск за тези
вземания, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Действително претенцията на ищеца е за дължими такси,
които не са обвързани с реално потребление, но следва да се посочи, че от
издадените от него фактури по никакъв начин не следва извод относно размера на
дължимите за такси суми, поради което тази претенция съдът намира за изцяло
неоснователна.
Пренцията за неустойка, съдът намира за неоснователна. Налице е сключен между ищеца и ответника договор, в който
е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора
по вина или по инициатива на потребителя или при други нарушения.
В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока
на всеки от договорите.По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че
процесният договор бил прекратен от страна на "Теленор
България" ЕАД. Прекратяването на договора представлява волеизявление от
страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка.
Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на
първия прехвърлител, поради което не са налице предпоставките за възникване на
задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик,
в приетите от него общи условия прави разграничение между ограничаване на
предоставените услуги и прекратяване на договора.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.““България“ №81, вх.В, ет.8
против М.С.В., с ЕГН **********, с адрес *** искове за сумите от 83.50 лв.-дължими
суми по договор за далекосъобщителни услуги от 01.06.2017г. и сума в размер на
62.46 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на този договор.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: