Определение по дело №117/2019 на Районен съд - Малко Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

№ ………

 

гр. Малко Търново, 24.04.2020год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд гр. Малко Търново, II граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

като разгледа докладваното от съдията Дойков гр.д. № 117 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

            Постъпила е молба от ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София чрез гл. юрисконсулт Янка Табакова. Иска се изменение на Решение № 13/23.01.2020г. на РС гр. Малко Търново в частта му за разноските. Конкретно се претендира за присъдждане на юрисконсулстко възнаграждение. Процесуалният представител на ответника по делото счита, че следва да се осъди ищеца по делото К.И. ***, да заплати юрисконсултско възнаграждение, за изменената част на иска , който е намален от сумата 2255.76лева главница до 1901.10лева. Липсвало изрично произнасяне по молбата на ответника в тази му част. На следващо място се претендира намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение , което било завишено и неотговарящо на фактическата и правна сложност на делото.

            Ответната страна К.И. *** – ищец по делото, депозира писмен отговор чрез адв. М.П.. Претенциите на ответната страна се считат за недопустими и неоснователни. Изложени са подробни правни съображения. Цитира се съдебна практика.  

Настоящият състав след като се запозна с материалите по делото счита следното.

В РС гр. Малко Търново е на производство гр.д. № 117/ 2019г. по иск на К.И.Т., ЕГН **********,*** чрез адв. М.П.,*** против ГД „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46. С Решение № 13/ 23.01.2020г. на РС гр. Малко Търново искът е бил уважен, след изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Присъдени са разноски. По делото с представение писмен отговор по чл. 131 от ГПК , ответната страна е поискала присъждане на разноски , вкл. и юрисконсултско възнаграждение, с оглед прекратяване на производството за сумите, за които е допуснато намаление на исковете. Претендирано е също така адвокатското възнаграждение да се определи , като не надвишава минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.   

Настоящият състав не счита, че следва да се изменя решението в частта за разноските. На първо място, не следва да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт , за участието му в производството. В действителност исковата молба е предявена с претенция за сумите 2255.76лева главница, 130.00лева мораторна лихва, като по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е направено изменение и е поискано осъждане на ответника за сумите 1901.10лева главница и 277.98лева мораторна лихва. При изменението изрично в молбата си процесуалният представител на ищеца е посочил, че изменя само размера на исковата си претенция, като не прави искане , с което да се отказва от иска в останалата му част или да оттегля същия. Не е постановявано и определение за частично прекратяване на производството за сумата до пълния предявен размер от 2255.76лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се полагат разноски съразмерно на отхвърлената част на иска или при прекратяване на производството – ал. 4. В случая такова отхвърляне не е правено по делото- както се посочи няма определение за прекратяване на производството в тази му част, а решението няма отхвърлителен диспозитив по иска за разликата до първоначално предявения размер. По тези съображение не следва и да се присъждат разноски в полза на ответника.

По отношение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер от 550.00лева. В мотивите на решението, дори и кратко, са изложени съображение, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на Наредбата сочи, че за защита по тези дела , минималното възнаграждение е в размер на 300лева плюс 7% за горницата над 1000лева, когато материалния интерес на иска е от 1000 до 5000лева. В чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че по трудови дела с определен материален интерес , сумата се уговаря по посочения начин. За яснота следва да се посочи и това, че при математическо изчисление на възнгарждението по този начин дължимата сума би била 382.54лева, което е минималното такова възнаграждение, но няма забрана , както е станало в случая, да се уговори по – високо възнаграждение. По тези съображения настоящия състав не вижда причина да изменя решението си и в тази част, доколкото същото не е явно прекомерно.     

            Водим от горните съображения и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София чрез гл. юрисконсулт Янка Табакова, за изменение на Решение № 13/ 23.01.2020г. по гр.д. № 117/ 2019г. на РС гр. Малко Търново в частта му за разноските- за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: